Решение по дело №1532/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 127
Дата: 24 юли 2021 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Тодор Минов
Дело: 20215530201532
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Стара Загора , 24.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530201532 по описа за 2021 година
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К №
2623566 на ОД на МВР - Стара Загора, с който на Н. М. М., ЕГН ********** е
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 100 лева, за
допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, във връзка с
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в постъпилото писмено становище, се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се
моли съда същият да бъде отменен изцяло.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице имащо право и разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя М. е издаден електронен фиш за налагане на
1
глоба серия К № 2623566 по утвърден образец на Министъра на вътрешните
работи на Република България, от ОД на МВР град Стара Загора /по образеца
не е необходимо полагане на дата на електронния фиш/, относно
констатирано административно нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21,
ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, а
именно – заснето с мобилна радарна система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства TFR1-M, превишаване на скоростта от моторно
превозно средство „Мазда 6” с ДК № ******.
След запознаване със събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в разглеждания случай административно-наказващия орган при
съобразяване с изискванията на материалния и процесуалния закон е
реализирал наказателната отговорност спрямо безспорно установеният
административен нарушител. По несъмнен начин въз основана снимковия
материал по делото и приложените към него доказателства се установява, че
на 19.03.2019 година, мобилна радарна система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства TFR1-M, е засякла в движение автомобилът,
описан по горе със скорост 118 км/час в пътен участък с допустима скорост
90 км/част, въведен с пътен знак „В-26”, съгласно заповед РД-11-
1330/19.12.2018 година на АПИ и с време на действие до 31.03.2019 година
/страница 25 от делото/. След извършената служебна справка е установено, че
собственик, към момента на заснемането на автомобила е жалбоподателя.
Следва да се има предвид, че жалбоподателя не е подал декларация,
изискуема по смисъла на закона до наказващия орган, че не той е управлявала
лекия автомобил на процесната дата, тоест жалбоподателя не е възразил по
отношение на това и съдът приема, че на въпросната дата той е управлявал
лекия автомобил. От друга страна съдът намира, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, конкретно е установено
административното нарушение, правилно е изяснен носителят на
административно-наказателната отговорност и законосъобразно е наложено
предвиденото в закона за това административно наказание – „глоба”. От
друга страна по делото са представени и съответните писмени удостоверения
издадени от БИМ, които удостоверяват годността на техническото средство
измерило скоростта. При издаването на обжалваният електронен фиш не са
допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е
2
описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му,
несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено установената скорост е тази
на водача – жалбоподател. Административно наказващия орган е приел за
нарушена нормата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата – когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак. В разглеждания случай тази скорост е била сигнализирана именно по
този начин със знак В 26. Законосъобразността на цитираната заповед на АПИ
не е предмет на настоящото производство.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП, предвид размера на превишаване на скоростта е предвидено
наказание – „глоба” в размер на 100 лева. Съобразявайки се с нарушението,
неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното
състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем
законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден от настоящата
въззивна инстанция.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К
№ 2623566 на ОД на МВР - Стара Загора, с който на Н. М. М., ЕГН
********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 100
лева, за допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, във
връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
3

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И :
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2623566 на ОД на
МВР - Стара Загора, с който на Н. М. М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка
с чл.21, ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата и в постъпилото писмено становище, се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли съда същият да бъде
отменен изцяло.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и
не взема становище по основателността на подадената жалба.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице имащо право и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя М. е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К
№ 2623566 по утвърден образец на Министъра на вътрешните работи на Република
България, от ОД на МВР град Стара Загора /по образеца не е необходимо полагане на дата
на електронния фиш/, относно констатирано административно нарушение по чл.21, ал.2, във
връзка с чл.21, ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, а
именно – заснето с мобилна радарна система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства TFR1-M, превишаване на скоростта от моторно превозно средство „Мазда 6” с ДК
№ *********.
След запознаване със събраните по делото доказателства, съдът намира, че в
разглеждания случай административно-наказващия орган при съобразяване с изискванията
на материалния и процесуалния закон е реализирал наказателната отговорност спрямо
безспорно установеният административен нарушител. По несъмнен начин въз основана
снимковия материал по делото и приложените към него доказателства се установява, че на
19.03.2019 година, мобилна радарна система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства TFR1-M, е засякла в движение автомобилът, описан по горе със скорост 118 км/час
в пътен участък с допустима скорост 90 км/част, въведен с пътен знак „В-26”, съгласно
заповед РД-11-1330/19.12.2018 година на АПИ и с време на действие до 31.03.2019 година
/страница 25 от делото/. След извършената служебна справка е установено, че собственик,
към момента на заснемането на автомобила е жалбоподателя. Следва да се има предвид, че
жалбоподателя не е подал декларация, изискуема по смисъла на закона до наказващия
орган, че не той е управлявала лекия автомобил на процесната дата, тоест жалбоподателя не
е възразил по отношение на това и съдът приема, че на въпросната дата той е управлявал
лекия автомобил. От друга страна съдът намира, че при реализиране на административно-
наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, конкретно е установено административното нарушение, правилно е изяснен
носителят на административно-наказателната отговорност и законосъобразно е наложено
предвиденото в закона за това административно наказание – „глоба”. От друга страна по
делото са представени и съответните писмени удостоверения издадени от БИМ, които
удостоверяват годността на техническото средство измерило скоростта. При издаването на
обжалваният електронен фиш не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено
е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му,
несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено установената скорост е тази на водача –
1
жалбоподател. Административно наказващия орган е приел за нарушена нормата на чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата – когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. В разглеждания случай тази скорост е била сигнализирана именно
по този начин със знак В 26. Законосъобразността на цитираната заповед на АПИ не е
предмет на настоящото производство.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай
действително виновно е допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от
ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, предвид размера на превишаване
на скоростта е предвидено наказание – „глоба” в размер на 100 лева. Съобразявайки се с
нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното
състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е
наложил наказание в предвидения в закона размер.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден от настоящата въззивна инстанция.
Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

2