Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2019 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На единадесети юли Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
Съдебен секретар : Катя Апостолова
Прокурор : Милен Ставрев
като разгледа докладваното от съдия
Атанасов
ВНОХД № 725 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е
присъдата по НОХД № 1525/19 г. на Районния съд в гр. Варна, тридесет и осми
състав, постановена на 16.05.2019 г., с която подсъдимият А.М.Б. е бил признат за
виновен по обвинението за извършено престъпление от общ характер наказуемо по
чл.183 ал.1 от НК и му е било наложено наказание “Пробация” с приложение на
мерките по чл.42А ал.2 т.1 и т.2 за срок от по една година. За да вземе това
решение първоинстанционният съд е приел, че през периода от м. декември 2010г.
до м. октомври 2018 г. подсъдимия не е изпълнил задължението си да издържа свои
низходящи – синовете си Н.А.Б. и М.А.Б., като общия размер на неплатените
вноски е 15 200 лева.
Въззивното производство е образувано по
жалба на адвокат О.С. ***, процесуален представител на подсъдимия, в която се
възразява срещу приетото в присъдата, че издръжка на низходящите на подсъдимия
се дължи чрез тяхната майка и законен представител доколкото в решението по
гражданското дело това не е посочено. В
съдебно заседание защитата
развива доводите си, като се изтъква, че издадения изпълнителен лист не съответства
на диспозитива на решението. Въззивника редовно призован чрез адвоката си не се
явява.
По жалбата не са постъпвали възражения.
Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата на подсъдимия за
неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда
Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.
Фактическата обстановка по делото е безспорно установена въз
основа на официални документи, спор между страните по нея няма и затова
окръжния съд не счита за необходимо да я преповтаря. Безспорно и категорично е
установено, че подсъдимият Б. не е изплащал задължението си за издръжка по
отношение на малолетните си деца в рамките на инкриминирания период, като
задълженията му са в размер на 15 200 /петнадесет хиляди и двеста/ лева.
По
възраженията на защитата :
Единственото възражение на защитата е
за липса в диспозитива на съдебното решение на посочване на лицето, чрез което
следва да се изплаща дължимата издръжка. В тази насока са изтъква, че е
следвало от страна на ищцата да се поиска
поправка, или допълване на решението, което не е сторено и е довело до
противоречие в мотивите на гражданския и първоинстанционния наказателен съд.
ВОС намира оплакването за
неоснователно.
В постановеното от ВРС седемнадесети
състав Решение № 3481/29.10.2010г. влязло в законна сила на 23.11.2010г. съдът
е предоставил упражняването на родителските права спрямо децата на майката
Елена Николаевна Вареник. Член 3 от Закона за лицата и семейството определя, че
представителство на малолетните лица осъществяват техните родители, или
настойници. Доколкото в случая единият родител е осъден да изплаща в полза на
децата си издръжка, то не е необходимо съдът изрично да посочва, чрез кого ще
се изплаща издръжката доколкото на първо място е посочено кой упражнява
родителските права, а на второ законът достатъчно ясно е разписал кой
представлява малолетните лица. В тази насока не е било необходимо да се изисква
от страна на ищцата по гражданското дело поправка на решението / доколкото то е
достатъчно ясно/, или неговото допълване по реда на чл.250 ал.1 от ГПК.
Допълване на съдебно решение се извършва когато съдът е пропуснал да се произнесе
по част от спорното право. В случая гражданският съд се е произнесъл както
по основния иск по чл.49 от СК, както и
небрачните искове по чл.59, чл.127 ал.2, чл.53
и чл.142 от СК. Въз основа на съдебното решение е бил издаден и
изпълнителен лист Той не е бил ревизиран по реда на чл.406.ал.3 вр.
чл.247,чл.250 и чл.251 от ГПК от никоя от страните и представлява годно
основание за образуване и реализиране на изпълнително производство.
Задължението на подсъдимия и лицето, чрез които той е следвало да осъществява задължението си да издържа малолетните си
деца са безспорно установени и
противоречие между решението на гражданския съд и мотивите на
наказателния не е налично.
Възраженията на защитата следва да
бъдат оставени без уважение, а първоинстанционният съдебен акт потвърден като
правилен, законосъобразен и мотивиран.
По изложените съображения и предвид
липсата на служебно констатирани основания за изменяване, или отменяване на
присъдата, на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в
гр. Варна, като въззивна инстанция
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районния съд в гр. Варна,
тридесет и осми състав, постановена на 16.05.2093 г. по НОХД № 1525 по описа на
същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: