МОТИВИ към присъдата по НОХД № 653 по описа на
Варненския окръжен съд за 2020 година, наказателно отделение.
Варненска Окръжна
прокуратура е внесла за разглеждане във
ВОС, обвинителен акт, с който на
подсъдимият С.А. *** е
предявено обвинение за престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.124,
ал.2 пр.1 вр с чл.129, ал.2 от НК , за това, че на 21. 01. 2020 год. в гр. Провадия, област
Варна, причинил на Е. Ж. К. смърт по непредпазливост, вследствие умишлено
нанесена средна телесна повреда на 09/10. 01 .2020 год., изразяваща се в
черепно-мозъчна травма обусловила
разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на черепния покрив в теменнослепоочна област обусловило проникващо нараняване в
черепната кухина, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие.
В хода на съдебното следствие по реда на чл. 287 НПК бе предявено обвинение на подсъдимия
по закон за по тежко наказуемо престъпление
-
чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК, а именно:
На
21.01.2020 год. в гр. Провадия, област Варна, причинил на Е. Ж. К. смърт по
непредпазливост, вследствие умишлено нанесена средна телесна повреда на 09/10. 01.
2020 год., изразяваща се в черепно-мозъчна травма - тежка контузия в областта на
мозъчния ствол, двете голямомозъчни полукълба,
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и кръвоизливи под меките мозъчни
обвивки, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване
на черепния покрив в теменнослепоочна област е
обусловило проникващо нараняване в черепната кухина - престъпление по чл. 124, ал. 1,
пр. 2 от НК.
По искане на защитата, със
съгласието на страните по делото, същото бе разгледано по реда на чл.371, т.1 НПК , като съдът с определение обяви, да не се провежда разпит в съдебното производство на всички свидетели и
вещите лица с изключение на това изготвило СПЕ, като при постановяване на
присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертните заключения, изготвени в досъдебното производство.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата не поддържа
обвинението в посочения по горе вариант, но поддържа фактическото такова
изложено в обвинителния акт. Намира, че деянието е безспорно доказано да е извършено при превишаване на пределите
на неизбежна отбрана, с оглед множеството събрани в тази насока доказателства.
В тази връзка предлага да бъде определено наказание – лишаване от свобода, в
рамките на предвиденото в закона по чл.124, ал.4 НК. Навеждат се доводи същото
да бъде определено при превес на
смекчаващите вината обстоятелства ситуирано под средния
размер, което да бъде изтърпяно ефективно.
В пледоарията си в хода на съдебните прения
защитника на подсъдимия С.М. в лицето на адв. А. от
ВАК обосновава теза противна на тази
подържана от прокурора и мотивира правна квалификация на деянието по чл.12,
ал.4 от НК. Обосновава се деяние извършено при превишаването на пределите на
неизбежната отбрана, което обаче е резултат на уплаха, съгласно новата СППЕ.
Във връзка с това се иска на подсъдимия да не бъде наложено наказание.
Алтернативно моли, в случай на възприемане на друга правна конструкция
наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият в своя защита изказва съжаление..
Съдът за да се произнесе, като взе предвид
събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Подсъдимият С.А.М. e
роден на *** ***. Живущ *** е български гражданин. Има завършено средно
образование. Не е женен, безработен, притежава ЕГН ********** В периода 21.01.1977
год. - 01.03.2011 год. е осъждан осем пъти за престъпления против собствеността
и такива срещу половата неприкосновеност
на личността. Последното осъждане е с определение № 23 от 01.03.2011г. по НОХД
№ 494/2010г. влязло в сила на посочената дата за деяние извършено през м.декември 1996г. по чл.196, ал.1 т.2 НК, като по реда на чл.25 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от пет години. Наказанието не е преведено в изпълнение поради зачитане
след групирането по реда на чл.25,ал.2 НПК.
През месец януари 2020 год. подсъдимият пребивавал в гр. Провадия, обл. Варна в къща на улица „Синчец" № 8, собственост
на лице с неустановена по делото самоличност с малко Милен по прякор „Чарлито". Къщата била във видимо изоставен вид без ток
и вода. М. нощувал в стая първия етаж, а
друга стая на втория етаж била обитавана от пострадалия Е. Ж. К. И
двамата помагали в отглеждането на животни, собственост на „Чарлито“,
но не получавали доходи от това поради което, събирали пластмасови бутилки,
хартия и се препитавали като продавали събраното за вторични суровини. Част от
получените средства отделяли за закупуване на алкохол. М. и К. нямали открити
конфликти, но подсъдимият не пускал в къщата на ул. „Синчец" № 8 жената на
К. — Д., като твърдял, че това е волята на собственика на къщата, защото
двамата се занимавали с кражба.
На 09.01.2020 год. в късния следобед подсъдимият консумирал алкохол в голямо
количество и вечерта се прибрал в стаята си да нощува. Междувременно
пострадалия Е. К. бил в компанията на св. С.А. , като към 19ч двамата били в
барче в циганската махала. К. изпил 200гр. ракия. Малко по-късно по предложение
на св.С.И. отишли в дома на св.К.А.М.. По това време там били още внукът на М.
-св. К.М.К. с негови приятели- св.И. Ю.
и Н.А., които се били отделили и гледали телевизия. Другите употребявали
алкохол-бира и вино, като малко по късно в дома на К.А.М. дошъл и свата му –
св. Александър Н. и се присъединил към компанията. Пръв си легнал да спи св.С.А.
на диван в коридора. Св.Н. бил изморен от работа изпил няколко чаши бира и също
си легнал, на легло в стаята като бързо заспал. След известно време около
полунощ К.М. му направило впечатление, че Е. К. започнал да пие на екс
и се е напил, поради което му предложил да си тръгва. Пострадалия напуснал дома
на М. и се отправил към къщата където нощувал. Преди да си легне Е. К. решил да изясни, защо подсъдимия не
пуска жена му в къщата и влязъл в неговата стая. Виждайки, че М. спи започнал
да му нанася удари в лицето, от които подсъдимия се събудил. В тъмното, в
просъница М. чул въпроса на К. „Защо не пускаш Д. в къщата“ Пострадалия продължавал да нанася удари, които
попадали по гърба и темето на М.. В един момент подсъдимият успял да се изправи
и избутал К. с ръце от което той паднал, и докато се изправял, М. взел тухла
четворка в дясната си ръка, с която нанесъл четири удара на пострадалия. Два от
тях били насочени в лявата страна на главата, а другите в лявата ръка, с която
пострадалия се предпазил и в дясната страна на торса. От ударите К. се паднал
на земята. Подсъдимият пуснал тухлата и излязъл от стаята чувайки, че
пострадалият хърка учестено. Веднага след това М.
отишъл в къщата на св. К.М.. Първоначално М., а след това и св.К.К., И.Ю. и Н.А. видели, че подсъдимия кърви в областта на
носа. Пред тях той разказал, че Е. К. му нанесъл удари до като спи, питайки го
защо не пуска Диана в къщата, както и че той отвърнал на ударите, удряйки го с
тухла. Като чули разказа св.К.К., И.Ю. и Н.А. отишли
до къщата, видели, че К. лежи на земята, диша трудно и хърка, след което К. подал сигнал на тел.112. Междувременно
подсъдимият се опитал да легне на мястото на св.С.А., като на него също казал
че са се сбили с К., без да обяснява подробно.
По късно го настанил да си легна в хола на къщата си.
На мястото на произшествието първо бил изпратен екип от РУ МВР
Провадия в състав св.И.М. и В.В., както и служителя
М.А.. На св. М. и В. било показано мястото където лежи К. и те като се убедили
,че е в безпомощно състояние,неконтактен и извикали екип на ЦСМП. Междувременно
изяснили какво се е случило от св.К., Ю. и А.. Пристигналият екип на ЦСМП -
Провадия, транспортирал К. в МБАЛ „Света Анна" в гр. Варна. Друг екип на
МВР започнал оглед на местопроизшествието. След доклад на дежурния при РУ
Провадия било разпоредено подс.
М. да бъде доведен РПУ. В изпълнение на разпореждането св.И.М. и В.В. открили подсъдимия в дома на М.. В проведения разговор, М.
и пред тях потвърдил, че е бил нападнат от К., поради което взел тухла и го
ударил два пъти.
Лечението Е. К. не дало резултат и пострадалият
починал на 21.01.2020 год.
Сред първите
действия по разследването било извършеното освидетелстване на подсъдимия, в хода на което били констатирани
травматични увреждания.
По
делото са назначени следните експертизи:
Съдебно медицинска експертиза от заключението на която е видно, че приживе К. е получил травматични
увреждания както следва: ожулвания по лицето; счупване на черепния покрив в
лява челна и слепоочна кости; контузия на мозъка, мозъчния ствол; счупване на
седмо дясно ребро; контузия на гръдния кош; счупване на 2, 3, 4 предланни кости на лявата ръка. Описаното ожулване в
дясната половина на челото е резултат на действието на твърд предмет с
подчертан ръб. Останалите описани травматични увреждания са резултат на
действието на твърди, тъпи предмети. Всички те реално биха могли да бъдат
получени при удари с тухла в областта на главата, гръдния кош, левия горен
крайник.
Контузията
на мозъка е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота.
В
своята съвкупност множеството ожулвания в лявата теменнослепоочна
област, счупване на черепния покрив в същата област, са обусловили проникващо
нараняване в черепната кухина.
Счупването
на 2, 3, 4 предланни кости е определило трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес.
Счупването
на седмо дясно ребро е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Тройна съдебно медицинска експертиза - аутопсия № 9/2020 г. от заключението на която е видно:
При огледа и аутопсията върху трупа на Е. Ж. К. се установява: тежка черепномозъчна травма — счупване на черепния покрив и
основа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, контузионни
огнища в двете голямомозъчни полукълба, мозъчния
ствол, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в левия челен дял, счупване на
седмо дясно ребро, счупване на 2, 3 и 4 дланни кости
на лява длан, кръвонасядания по меките черепни
обвивки, ожулвания по окосмената част на главата, лицето, лявата ушна мида,
лявата длан, кръвонасядания по лицето и лявата длан,
двустранна катаралногнойна бронхопневмония,
кръвоизливи, оток на белия дроб, хроничен бронхит, лимфоми,
липоматоза в миокарда, кръвоизливи, оток на интерстициума, венозен застой, оток на мозъка, концентрация
на етилов алкохол в приживе взета проба кръв -2,00 %о.
Причина за смъртта на Е. Ж. К. е черепномозъчната
травма - тежка контузия в областта на мозъчния ствол, двете голямомозъчни
полукълба, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки. Облагоприятстващо значение за настъпване на смъртния изход е
имала и двустранна катаралногнойна бронхопневмония,
развила се в резултат на продължителното залежаване от черепномозъчната
травма, намалената вентилация на низходящите части на белите дробове в долните
лобове.
Установеното ожулване в дясната челна област, счупването на черепния
покрив са резултат на удар с или върху предмет с подчертан ръб.
Останалите описани травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на главата, лявата ушна
мида, гръдния кош, лявата длан.
Тези в областта на лявата длан отговарят да са получени при опит за
предпазване или т. нар. „защитни наранявания".
Между травматичните увреждания в областта на главата и настъпилия смъртен
изход е налице пряка причинно следствена връзка.
Установената концентрация в приживе взетата проба кръв съответства на
средна степен на алкохолно повлияване, при която са налице нарушения в
координацията на движението, адекватната преценка на собствените постъпки,
околната действителност и други.
Установено е с категоричност, че нанесените приживе на К. средни
телесни повреди са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия летален за
него изход при лечението му в болничното заведение.
Съдебно медицинска експертиза по повод освидетелстването на подсъдимия С.М., от заключението на
която е видно, че същия е получил следните травматични увреждания: ожулвания и травматични отоци в областта на
темето, ожулвания по гърба на носа, ожулване в областта на лявата буза, разкъсно контузна рана по
лигавицата на горната устна в централната част, ожулване по кожата на долната
устна, кръвонасядане и травматичен оток по задната
повърхност на дясното рамо, кръвонасядане по задната
повърхност на гръдния кош в областта на дясната лопатка. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети реализирани в
областта на темето, лицето, задната повърхност на гръдния кош в областта на
дясното рамо, при което не по-малко от два удара в областта на темето, четири в
областта на лицето и два удара по задната повърхност на гръдния кош и дясното
рамо
Съдебно психиатрична експертиза от заключението на която е
видно, че С.А.М. не страда от психично разстройство. Употребата на
алкохол е от типа на вредна /битова/ употреба.
Към момента на извършване на деянието на
09/10.01.2020 год е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Към момента на извършване на деянието М. се е
намирал е състояние на уплаха.
Физическото и психичното състояние му позволява
правилно да възприема фактите,които имат значение за делото, да дава
достоверни показания за
тях и да
участва пълноценно в наказателния процес.
В съдебно заседание заключението се поддържа.
Съдебно – медицинска експертиза на веществени
доказателства от заключението на която е видно, че по иззети с протокол за оглед на местопроизшествие
от 10.01.2020 г. - тухла четворка и мъжки чехъл се доказва наличие на човешки
кръв. Тази върху чехъла е от кръвна група А /бета/ Върху
тухлата кръвта е възможно да бъде от кривни групи А /бета/ или 0
/алфа, бета/
Съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства от заключението на която е
видно, че по доброволно предадените дрехи от подсъдимия е налична
човешка кръв само върху черна кожена шуба, на която не може да се определи
груповата принадлежност.
Съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства от заключението на която е
видно, че по доброволно предадените дрехи принадлежащи на пострадалия по
двете му маратонки е налична химична реакция за човешка кръв на която не може
да се определи груповата принадлежност.
Съдебно – химическа експертиза от заключението на която е
видно, че към момента на освидетелстването не е наличен етилов алкохол в кръвта
на подсъдимия.
Съдебно
психологично-психиатрична експертиза назначена в хода съдебното
производство от заключението на която е
видно, че подсъдимият С.А.М.:
- е психично здрав;
- към момента на извършване на деянието не е
страдал от умствена недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието и със запазени годности да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
- не е бил в състояние на физиологичен афект.
- може да се приеме, че е бил в състояние на
уплаха, провокирана от заплахите и действията на пострадалия.
В съдебно заседание заключението се поддържа,
като се дават следните разяснения:
Уплаха или смущение, в смисъла в, който са
заложени в наказателния кодекс, са
юридически термини, а не са психиатрични термини. В съдебно-психиататричен
аспект се изследва дали има наличие на физиологичен афект, въпреки, че двете
неща не се покриват напълно, тъй, като уплахата може да бъде част от
физиологичния афект или да провокира такъв. Физиологичния афект може да
съществува без уплаха, и уплахата може да не се развие във физиологичен афект.
По отношение на физиологичен афект категорично, е че такъв не е бил налице тъй
като има изключващи фактори - употреба на алкохол и поведението на
освидетелствания след деянието което не съответства на фазите и развитието на
типичния физиологичен афект. Що се касае до състоянието на уплаха, предвид, че
ситуацията, в която е бил се е характеризирала с една неочакваност, внезапност и безспорно е предизвикала в него субективно
чувство на застрашеност на собственото здраве и
живот. Може да се приеме, че е бил в състояние на уплаха, доколкото уплахата
представлява силно непреодолимо внезапно чувсто на
страх, което е породено от инстинкта за
самосъхранение. За смущение не може да се говори в случая.
Няма показатели за агресивна личност при
диспозицията; не е човек на вид склонен към агресия. Нито вербалната, нито физическата агресия са с повишени скали.
Съзнанието може да е било стеснено тъй като е
било фокусирано върху конкретно събитие, конкретен обект, който извършва някакви
действия. В този смисъл може да се
говори за количествено стеснение на съзнанието, което не нарушава качествено
неговите годности, предвид, че внезапното,
неочаквано, застрашаващо събитие, инстинктивно е фокусирало цялото му внимание
и съзнание върху внезапната атака. Може да се говори за стеснение на съзнанието
правейки паралел с физиологичния афект, при който по същия начин, съзнанието е
фокусирано върху определен обект или определена ситуация. При физиологичния
афект обикновено се наблюдава липсата на спомен за случващото се в периферията,
тъй като цялото съзнание и вниманието е насочено върху това, което провокира
афект. По същия начин и при настъпването на рязка опасност за живота, може да
се обсъжда стеснението на съзнанието и фокусиране върху създалата се опасност. В
посочения аспект, състоянието наподобява физиологичния афект, но при всички
положения не е било това афективно състоянието което
съответства на физиологичен афект а е
било по-скоро резултат от инстинкта за самосъхранение.
Горната фактическа обстановка се установява от
събрания по делото доказателствен материал: частично
от обясненията на подсъдимият; напълно от показанията на свидетелите В.Е.В. ; И.Х.М.К.А.М.; С.И.А.
; А.И.Н. ; К.М.К. ; И.С.Ю. и Н.С.А. и писмените доказателства - протоколи за оглед
на местопроизшествие, справка за съдимост, медицинска документация и
заключенията на съдебно -медицинските експертизи на живи лица, по писменни данни; веществени доказателства и психологична и
психиатрична експертиза и др..
Съдът кредитира, изцяло като непротиворечиви,
последователни, обективни и взаимно допълващи се показанията на свидетелите В.Е.В. ; И.Х.М.К.А.М.; С.И.А. ; А. И.Н. ; К.М.К.
; И.С.Ю. и Н.С.А. дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, Всички изброени
свидетели не са
заинтерeсовани от изхода на делото. Техните показания съответстват и на факти от
обективната действителност установени чрез заключения на експертизи и писмени
доказателства.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни
заключенията по посочените по горе експертизи, с изключение на СПЕ
освидетелствала подсъдимия в хода на досъдебното производство. Същата очевидно
съдържа оценки на лице различно от подсъдимия, тъй като в писмената му част се
твърдят данни относно семейното положение на същия повлияло и на действията му
при отсъствието на такива събрани по делото. По тази причина съдът с нарочно
определение назначи нова СППЕ.
При оценката на обясненията
на подсъдимия, съдът ги съпостави с налични доказателствен
материал и ги намери за достоверни поради, което ги кредитира, като изключи
твърденията му, че пострадалия го е удрял със сопа. Характера на установените
увреждания в резултат на освидетелстването му изключва употребата на предмет с
ограничена площ. Ето защо посоченото обстоятелство бе възприето като защитна
теза, на която подсъдимият има неизменно право. Обстоятелството обаче се
опровергава от посоченото експертно заключение.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
С обясненията си подсъдимият, принципно не
отрича авторството на деянието, но мотивира както противоправно
поведение от страна на пострадалия чрез осъществяването на нападение спрямо
него, така и защита осъществена в състояние на уплаха. На тази плоскост
защитата претендира деянието да бъде квалифицирано като извършено при условията
на превишаване на пределите на неизбежна отбрана по смисъла поради уплаха по
смисъла на чл.12, ал.4 вр с ал.2 от НК,
Противно на тази теза е виждането на прокуратурата, чийто представител на
практика не поддържа възведеното обвинение за
умишлено причиняване на
телесна повреда от която е настъпила смърт. Изразява се становището, че
подсъдимият е извършил деянието при превишаване пределите на неизбежна отбрана.
Анализа на доказателствата налагат безпротиворечивост на основните факти по които страните
нямат спор, и следва да се подчертае, че те са възприети и в обвинителния акт.
От правна
страна съдът намери следното:
Убийството
е резултатно престъпление. То е довършено, когато настъпи биологичната смърт на
пострадалия. За съставомерността на деянието не е
необходимо смъртта да настъпи веднага след въздействието. За нея от съществено
значение е наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между
поведението на извършителя и настъпилия резултат. Ето защо, независимо дали
смъртта на жертвата е настъпила непосредствено след деянието или в един
по-късен момент, щом е установено съществуването на такава причинна връзка и
при наличието на всички други обективни и субективни признаци от състава на
престъплението, деянието следва да бъде квалифицирано като убийство. Константна
е съдебната практика /още с ППВС № 2/57 год./ е, че невземането на своевременни
мерки за спасяване живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция
не изключват причинната връзка между деянието и настъпилата смърт. Ако и след
успешна медицинска интервенция пострадалият почине, понеже някои от органите му
не могат да поемат функциите на оперираните органи, причинната връзка също не
се изключва. За отговорността на дееца няма значение дали смъртта е настъпила в
резултат на нанесената травма или на усложненията от нея, тъй като се касае за
единен и непрекъснат причинен процес / напр.Р № 691-2003-І н.о./ В правната доктрина и от неизменната практика
на ВКС безпротиворечиво е прието, че изводите за
субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални
действия на подсъдимия, които обективират,
материализират формираните в съзнанието му представи, а не върху обясненията на
дееца. В същото време, освен действията на подсъдимия, от съществено значение
са броят, насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитетът на
въздействие върху пострадалия, броят, тежестта и локализацията на
нараняванията, както и използваните средства, разстоянието, от което се посяга
на жертвата. Когато са причинени множество телесни увреждания на пострадалия с
нанасяне на тежки удари върху жизненoважни центрове
на тялото, е налице умисъл за убийство. В тази насока не следва да бъдат
игнорирани и предшестващите деянието действия на подсъдимия и пострадалия,
както и техните отношения. Касае се за комплексна преценка на всички релевантни
обстоятелства по делото, като вината се определя към момента на извършване на
деянието, а не след неговото приключване /Решение № 35-94-ОСНК/ Веднъж обективирана, тя не може да бъде заличена от последваща, дори положителна промяна в поведението на дееца
/напр. Р. 12-95-І н.о /, каквата по настоящето дело е установена. Когато деецът
съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на
пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице убийство, извършено с
пряк умисъл. Пряк умисъл ще е налице, когато деецът действа от близко
разстояние, с опасно оръдие и с голяма сила нанася удар /и в жизнено важен
орган на човек. Налице е пряк умисъл тъй
като дееца съзнава, че не може да отмери ударите си така, че да се ограничи
само до нанасянето на телесна повреда, и в представното
съдържание на умисъла се включва представата, че смъртта закономерно ще
настъпи. / напр. Решение 406-79-I н.о. и
др./
В настоящия случай подсъдимият от обективна страна е извършил деянието
с действия, като е нанесъл четири удара
с тежък предмет със голяма сила и в посочената комбинация годна да причинят
смърт. Два от ударите са били насочени и са попаднали в главата на жертвата - едно
от най- уязвимите и жизнено важни места за живота на човека. Трети такъв със
същата насоченост е нереализиран поради защитна реакция, но следва да се вземе
предвид, че неговата сила е била достатъчна да счупи костите на ръката.
Четвъртия от ударите попаднал в торса на пострадалия има същите характеристики
и е причинил счупване на ребро. По експертен път се изведени увреждания, които
сами по себе си биха довели до смърт при липсата своевременна и адекватна
медицинска намеса. А такава е била оказана и въпреки усилията тя е настъпила. Тези
действия показват, че М. е съзнавал, че по този начин ще причини смъртта на
пострадалия. Въпреки посоченото прокуратурата предяви и поддържа обвинение за
умишлено причиняване на телесна повреда от която по непредпазливост е настъпила
смърт. Ето защо и съда е обвързан с посочената правна квалификация, независимо
от посоченото по горе, че подсъдимия е желал смъртта на подсъдимия и в
изпълнение на това му намерение той е извършил всички необходими действия за
това. Няма съмнение, че
подсъдимият имаше възможност да се брани по фактите на обвинителния акт
независимо от правната интерпретация.
Съдът споделя доводите на страните, изложени и
от страна на прокуратурата, във фактическото обвинение, че подсъдимият е
действал при условията на „неизбежна отбрана” - институт уреден в чл.12 НК. За
да възникне правото на защита на дееца е необходимо наличие на непосредствено и
противоправно нападение от страна на пострадалия, в
рамките до като то продължава и не е завършило. Съгласно дадените задължителни
за съдилищата указания в т.4 и т.5 на Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по
н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС „За правилното прилагане на закона относно
неизбежната отбрана е необходимо точно да се установят моментите, в които
нападението става непосредствено и е прекратено. В т.4 на постановлението е
посочено, че „нападението е непосредствено не само когато е
започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за
увреждане” на защитимите интереси. Пак там е посочено, че не е допустима
„неизбежна отбрана при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото
такова в момента обективно не съществува” Тази хипотеза е свързано с познатия в
теорията на наказателното право термин - „мнима неизбежна отбрана”, който е
разработен в съдебната практика, за което ще стане и реч по-долу. В т.9 на
разглежданото постановление е посочено,
че под „мнима неизбежна отбрана” следва да се разбира, грешката на деецът
относно действителността на нападението като се изпуска „….обстоятелството, че
деецът действа при грешка, като смята, че е нападнат или съществува реална
съществена заплаха от нападение, каквато всъщност няма, и че той има право на
самоотбрана. Грешката изключва умисъла
за извършване на престъпление, защото деецът не съзнава, че върши общественоопасно деяние….“ По-нататък ППВС №12/73
продължава, че „…за да е налице грешка
относно действителността на нападението, респективно грешка относно
обществената опасност на деянието, е необходимо по същество обективно да бъде
установено, че деецът, без да е имал основание, е бил уверен, че се отбранява
срещу едно непосредствено противоправно
посегателство…” В този смисъл са множество
решения на ВКС./сред които и Р № 700 от 9.12.1996 г. по н. д. № 570/1996 г., II н. о.,
Р № 325 от 3.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 284/2008 г., III н. о./ Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети
лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др”, съгласно задължителните указания в разглежданото ППВС.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установява по безспорен
начин, че пострадалия К. с влизането си в стаята при спящия М. се е насочил към
него и започнал да му нанася удари с
ръце, от които са настъпили телесни увреждания от типа лека телесна повреда но
в по-тежката и форма - разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 НК. По
делото няма никакви доказателства, от които може да се направи извод, че към
момента на осъществяваните действия по защита от страна на подсъдимия, е било
налице прекратяване или отблъскване на нападението, както и че то е било
„мнимо” . По настоящото дело няма
основания да се разглежда и въпроса било ли е нападението противоправно и не ли то резултат на провокация? На
първо място съгласно утвърдената практика „нападението“ трябва да се разбира като едно или
няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или
накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на
гражданите. Обикновено то се осъществява с активни действия, като бездействието също може да се оцени като
нападение по смисъла на закона, ако деецът е бил длъжен по закон да действа и
бездействието му реално застрашава посочените вече ценности Не само умишлените,
но в някои случаи и непредпазливите деяния също могат да се изразят в нападение,
което да наложи активна защита. Ето защо неизбежна отбрана е допустима и срещу
деяния, извършени по непредпазливост. Несъмнено „провокацията към нападение”
изключва неговата противоправност, тъй като
неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от закона, но в
случая такива данни не са налице. Какво е субективното отношение на пострадалия
към причинените от него вреди, е въпрос на който следва да се отговори за да се
прецени дали деянието му е било противоправно през горе упоменатите реално установени
фактически положения. ППВС №12/ 73 изрично указва, че не може да има отбрана,
ако нападението е предполагаемо или бъдещо. В действителност, когато К. е
решил, да нанесе побой над подсъдимия, нищо не го е заплашвало. Ето защо не е налице
възможна хипотеза за поведение на пострадалия която да бъде оценена като
„грешка“ по смисъла на НК, която и да
изключва умисъла за извършване на престъпление, защото деецът не съзнава, че
върши общественоопасно деяние. В зависимост от това
обаче бил ли е длъжен и могъл ли е да предвиди, че няма нападение, тя е
извинителна или неизвинителна. Ако е извинителна, деянието е случайно,
респективно поведението му не е противоправно. Когато
грешката е неизвинителна, то е непредпазливо и деянието е противоправно,
а на подсъдимия не може да се отрече правото на неизбежна отбрана.
"Отблъскването" на мнимо нападение означава и мнима неизбежна
отбрана- също противоправно деяние. Доказателствата
по делото обаче са несъмнени, че К. е предприел умишлени действия целящи увредата на здравето на подсъдимия правейки деянието му противоправно което
е и правната оценка на настоящия състав на съда.
Преценявайки правната страна на деянието съдът оцени, че подсъдимият е
превишил пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12, ал.2 от НК тъй като защитата му е била в явно
несъответства на характера и опасността на нападението. От многократно цитирано
вече ППВС е известно, че към характера на нападението може да се отнасят видът
и обектът на защита - обществените отношения, които се засягат, а когато
нападението е престъпление, и обстоятелствата, които характеризират степента на
обществената опасност, с оглед на която законодателят е дал и съответна
квалификация на деянието. За опасността на нападението пък са от значение онези
обстоятелства, които засягат интензивността на нападението, начините и
средствата, с които се извършва, броя на нападателите, мястото и времето,
където е упражнено насилието и др. В т.7 на ППВС №12/73г. изрично е посочено
,че „несъответствието е явно, когато е изразено ясно и не възбужда съмнение.
Нито в теорията, нито в практиката е имало спор, че превишаването на пределите
на неизбежната отбрана е възможно само до като нападението продължава и е
незавършено. За това и ПВС във вече коментираната т.5 на разглежданото постановление изрично е
посочил, че деянията, извършени при условията на чл. 118 /и 132,
ал.1 НК/
са възможни само, след като нападението е вече прекратено. По тази причина, с
оглед на настоящия случай деянието би следвало да бъде квалифицирано по чл.119 НК, тъй като както бе посочено се касае за деяние извършено при условията на т.нар.
алтернативен пряк умисъл, но такова обвинение няма предявено.
Аргументирайки превишаване на пределите на
неизбежна отбрана съдът взе предвид, че преценката винаги е конкретна, в съобразие с доказателствата по делото. В закона няма
легално изискване отбраняващият се да подбере възможно най-лек и безболезнен за
нападателя начин на защита, още по-малко да избяга, както и за равностойност
между причинените и предизвикани вреди. Казаното е така, защото законът
позволява упражняване на активна защита. В конкретния случай подсъдимия е
следвало да съобрази, а и е имал време да го стори /за това и по-долу/, че нападението
от пострадалия се осъществява без оръжие и че изхожда от лице, което не
превишава /като възприятие/ физическата му маса, ръст и сила / дори са в полза
на подсъдимия/ Интензивността на нападението е могла да бъде заплаха за
здравето на подсъдимия, но не и за неговия живот. Обективно подсъдимия е
получил наранявания, които имат характер на лека телесна повреда.
С оглед на изложеното съдът намери, не само, че обстоятелствата касаещи съответствието между
нападението и защитата са надхвърлили необходимото за отблъскване на
нападението, но
и че то е явно, защото то не буди съмнение. Тук е мястото да се напомни, че
съдът не прие защитната теза на подсъдимия, че е бил удрян с „оръдие“ Във
визирания аспект подсъдимия използвайки дори случаен предмет е аргумент подкрепящ
решението му, като резултат на обмислени действия как да организира защитата
си.
В края на
правните изводи, следва да се изложат аргументи защо съдът приема виждането на
защитата, че пределите на неизбежната отбрана са превишени в резултат на уплаха
или смущение. Съгласно чл. 12, ал. 4 НК при превишаване
пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието е виновно,
но ненаказуемо. Това правило е приложимо
във всички случаи когато това е предвидено в специалната част на НК В съдебната
практика недвусмислено са изведени критериите за състоянието на уплаха или
смущение, като то трябва да бъде онова особено психическо състояние, което да е
ограничавало в значителна степен възможността на нападнатия правилно да прецени
обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана. Изследването
на този въпрос по настоящото дело бе резултат не само на получаването на
становище от страна на вещите лица изготвили СППЕ, но и такъв по анализа
фактите от обективната действителност към него момент. Виждането на вещите лица
се свежда до това, вниманието на подсъдимия е било насочено към нападението
върху него и подобно на физиологичния афект съзнанието му да вземе правилно
решение как да се самосъхрани е довело до състояние на стеснение на съзнанието,
което според съда е ограничавало в известна степен възможността правилно да
прецени характера и интензивността на нападението и да се защитава в пределите
на неизбежната отбрана. Приемайки я за възможна, вещите лица я съпоставят с характеровите особености на подсъдимия, доказани с научни методики и установяват, че подсъдимия няма завишени
скали на агресия било то вербална или физическа. Фактите от обективната действителност показват,
че подсъдимия е бил изненадан във времето с внезапност
на нападението. Той е имал време да възприеме, от кого е нападнат, макар и при
отсъствието светлина защото е разпознал пострадалия по гласа. Първите му
действия са били да отдалечат нападателя, което е сторено успешно .
Интензивността на нападението обаче е оценено неправилно поради упоменатото по
горе частично стеснение на съзнанието. Знаейки за намиращата се в близост тухла
очевидно я използвал като оръдие извън нужното за отблъскването на нападението.
За това говорят броя, силата и целенасочеността на ударите с които е осъществена отбраната.
Въз
основа на горното съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият
Марчев е осъществил състава на престъпление по чл. 124, ал.4, вр. ал.1 от НК и го призна за виновен в това че на 21.01.2020 год. в гр.
Провадия, област Варна, причинил на Е. Ж. К. смърт по непредпазливост,
вследствие умишлено нанесена средна телесна повреда на 09/10.01.2020 год.,
изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота и проникващо нараняване в черепната кухина –
като деянието е извършено при
превишаване на пределите на неизбежна отбрана в състояние на уплаха и на
основание чл.12, ал.4 от НК не му наложи наказание, като го призна за
невинен и го оправда по обвинението
по чл. 124, ал. 1. от НК
Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата, направените
разноски по делото в размер на 2821,70
лв. по сметка на ОД на МВР-Варна, 1240,20 /хиляда двеста и четиридесет лв.
и 0.20 ст./ по сметка на ВОС в полза на Държавния бюджет.
Съдът постанови веществените доказателства:
-Черно на цвят горнище на анцуг със сини кантове и бял надпис „SPORGIN LIFE", 1бр. сива на цвят горница-срязана с надпис в кафяво и оранжево "NEW TEHNO KARMA" с пръски и петна от засъхнала кафеникава
течност ; 1бр. черно на цвят горнище плетено /блуза/ с червен кант около врата
и в долен край нарязана; 1бр. бежово на цвят платнено яке с качулка и връзки на
качулката с тъмно син на цвят хастар с пръски и петна
от засъхнала кафеникава течност; 1 бр. сини на цвят дънки
с етикет от вътрешната част „САТ" и зацапване от кафеникава изсъхнала
течност в областта на колана; черно на цвят долнище от анцуг със сини кантове;
2бр. сиви чорапи; 2бр. маратонки с надпис "COLUMBIA- VCB", 1 бр. тухла четворка, 1 бр. запечатан хартиен жълт плик / А4/ с надпис
изследвано ВД обект N91,2,3,4,5,8,6.1, 6.2, 1 бр. мъжки чехъл-джапанка, част от
мъжки чехъл-джапанка, тухла четворка, черна кожена шуба, 1 /един/ бр. бял хартиен плик запечатан,
съдържащ биологичен материал, косми тилна област, косми лява мишница, косми
дясна мишница, нокти от дясна ръка нокти от лява ръка, косми слабини, тампон с
физиологичен р-р поднокътно съдържание на лява ръка,
тампон с
физиологичен р-р поднокътно
съдържание дясна ръка, дактилоскопни отпечатъци от
пръсти дясна-ръка, след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени поради
липса на стойност.
-1 бр. запечатан хартиен чувал съдържащ ВД както следва: 1 бр. черна
кожена шуба , 1бр. вълнена фанела със зелена якичка ; 1бр. черен шушляков анцуг с бяла подплата; 1 бр. вълнена фланела на
черни, бели и оранжеви раета; 1ббр. жълта тениска с
къс ръкав с надпис „TUNISIA";
1 бр. платнен сив анцуг с две ленти на всеки крачол- да се върнат
на С.А.М..
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ :