Решение по дело №3309/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3414
Дата: 24 ноември 2022 г. (в сила от 24 ноември 2022 г.)
Съдия: Елена Маврова
Дело: 20221100503309
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3414
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова

Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело №
20221100503309 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника С.о. срещу разпореждане
рег. № 7116 от 01.03.2022 г. и рег. № 7224 от 01.03.2022 г. за разноските, по
изпълнително дело № 20229240400079 на ЧСИ Г.К., с което съдебният
изпълнител е приел за събиране допълнителен адвокатски хонорар по
изпълнителното дело в размер на 205 лв. и размера на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
В жалбата се поддържа, че на 28.01.2022 г. в С.о. е депозирана покана за
доброволно изпълнение (в която е посочено дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лв.), като впоследствие с приемане на
допълнителни 205 лв., към вече приетите съгласно поканата за доброволно
изпълнение, адвокатският хонорар по изпълнителното дело възлиза на 445
лв., което надхвърля повече от два пъти минимално законоустановения
размер от 200 лв. Поддържа се, че няма доказателства, че такова
възнаграждение изобщо е заплатено от взискателя. Действията но
процесуалния представител на взискателя се свеждат до подаване на молба за
образуване на изпълнителното производство, за което съгласно чл. 10, т. 1 от
НМРАВ се следва възнаграждение от 200 лв.
Поддържа се, че посочването на изпълнителен способ от страна на
взискателя е част от реквизитите на молбата за образуване на изпълнително
дело, поради което посочването му не може да бъде ценено като действие по
водене на изпълнителния процес. Жалбоподателят сочи, че във връзка с
1
поканата за доброволно изпълнение е възразил срещу включването на сумата
от 5 лв., която не е посочена в изпълнителния лист. Сочи, че с разпореждане
рег. № 7224/01.03.2022 г. съдебният изпълнител отказва да уважи искането му
да изключи тази сума, тъй като няма годен изпълнителен титул. Поддържа, че
неправилно е определена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като тя следва да
се начислява върху събраната сума, като под „парично вземане“ според
тарифата се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист,
а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които, такса
по т.26 от тарифата не се дължи. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело А.К.Л. оспорва частната жалба,
като поддържа, че жалбата е неоснователна. Сочи, че претендираната сума от
5 лв., представлява такса за издаване на изпълнителен лист и е нормативно
определена. Поддържа, че с молба от 21.02.2022 г. от процесуалния
представител на взискателя са предприети действия, с цел удовлетворяване на
парични вземания, като е указано на ЧСИ да наложи запор на банкови сметки
на длъжника, като е представен и договор за допълнително възнаграждение в
минимален размер съгласно чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Претендира разноски.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа,
че жалбата е неоснователна, като сочи, от страна на процесуалния
представител на взискателя е поискано допълнително адвокатско
възнаграждение, защото след връчване на покана за доброволно изпълнение,
не е постъпило плащане и е от страна на взискателя е вкодирана молба с
посочване на изпълнителен способ. Счита, че размерът е съобразен с НМРАВ
и със сложността на производството. По отношение на спорната сума от 5 лв.,
сочи че са представени доказателства, че същата е заплатена. Счита, че
направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
се включват в понятието „събрана сума“ по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото,
настоящият състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС), а разгледана по
същество е и частично основателна.
Изпълнително дело № 20229240400079 на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 с
район на действие СГС, е образувано на 21.01.2022 г. по молба А.К.Л., чрез
адв. Йордан Алексиев срещу С.о., въз основа на изпълнителен лист от
20.12.2021 г., издаден по гр.д. № 1361/2021 г. на СРС, 167 с-в, въз основа на
който длъжникът С.о. следва да заплати на взискателя сума от 455,61 лв.
обезщетение, както и сумата от 760 лв. разноски пред СРС.
В молбата за образуване на изпълнително дело не е посочен
изпълнителен способ.
Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие, както
и вносна бележка за заплатената такса за издаване на изпълнителен лист, в
размер на 5 лв. С разпореждане от 21.01.2022 г. на ЧСК Г.К. е образувано
изпълнително дело и е прието за събиране адвокатско възнаграждение в
2
размер на 240 лв. (сумата е посочена и в постановлението за разноските от
26.01.2022 г.)
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е
получена на 28.01.2022 г.
Депозирано е възражение на 09.02.2022 г. от длъжника С.о. досежно
сумата от 5 лв., включена в призовката за доброволно изпълнение.
С молба от 24.02.2022 г. от взискателя, е поискано да бъде присъдено
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 205 лв. и е посочен
изпълнителен способ – запор на банкови сметки.
С две отделни разпореждания от една и съда дата – 01.03.2022 г. (които
са предмет на обжалване в настоящето производство), е оставена без
уважение молбата за коригиране на ПДИ (досежно сумата от 5 лв. по
възражението на СО) и е приет на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК по делото
допълнителен адвокатски хонорар в размер на 205 лв.
В настоящето производство, предмет на обжалване са именно тези две
разпореждания, независимо от доводите касаещи адвокатското
възнаграждение посочено с поканата за доброволно изпълнение от 240 лв,
срещу което няма жалба или възражение.
По отношение на доводите касаещи сумата от 5 лв. за издаване на
изпълнителен лист, настоящият състав приема, че тази сума е във връзка с
образуването на изпълнителното производство и се събира именно в това
производство, поради което в тази част жалбата е неоснователна.
Касателно приетото по делото допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 205 лв., жалбата е основателна, по следните
съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че
разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете
сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на
адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство,
защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Безспорно
дължимо е адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело
от 240 лв., а и срещу него няма възражение. Не е налице обаче извършването
на изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на
взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради претендираните
допълнителни 205 лв. не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от
3
факта, че е наложен запор, защото съгласно чл.426, ал. 2 от ГПК в молбата за
образуване на изпълнително дело, взискателят посочва способ за изпълнение,
като това представлява изискване за редовност на молбата. С посочването на
способ с допълнителната молба на практика взискателят е изпълнил
разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, а не е извършил действия във връзка със
събиране на вземането, за което да му се дължат допълнителни разноски.
Дeлото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител, за
преизчисляване на размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вземе
предвид, че в базата за изчисляването й, не се включват разноските за
възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу
акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови
действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в
производството по обжалване действията на органа по изпълнението.
Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника С.о., разпореждане от
01.03.2022 г. по изпълнително дело № 20229240400079 на ЧСИ Г.К., с което е
приет на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК по делото допълнителен адвокатски
хонорар в размер на 205 лв.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ Г.К., за преизчисляване на размера на
дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето
решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4