№ 61
гр. Стара Загора , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501333 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба О.К., представлявана от
кмета Г.С., чрез ст.юриск. М.Т.-И. против решение № 260144 от 12.03.2021 г.,
постановено по гр.дело № 133/2021г. по описа на Казанлъшки районен съд.
Въззивникът е останал недоволен от решението на първоинстанционния
съд, с което е отменено наложеното на Х.Н. Г. дисциплинарно наказание
„забележка“, със заповед издадена от Кмета на О.К.. Обжалва го изцяло.
Счита, че неправилно съдът е приел, че не са представени доказателства, че
ищецът не изпълнявал възложената му работа, както и че е увредил
имуществото на работодателя. Счита също така,че съдът неправилно е приел,
че след като Художествена галерия К. е културна институция, която се
финансира от общината и от целево от допълнителни средства от държавния
бюджет, мотивите на съда, че служителя в качеството му на директор е
следвало да следи и да се възползва от всички възможности осигуряващи му
безпроблемно финансово управление на поверената му културна институция.
1
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното и да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и
недоказан. Претендират се и направените по делото разноски и пред двете
съдебни инстанции.
Доказателствени искания не са направени.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, другата страна Х.Н. Г., чрез
пълномощника си адв.В.М. от АК Стара Загора, моли съда да отхвърли, като
неоснователна и недоказана подадената въззивна жалба и да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Сочи, че в
длъжностната му характеристика не е предвидено задължение да набира
средства за поверената му културна институция, както и да участва по
програми. Посочва, че вменените задължения на Директора на
Художествената галерия в К. са съгласно чл.9, ал.3 от Закона за закрила и
развитие на културата. Цитират закона. Излагат се съображения в тази
насока.
Посочва, че след постановяване на първоинстанционното решение до Х.Н.
Г. в качеството му на Директор на Художествената галерия К. е изпратено
писмо с изх.№91-00-8/22.03.2021г. издадено от Кмета на О.К., с което
изрично се настоява културните институти на територията на О.К. да се
възползват от финансовите стимули и подкрепа за запазване на заетостта в
отговор на негативните ефекти от възникналата здравна криза. В отговор на
писмото прилага и Обяснения от ищеца, които са нововъзникнали факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Възззиваемият счита, че едва след получаване на такава заповед от Кмета
на О.К. и ако не е изпълнил заповедта и не е кандидатствал по съответните
програми може да бъде санкциониран за неизпълнение на заповед, а не преди
това. Особено, че няма вменено такова задължение в Закона за закрила и
развитие на културата за търсене на финансиране на поверената му
Художествена галерия.
Претендира отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна и
недоказана и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, както и присъждане на направените по делото разноски
2
пред въззивната инстанция.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да се разгледа по същество относно
нейната материална основателност.
Въззивникът О.К., редовно и своевременно призован не изпращат
представител на делото на откритото съдебно заседание пред въззивния съд.
Въззиваемият Х.Н.Г. - редовно и своевременно призован – явява се лично,
заедно с пълномощника си адв. В.М. от Адв. колегия – Стара Загора, които
молят съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
Решението на първоинстанционният съд. Моли за присъждането на
разноските по делото.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявеният иск е с правно основание чл.357, ал.1 във връзка с чл.188,
ал.1, т.1 и вр. чл.187, ал.1, т.3 и т.9 от КТ.
Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа
обстановка:
Безспорно установено по делото пред двете съдебни инстанции, което е
видно и от представените писмени доказателства, че въззиваемият е в
трудово правоотношение с ответника, на длъжността Директор, с място на
работа - Художествена галерия гр.К..
На датата 22.12.2020 г. на ищеца е връчена заповед с № 2169/21.12.2020г.
издадена от Кмета на О.К., с която на основание чл. 192, ал.1. във вр. с чл.188,
т.1 и чл.187, т.3, предложение първо и т.9 от КТ, му е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“. Основание за налагане на това
наказание е това, че не се е възползвал своевременно от предоставените с
мярка 60/40 възможности. Посочено е, че документи за кандидатстване по
посочената мярка са били подадени, след изрично настояване на работодателя
3
през месец май, но след удължаване срока на действие на мярката, се
констатирало, че към края на месец ноември, като директор на културната
институция, не е кандидатствал за удължаване на мярката. Посочено е
констатираното нарушение се явява неефективно управление на културната
институция, поставящо в риск доброто финансово управление и
законосъобразното разходване на средства.
Мотивите на издадената Заповед, е че като Директор на културната
институция бил длъжен да извърши необходимите действия за обезпечаване
на финансовото управление на институцията за всека ситуация. Неподаването
на документи за кандидатстване по мярката 60/40 сочело неефективно
управление на бюджета на институцията, което от своя страна би довело до
нарушаване на нормалното функциониране на същата. Приема се, че
изложените от ищеца обяснения, са били недостатъчно мотивирани и
конкретизирани относно ефективно и целесъобразно управление на средства
от бюджета. Същите не давали по никакъв начин конкретен отговор, относно
констатираното нарушение и неоправдавали неговото допускане. Считат, че
въззиваемият, в качеството си на директор е следвало да следи и възползва от
всички възможности осигуряващи му безпроблемното финансово управление
на поверената му културна институция.
По делото са представени и приети като доказателства длъжностна
характеристика на ищеца и личното му трудово досие, поискани от ответника
писмени обяснения на ищеца, и съответно писмено обяснение от ищеца.
