РЕШЕНИЕ
№
12.05.2017 г.
град Пазарджик
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІ граждански състав
На дванадесети април две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
Секретар:Р.Д.
Като разгледа докладваното
от Районен съдия Ралинова
Гражданско дело №2555 по описа за 2016 година.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание по чл.108 от ЗС, чл.109 от ЗС и чл.54 ал.2 от ЗКИР.
В подадената първоначално искова
молба от Д.К.Ч., с ЕГН **********, А.С.
Ч., с ЕГН ********** ***, и Г.С.В., с ЕГН ********** *** срещу
И.В.Г., с ЕГН ********** *** и Д.В.Ч., с ЕГН ********** ***, се излагат обстоятелства, че ищците са
съсобственици в оставения им в наследство от общия наследодател Стоян А. Ч. имот
- дворно място, съставляващо УПИ XII-48 с площ от 1379 кв.м., в кв.29 по плана
на с. Величково, ведно с полумасивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м., масивна
лятна кухня от 21 кв.м., масивен гараж от 20 кв.м., паянтов навес с площ от 20
кв.м., при съседи:УПИ XI-47 и УПИ, запад - УПИ XIV- 49, север- улица, юг-УПИ
XIII-49, като собствеността била придобита след смъртта на наследодателят им
Стоян Атанасов Ч. - съпруг на първата ищца и баща на другите двама.Твърди се в
молбата, че ответниците са сестри и са съсобственици на съседния УПИ XIV-49 и
изградената в него къща, който имот са придобили на 08.06.2015г. чрез
покупко-продажба от техните родители В. Ни. М. и С. И. М..Твърди се,че УПИ на
ищците бил образуван от поземлен имот
48, който получил своя регулационен статут с утвърждаването на плана за
регулация и застрояване на село Величково от 19.04.1945 година,а регулацията не
била приложена на място.В исковата молба се твърди, че преди да прехвърли
собствеността си бащата на ответниците, с нарочно заявление с вх.№
44-Д-400/29.10.2015г. бил поискал изменение на ПУП по чл.135, ал.3 от ЗУТ във
връзка с параграф 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ с приложено геодезическо заснемане
на имотната граница между имоти с пл.№48 и 49 по плана на с. Величково, за
поставяне на вътрешните регулационни линии на имотите със съществуващите
граници на поземлените имоти.В резултат на инициираната административна
процедура кмета на Община Пазарджик бил издал заповед № 18/17.02.2016г., влязла
в закона сила, с която било одобрено исканото изменение на ПР на УПИ XII-48 и
XIV-49 в кв.29 по плана на с. Величково, с която частично е изменена вътрешната
регулационна линия помежду им по имотни граници, поради неприложена на место
дворищна регулация.Твърди се в молбата, че преди да прехвърли собствеността си
на ответниците баща им започнал издигането на масивна ограда от бетон и тухли с
дължина 14м. и височина 2.20 м.,която построил частично върху основи на стара ограда,
но не изцяло върху нея.Същият навлязъл в
имота на ищците и продължил изграждането на оградата без да се съобразява с
действителната регулационна граница между двата имота.Имотът на ищците имал своеобразна чупка в посока имота на
ответниците, оградата не следвала тази чупка, а се поставяла по отменената
регулационна граница. Строителството на тази ограда било завършено към датата
на подаването на настоящата искова молба. Поради незаконното завладяване на
част от имота на ищците същите били сигнализирали общинска администрация, но до
момента не са срещнали разбиране и решаване на спора с ответниците досежно това
къде да минава оградата. Твърди се, че ответниците отказвали да освободят
незаконно завладяната част от имота на ищците и да преместят основите на
оградата по вярната регулационна граница,тъй като оградата била поставена на
правилното място.Твърди се още в молбата, че за правилното трасиране на вярната
регулационна граница ищците наели специализирана геодезична фирма, която
извършила геодезическо заснемане на УПИ XII-48 в кв.29 по плана на с.Величково.
Така, оградата между двата УПИ не минавала по регулационната граница, а
навлизала навътре в имота на ищците, при което без правно основание ответниците
ползвали по-голяма площ /около 4 кв.м./ от притежаваната от тях. Налице бил
спор за материално право.Твърди се исковата молба, че по отношение на оградата
било налице основание да бъдат принудени ответниците да я преместят така, че тя
да съвпада с регулационната линия между двата имота.
Във връзка с изложеното моли, съда да
постанови решение, с което да
приеме за установено, че ищците са
собственици на онзи къс в югозападната част на описания имот незаконно завладян
от ответниците, с площ от 4.23 кв.м., който се заключвал между претендираната
гранична линия и владения от ищците на място имот, до завеждането на иска,както
и да бъдат осъдени да предадат владението върху тези 4.23 кв.м., моли се и да
бъдат осъдени да преместят съществуващата масивна ограда, така че тя да
съвпадне с регулационната линия между УПИ XII-48 и УПИ XIV-49, по плана с.
Величково.
В едномесечният срок за отговор
ответниците оспорват предявения иск като неоснователен.Твърди се,
че граница между собствения на ответниците УПИ XIV- 49 и имота на ищците УПИ
XII - 48 в квартал 29 по плана на с.Величково, не била променяна в продължение
на повече от четиридесет години. През тези години границата между двата имота
била трайно материализирана на място и имотите били владени от ищците и
ответниците в тези граници, които съществували и понастоящем. Твърди се, че при
това положение, макар и спорното място от 4.23 кв.метра да било отразено в
плана на с.Величково като част от имота на ищците, собственици на това място
били ответниците, защото техните праводатели, а след тях и ответниците, са
владели и продължават да владеят това място със съзнанието, че то е тяхно
място, че то е част от техния поземлен имот. Това владение било продължило
повече от четиридесет години без спорове и претенции от страна на когото и да
било, включително без спорове и претенции от страна на ищците и техните
праводатели. В тази връзка се твърди, че по отношение на спорното място било
налице изтекла в полза на ответниците придобивна давност. Ищците предявили претенции относно спорното място
едва преди няколко месеца, тъй като били видели в плана на селото очертаната
гранична линия между двата имота с характерната чупка, сравнили я с
местоположението на новата масивна ограда, която вървяла по права линия без
чупката, и били останали с впечатлението, че при строежа на оградата
ответниците са преместили границата навътре в техния имот. Това обаче не
отговаряло на действителните факти, защото тази чупка, която била отразена в плана
на с.Величково, не съществувала на място, старата ограда също била вървяла по
права линия и била разположена точно там, където е построена новата ограда. И
това било така, защото при строежа на новата ограда бетоновата основа на
старата ограда не била разрушена, а върху нея са били иззидани тухлите на
новата ограда. Изложени са подробни факти около строежа на новата и старата ограда.Претендират
съдебно-деловодни разноски.
По съединения иск по реда на чл.54 от ЗКИР
депозиран от Д.В.Ч., ЕГН ********** *** и И.В.Г., с ЕГН ********** *** срещу
Д.К.Ч., с ЕГН **********, А.С. Ч., с
ЕГН ********** ***, и Г.С.В., с ЕГН ********** ***, се
излагат обстоятелства, че ищците били собственици на недвижим имот,
находящ се в с.Величково, община Пазарджик, представляващ УПИ XIV-49, в квартал
29 по плана на с.Величково, състоящ се от 1195.00 кв.метра, разположен при
съседи: изток - УПИ XII-48, запад - улица, север - улица, юг - УПИ XIII - 49,
като правата им в този поземлен имот били равни - всяка от тях притежавала по
½ идеална част. Твърди се, че поземленият имот придобили от родителите
им чрез покупко-продажба, извършени с нотариални актове № 28 и № 29, том III,
от 08.06.2015 г. по описа на нотариус В.Гагова, вписани с вх.№№ 5813 и 5814 от
08.06.2015 г., том 21, по описа на Служба по вписванията- Пазарджик.Твърди се,
че ответниците били собственици на съседния УПИ XII-48 и те оспорвали
собствеността им върху около 4.00 кв.метра като твърдели, че съгласно плана на
с.Величково тези квадратни метри попадали в техния поземлен имот. Налице бил спор за материално право в минало време,
който обуславял правния им интерес от предявяването на настоящия иск.Твърдят, че спорните около 4.00 кв.метра били тяхна собственост, тъй
като погрешно били заснети в кадастралния план на село Величково като част от
имота на ответниците, в действителност тези 4.00 кв.метра винаги били част от техният имот, тъй като границата
между двата имота била трайно материализирана на място от десетки години и през
всичките тези години спорното място, макар и заснето като част от имота на
ответниците, било владяно от техните праводатели и продължавало да се владее от
тях, ищците, като част от собствения им УПИ XIV-49. Твърдят, че спорното място
представлявало триъгълник, който по дворищнорегулационния план на с.Величково,
одобрен със заповед № 3286/19.04.1945 г., бил
част от придаваемо към техният имот място, планът не бил приложен и в резултат
на това със заповед №18/17.02.2016 г. на кмета на община Пазарджик, на основание
пар.8 от ЗУТ било одобрено регулационно изменение, с което регулационната линия
между двата имота била поставена по имотната граница.Твърдят,че тази граница
започвала от двуетажната им масивна жилищна сграда и продължавала до старата им
паянтова къща, като в този участък в плана на селото границата била изчертана с
малка чупка, а на място такава чупка нямало, на място границата вървяла по
права линия, разликата между двете граници била отразена много точно в скица-проект
за попълване на кадастралния план с вярната имотна граница, изготвена от
инж.Мечков, приложна към исковата молба.Твърдят още, че границата между техният поземлен имот и имота на ответниците
била материализирана на място от много години и никога не била премествана.,като
преди 1970г. граничната линия между поземлените имоти била материализирана на
място от храсти, дървета, дървени прегради и др.подобни.Трайното
материализиране на граничната линия започнало през 1970г., когато
наследодателят на ответниците Стоян Ч. и неговия баща А.Ч. построили масивен
гараж, чиято западна стена изцяло покривала границата с техният имот. Пет-шест
години след това двамата Чалъкови и техните праводатели /родителите ни Виктор и
Стоянка Маринкови/ започнали по взаимно съгласие, заедно и с общи средства да
строят ограда между двата имота, която разположили на граничната линия. Тази
ограда била завършена през 1977 година и била съставена от две части. Първата
част на оградата се състояла от бетонова основа с височина 50 см, ширина около
25-30 см и дължина 23.00 метра. Бетоновата основа започвала от крайната точка
на гаража на ответниците и продължавала до паянтовата къща.Върху тази бетонова
основа били поставени циментови колове и алуминиева мрежа. Втората част на
оградата била продължение на първата част и стигала до дъното на имотите, но се
състояла само от циментови колове и мрежа, без бетонова основа.Спорното място
граничело с първата част на
оградата.Твърди се в молбата, че тъй като през годините мрежата все повече се
износвала и късала, родителите им построили масивна ограда от бетонови тухли. Излагат
подробни обяснения относно строителството на новата масивна ограда, защото
ответниците твърдели, че именно при строителството на новата ограда били
преместили границата между двата имота навътре в техния имот с около 4.00
кв.метра. Твърдят, че новата ограда не следвала чупката по плана, а била
построена като една права линия. Ищците твърдят, че материализираната на място
граница винаги е била като една права линия, без чупката, която виждали в кадастралния
план на селото.Твърди се, че строежът на новата масивна ограда започнал преди
година и половина и бил завършен преди месец-два от родителите им и изцяло с
техни средства.Ответниците тогава дали съгласие за построяването на оградата,
но казали: „От нас пари не искайте". Преди да започне строежа циментовите
колове и мрежата били премахнати, но бетоновата основа на старата ограда
останала непокътната. Върху нея била иззидана стена от бетонови тухли. Колкото
до втората част на оградата, която нямала бетонова основа, а само мрежа /и за
която спорове нямало/, тя била разрушена напълно и на нейно място била отлята
нова основа от бетон и изпълнена зидария с бетонови тухли. Върху новата и
старата бетонова основа и зидарията от тухли нямало положена вароциментова
мазилка, така, че тухлите и бетона се виждали без проблем, което много
улеснявало доказването на фактите около строежа на оградата. Твърди се, че
относно втората част на оградата спорове нямало. Ищците твърдели, че била
преместена /частично/ първата част на оградата, като част от бетоновата основа
на старата ограда била разрушена и на това място новата ограда, с нова бетонова
основа, навлизала навътре в техния имот. Тези твърдения на ищците обаче много
лесно се опровергавали, когато се направел оглед на място. При огледа ясно се
виждало, че новата ограда в частта й между гаража на ищците и старата паянтова
къща /с дължина 23.00 метра/била построена върху старата бетонова основа,
защото старата бетонова основа носела отпечатъка на времето, на изминалите
четиридесет години, тя била плесенясала, неравна, с шупли и т.н. След нея
започвала новата бетонова основа на втората част на оградата, която видимо се
различава от старата.Твърди се,че през 1991 год. била започнала процедура по
изработването на нов кадастрален и регулационен план на с.Величково и за тази
цел всички имоти били заснети,
заснета била и старата ограда между
поземлените имоти на ищците и на ответниците като на основание това заснемане
бил изработен нов кадастрален план на селото. В този план били очертани
имотните граници така, както са съществували на място по това време/ 1991
година/, като имотът на ответниците бил означен с №195, а на ищците с № 196.В
този план ясно се виждало, че граничната линия между двата поземлени имота била
отразена като права линия, без чупка, а спорното място от 4.00 кв.метра било
заснето като част от имота им.От този
план се виждало,че местоположението на новата масивна ограда съвпадала напълно
с местоположението на старата ограда, заснета в изработения през 1991 г.
