РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Перник, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20241700100414 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 432 от КЗ.
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от П. С. П.,
ЕГН **********, В. С. И., ЕГН **********, Р. Б. П., ЕГН **********, и Р. Б. П., ЕГН
********** против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София" № 7, ет. 5, представлявано от А.Л.
и Р. Д., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове за
сумата от общо 104 000,00 лева или по 26 000 лева за всеки от ищците,
представляваща дължимо обезщетение за претърпените неимуществени вреди във
връзка със смъртта на техния наследодател Г. П. И., както и сумата от общо 2 986,20
лв. или по 746,55 лв. за всеки от ищците, представляваща дължимото обезщетение за
претърпените имуществени вреди във връзка със смъртта на Г. П. И..
Ищците П. С. П., В. С. И., Р. Б. П. и Р. Б. П. твърдят, че на ***, между гр. ***и
гр. ***, е настъпил пътен инцидент, в който е пострадал наследодателят на ищците - Г.
И.. Инцидентът се развил при следната фактическа обстановка: на 16.09.2023 г., около
9:25 часа, между гр. *** и гр. ***, лек автомобил „БМВ 318 ЦИ“, с peг. № ***,
управляван от М. К. Д., движейки се по път 11-63, в района на км 7, поради движение
с несъобразена скорост с релефа на местността (ляв завой), атмосферните условия –
дъжд, и състоянието на пътя - мокра пътна настилка, е загубил контрол над
управлявания от него лек автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е
реализирал ПТП с МПС „Москвич 2140“, с peг. № ***, управляван от Г. П. И.. В
следствие на удара наследодателят на ищците е получил тежки травматични
увреждания. За пътния инцидент е бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с № *** Съгласно протокола, виновен за настъпването на инцидента
е водачът на лек автомобил „БМВ 318 ЦИ“, с peг. № ***, с чиито свои виновни и
1
противоправни действия е причинил процесния пътен инцидент. На виновния водач е
бил съставен АУАН № ***. Във връзка с процесния инцидент е образувано и ДП №
527/2023 г., по описа на I - РУ на МВР Перник, пр. пр. № 3239/2023 г., по описа на РП -
Перник. Ищците сочат, че видно от Констативния протокол за ПТП и от справка от
интернет страницата на Гаранционен фонд МПС-то, което е управлявал виновният
причинител, е имало валидна застраховка „ГО“ в ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ със
застрахователна полица № ***, с период на покритие от 27.04.2023 г. до 26.04.2024 г.
Ищците излагат, че непосредствено след пътния инцидент пострадалият е откаран в
противошокова зала в УМБАЛСМ ***“ ЕАД, в тежко увредено общо състояние, с
тежка лицева травма, травматичен пневмоторакс и оплаквания за болка в областта на
дясната гръдна половина. След проведени множество изследвания е настанен в
Клиника за интензивно лечение. Пострадалият е бил в болничното заведение за
периода от 16.09 до 17.10.2023 г., по време на който са му извършени подробно
изредени манипулации. На пострадалия е била поставена диагноза: Травматичен
пневмоторакс, без открита рана в гръдната кухина; Множествени счупвания на ребра,
закрито; Счупване на гръдна кост, закрито; Счупване на костите на носа, закрито.
Изключително тежките травми, които е претърпял Г. И., налагали по време на престоя
му в болничното заведение да ползва постоянната помощ на своите близки, които са
били неотлъчно до него. Ищците твърдят, че пострадалото лице е заплатило сумата от
221,20 лв., за което представят Фактура № ***, Фактура № ***, Фактура № *** и
Фактура № ***. Въпреки успешно проведените операции, пострадалият не се е
възстановил и е трябвало да лежи на легло до пълно стабилизиране на състоянието му.
Болките налагали постоянен прием на обезболяващи лекарства и силни медикаменти.
С оглед тежкото му състояние, на 17.10.2023 г., той е бил транспортиран от
УМБАЛСМ „***" ЕАД до център за рехабилитация - „***“ ЕАД, за което заплатил
сумата от 80,00 лв. Г. И. е бил настанен в Отделение: ОФРМ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ НА
НЕРВНАТА СИСТЕМА, където престоял до 24.10.2023 г. В болничното заведение Г.
И. са му били извършени рентгенография, функционална оценка на Стойката,
физикална терапия: ЛФК, Пасивни подпомогнати упражнения и обучение в ДЕЖ.
Пациентът е диагностициран с Есенциална (Първична) хипертония. Предписани са му
ХДР и редовно провеждане на рехабилитация, както и консултации с невролог и
хирург. Въпреки проведените процедури, състоянието на пострадалия продължавало
да бъде тежко, което наложило на 25.10.2023 г.. да бъде хоспитализиран отново в
УМБАЛСМ „***“ ЕАД, където е постъпил в тежко увредено общо състояния -
коматозно състояние. Макар и след проведени множество изследвания в клинична
лаборатория, Рентгенографии на гръден кош. Рентгенографии на бели дробове, ЕКГ,
консултативни прегледи и терапия с медикаменти на *** Г. И. е починал, поради
тежкото му състояние, причинено от редицата травматични увреждания. От
настъпването на инцидента, до смъртта му, пострадалият е претърпял изключително
тежки страдания, нечовешки болки и ежедневна борба за живота си. Въпреки че през
целия период след инцидента до настъпване на смъртта, пострадалият е прекарал в
различни болнични заведения, лекарите не са успели да съхранят живота му.
Получените травматични уреждания били непосилни и несъвместими с живота му.
През периода от повече от три месеца болките и страданията, търпени от Г. И., са били
с най-голям интензитет, поради което и ищците считат, че размерът, който следва да
бъде присъден за тези лични болки и страдания, които е търпял, се равнява на 200 000
лв., като справедлив размер на обезщетение с оглед и периода, в който са търпени.