Правилно, аргументирано и законосъобразно Районен съд Казанлък е
постановил обжалваното решение, като е мотивирал, че Художествената
галерия К., като културна институция се финансира от О.К. и от целево
допълнителни средства от държавния бюджет. Т.е. мотивите на
работодателя, че служителят в качеството му на директор е следвало да
следи и да се възползва от всички възможности осигуряващи му
безпроблемно финансово управление на поверената му културна
институция не са правилни и законосъобразни, защото нормативно е
определено, че финансирането на Регионалните културни институти,
каквато е Художествената галерия К., се извършва от О.К. и от целево
допълнителните средства от държавния бюджет.
4
Също така в представената длъжностна характеристика на ищеца не е
предвидено задължение за същия, като Директор на Художествената галерия
К., да има задължението да набира средства за поверената му културна
институция в това число и да участва по програми. Вменените му задължения
са да контролира и отговаря за спазването на нормативните документи,
свързани с разходването на бюджетните средства и изпълнението на бюджета,
защото на поверената му културна институция е определен бюджет, с който
разполага, съгласно чл.9, ал.З от Закона за закрила и развитие на културата.
Съгласно чл.9, ал.3 от специалния Закон за закрила и развитие на
културата, Регионалните културни институти се финансират: т.1 - от
общините, на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се
осигуряват целево допълнителни средства от държавния бюджет и т.2 от
вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия
регионалните културни институти развиват дейност, като техният
размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети.
Следователно Художествената галерия К., като културна институция се
финансира най-вече и преди всичко от О.К. и след това от целево
допълнителните средства от държавния бюджет. Т.е. мотивите на
работодателя, че служителят в качеството му на директор е следвало да следи
и да се възползва от всички възможности осигуряващи му безпроблемно
финансово управление на поверената му културна институция не са правилни
и законосъобразни, защото нормативно е определено, че финансирането на
Регионалните културни институти, каквато е Художествената галерия К. се
извършва от О.К. и от целево допълнителните средства от държавния
бюджет.
След постановяване на обжалваното съдебно решение, до Директора на
Художествена галерия Казанлък е изпратено писмо с изх. N 91-00-
8/22.03.2021 г. издадено от Кмета на О.К., с което изрично се настоява
културните институти на територията на О.К. да се възползват от
финансовите стимули и подкрепа за запазване заетостта в отговор на
негативните ефекти от възникналата здравна криза. В отговора на писмото са
приложени и приети от въззивният съд, както горепосоченото писмо, така и
Обяснението на въззиваемия по настоящото дело. Това са нововъзникналите
5
факти и доказателства, които имат значение за правилното решаване на
спора, и именно поради което, въззивният съд с Определението си под №
166/25.05.2021 год. /на лист 17 от въззивната дело/ надлежно е приел същите
като нововъзникнали доказателства.
Въззивната инстанция приема, че едва след получаването на такава Заповед
от страна на Кмета на О.К., ако ищецът не изпълни заповедта и не
кандидатства по съответните програми, едва тогава може основателно да бъде
санкциониран за неизпълнението на заповед. Но при безспорно установеното
положение, че няма вменено задължение за търсене на финансиране на
поверената му Художествена галерия по аргумент на чл. чл.9, ал.3 от Закона
за закрила и развитие на културата и приложената длъжностна
характеристика, ищеца не следва да бъде дисциплинарно наказван. Всъщност
и самия ответник с тези си последващи действия, с които изпраща изрична
заповед под формата на писмено настояване до Директора на художествена
галерия Казанлък признава, че процесната заповед за дисциплинарно
нарушение се явява незаконосъобразно наложена.
Нещо повече в разпоредбата на чл. 187 от КТ са изброени нарушенията на
трудовата дисциплина, като точка 3, предложение първо е „неизпълнение на
възложената работа“, а т.9. гласи „увреждане на имуществото на работодателя
и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства";
Въпреки разпределената доказателствена тежест с доклада по делото,
ответникът, чиято е тежестта на доказване, не представя доказателства, че
ищецът не е изпълнявал възложената му работа, както и че е увредил
имуществото на работодателя и е и разпилявал материали, суровини, енергия
и други средства.
По чл.187, т.З от КТ, предложение първо „неизпълнение на възложената
работа“, ответникът не представя доказателства, че след изричното
настояване на Кмета на О.К., ищецът да не е изпълнил искането да
кандидатства по мярка 60/40. Напротив установява се, че ищецът е изпълнил
това искане и Художествената галерия е била одобрена и е получила сумата
от 6372,52 лв.
По чл.187, т.9. от КТ, „увреждане на имуществото на работодателя и
6
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства“, ответника
също не представя доказателства, от които да се установява, ищецът да е
извършил действия респ. бездействия, с които да е нарушил трудовата
дисциплина, водещи до увреждане на имуществото на работодателя и
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства.
Неоснователни са в този смисъл оплакванията на въззивника във
въззивната му жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
материалния закон и че неправилно и приел, че въззиваемият не е изпълнявал
точно възложената му работа.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, изводите на съда
съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
Въззивният съд счита, че тъй като се потвърждава обжалваното
първоинстанционно Решение, с което на практика се оставя без уважение
въззивната жалба на жалбоподателя О.К., то и разноските на страните пред
въззивната инстанция следва да останат в тежест на жалбоподателя, общо в
размер на 360 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв.
В.М. от АК – Стара Загора, съобразно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК и Договора за правна помощ и съдействие без № от датата
10.06.2021 год. /съответно на лист 21 и 22 от делото пред въззивната
инстанция/.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260144 от 12.03.2021 г., постановено по
гр.дело № 133/2021г. по описа на Казанлъшки районен съд, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА О.К., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
7
представлявана от кмета Г.Г.С. да заплати на Х.Н.Г., с ЕГН **********
сумата 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща сторени съдебно
деловодни разноски, платено адвокатско възнаграждение на основание чл.78,
ал.1 от ГПК по делото пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8