кадастрален план, но процедурата по изработването и на регулационен план на
с.Величково не била завършена поради липса на общински средства в резултат на
голямата инфлация, настъпила по това време. Нямало издадена заповед за
одобряването на този кадастрален план, защото кадастралният и регулационният
план се одобрявали с една и съща заповед, но въпреки това той бил едно
неоспоримо доказателство относно факта, че оградата между двата поземлени имота
не е била премествана и че спорното място било част от техният
поземлен имот. А щом границата между двата имота никога не е била
променяна, това значело, че кадастралният план не отразявал вярната имотна
граница. Касаело се за грешка в кадастралния план на с.Величково относно
граничната линия между двата поземлени имота.
Във
връзка с изложеното се моли,съда да постанови решение,с което да приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на място/ивица земя/ от 4.23
кв.метра, представляващо част от придаваемо по регулация място от имот пл.№ 48
към собствения им УПИ XIV-49, в кв.29, по неприложения план на с.Величково от
1945г., което в сега действащия и в предишния кадастрален план от 1945 г.,
както и в ПУП на селото бил заснет като част от имот с пл.№ 48, представляващ УПИ
XII- 48, в кв.29, означен с червен цвят на приложената скица и
индивидуализирано в скица-проект за нанасяне на вярната имотна граница между
имоти с пл.№№ 48 и 49, в кв.29, поради
грешка в кадастралния план и в ПУП на с.Величково, невярно отразена имотна
граница между имоти с пл.пл.№№ 48 и 49, в кв.29, съответно между УПИ XII-48 и
УПИ XIV-49, в кв.29 по плана на село Величково.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК иска се оспорва като неоснователен.
Твърди, че не била налице хипотезата на
чл. 54, ал.2 от ЗКИР, тъй като в настоящият случай не било налице грешка при
заснемането на границата между двата имота при одобрение на кадастралната карта
и регистри (ПРЗ) за с. Величково.Посочват се подробни обстоятелства, че със
Заповед №18/17.02.2016 г. на кмета на Община Пазарджик, влязла в закона
сила било одобрено изменение на ПР на
УПИ XII-48 и XIV-49 в кв. 29 по плана на с. Величково, с която частично била
изменена вътрешната регулационна линия по имотни граници, поради неприложена на
място дворищна регулация, така регулационната граница между имотите съвпадала с
имотната граница, а тя следвала специфичната чупка, която предопределяла спора
за материално право по исковете на ищците.Твърди се,че след влизането в сила на
ПРЗ за село Величково през 1945 г. не били настъпили изменения в данните за
обектите на кадастъра, досежно процесната граница, от имота на ищците било
предвидено отчуждаване на част от имота им по силата на ново регулационно
предвиждане,така че въпросната чупка да бъде изправена. Поради неприлагането на
дворищната регулация на място, наследодателят на ищците бил поискал изменение
на ПУП по чл.135, ал.3 от ЗУТ във връзка с нормата на параграф 8, ал.2, т.3 от
ПР на ЗУТ, поради което тази специфична чупка между имотите на страните в
процеса станала отново регулационна
граница.Ищците обаче отказвали да се съобразят с правата на ответниците,
предопределени от действителната граница между имотите им, поради което
ползвали имот в по-голям териториален обем от действителното им право на
собственост, не само относно процесната чупка, но и в дъното на границата. Това
обосновавало извода, че не ставало въпрос за грешка при кадастралното
отразяване на границите между двата имота.Моли се исковете да се отхвърлят като
неоснователни.Моли се съда да им присъди
сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведените съдебни заседания страните,
поддържат становищата си.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията
изложени в исковата молба,писменият отговор,съединения иск и доразвити в хода
на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От представените по делото нотариални актове се
установява пасивната легитимация на ищците и на ответниците като собственици на
съседни имоти.
Представена е заповед №18/17.02.2016 година с
която е одобрен проект за изменение на ПР за УПИ ХІІ-48 иХІV-49 в кв.29 по
плана на село Величково,с който частично се променя вътрешно регулационните
линии по между им,по имотните граници,поради което не е приложена на място
дворищна регулация,съгласно означенията в зелено на приложената скица.
Представена е цялата преписка на извършено от
ищците геодезическо заснемане.
По делото са изслушани свидетели.Разпитаната
свидетелка установява,че е съседка на двата имот от 1960 година когато се
омъжила.Установява,че по това време между имотите на двете страни имало ограда
която била права започвала от гаража и свършвала на старата къща.Установява,че
преди две години тази ограда била направена нова с тухли.Устнвява,че страните
много се разбирали,не са имали проблеми и преди да започне изграждането на
оградата.
Разпитаната свидетелка С.М. майка на ответниците
която установява,че от 1968 година била в селото и тогава имало ограда между
техния имот и имота на ищците Чалъкови която представлявала мрежа и
колове,оградата била в права линия,както била и в момента,никога не е била
премествана.Установява,че когато започнали да правят къщата,направили и бетон
основа от 50 см. и мрежа с колове.Установява,че след това не са имали проблеми
били в прекрасни отношения,празнували заедно много празници.Твърди,че преди две
години когато върху бетоновата основа изградили плътна ограда отново нямали
никакви проблеми,отношенията им се влошили когато те изградили барбекю до
оградата,уточнили се с ищците да не бъде по високо от оградата.Установява,че
при строежа се стигнало до конфликт заради барбекюто и поради това те го
бутнали.
По делото е допусната
СТЕ,от която се установява,че за имот с пл.№48 е отреден УПИ-ХІІ-48 в кв.29 по ПУП с.Величково, одобрен
със Заповед № 3285/ 19.04.1945г. с уреголирана площ от 1379 м.кв. и записан н
разписния лист към плана на Стоян Атанасов Ч. с основание нот.акт № 19 /
1993г.,като в дворното място била изградена сграда от основното застрояване с
жилищно предназначение, на два етажа, със застроена площ от 65м.кв. и сгради от
допълващото застрояване с обслужващо предназначение – гараж от 20м.кв.,лятна
кухня от 21м.кв. и навес от 20м.кв.От заключението се установява,че за имот с
пл.№ 49 е отреден УПИ- ХІV-49 в кв.29 по ПУП с.Величково от
1945г. – /сега действащ/ с уреголирана площ от 1195м.кв. и записан в разписния
лист на И.В.Г. и Д.В.Ч. с основание нот.акт № 28 и №29 от 2015г.,като в дворното
място била изградена сграда от основно застрояване с жилищно предназначение, на два
етажа, със застроена площ от 100 м.кв. и сгради от допълващото застрояване с
обслужващо предназначение – сграда от 31м.кв.,навес от 31м.кв., навес от
15м.кв. и магазин с гаражи от 84,60м.кв.
От заключението се установява,че
двата имота са съседни, като дворищно-регулационния план е създал регулационни
отношения по страничната дворищнорегулационна и имотна граница.Със Заповед № 18
/ 17.02.2016г. на кмета на Община Пазарджик било одобрено изменение на ПР за
УПИ ХІІ-48 и УПИ ХІV-49 в кв.29 по плана на
с.Величково, с който частично се променяла вътрешнорегулационната линия помежду
им да минава по имотната граница, поради неприложена на място
регулация.Заповедта била влязла в сила и изменението било отразено в действащия
план.
Между двата имота на място била
изградена плътна ограда с дължина от 50м.л. и средна височина от 2,05м.л. с
основа от бутобетон, с височина от нивото на прилежащия терен до 0,50м.л. и
плътна тухлена зидария от бетонови тухли на циментов разтвор до 1,50м.л.,
покрита с бетонова шапка с дебелина до 0,05м.л.Дебелината на основата от
неармиран бетон е от 0,30м.л., а на тухления зид от 0,19м.л.
Същата била изпълнена по следния начин: от лицето на
процесните имоти до оградната стена на двата долепени гаража, към дъното с
дължина от 23м.л. върху съществуващата стара основа на бетонова ограда в права
линия, посока югоизток и от края на
старата основа, посока югоизток, към дъното на имотите върху бетонова основа с
дължина от 27м.л. с обособени две чупки – в началото и в края.
От заключението се
установява,че през 1991г. е започнала
процедура по заснемане и изработване на нов кадастрален план на село Величково.Двата
имота са били обозначени, както следва: на ищците с № 195 и на ответниците с №
196,по тази процедура е била заснета за имотна граница съществуващата стара
бетонова основа, върху която сега била изпълнена част от процесната ограда с
дължина от 23м.л.След заснемането на място на съществуваща плътна ограда между
УПИ-ХІІ-48 и УПИ-ХІV-49 в кв.29 по ПУП с.Величково от
1945г. – сега действащ и съпоставянето и с границата, отразена в плана се
установява следното положение:част от нея, под формата на триъгълник с размери в план L=13,00м.л. / h=0,65м.л. навлиза в УПИ-ХІІ-48,
заема площ от него от 4,23м.кв. и друга част от нея, под формата на триъгълник
с размери в план L=7,00м.л. / h=0,50м.л. навлизала в УПИ-ХІІ-48, като заема площ от него от 1,75м.кв.
След като се запозна със
становищата на страните и със събраните по делото доказателства, Районният съд прие следното:
Според ТР
№8/23.02.2016 година- „Когато се предявява иск за ревандикация на недвижим
имот, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си
имот, която се владее без основание от ответника, независимо от това дали тази
част е заснета неправилно в кадастралната карта или не,в тези случаи не липсва
годен предмет на защита, ако един юридически акт определя границите на правото
на собственост така, че те да могат да бъдат нанесени в плана. Притежаваната от
ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот,
независимо дали е заснета като такава. Затова искът за ревандикация на реална
част от урегулиран поземлен имот има предмет и е допустим и преди да е
проведена процедура по отстраняването на непълнота или грешка – по
административен или съдебен ред. Да се приеме обратното, означава да се придаде
на кадастралната карта правопораждащо действие, каквото тя няма. Предвидената
възможност за придобиване на реални части от имоти, които не са нанесени като
самостоятелни в кадастралната карта /чл. 200, ал.
1 и 2 ЗУТ, реституционните закони/, изисква тези части да могат да
са предмет на самостоятелна защита чрез искове за собственост. Тази защита не
може да зависи от административни процедури, като нанасянето им в плана или в
кадастралната карта, или от предварителното разрешаване на спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР в първоначалната редакция/.
При произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе
предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на
собственост. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите
на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост.
Такова действие нямат и плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия
от този закон принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост
върху поземлените имоти. Урегулирането на имотите е свързано само с
устройствения им режим, като вътрешните регулационни линии следват имотните
граници – чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Да се запази невярното отразяване на
границите без взаимното съгласие на заинтересуваните собственици, означава да
се придаде на подробния устройствен план отчуждително действие занапред,
каквото по ЗУТ той няма. Затова, ако в производството по иск за собственост се
констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се
съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част
представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника,
като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на
имота.
Съгласно §5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост
подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи
одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на
регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните
граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има
несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително
притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще
са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на
дворищнорегулационните планове, съответно – прекратяване на отчуждителното им
действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3
от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на
ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
За да е налице
фактическия състав, респ. за да бъде уважен като основателен иск по чл.108 от
ЗС е необходимо да се докаже правото на собственост на претендиращия /ищеца/,
както и че лицето, което владее или държи вещта /имота/ го владее без правно
основание. Безспорно се установи в настоящият казус,че ответниците са навлезли в имота на ищците с претедираните
и установени от СТЕ - 4.23кв.м и съобразно представената скица.Това е така,тъй
като те са изградили ограда съобразно неприложени регулационни изменения,а на
съобразно плана.Поради изложеното предявеният иск по чл.108 от ЗС се явява основателен и следва да се уважи.
В случая е приложим
фактическият състав на разпоредбата - §8 ал.1 от ПР на
ЗУТ-след изм. с ДВ, бр.61 от 2007г. и обхваща ДРП за съсобствени парцели и придаваеми
места.Собствениците на поземлени имоти по ал.1 от §8 разполагат с
възможностите, установени в ал.2 от същата разпоредба. С нормата на §8 ал.1 ПР
на ЗУТ преди изменението бе уредена формална процедура по прекратяване на
отчуждителното действие, по искане на заинтересованите собственици - достатъчно
е било да има искане само от собственика на единия имот и при наличие на
предпоставките на §8 ал.1 ПР на ЗУТ, общинската администрация е дължала
служебно да извърши исканата промяна по съществуващата имотна граница,в
настоящият случай наслодедателят на ищците е направил точно това въз основа на
административната процедура със Заповед № 18 / 17.02.2016г. на кмета на Община Пазарджик е било одобрено
изменение на ПР за УПИ ХІІ-48 и УПИ ХІV-49 в кв.29
по плана на с.Величково, с който частично се променя вътрешнорегулационната
линия помежду им същата минава по имотната граница, поради неприложена на място
регулация.
Изменението на вътрешната регулационна линия по изменената разпоредба
изключваше съгласието на собственик на другия имот, начинът за администриране
бе указан от закона /в тази насока Решение № 6832 от 03.07.2003г. на ВАС по
адм.д.№ 4142 от 2003г. ІІ о..: “Само по себе си, това е едно ново и специално
основание за изменение на устройствения план в регулационната му част, различно
от основанията по чл. 134 от ЗУТ, които визират други хипотези.”/.Интереси биха
били засегнати само ако новата вътрешна регулационна граница не е прокарана по
съществуващата имотна граница или ако се оспорва мястото на последната, т.е.
ако има спор за материално право както е в настоящият случай.
Дворищната регулация има отчуждително действие само по отношение
собствеността на предадени към парцела имоти, но не въобще към собствеността на
парцела. Собственик на парцела е собственикът на имота, за който той се
отрежда, тъй като собствеността на ДРП произтича от тази върху имота, за който е
отреден. По силата на чл.110 ЗТСУ /отм./ придадените по ДРП места се считаха
отчуждени с влизане в сила на този план, но след изтичане на срока по §6 ал.4
ПР ЗУТ това отчуждително действие се
отменя, ако собственикът на приемащия имот не е подал молба за приложение
на плана.Следователно, собствеността върху придаденото място се възстановява по
силата на законовата норма и това е основанието по § 8 ал.1 ЗУТ за иницииране
изменението на ПУП - и регулиране на поземлените имоти по кадастралните им
граници. Предпоставка за отпадане на отчуждителното действие е единствено
неплащане на сумите, дължими за изравняване на частите в съсобствени парцели
и/или за придаваемите се части - §8 ал.1 ЗУТ, а не приложена ли е регулацията
като условие за изменението й според разграниченията по чл.33 във вр. с чл.32
ЗТСУ /отм./, отчитаща заемането им.
В
настоящият случай безспорно се установи от СТЕ,че отчуждителна преписка
няма,съответно няма и плащане на суми от ответниците на ищците за предвиденото
придаваемо място,поради което след като
не са уредени сметките
по регулация, отчуждителното действие на плана е прекратено по силата на ал.1
на §8, което е основание за изменение на дворищнорегулационния план по ал.4 във
връзка с ал.2, т.3 на §8 от ПР ЗУТ/,във връзка с което е издадена заповедта на
кмета.
От заключението на
вещото лице се установи безспорно, че двата имота са съседни, като
дворищно-регулационния план е създал регулационни отношения по страничната
дворищнорегулационна и имотна граница,но безспорно се установи,както от
разпитаните свидетели,така и от приетата СТЕ,че изградената ограда е направена
по предвижданията за придаване по регулация,а не както е изменен плана.
Като обективно съединен иск,
претенцията по чл.108 от ЗС е оформена и
претенция по чл.109 от ЗС,за премахване и изместване на част от оградата по чл.109
от ЗС,съобразно която норма собственикът може да иска признаването и зачитането
на правото му на собственост от всички правни субекти,както и да се въздържат
от действия и посегателства върху имота му, които пречат да упражнява правата
си в пълен обем.Именно на тази цел служи уредения в чл.109 ал.1 от ЗС т.нар.
негаторен иск. Който в настоящият случай, с оглед постановения резултат по
ревандикационния иск, също следва да бъде уважен.
Приетия за общо разглеждане насрещен иск от ответниците в производството
по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Правната норма която е уреждала спорното правоотношение в миналото е била чл.32
ал.1 т.2 от ЗТСУ. Сега този иск е уреден в чл.54 ал. 2 от ЗКИР. По правна
природа иска е установителен , касае собственост на имот към един минал
момент,а именно момента на приемане на кадастралния план който е послужил за
основа за приемане на регулационния план.В това производство следва да се
установи налице ли е грешка в кадастралната основа.Основанието на иска
произтича от интереса да се отстранят съществени непълноти или грешки в
кадастралния план към момента когато е одобрен,т.е., ищците следва да установят правото си на собственост
към момента на влизане в сила на регулационния
план.При така оформения петитум същите искат да се установи,грешка в
сега действащия план на село Величково от 1945 година,като такава не се
установи от допуснатото заключение и във връзка с по-горе изложените изводи
искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Във връзка с постановените
резултати по предявените искове ищците имат право на разноски които съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 615 лева в т.ч. държавна такса-100 лева, държавна такса вписване на
исковата молба -10 лева,депозит за в.л. -105 лева и адв. хонорар-400 лева.
Мотивиран от горното Пазарджишкият съд,
Р Е Ш
И :
По иска на Д.К.Ч., с ЕГН **********, А.С. Ч., с ЕГН ********** ***, и Г.С.В., с ЕГН ********** *** срещу И.В.Г., с ЕГН ********** *** и Д.В.Ч., с ЕГН ********** ***,ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,по отношение на ответниците И.В.Г. и Д.В.Ч.,че ищците Д.К.Ч.,А.С.Ч. и Г.С.В. са собственици на онзи къс в югозападната част на УПИ ХІІ-48 в кв.29 по ПУП на село Величково незаконно завладян от ответниците,
с площ от 4.23 кв.м.,под формата на триъгълник който е оцветен в жълто по скицата на вещото лице към основното заключение прието в о.с.з. на 1.03.2017 година и ОСЪЖДА ответниците да предадат владението върху тази част –триъгълник с размери с размери в план L=13,00м.л. / h=0,65м.л. оцветен в жълто по скицата на вещото лице Б.Г..
По иска на Д.К.Ч., с ЕГН **********, А.С. Ч., с ЕГН ********** ***, и Г.С.В., с ЕГН ********** *** срещу И.В.Г., с ЕГН ********** *** и Д.В.Ч., с ЕГН ********** ***, ОСЪЖДА ответниците И.В.Г. и Д.В.Ч., да премахнат тази част от съществуващата масивна ограда,с която са навлезли в онзи къс с площ от 4.23 кв.м.,по скицата на вещото лице Б.Г. оцветена в жълто, така че тя да съвпадне с регулационната линия между УПИ XII-48 и УПИ XIV-49, по плана с. Величково.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР депозиран от Д.В.Ч.,
ЕГН**********
*** и И.В.Г.,
с ЕГН ********** ***, срещу Д.К.Ч., с ЕГН **********, А.С.
Ч.,
с ЕГН ********** ***, и Г.С.В.,
с ЕГН ********** ***,с който се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на място с площ от 4.23 кв.метра, представляващо част от придаваемо по регулация място от имот пл.№ 48 към собствения им УПИ XIV-49, в кв.29, по неприложения план на с.Величково от 1945г., който в ПУП на селото бил заснет като част от имот с пл.№ 48, представляващ УПИ XII- 48, в кв.29,поради грешка в кадастралния план и в ПУП на с.Величково, невярно отразена имотна граница между имоти с пл.пл.№№ 48 и 49, в кв.29, съответно между УПИ XII-48 и УПИ XIV-49, в кв.29 по плана на село Величково,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.В.Г., с ЕГН ********** *** и Д.В.Ч., с ЕГН ********** ***, общо да заплатят на Д.К.Ч., с ЕГН **********, А.С. Ч., с ЕГН ********** ***, и Г.С.В., с ЕГН ********** ***, разноски в размер на 615 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд , с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: