Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. Перник, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в открито заседание на 08.05.2019 г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при
секретаря Златка Стоянова, като разгледа търг. д. № 00033 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от Гаранционен фонд срещу И.М. за заплащане: 1) на осн. чл. 288, ал. 12
от КЗ (отм.) сумата 353 370,02 лв. – регресно вземане за платени на
осн. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ (отм.) на пострадалата Т.К.П. по щета № ***
обезщетения за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, както и
обезщетения за неимуществени вреди вследствие на влошаване здравословното
състояние на пострадалата, присъдени по влезли в сила решения по гр. д. №
2220/12 г. по описа на СГС, в.гр.д. № 2497/2013г. по описа на САС и по гр. д. 12270/2014г. по описа на СГС, в
резултат на виновно предизвикано от ответника на 12.03.2011г. в гр. Перник пътнотранспортно
произшествие при управление на мотоциклет "Хонда” с ДКН № *** без сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
в срока по чл. 367, ал.1 ГПК не е подал писмен отговор.
Пернишкият
окръжен съд, преценявайки всички доказателства по делото и доводите на страните,
приема от фактическа и правна страна следното:
С влязла в сила на
13.10.2011 г. присъда № 801/27.09.2011
г. по нох дело № 1039/2011 г. по описа на РС – Перник ответникът
И.М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.3,
б."а", , вр, ал.1, б."б", вр. чл. 342, ал.1 от НК за това,
че на 12.03.2011 г. в гр.Перник при управляване на МПС - мотоциклет марка
"Хонда", с рег.№ *** е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на Т.П. тежка телесна повреда,
изразяващи се в загуба на слезка. По силата на чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством акта на
наказателния съд са задължителни относно преценката на гражданските последици
от престъплението относно осъществяването на деянието, противоправността и
виновността на прекия делинквент И.М..
С решение №
2853/18.04.2013г. по гр. дело № 2220/2012 г. на СГС, потвърдено с решение №
2183/27.11.2013 г. по в. гр. д. № 2497/2013 г. на САС, Гаранционният фонд е
осъден да заплати на Т.К.П. сумата 200 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди – следствие от настъпилото на 12.03.2011 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума
от 10.02.2012г. С решението Гаранционният фонд е осъден да заплати на адвокат Й.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 4450 лева, а по сметка на СГС – държавна такса и
съдебни разноски от 8120 лева. С
решение № 3724/29.05.2017г. по гр. дело № 12270/2014 г. на СГС, влязло в сила
на 19.02.2019г., потвърдено с решение № 1279/23.05.2018
г. по в. гр. д. № 4719/2015 г. на САС, Гаранционният фонд е осъден да заплати
на Т.К.П. сумата 50 000 лева –– обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от травматични увреждания от влошаване на
здравето, вследствие от настъпилото на 12.03.2011 г. ПТП в гр. Перник по вина на И.М. при управляване на мотоциклет марка "Хонда", с рег.№ ***, под
формат на ексцес, ведно със законната
лихва от 17.04.2014г. С решението Гаранционният фонд е осъден да заплати на адвокат Й.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1382,50 лева, а по сметка на СГС – държавна такса и
съдебни разноски от 2090 лева.
Решенията по гр. дело №
2220/2012 г. на СГС и по гр. дело №
12270/2014 г. на СГС са
постановени при участието на И.М.
като трето лице помагач на страната на Гаранционния фонд. Съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си,
е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага
или която го е привлякла. В този смисъл, в настоящото производство не подлежат
на повторно установяване елементите на осъществения деликт, включително и
фактът на настъпило ПТП, механизмът за настъпването му, противоправността,
вината на делинквента. В тази връзка, не се спори и от всички доказателства по
делото се установява, че към 12.03.2011
г. за управлявания от И.М. мотоциклет
марка "Хонда", с рег.№ *** не е имало активна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От
съдебно-счетоводна експертиза, изготвената въз основа представените
преводни нареждания, фактури и справка в документацията на Гаранционния фонд, се установява, че ищецът е платил на Т.К.П.
сумата от общо 363 656,24 лв., включващи главници /платени обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди на пострадалата/, лихви и съдебни разходи по
гр. дело № 2220/2012 г. на СГС и по гр.
дело № 12270/2014 г. на СГС. С регресна покана № 422/17.07.2017г. ответникът
е поканен да възстанови платеното от Гаранционния
фонд, като няма данни за последвали погасителни плащания.
Съобразно
установените по делото факти съдът приема за осъществени всички материални
предпоставки, включени във фактическия състав на чл. 288,
ал. 12 КЗ (отм.) /увреждането е настъпило на 2011 г. при действието на отменения КЗ -отм. ДВ.
бр. 102 от 29.12.2015
г., в сила от 1.01.2016 г./, обуславящ възникването на спорното регресно
право - ответникът е признат за виновен за осъществено транспортно престъпление
с влязла в сила присъда, от което деяние са настъпили вреди за лице, на което
ищецът е платил обезщетение, тъй като ответникът не е обезпечил своята деликтна
отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На основание чл. 288, ал.
12 вр. ал. 1, т. 2,
б. "а" и ал. 8, предл.
І от Кодекса за застраховането (отм.), с извършването плащанията за
Гаранционния фонд възникват регресни вземания срещу ответника – за главниците,
лихвите до момента на плащането и разноските за определяне и изплащане на
обезщетението. В случая забавеното изпълнение, което по останалите параметри на
престацията е точно, също прехвърля правата на кредитора върху Гаранционния фонд. Законовата
суброгация има действие не само за главното вземане. Гаранционният фонд встъпва и в акцесорните по отношение на
главницата права на кредитора, каквито са платените като законна лихва суми
върху главните парични задължения. Платените от ищеца суми за държавни такси и
адвокатско възнаграждение в исковите производства срещу него също съставляват
разходи по определяне на обезщетението по смисъла на чл. 288, ал. 8,
вр. ал. 12 КЗ
(отм.), респективно сума, относно която фондът има право на претенция спрямо
виновния водач при условията на чл. 288, ал.
12, изр. 1 от КЗ (отм.), тъй като размерът на вредите и
обезщетението за тях е бил предмет на съдебно установяване, в рамките на което
участие е взел и ответникът чрез релевиране на правоизключващи отговорността му
възражения. В
претенцията на ищеца не се включват и това се установява от счетоводната
експертиза такси и разноските по принудителното събиране на вземането срещу
Гаранционния фонд, които не са в причинна връзка с обезпеченото от ищеца
деликтно поведене, поради което няма основание за редуциране на претендирания
размер.
Предвид гореизложеното и
на основание чл. 288, ал.
12 вр. ал. 1, т. 2,
б. "а" и ал. 8 от
Кодекса за застраховането (отм.), предявените претенции следва да
бъдат уважени в претендирания размер като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на Гаранционния фонд сумата от 353 370,02
лв. /като съдът отчита диспозитивното начало - чл. 6, ал. 2 ГПК - именно тази
сума ищецът претендира/, представляваща изплатените от Гаранционния фонд обезщетения
по щета № ***, включваща и присъдените и платените законни лихви върху главните
парични задължения, присъдените и платените от ищеца суми за държавни такси и
адвокатско възнаграждение в исковите производства срещу него. Върху сумата от 353 370,02 лева следва да бъде
присъдена и законната лихва, търсена от датата на подаване на исковата молба -
26.06.2018 г. до окончателно изплащане.
По разноските
Ищецът претендира и
доказва направени разноски общо 14439,80 лв., от които 14134,80 лв. – държавна
такса, 300 лв. – възнаграждение за счетоводна експертиза и 5 лв. – такса за
съд. удостоверения (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, в които липсва заплатено адв. възнаграждение), които с оглед изхода на
спора му се дължат изцяло от ответника.
Ответникът не претендира
и не доказва разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН ********** ***, да заплати на Гаранционен фонд,
ЕИК *********, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.)
- сумата 353 370,02 лева, представляваща общ размер на дължимо платените на Т.К.П., ЕГН ********** по щета № *** обезщетения за неимуществени и
свързаните с тях имуществени вреди, както и обезщетения за неимуществени вреди
вследствие на влошаване здравословното състояние на пострадалата, присъдени по
влезли в сила решение № 2853/18.04.2013г. по гр. дело № 2220/2012 г. на СГС,
потвърдено с решение № 2183/27.11.2013 г. по в. гр. д. № 2497/2013 г. на САС и
решение № 3724/29.05.2017г. по гр. дело № 12270/2014 г. на СГС, влязло в сила
на 19.02.2019г., потвърдено с решение № 1279/23.05.2018
г. по в. гр. д. № 4719/2015 г. на САС, в резултат на виновно предизвикано от
ответника на 12.03.2011г. в гр. Перник пътнотранспортно произшествие при
управление на мотоциклет "Хонда” с ДКН № *** без сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", заедно със законната лихва върху същата сума, считано от предявяването
на иска на 26.06.2018г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.И.М.,
ЕГН ********** *** да
заплати на Гаранционен
фонд, ЕИК *********, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4, сумата 14 439,80 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – София в 2-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия: