Определение по дело №36/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 242
Дата: 22 януари 2019 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20193101000036
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………./……………2019г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА 

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

Като разгледа докладваното ч.т.дело №36/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа и правна страна:

          Производството е по реда на чл.122 ГПК, за определяне на местно компетентен съд по повдигат спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – София, за разглеждане на подаден формуляр вх.№2021645 от 31.07.2018г., предявен от С.И.Б. по Регламент /ЕО/ №861/2007, в който е обективирано искане за постановяване на съдебно решение по реда на европейската процедура за искове с малък материален интерес.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Производството е било инициирано пред Районен съд – София по подадено заявление по формуляр, за постановяване на решение по искове с малък материален интерес, от С.И.Б. срещу Авиокомпания БЛУ ЕЪР – ЕЪРЛАЙН МЕНИДЖМЪНТ СЪЛУШЪНС, гр.Букурещ, Румъния, RO31525574, представлявано от Д.Р., за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 400 евро главница, ведно със законни лихви, считано от 31.07.2018г. до датата на плащане на главницата както и разноски, съгласно Регламент №861/2007.

С разпореждане от 20.12.2018г. Второ ГО, 172 състав, СРС е прекратил производството пред себе си и изпратил делото по подсъдност на ВРС, на основание чл.118, ал.2 ГПК поради констатация за постоянен и настоящ адрес на ищеца в гр.Варна. За да стори това, съдът приел, че съгласно чл.19 от цитирания Регламент, доколкото не е постановено друго, при разглеждане на искове с малък материален интерес важат процесуалните правила на държавата – членка, в която се провежда процедурата. Съдът намерил, че с оглед интереса и лимита на водените по този регламент дела, иска подлежи на разглеждане като първа инстанция от Районен съд. Съгласно чл.18 от Регламент №1215/2012, потребителят може да предяви иск срещу другата страна по договора или в държавата членка, където тази страна има местоживеене, или независимо от това, в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят. Съгласно мотивите на разпореждането на СРС, същия след извършена служебна справка в НБД Население установил, че постоянния адрес на молителя е в района на Районен съд-Варна. Според съда, във формулярът молителя е посочил, че предявява иска пред съда съобразно местоживеенето на потребителя. Поради това, съдът прекратил производството пред себе си и изпратил делото по подсъдност на Районен съд –Варна.

С разпореждане №222 от 08.01.2018г. по образувано ЧГД №7/2019г., ВРС повдигнал спор за подсъдност между съдилищата като счел, че не е местно компетентен да разгледа иска. Съдът приел, че по принцип именно районните съдилища са компетентни да разглеждат малките искове по този регламент. Относно местната подсъдност съдът преценил, че важат правилата на ГПК. Съдът изложил, че в случая не е приложим чл.18 от регламент №1215/2012 тъй като е налице хипотезата на чл.17, т.3 от Раздел 4 – компетентност при потребителски договори, които не се прилагат относно договори за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване. Видно от изложеното от ищеца във формуляр А, се касае за договор за въздушен транспорт по релацията Барселона –Букурещ, но не и за настаняване като пакетна услуга. Съдът съобразил, че не е правено и възражение за неподсъдност от ответника, а към този момент липсва възможност съдът служебно да следи за местната подсъдност. Изменението на разпоредбата на чл.119 ГПК е след датата на депозиране на иска. Тъй като исковата молба – формуляр била заведена преди изменението на процесуалния закон, на 31.07.2018г., съдът намерил, че изменението не е приложимо, поради което съдът не следи служебно за спазване на местната подсъдност.

Според разпоредбата на чл. 2 от Регламентаредакцията му към датата на предявяване на исковия формуляр в настоящото производство), същият е приложим при презгранични граждански и търговски дела когато стойността на иска не надвишава 2000 евро в момента на предявяване на исковия формуляр,с изключение на лихвите и разноските. В настоящия случай е очевидно от приложения формуляр, че е предявена претенция за паричен иск от 400 евро.

Съдът намира производството за допустимо. За целите на прилагането на настоящия регламент, компетентността се определя в съответствие с правилата на правото на Общността, по-специално на Регламент /ЕО/44/2001, сега №1215/2012. Има се предвид изпълнението на договорно задължение, от което произтича претенцията, в случая договор за превоз, на чието неизпълнение се основава претенцията за заплащане на обезщетение. Това е видно от разпоредбата на чл.7 на Регламент №1215/2012г. Съгласно правилата на чл.7, т.1, глава ІІ, раздел 2, озаглавен "Специална компетентност" от Регламент № 1215/2012, срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка по дело, свързано с договор, в съда по мястото на изпълнение на задължението, което в случаите на предоставяне на услуги, е дефинирано като мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени (т.1, б. "б", предл. второ от чл. 7 от Регламент № 1215/2012, ид. с т.1, б. "б", предл. второ от чл. 5 от Регламент № 44/2001). В решение на ЕС от 9.07.2009 г. по дело № C-204/08 се съдържа тълкуване на чл. 5 от буква "б", второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001

 на Съвета от 22.12.2000г., във връзка с определяне на съда, компетентен да разгледа искане за обезщетение по договор за превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач. Прието е, че компетентен да се произнесе по такъв иск, по избор на ищеца е съдът, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор. Съгласно чл.19 от регламент №861/2007г., при спазване на разпоредбите на настоящия регламент европейската процедура за искове с малък материален интерес се урежда от процесуалното право на държавата-членка, в която се провежда процедурата.
             Съгласно изменената разпоредба на чл.624, ал.1 от ГПК, ДВ, бр.42 от 2018г., в сила към датата на депозиране на формуляр А по Регламент №861/2007 /на 31.07.2018г./, молбата за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес се подава пред районния съд по постоянния адрес на ответника или по неговото седалище. Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес съгласно чл.113 от ГПК /преди изм. ДВ, бр.65/2018г./, в сила към датата на подаване на искането. Съгласно чл.119, ал.3 ГПК, преди изменението с ДВ бр.65/2018г., в сила от 07.08.2018г., съдът не следи служебно, а единствено по отвод на насрещната страна за местната подсъдност. Видно от делото, на ответника е връчен съответния формуляр като липсва подадено възражение относно подсъдността, т.е. съдът служебно е приложил правилата за същата. Съгласно пар.5 от ПЗР на ЗИДГПК от август 2018г., заварените до влизането в сила на този закон съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността. 
             С оглед на горното и доколкото, предмет на произнасяне по реда на чл.122 ГПК е именно местната подсъдност, настоящият състав намира, че компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд. Въпросите относно компетентния съд на държава –членка, с оглед изключението в чл.17, т.3 от Регламент 1215/2012 /ЕС/, следва да бъде преценено от съда, сезиран с формуляра на иск с малък материален интерес, в съответствие с предявения иск и клаузите на раздел IV от Регламент 1215/2012. 
             Съобразно изложеното, съдът 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 

По повдигнатия спор за подсъдност между Варненски районен съд и Софийски районен съд, ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да разгледа претенцията на С.И.Б. срещу Авиокомпания БЛУ ЕЪР – ЕЪРЛАЙН МЕНИДЖМЪНТ СЪЛУШЪНС, гр.Букурещ, Румъния, RO31525574, представлявано от Д.Р., за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 400 евро главница, ведно със законни лихви, считано от 31.07.2018г. до датата на плащане на главницата съгласно Регламент №861/2007, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.122 ГПК.

             Делото да се изпрати на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. 
             Препис от определението да се изпрати на ВРС за сведение. 
             ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 
 
             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: