МОТИВИ
по присъда № 53/02.05.2019 година,
постановена по НОХД
№ 549/2019 година по описа на Ихтиманския
районен съд
Районна
прокуратура - Ихтиман е повдигнала обвинение срещу Б.М.П. роден на ***г***, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, със средно техническо образование, пенсионер , живущ *** с
ЕГН ********** за това, че на 17.05.2017г. в гр.Ихтиман, обл.Софийска, е
отправил закана за убийство по отношение на В.И.Т. *** с думите „Ще те убия“, и
е замахнал с крива лопата срещу нея, за да я удари, което заканване е могло да
възбуди основателен страх у последната за неговото осъществяване– престъпление
по чл.144, ал.3, вр.ал.1 НК.
В съдебно
заседание обвинението се поддържа от представителя на прокуратурата като
безспорно доказано от събраните доказателства. Сочи се, че отправената закана е
била осъществена чрез думи и действия и поведението на подсъдимия е възбудило
основателен страх от осъществяване на заканата у пострадалата, като
обстоятелствата около случилото се са установени от показанията на
свидетелите-очевидци на инцидента. Пледира се на подсъдимия П. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл. 66 НК за срок от три години предвид чистото съдебно
минало и добрите му характеристични данни.
Частната
обвитителка и гражданска ищца В.Т. лично и чрез повереника си адв. Б.П.,също
поддържа предявеното обвинение. Навеждат се доводи за това, че подсъдимият е отправил
към пострадалата думите „ще те убия“ и е замахнал с носената от него лопата,
което е възбудило основателен страх у нея, че П. ще осъществи заканата си.
Пледира се за минимално наказание . Предявява граждански иск за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лева-
Подсъдимият П.
в съдебно заседание, н присъствието на защитника си и назначения тълковник,
отрича вината си.
Защитникът
на подсъдимия адв. В.К., моли за оправдателна присъда. Сочи, че в хода на
производството не се е доказало извършването на престъплението от обективна и
от субективна страна. Навежда доводи за това, че подс. П. страда от заболяване,
което му пречи да възпроизвежда разбираема реч, което му е попречило да отправи
закана спрямо пострадалата. Освен това се твърди, че отношенията между сем.
Треневи и подс. П. са силно влошени. Оспорва се основанието за претенцията за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вледи
Съдът след преценка на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, както и доказателствата по досъдебно производство №
324/2017 г. на РУ на МВР-Ихтиман поотделно и в тяхната съвкупност по реда на
чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.П. и пострадалата В.Т. се познавали от
много години, като в миналото семействата им били много близки. Преди около 20
години Б.П. заболял от карцином на ларинкса, като с ЕР на ТЕЛК №
1078/15.09.2003 г. му е била призната 95 % трайно намалена работоспособност поради
тотална ларингектомия.
В последните години отношенията между сем. П. и сем.
Треневи се влошили. Подс. П. ***, който
е познат в гр. Ихтиман като „червения блок“. В съседство с жилищния блок на ул.
“ Свети Княз Борис І“ № 10 се намира къщата където живее В.Т. заено със съпруга
си – св. П.Т.. Гаражът на къщата на Т. има изход към входната площадка на
блока, в който живее П. и е в непосредствена близост до гараж, ползван от него.
Пререканията между сем. Т. и подс. П. възникнали по повод изхода на гаража,
като в последните три години имало множество скандали помежду им. На някои от
спречкванията станали свидетели Л.Г. и А.Г..
Подс. П. заключвал вратата с катинар отвън, връзвал я с тел и др.,
разбил бетонната площадка пред гаража, П., като срещал случайно някой от
семейство Т. започвал да се кара с тях. Подсъдимият пускал жалби до кмета на
община Ихтиман, свързани с имота на Треневи.
На 17.05.2017г. семейство Т. наели
свидетеля А.Ч. да изгради подход от
бетон пред тротоара към гаража, за да се улесни излизането на автомобила им.
Докато работел св. Ч. дошъл подс. П., взел лопата от своя гараж и започнал да
разрива изграденото. Тогава В.Т., която се намирала на мястото, отишла при П.,
го хванала за ръката и му казала са спре е да руши. Тогава П. вдигнал лопатата
и шептейки казал на Т. думи, които тя възприела като думите „ще те убия“. Св. Ч.
хванал П., а Т. влязла навътре в гаража си и споделила със съпруга си какво е
станало. Тогава св. Т. се обадил в полицията, а подс. П. се прибрал в дома си.
Оттам изпратили полицейски екип в състав И.Л., В.Ц. и К.У., които при
пристигането си не установили да има скандал и казали на Т. да подаде жалба в
управлението. Т. сторила това на 19.05.2017 г.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събрания по делото доказателственият материал,
включващ показанията на свидетелите В.Т., А.Ч. и П.Т.. Тези показания, обсъдени
съвместно с показанията на св. А. П., Л.Г., А.Г. и И.Л., доказват
обстоятелството, че на 17.05.2017 г. е възникнал конфликт по повод изграждането
на бетонен подход пред гаража на Треневи. Св. В.Т. и А.Ч. са и единствените
свидетели-очевидци на случилото се, тъй като не се установи св. П.Т. да се е
намирал непосредствено до мястото, , а останалите свидетели изобщо не са
присъствали на инцидента.
Показанията на св. Т. следва да бъдат обсъдени особено
внимателно, доколкото от тях съдът може да направи извод за обективната и
субективна съставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение. В
случая св. Т. се е намесила по повод действия на подс. П., с които той държейки
лопата е разрушавал новоизграден бетонов подход пред гаража й. Изложените от
нея факти в голямата си част се отнасят до влошените взаимоотношения между
страните, като дават основание на съда да приеме, че твърденията на
пострадалата за това, че е възприела вдигането на лопатата като реална заплаха
за живота си, за следствие от на нейната заинтересуваност и целят именно
обосноваването на виновността на подсъдимия, а не отразяват реално случилото
се.
Съдът не дава в. на твърденията на св. П.Т. за това, че
е възприел лично случилото се. От една страна, той, като съпруг на пострадалата,
е заинтересуван от изхода на делото и цели да подкрепи съпругата си, а от друга
страна, от показанията на св. Ч. се установява, че в момента когато П. е
вдигнал лопатата Т. се е намирал навътре в гаража и не е бил на мястото.
Съдът приема, че не може да се довери изцяло на
показанията на с. Ч., доколкото в твърденията му има съществени противоречия –
от една страна той заявява, че не може да разбере говора на П., а от друга – че
е чул как казва на В.Т., че ще я „трепе“. Едновременно с това съдът приема за
достоверно твърдението на Ч. за това, че В.Т. е хванала за ръката П., докато
той е разравял новоизградения бетон, което е и предизвикало вдигането на лопатата
от страна на подсъдимия и съответната намеса на св. Ч..
Съдът приема, че от показанията на св. Л. несъмнено се
установи, че е била повикана полиция на мястото. Обстоятелството, че сигналът
не е бил отразен по надлежния ред в РУ на МВР –Ихтиман и впоследствие не е
посочен в информационната карта на полицейския патрул, не може да опровергае
личните възприятия на свидетеля. В този смисъл съдът се доверява на
професионалната преценка на пристигналите на място полицейски служители за
това, че инцидентът между Т. и П. не е бил от такъв характер, че да изисква
незабавна намеса на специализираните органи.
От показанията на дъщерята и зетя на Т. – св. Л.Г. и А.Г.
се установява, че в действителност семействата на П. и Т. от много години са в
конфликт по повод излаза на гаража пред входа на блока, в който живее
подсъдимия. Този факт се установява и от показанията на съпругата на подсъдимия
– св. А. П., според която случилото се на 17.05.2017 г. е поредният спор
относно изхода на гаража на Т.Св. П. не отрича, че съпругът й е разрил
изградения бетонов подход към гаража.
От заключението на допуснатата от съда съдебно
медицинска експертиза се установява, че на подс. Б.П. във връзка със
злокачествено заболяване – карцином на ларинкса, му е направена трахеостомиа и
тотална ларингектомия. Според вещите лица тази операция води до загуба на гласа
и оперираният не може да произнася звуци. Съдът няма основание да не се довери
на експертното заключение за това, че П. не е в състояние са възпроизвежда ясни
звуци, след като обективно е отстранен органът, посредством който физиологично
е възможно звукообразуването. Едновременно с това обаче съдът непосредствено се
увери, че П. макар и да не може да възпроизведе нормална реч, чрез шептене и
трудно разбираемо, е в състояние да комуникира с околните.
Според справката съдимост и справката за криминална
проявеност подс. П. не е осъждан, има добри характеристични данни, не е
регистриран е за извършването на други престъпления от общ характер
Подсъдимият Б.М.П.
е роден на ***г***, с ЕГН **********,
българин, български гражданин, женен, със средно техническо образование,
пенсионер.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът призна подс. П. за невиновен за
извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
За да достигне до този свой извод съдът
прие, че П. не е извършил деянието нито от обективна, нито от субективна
страна.
В случая за съда са несъмнено установени
следните факти: че между Т. и П. има трайно влошени взаимоотношения по повод
гаража на пострадалата; че подс. П. има проблеми с комуникацията с околните; че
на 17.05.2017 г. е възникнал поредният конфликт помежду им; че П. е държал
лопата и е разравял новоизградения бетонов подход към гаража на Т.; че след
като Т. го е хвалнала за ръката П. се е ядосал и е вдигнал лопатата.
Според съда тези факти сами по себе си
не могат да обосноват извода, че П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на закана с убийство.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 г., ОСНК,
за осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването му. От субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна
заплаха.
За съставомерността на
деянието като престъпление по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо думите или действията,
обективирали заплашването действително да са възбудили основателен страх у
пострадалия, а само да са били от такова естество, че да могат да възбудят.
Едновременно с това обаче, критерият
за обективната съставомерност на престъплението не може да се основана на
субективни, свързани с индивидуални особености на пострадалия възприятия.
От една страна не се доказа по несъмнен
начин, че П. е казал на Т., че ще я убие. За този факт съществуват данни единствено
от показанията на самата пострадала, като присъстващият на мястото свидетел не
е категоричен относно казаното от страна на подсъдимия. Нещо повече –
заболяването на П., макар и не изключва каквато и да е комуникация с околните,
съществено ограничава възможността му ясно и недвусмислено за възпроизведе
подобна фраза.
От друга страна, съдът прецени
поведението на П. в контекста на дългогодишните влошени отношения между него и
семейството на пострадалата, като обичайният начин на общуване е бил
конфликтен. Освен това съдът съобрази напредналата възраст на подсъдимия, която
обективно би му попречило да осъществи заканата си. Вдигането на лопатата не
означава, че непременно П. е имал намерение да удари Т. с нея. Нещо повече –
обстоятелството, че лопатата е била използвана за разравянето на бетона говори
да отсъствието на оформено решение за евентуално изпълнение на
оправена закана срещу телесната неприкосновеност на пострадалата. Съдът взе
предвид и поведението на самата пострадала след инцидента, която е приела
действията на П. за нещо нормално, след като е наредила на работника да довърши
започнатото изграждане на бетоновия подход към гаража й и своевременно не е
подала жалба в полицията, както е била посъветвана то пристигналите на мястото
полицаи. Именно обстоятелството, че подаденият сигнал не е бил приет
като основание за предприемането на каквито и да е действия от страна на
полицията дава основание за съда да
приеме, че извършеното от П. действие не е било от такъв характер, че да
възбуди основателен страх от осъществяване на отправената закана.
Според съда поведението
на подсъдимия по-скоро говори за интензивна невербална комуникация, предвид
невъзможността му да бъде разбран чрез средствата на речта. Ирелевантно за
наказателната му отговорност е обстоятелството, че субективното възприятие на
пострадалата Т. е свързало вдигането на лопатата със заплаха за
неприкосновеността й, след като обективно това действие не е целяло да възбуди
основателен страх у пострадалата за нейното убийство. Съвсем друг е въпросът
дали подобно поведение на П. е допустимо от гледна точка на нормалното човешко
общуване, но в никакъв случай не може да се приеме, че изпълва състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Освен това от събраните
по делото доказателства не може да бъде направен обоснован извод, че подс. П. е съзнавал съдържанието на поведението си като закана
и че това поведение е възприето от Т. като действителна заплаха.
При тези данни съдът
прие, че подс. П. не би могъл да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради което и го оправда
изцяло.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ
За
да се ангажира отговорността за непозволено увреждане за причинени вреди,
следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, които са: противоправно поведение; вреда, причинена на пострадалия; причинна връзка между поведението и вредата и вина. Доколкото съдът намери повдигнатото обвинение за недоказано, то не е доказан и основният
елемент на непозволеното увреждане – противоправното поведение, поради което и
отхвърли приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от
пострадалата за обезщетяване на причинените с деянието неимуществени вреди за
сумата от 5000 лв.
От
страна на защитника на подсъдимия е направено искане за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК Когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските
по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В НПК не е предвидено при оправдаване на подсъдимия по
наказателни дела от общ характер да му бъдат заплатени направените от него
разноски от страна на държавата, на частния обвинител или гражданския ищец. В
наказателния процес, подсъдимият макар и да се защитава срещу предявения от
пострадалия граждански иск, няма качеството на ответник по смисъла на ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 89 НПК, граждански ответници в съдебното производство са
лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия. След
като не е ответник подсъдимият не може да се позовава на правилата на ГПК за
присъждането на разноски.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/