Според ищците виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
2
„Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, по
застрахователна полица № ***, с период на покритие от 27.04.2023г. до 26.04.2024 г.
Претенцията на пострадалия за обезщетение на имуществените и неимуществените
вреди, които е търпял преди да загуби живота си, е била надлежно заведена пред
застрахователя на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 25.09.2022 г. видно от Молба с вх. №
99- 6282/25.09.2023 г. В последствие е надлежно заведена и допълнителна Молба с вх.
№ 21- 409/21.12.2023 г. Въпреки, че предвидения в КЗ тримесечен срок за произнасяне
по преписката е изтекът, до предявяване на исковата молба не е постъпило
предложение за изплащане на обезщетение за имуществените и неимуществените
вреди на пострадалото лице. Тъй като приживе Г. П. И. е манифестирал волята си да
претендира обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди,
това право преминава върху наследниците му по закон, предвид практиката на ВКС.
Предвид гореизложеното, за ищците е налице правен интерес да претендират по
съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и болки и
страдания от Г. И., вследствие на процесното ПТП. С оглед гореизложеното, П. С. П.,
ЕГН **********, В. С. И., ЕГН **********, Р. Б. П., ЕГН **********, и Р. Б. П., ЕГН
**********, молят съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД да заплати на ищците сумата от общо 104 000,00 лева или по 26 000
лева за всеки от ищците, представляваща дължимо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди във връзка със смъртта на Г. П. И., ведно със законната лихва за
забава от датата на доброволната покана към застрахователя до окончателното
плащане, както и сумата от общо 2 986,20 лв. или по 746,55 лв. за всеки от ищците,
представляваща дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди във
връзка със смъртта на Г. П. И., ведно със законната лихва за забава от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирал отговор, с който оспорва изцяло предявените искови претенции. Поддържа,
че правоимащото лице е уведомено за необходимостта от представяне на
допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и размера
на претенцията, но такива пред застрахователя не са представени. Неоснователни били
изявленията на процесуалния представител на ищците, досежно отказа от страна на
застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение. Предвид липсата на
изисканите от страна на ответното дружество документи и непредставянето на същите
по доброволната претенция, счита, че действията на ищеца са насочени единствено
към формалното спазване на разпоредбите на КЗ, а не целят уреждане на отношенията
по доброволен ред и избягване на съдебните производства. Ответникът поддържа, че
исковата молба не е окомплектована с годни доказателства, за да се направи
заключение по отношение на механизма на настъпване на ПТП, за пътната
маркировка, пътни знаци, регулиращи движението, няма данни за интензивността на
движението и др. В същото време в исковата молба не е изяснена в цялост
фактическата обстановка и механизма на ПТП, както и не са изследвани в цялост
причините за настъпването му, във връзка с приноса на всеки от участниците за
настъпването му, няма изложени факти и обстоятелства около настъпването на ПТП.
Оспорва предявените искове изцяло (по основание и размер), които счита за
недължими и прекомерно завишени. В конкретния случай не са налице всички
елементи на фактическия състав на чл. 432, във връзка с чл. 477 от КЗ и във връзка с
чл. 45 ЗЗД, поради което не следва да се ангажира отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди и
3
предявените срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Не оспорва, че е налице договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ между ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и собственика
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“ с рег. № ***, валиден към датата на
настъпване на процесното събитие - ***.
Оспорва от приложения документ за настъпило събитие /Констативен протокол
за ПТП/ да е възможно да се направи заключение по отношение на механизма на
настъпване на ПТП, както и за вината за настъпване на катастрофата. По делото няма
приложени доказателства за пътната маркировка, пътни знаци, регулиращи
движението, няма данни за скоростта на движение на автомобилите, интензивността
на движението и др. Протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на
служебните му задължения в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на актосъставителя, но съгласно и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя и за извършените от него и пред него действия. Така, доколкото ПТП-то
не е реализирано в присъствие на длъжностно лице, то и протоколът не се ползва с
обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, защото по отношение на
механизма издаденият от МВР протокол не съдържа пряко възприети от съставителя
му като длъжностно лице факти. Поради гореизложеното оспорва твърдения
механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие. Ответникът твърди,
че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил марка
„Москвич“, модел „2140“ с рег. № ***. Твърди, че е налице хипотезата на чл. 494 от
Кодекса за застраховането. Счита, че няма налице доказателства твърдените от ищците
вреди и претендираните в тази връзка болки и страдания в обема, описан в исковата
молба да са в причинна връзка с твърдяното ПТП, като в тази връзка оспорва пряката
причинно- следствена връзка между твърдените болки и страдания търпени от
пострадалото лице, и процесното събитие. Твърди, че търпените болки и страдания от
ищеца, последващите му хоспитализации, лечение и др. са в резултат на тежките му
съпътстващи заболявания, които в крайна сметка са довели и до леталния изход за
пострадалия.
В условията на евентуалност, само и единствено ако се установи, че
застрахованият водач има вина за настъпване на ПТП, твърди наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, по изложени
съображения от порядъка на поне 80%/ е допринесъл за настъпилия по отношение на
него вредоносен резултат.
Ответникът оспорва и претендираните имуществени вреди по делото, както по
основание, така и по размер. Същите са неоснователни и недоказани. Оспорва пряката
причинно - следствена връзка на претендираните разходи и процесното събитие. С
оглед изложеното моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни,
необосновани и недоказани.
В съдебно заседание ищците чрез пълномощника пледират за уважаване на
исковете по съображенията, изложени в исковата молба. Ответникът в писмено
становище отправя искане за отхвърляне на исковата претенция, а алтернативно – за
намаляване размера на същата. И двете страни претендират разноски.
4
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Окръжен съд – Перник е сезиран с предявени осъдителни искове иск, намиращи
правното си основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният
съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи
както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на
отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно
уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на
обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на
твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно
транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно
покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер,
основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от
състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност
на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното.
В приложение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за
пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение, както и на
всички обективни елементи, пораждащи деликтната отговорност на застрахования,
докато в доказателствена тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за
субективния елемент – вината, респективно доказване на наведеното възражение за
съпричиняване.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя
на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда,
предвидени в чл. 380 КЗ. По този въпрос е формирана практика на Върховния
касационен съд, обективирана в решение № 60170/13.05.2022г. по т.д. № 1435/2020г. I
т.о. на ВКС, а също и в определение № 230 от 30.05.2022г. по ч.т.д. № 711/2022г. по
описа на ВКС, II т.о., в които е прието, че когато приживе пострадалият е предявил
пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
вече упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му,
които при отказ на застрахователя могат да го предявят с иск по чл.226 КЗ /отм./.
Акцентирано
е, че в този случай пострадалият е афиширал пред длъжника личната си
преценка, че е претърпял болки и страдания и е упражнил правото си на
обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са съображения, че доколкото това
право има паричен еквивалент, с който се съизмерява обезщетението, веднъж
упражнено, чрез заявената от пострадалия воля да бъде обезщетен за претърпените
неимуществени вреди, то може да бъде наследено. Със същото решение е прието, че
наследяване на правото на обезщетение за неимуществени вреди следва да се приложи
при наличие на претенция, отправена до застрахователя, независимо дали при
5
действието на КЗ (отм.) или на новия КЗ, в сила от 1 януари 2016 г.
По настоящото дело не е спорно, че Г. П. И., в качеството му на пострадал
вследствие настъпилото ПТП на ***,
в ***, е предявил чрез пълномощника си адв. К. Д. от САК пред ответното дружество
молба на основание чл.380 ал.1 КЗ - извънсъдебна претенция вх. № ***, за изплащане
на застрахователно обезщетение в размер 200 000 лева за неимуществени вреди,
причинени му от ПТП. Въз основа на посочените писмени доказателства следва да се
приеме, че с извънсъдебното искане до застрахователя пострадалия Г. И. преди
смъртта му, настъпила на ***, е заявил претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това настоящият състав намира, че
тъй като пострадалият Г. И. приживе е упражнил правото си да поиска от
застрахователя обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
настъпилото на ***, ПТП, предявеният от ищците П. С. П., ЕГН **********-дъщеря
на С. П. И.- брат на пострадалия, починал на ***, В. С. И., ЕГН **********- снаха и Р.
Б. П., ЕГН **********, и Р. Б. П., ЕГН **********- синове на Б. П. И., брат на
пострадалия, починал на ***, в качеството им на негови наследници, иск по чл. 432,
ал.1 КЗ за заплащане на поисканото от него обезщетение за неимуществени вреди е
допустим. Самият застраховател в случая е приел, че е надлежно сезиран с претенция
по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ от пострадалия Г. И., чрез пълномощника му адв. Д., и
поради това е образувал пред себе си щета с №***, вкл. е развил кореспонденция със
заявителя и е изискал от допълнителни доказателства за изясняване на
обстоятелствата по преписката.
По отношение на претенцията за имуществени вреди: С допълнителна молба от
21.12.2023 г. от името на Г. П. И. чрез адв. Д. пред застрахователя е предявена
претенция за имуществени вреди в размер на 221,20 лв., представляваща разходи за
медикаменти за извършено лечение. Към тази дата, видно от представения препис –
извлечение от акт за смърт на л.62 от делото Г. И. е починал /същият е починал на ***/
и не е могъл да предявява претенции за заплащане на застрахователно обезщетение,
включително имуществени. Настъпило е от *** наследствено правоприемство по
отношение на неговите имуществени права, като след тази дата застрахователна
претенция за определяне на обезщетение за имуществени вреди биха могли, но само от
свое име, да предявят наследниците на Г. И., тъй като са придобили на основание
наследяване по закон правото му на обезщетение за имуществени вреди. В случая
обаче претенция към застрахователя е за обезщетяване на имуществени вреди е
отправил починалия Г. И., а не неговите наследници, като смъртта е настъпила не след
като негова застрахователна претенция вече е била регистрирана при застрахователя
по реда на чл. 106 вр. с чл. 380, ал. 1 от КЗ, с оглед доброволно плащане, а преди това.
От представените по делото доказателства не се установява ищците в лично качество
да са предявили пред застрахователя претенция за обезщетяване на сумата от общо 2
986,20 лв. или по 746,55 лв. за всеки от ищците, представляваща дължимото
обезщетение за претърпените имуществени вреди във връзка със смъртта на Г. П. И. в
т.ч. разходи за медикаменти, такса за медицински услуги и такса за организация на
погребение, поради което и претенцията в тази част се явява недопустима, като
предявена преди отправянето към ответника на писмена застрахователна претенция по
чл. 380, ал. 1 от КЗ и преди изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за
окончателно произнасяне по претенцията от застрахователя, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено в тази част на основание чл. 498,
ал. 3 от КЗ.
6
С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 30.01.2025 г.
открито съдебно заседание без възражения от страните на основание чл. 146, ал. 1 от
ГПК съдът е обявил за безспорен факта, че на ***, между *** и ***, е настъпил пътен
инцидент, между лек автомобил „БМВ 318 ЦИ“, с peг. № ***, управляван от М. К. Д.,
и МПС „Москвич 2140“, с peг. № ***, управляван от Г. П. И..
Не се спори и по делото изрично се признава от ответника в отговора на
исковата молба, че е налице договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ между ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и собственика
на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“ с рег. № ***, валиден към датата на
настъпване на процесното събитие - ***.
Не се спори и от представеното по делото удостоверение за наследници изх.№
*** се установява, че ищците са наследници на Г. П. И., поч.на ***, както следва- П.
С. П., ЕГН **********-дъщеря на С. П. И.- брат на пострадалия, починал на ***, В. С.
И., ЕГН **********- снаха и Р. Б. П., ЕГН **********, и Р. Б. П., ЕГН **********-
синове на Б. П. И., брат на пострадалия, починал на ***
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпитите на
свидетелите Р.П.Л. и св. М. К. Д..
От показанията на свидетелката Р.П.Л. – живуща на семейни начала с ищеца Р. Б.
П., чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че на
процесната дата била на работа, когато ищецът Р. П. й се обадил и й казал, че чичо му
е катастрофирал и с линейка го транспортират до УМБАЛСМ „***“, тъй като имал
множество наранявания и силни кръвоизливи. Свидетелката видяла пострадалия,
когато линейката пристигнала пред „***“. След отварянето на вратата на линейката
свидетелката възприела, че навсякъде в нея има кръв, като пострадалият държал една
купа, която преливала от кръв. Кръв течала от носа и устата на пострадалия, той бил с
голям оток на главата. Единственото, което успял да каже било, че го боли, не казал
нищо повече. Интубирали го и го оставили в шокова зала, тъй като не можел да диша
без чужда помощ. Лекарите изчаквали да спре кръвта, за да може пострадалият да
бъде отведен в реанимация. На следващия ден свидетелката и роднини на пострадалия
отишли около 13:00 ч. да получат сведения за състоянието му и дежурният лекар им
съобщил, че пострадалият има счупени скули, счупени са носът и челюстта му, има
кръвоизливи в корема, които много трудно са спрели и пробит бял дроб. Информирал
ги, че положението на пострадалия било много тежко. Първата седмица пострадалият
бил под медикаментозна кома. След като бил изваден от медикаментозната кома,
пострадалият само охкал и плачел, не можел да говори, нито да си мърда челюстта.
Всеки ден свидетелката го посещавала в периода от 13:00 ч. на обяд в продължение на
един месец, тъй като той нямал други деца, преди катастрофата живеел сам.
Свидетелката купувала и носела памперси, пяна за почистване, мокри кърпи, мазила и
кремове, посочени от лечебното заведение. Ищецът Р. П. и свидетелката ходели в
болницата и носели тези неща. Пострадалият бил на системи, които поддържали
живота му, бил на легло. Не можел да се обслужва, да става сам. След като този месец
изтекъл, пострадалият прекарал още два дни в отделението. Свидетелката вече можела
да влиза при него, да му сменя памперса, хранела го с пасирани супи, той не можел да
става и да се обслужва сам. Пострадалият говорел много малко, казвал, че много го
боли. На *** бил изписан от болницата, като с частна линейка близките му го
транспортирали до рехабилитационния център в ***, ***, където прекарал седем дни,
през който период свидетелката го посещавала всеки ден. Пострадалият не можел да
годи, не можел да става, да ходи до тоалетна, сам да се обслужва, свидетелката лично
7
му помагала, сменяла м, памперса, хранела го и го преобувала. Свидетелката била на
работа, когато й се обадили от рехабилитационния център, че пострадалият рязко се
бил влошил и трябвало някой от близките му да отиде веднага. Когато свидетелката
отишла, вече била пристигнала линейка, като докторът вземал на пострадалия кръв.
Пострадалият не бил адекватен. Транспортирали пострадалия до УМБАЛСМ „***“,
оттам веднага пак го вкарали в шокова зала, интубирали го и в остатъка от периода ат
24.10.2023 г. до 19.12.2023 г., преди да почине, пострадалият бил интубиран. При
посещенията си при пострадалия свидетелката информира, че той можел да издава
само звуци и нищо повече.
Свидетелят М. К. Д. – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“ с рег.
№ ***, заявява, че си спомня за катастрофата. Свидетелят управлявал автомобила с
марка БМВ. Произшествието настъпило на завой в посока ***, като се случило на
разсъмване. Валяло и било тъмно. Свидетелят шофирал, но валяло, поради което
процесният лек автомобил марка „БМВ“ се извъртял напряко и се ударил в
„Москвича“, управляван от пострадалия, превъртяла се още веднъж и със задната част
отново се ударил Москвича. Според посоченото от свидетеля, поради валелия пороен
дъжд видимостта била малка. Свидетелят твърди, че възприел другия автомобил едва
след като неговото МПС се завъртяло, като се паникьосал и пуснал волана. Свидетелят
посочва, че не е сигурен дали при завъртането на управляваното от него МПС е
натиснал спирачката. След настъпването на ПТП попитал дали приятелят му, който се
возел в управляваното от свидетеля МПС, е добре, двамата слезли и изпаднал в
паника, като негоивят приятел извадил пострадалия от „Москвича“ и сложил
триъгълника. Свидетелят и неговият приятел се обадили в полицията, като те дошли.
След удара свидетелят не възприел движението на „Москвича“, в неговата кола се
отворил еърбега. След като слязъл, свидетелят възприел другото МПС напряко на
пътното платно, застанало върху четирите си колела.
По делото е изслушана и приета комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че
произшествието настъпва в светлата част от денонощието, при мокра пътна настилка,
без отчетлив надлъжен наклон. Виражът на завоя е прав, като низходящият наклон на
настилката е с посока отдясно-наляво и стойност в района на ПТП от около 2%.
Пътната настилка е изградена от дребнозърнест, износен асфалт, без отчетливи
неравности. Участъкът от пътя е изграден от едно платно за движение, с обща
варираща ширина в района на ПТП от около 8 метра. В зоната на измерване, дясната
лента е с ширина от 4,1 метра, а лявата - 3,7 метра. Единствената отразена и видима на
фотоалбума маркировка се явява хоризонтална маркировка - бяла, единична,
непрекъсната ивица, разделяща двете пътни ленти. В страни от двата края на платното
за движение се наблюдават затревени банкети с ширина от около 1-1,5 метра, по които
липсва висока растителност. Липсват данни за наличието на вертикална маркировка в
района на произшествието, както и липсват данни за наличната вертикална
маркировка за двете посоки между мястото на удара и последните пътни разклонения.
С оглед събраните материали, вещите лица посочват, че от техническа гледна точка
условията за движение към момента и място на ПТП са изисквали повишено внимание
и внимателно подбиране на скоростта от страна на водачите, при преминаването им
през крива, в условията на мокра настилка, но не са причина за настъпването му. От
анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства вещите лица
заключават, че ПТП настъпва на път II-63, на територията на общ. Перник, в района
на км. 7, в светлата част от денонощието, при мокра пътна настилка, без отчетлив
8
надлъжен наклон. Л.а. „Москвич“ се движи към *** със скорост от 47 км/ч
приближавайки десен завой. В същото време, в обратна посока, се движи л.а. „БМВ“
със скорост от 86 км/ч в ляв, за него завой. Водачът на л.а. „БМВ“ губи контрол над
МПС, следствие на което настъпва ротация в посока обратна на часовниковата
стрелка, отклоняване на ляво и навлизане в лентата за насрещно движение. Водачът на
л.а. „Москвич“ намалява скоростта си на движение и се отклонява на дясно, гледано в
неговата посока на движение, където настъпва удар между предната лява част на л.а.
„Москвич“ и дясната странична част на л.а. „БМВ“ в зоната пред предна дясна врата в
преден десен калник. Ударът е челен, ексцентричен, кос за л.а. „Москвич“ и страничен,
кос за л.а. „БМВ“. В следствие на ударния импулс, л.а. „БМВ“ увеличава значително
ъгловата си скорост, продължава да се върти обратно на часовниковата стрелка, л.а.
„Москвич“ се връща обратно на началната му посока на движение. Последва втори
удар между задните части на МПС, за л.а. „БМВ“ задна дясна част, а за л.а. „Москвич“
- задна лява. Вследствие на втория удар л.а. „Москвич“ рязко се отклонява надясно и
се установява на мястото установено при огледа. Л.а. „БМВ“ въртейки се продължава
движението си в неговата посока и окончателно спира с предна част насочена към ***.
Към момента на отлагане на следата от л.а. „Москвич“, МПС е било със скорост от
около 47 км.ч. и на 7,5 метра преди мястото на удара, докато л.а. „БМВ“ е бил със
скорост от около 78 км/ч. и на разстояние от 13,63 метра преди мястото на удара.
Основната причина за настъпване на ПТП според вещото лице –автоексперт, е
загубата на контрол над МПС от страна на водача на л.а. „БМВ“ при избрана скорост
на движение близка до критичната за кривата, вследствие на което настъпва плъзгане
и навлизане в насрещната лента - лентата за движение на л.а. „Москвич“. Според
посоченото от вещото лице, действията на водача на л.а. „БМВ“ са основна причина за
настъпилото произшествие. При конкретните пътни условия, при избраната си скорост
на движение, водачът на л.а „БМВ“, при правилни и прецизни действия с органите за
управление /най- вече волан/, е разполагал с възможността да поддържа траектория на
автомобила около средата на своята пътна лента през целия завой, без да навлиза в
лентата за насрещно движение и по този начин да предотврати настъпването на ПТП.
Предвид изчисленото време/разстояние преди удара, когато л.а „БМВ“ навлиза с
крайния си ляв габарит в лентата на „Москвич“, водачът на последното МПС,
категорично не е разполагал с техническата възможност да спре преди мястото на
удара при скоростта си на движение, като е важно да се отбележи, че при такъв
механизъм на възникване, спирането на един от участниците не е достатъчно условие
за предотвратяване на удара. Преди настъпване на ПТП скоростта на движение на
МПС е била за л.а. „БМВ“ - 86 км/ч, а за л.а. „Москвич“ - 47 км/ч. Опасната зона за
спиране /пълният спирачен път/ на л.а. „Москвич”, при конкретните пътни условия и
скорост на движение преди ПТП от 48,7 km/h, е била 34,55 метра. Според вещото лице-
автоексперт, при описания механизъм става ясно, че основната причина за настъпване
на ПТП е загубата на контрол от страна на водача на л.а. „БМВ“, довела до странично
плъзгане със завъртане на МПС и последващо навлизане в лентата за насрещно
движение - при това положение рязкото задействане на спирачната система, не винаги
е правилно от техническа гледна точка. Водачът на л.а. „Москвич“ е предприел
действия за намаляване на скоростта и отклоняване на дясно, подробно обяснени при
отговорите на предходните задачи. Тези действия са били единствените възможни и от
техническа гледна точка са правилни. Тези действия не само, че не са предизвикали
настъпването на ПТП, а са намалили, до колкото е възможно, последиците от него.
Водачът на л.а. „Москвич“ не е разполагал с възможност да предотврати настъпването
на ПТП. В заключението на експертизата е посочено, че не е установено наличие на
9
етилов алкохол и на наркотични вещества в предоставените проби кръв на
пострадалия.
Вещото лице – съдебен лекар посочва в своето заключение, че пострадалият е
постъпил в УМБАЛСМ „***“ ЕАД в тежко увредено общо състояние, докаран в
противошокова зала след ПТП. В съзнание, контактен. Не е съобщил за болки в
областта на корема. Оплаквал се е от болка в областта на дясната гръдна половина. С
тежка лицева травма.
Установени са били образни данни за пневмоторакс /навлизане на въздух в
гръдна кухина/. От медицинската документация по делото са установени
придружаващи заболявания: Състояние след аневризма на коремна аорта 2021г.,
състояние след операция по повод на мозъчна аневризма - м.07.2023г. АХ /артериална
хипертония/ - 3-та степен. Наличие на други сърдечни и съдови импланти и
трансплантати.
При проведени образни изследвания - КТ /компютърни томографии/, са
установени следните травматични увреждания: Счупвания на латералната /предна/,
медиалната /вътрешна/ и фронталната /предна/ стени на десен горночелюстен синус,
счупване на пода на дясна орбита /горна стена на горночелюстния синус/, счупване на
носни кости. Данни за счупвания на 9-то и на 10-то ребра вдясно по мишнична линия
и съмнения за счупване на гръдната кост.
Осъществени са следните оперативно намеси: хирургична обработка чрез
налагане на шевове за възстановяване на целостта на кожата в областта на ляв лакът,
на 16.09.2023г. е осъществена десностранна торакоцентеза/оперативно намеса за
въвеждане на Дрен в гръдната кухина/ с цел евакуация на въздуха в кухината по повод
на наличния пневмоторакс, на 16.09.2023г. е осъществена експлоративна
лапароцентеза с диагностична цел за установяване на СПТ /свободно подвижна
течност/ в коремната кухина. При лапаротомията не е установено налично кървене.
След проведеното оперативно и медикаментозно лечение в Клиника по
хирургия, на *** е изписан хирургично здрав, с подобрение. След изписването от
Клиника по хирургия на УМБАЛСМ „***“ ЕАД, пациентът е постъпил продължаване
на лечението на 17.10.2023г. в „***“ ЕАД в отделение - ОФРМ на заболявалия на
нервната система, с диагноза: Z50.8 Лечение включващо други видове
рехабилитационни процедури. T91.2 Последици от счупвания на гръдния кош и таза,
по Клинична пътека №265.1 - Физикална терапия и рехабилитация при болести на
опорно-двигателен апарат. Постъпил с невъзможен самостоятелен стоеж и походка,
хипотрофия на бедрена мускулатура, болка в гръден кош на ниво гръдна кост и на 9-то,
10-то ребра вдясно. Назначена е физикална терапия: ЛФК /лечебна физкултура/,
пасивни подпомогнати упражнения, обучение в ДЕЖ /дейности от ежедневния живот/.
Изписан на 24.10.2023г. с подобрение на функционалната и двигателната активност.
В резултат от претърпените травматични увреждания, получени при ПТП на
***, вещото лице –съдебен лекар посочва, че пострадалият е търпял физически болки
и страдания по време на възстановителния период, по-значителни в първите дни след
получаване на травмите и намаляващи по интензитет по време на възстановителния
период, който при конкретните травми както е посочено и в отговора на предходна
задача е бил с продължителност от около 1-1,5 месеца.
В резултат от множеството съпътстващи заболявания, пациентът е имал болки и
страдания, неудобства и затруднения в ежедневието си. След първоначалния престой и
лечение в УМБАЛСМ „***“ в периода от *** до *** във връзка с претърпените
10
травматични увреждания получени в резултат от претърпяната транспортна травма в
Клиника по хирургия на УМБАЛСМ „***“ ЕАД, пациентът е постъпил за
продължаване на лечението на *** в „***“ ЕАД в отделение - ОФРМ за лечение
включващо други видове рехабилитационни процедури при последици от счупвания
на гръдния кош и таза, по Клинична пътека №265.1 - Физикална терапия и
рехабилитация при болести на опорно- двигателен апарат. Назначена е физикална
терапия: ЛФК /лечебна физкултура/, пасивни подпомогнати упражнения, обучение в
ДЕЖ /дейности от ежедневния живот/. Изписан на *** с подобрение на
функционалната и двигателната активност. В клиниката по вътрешни болести към
УМБАЛСМ „***“ ЕАД пострадалият Г. П. И., ЕГН:********** е постъпил на *** и
въпреки проведеното лечение е починал на *** Според посоченото от вещото лице от
СМЕ на труп №49/2023г. е установена следната аутопсионна находка: кръвоизлив под
атеросклеротична плака на дясната венечна артерия на сърцето, оток на белите
дробове, тежък оток на мозъка, без данни за хроничен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, силно изразени пахионови гранулации, силно уголемен далак -
960гр. със сивкавобелезникави поленца по повърхността, уголемен черен дроб-2160 гр.
с начални циротични промени, полисерозит- излив на течности в сърдечната, гръдните
и коремната кухини. Като непосредствена причина за настъпването на смъртта на Г. И.
е прието остро нарушение на коронарното кръвообръщение от кръвоизлива под
атеросклеротичната плака на дясната венечна /коронарна/ артерия на сърцето. При
аутопсията не са били установени незараснали травматични увреждания, като
последствие от прекараното ПТП през м. септември 2023г. Направените проби за
пневмоторакс и за въздушна емболия, са били отрицателни. Според вещото лице от
анализа на цялата налична по делото медицинска документация и аутопсионната
находка дават основание да се приеме, че смъртта на Г. И. е от болестно естество и не
е в причинна връзка с травматичните увреждания причинени от претърпяното на ***
ПТП.
При пострадалия Г. И. /водач на л.а./ седящ на шофьорската седалка,
травмиращите сили са действали отпред - назад и отляво-надясно, с отклоняване на
тялото му първоначално в посоката на удара напред и наляво. Анализът на описаните в
медицинската документация травматични увреждания при пострадалия, дава
основание да се приеме, че не са налице данни за „характерни“ увреждания по кожата
в областта на предна повърхност на гръдния кош и в коремната област причинени от
обезопасителен колан. Счупванията на ребра от дясна гръдна половина в долната част
на гръдната клетка има вероятност да са причинени от действието на обезопасителен
колан, като следва да се отбележи, че тези счупвания могат да бъдат причинени и от
„воланна травма“. Липсата на „характерни увреждания“ по кожата в посочените
анатомични области причинени от обезопасителен колан, не изключва възможността
към момента на пътния инцидент пострадалият да е бил с поставен обезопасителен
колан. При правилно поставен и изправен обезопасителен колан според посоченото от
вещите лица се очаква да не настъпят увреждания в областта на главата. Анализът на
травматичните увреждания в областта на гръдния кош и данните от фотоснимките за
значителна деформация и изместване на волана, дават основание да се предположи, че
травмите в лицевата област на главата и в областта на гръдния кош са получени в
резултат от удар в уред за управление — „воланна травма“. Увреждането в областта на
ляв лакът и лява длан отговарят да са получено в резултат от контакт с твърди тъпи
предмети, част от интериора на автомобила локализирани вляво от водача, без да е
възможно да се посочи конкретен предмет/детайл.
11
Установените и описани при пострадалия И. травматични увреждания, са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики
имат и части, детайли и уреди за управление, част от интериора на автомобилно купе,
по механизма на удар и на косо /тангенциално, допирателно/ действие на такива
предмети. Уврежданията са получени със значителна по интензитет травмираща сила и
по своят вид, локализация и характеристики отговарят да са получени в резултат от
претърпяно ПТП - като водач на лек автомобил, при пътния инцидент настъпил на ***
и при посочения по-горе механизъм на настъпване на ПТП.
Вещите лица подчертават допълнително, че монтираният колан на л.а.
„Москвич“ е с много остаряла конструкция и е от съществено значение как е
регулиран, като пристегнатост, преди поставянето му - възможно е и при поставен
колан тялото да е подвижно почти като и без колан.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице –автоексперт е уточнило, че дори
и при правилно поставяне на предпазния колан на управляваното от пострадалия МПС,
не може да се изключи ситуация, при която той отново да се разруши в своята опора,
поради което и в този случай не би имало значение как е бил поставен, доколкото при
неговото разрушаване, тялото е щяло да извърши подобно движение на това, което в
действителност е извършило, вкл. и ударът на главата.
Съдът кредитира изцяло обсъдените по-горе съдебномедицинска и съдебно-
автотехническа експертизи, като обосновани и компетентно дадени, при липса на
данни за некомпетентност или предубеденост на някое от вещите лица.
Горното и с оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД.
Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в
неимуществената сфера на наследодателя на ищците, като съществува и причинна
връзка между активното поведение на водача на лекия автомобил, което съдът намира
за противоправно – в нарушение на чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
като при избиране скоростта на движението следва да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след
оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко
възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента,
посоката на движение на автомобилите, местоположението на двете МПС след удара.
Поради това съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила
следва да възмезди претърпените от наследодателя на ищците вреди. Тъй като, обаче,
се установи и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния
период, застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск - чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предвид установяването на неимуществени вреди, реализирани в пряка
причинна връзка от противоправното деяние, съдът следва да се произнесе по
релевираното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата ищца.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира същото за неоснователно.
12
Установява се от заключението на вещите лица по КСМАТЕ, приета като неоспорена
от страните, че основната причина за настъпване на ПТП според вещото лице –
автоексперт, е загубата на контрол над МПС от страна на водача на л.а. „БМВ“ при
избрана скорост на движение близка до критичната за кривата, вследствие на което
настъпва плъзгане и навлизане в насрещната лента - лентата за движение на л.а.
„Москвич“. Според посоченото от вещото лице, действията на водача на л.а. „БМВ“ са
основна причина за настъпилото произшествие. При конкретните пътни условия, при
избраната си скорост на движение, водачът на л.а „БМВ“, при правилни и прецизни
действия с органите за управление /най- вече волан/, е разполагал с възможността да
поддържа траектория на автомобила около средата на своята пътна лента през целия
завой, без да навлиза в лентата за насрещно движение и по този начин да предотврати
настъпването на ПТП. Предвид изчисленото време/разстояние преди удара, когато л.а
„БМВ“ навлиза с крайния си ляв габарит в лентата на „Москвич“, водачът на
последното МПС, категорично не е разполагал с техническата възможност да спре
преди мястото на удара при скоростта си на движение, като е важно да се отбележи, че
при такъв механизъм на възникване, спирането на един от участниците не е
достатъчно условие за предотвратяване на удара.
От друга страна, съдът отчита и посоченото от вещите лица, че дори и при
правилно поставяне на предпазния колан на управляваното от пострадалия Г. И. МПС,
не може да се изключи ситуация, при която той отново да се разруши в своята опора,
поради което и в този случай не би имало значение как е бил поставен, доколкото при
неговото разрушаване, тялото е щяло да извърши подобно движение на това, което в
действителност е извършило, вкл. и ударът на главата.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са
определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е
абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера
на обезщетението.
Горното предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. Както се посочи по-горе,
по делото е разпитана свидетелката Р.Л., която обективира в своите показания, които
съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от наследодателя на ищците
болки и страдания. Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение показанията
на тази свидетелка поради обстоятелството, че живее във фактическо съжителство с
ищеца Р. П.. Това е така, тъй като данните, обективирани от свидетелката, са в унисон
с останалия по делото доказателствен материал, като освен това са плод на
непосредствени и лични впечатления. На следващо място следва да се подчертае, че
по принцип лицата, оказващи помощ на лично пострадалите от застрахователни
събития са от най- близкия им родствен кръг по обясними причини. Поради това и
показанията на тези свидетели следва да се кредитират въпреки близката родствена
връзка. Съдът отчита и обстоятелството, че описаните травми са протекли с много
тежко общо състояние, наложило поставяне на наследодателя на ищците в
медикаментозна кома, довела до тежка дихателна недостатъчност, наложила
13
интубация, пострадалият е бил неподвижен, не е можел да се обслужва сам, търпял е
значителни по интензитет болки и страдания с оглед възрастта си и съпъстващите
заболявания, констатирани от вещото лице- съдебен лекар. Наложило се е да разчита
изцяло на помощта на близките си, вкл. за смяна на памперси. При съвкупния анализ
на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства,
настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на
претърпените от наследодателя на ищците болки и страдания, във връзка с
претърпените увреждания, е в размер на общо 50 000 лева, до който размер искът е
основателен и следва да бъде уважен при съобразяване наследствените квоти на всеки
от ищците и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съгласно която предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а за разликата над
тази сума до претендирания от ищците размер от 104 000 лв. следва да бъде отхвърлен. В
тази връзка съдът съобрази и неоспореното заключение на КСМАТЕ в частта досежно
причините за настъпилата смърт на наследодателя на ищците. Субективната преценка за
справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт,
следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност /виж решение № 204/07.11.2016 г. по т. д. №
3568/2015 г. на I ТО на ВКС/. Макар и обезщетението по справедливост да се определя за
всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен
състав съобрази и съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи.
Основателна е и претенцията на ищците за заплащане на лихва за забава,
считано от 25.09.2023 г. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която е по-ранната дата. В случая
релевантна е датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, а именно: 25.09.2023 г.
По разноските:
Ищците са частично освободени от държавна такса. Следователно по аргумент
от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по
уважения иск такса. Цената на уважения иск за обезщетение на неимуществени вреди
е в размер на 50 000 лв. С определение №711/04.10.2024 г. по реда на чл.83 от ГПК на
ищците е указано да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на
1090 лв. и са освободени за разликата над тази сума до 4160 лв. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да внесе държавна такса в размер на 910 лв. по
сметка на ОС - Перник. Аналогично, съобразно уважения размер на претенциите,
ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Перник и депозита за работата на
вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 288,46 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищците сумата в размер на
общо 743,09 лева разноски за платена държавна такса и депозит за вещи лица.
Разноски се дължат и на ответното дружество. Същото е реализирало такива в
размер на 591,24 лева за възнаграждения на вещи лица, както и се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лева, от които му се следва сумата в
размер на 4474,26 лева на основание чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК.
Предвид горното, ищците следва да заплатят на ответното дружество сумата от
5 065,50 лева, направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
14
Отправено е искане от пълномощника на ищците за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Искането е своевременно направено,
като поради липса на парични средства на доверителя, пълномощникът е извършвал
услугата безплатно /пълномощно и договор за правна помощ/. Ето защо и следва
ответникът да бъде осъден да заплати на адв. К. М. Д. с личен номер на адвокат № ***
сумата от 4000 лева дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете и фактическата и правна сложност на делото. Възражението по чл.78
ал.5 ГПК, релевирано от ответника, е неотносимо, доколкото в случая адвокатското
възнаграждение се определя от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от П. С. П., ЕГН **********, В. С.
И., ЕГН **********, Р. Б. П., ЕГН **********, и Р. Б. П., ЕГН ********** против ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* осъдителни искове с правно основание
чл.432 КЗ в частта за сумата от общо 2 986,20 лева или по 746,55 лева за всеки от
ищците, представляваща дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди
във връзка със смъртта на Г. П. И., ЕГН **********, починал на ***, и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 432 от КЗ на П. С. П., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от
12500 лева, ведно със законна лихва от 25.09.2023 г. до окончателното й изплащане,
представляваща наследеното от нея обезщетение за причинените неимуществени
вреди на Г. П. И., ЕГН **********, починал на ***, ведно със законна лихва върху
посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над горния размер до пълния предявен такъв от 26000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 432 от КЗ на В. С. И., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от
12500 лева, ведно със законна лихва от 25.09.2023 г. до окончателното й изплащане,
представляваща наследеното от нея обезщетение за причинените неимуществени
вреди на Г. П. И., ЕГН **********, починал на ***, ведно със законна лихва върху
посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над горния размер до пълния предявен такъв от 26000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 432 от КЗ на Р. Б. П., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от
12500 лева, ведно със законна лихва от 25.09.2023 г. до окончателното й изплащане,
представляваща наследеното от него обезщетение за причинените неимуществени
вреди на Г. П. И., ЕГН **********, починал на ***, ведно със законна лихва върху
посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над горния размер до пълния предявен такъв от 26000 лева като
неоснователен.
15
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 432 от КЗ на Р. Б. П., ЕГН ********** съдебен адрес *** сумата от
12500 лева, ведно със законна лихва от 25.09.2023 г. до окончателното й изплащане,
представляваща наследеното от него обезщетение за причинените неимуществени
вреди на Г. П. И., ЕГН **********, починал на ***, ведно със законна лихва върху
посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над горния размер до пълния предявен такъв от 26000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Окръжен съд – Перник държавна такса в размер на 910 лева, съразмерно на
уважената част от иска, както и сумата от 288,46 лева - заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещите лица по допуснатите по делото експертизи.
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на П. С. П., ЕГН
**********, В. С. И., ЕГН **********, Р. Б. П., ЕГН **********, и Р. Б. П., ЕГН
********** сумата от 743,09 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН **********, В. С. И., ЕГН **********, Р. Б. П., ЕГН
**********, и Р. Б. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света
София” № 7, ет.5 сумата от 5 065,50 лева разноски по делото на основание чл.78 ал.3 и
ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.
М. Д. от САК с личен номер на адвокат № *** сумата от 4000 лева дължимо
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете сумата от 4000
лева на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, представляваща адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част, в
която има характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
16