Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. Перник, 31.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 717 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.186, ар.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.*** представлявано от
управителя К.С.И., чрез пълномощника А.С.И., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № F521486/12.11.2019
г., издадена от Д. З. – и.д.директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София, с
която на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на стопанисван от него търговски обект: бензиностанция, находящ се в гр. П.****, и е забранен достъпа до него за срок от 7 /седем/
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
противоречие с материалния закон, като поддържа, че не са налице
материалноправните предпоставки на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС. Навежда
доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и счита наложената мярка за изключително несъразмерна и необосновано
тежка. По тези и други, подробно изложени в жалбата съображения, претендира за
отмяна на заповедта. Искане за присъждане на разноски не прави и не представя
списък по чл.80 от ГПК.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от А.С.И. и Р. Л. И., които
представят нотариално заверено пълномощно.
Ответникът:
и.д.директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София, чрез процесуалния си
представител гл.ю.к. ***, оспорва жалбата и я счита
за неоснователна. Моли за отхвърлянето й и за потвърждаване на заповедта като
издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и за
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на
страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице с правен интерес
от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № F521486/12.11.2019 г., издадена от Д.З.***– и.д.директор
на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София,. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 01.11.2019 г. от служители на ТД на НАП София в търговски обект - бензиностанция, находящ се в гр. П.***, стопанисван и
експлоатиран от „***“
ЕООД – гр. Перник, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. П.***, представлявано от управителя К.С.И.. При
извършена контролна покупка на дизелово гориво на стойност 10,00 лв. /десет
лева/ и течност за чистачки на стойност 6,20 лв. /шест лева и двадесет ст./,
заплатени в брой, на купувача не бил издаден фискален бон от намиращото се в
обекта и работещо фискално устройство за направената покупка на течността за
чистачки. Сумата от 6,20 лв. била платена от проверяващия Г. Д. Д. – СИП в ТД
на НАП София, който приел стоката. След като органите на НАП се легитимирали,
те извели КЛЕН за дата 01.11.2019 г. и от него установили, че сумата 6,20 лв.
не е маркирана на фискалното устройство чрез издаване на фискален бон. Тези
констатации били обективирани в Протокол за
извършена проверка серия АА, № 0396726 от 01.11.2019 г. Въз основа на тях
административният орган приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по
чл.118, ал.1 от ЗДДС и това послужило като основание за издаването на
процесната ЗНПАМ. Според изложените в нея мотиви, неспазването на реда и начина
за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред, осъществява
състава на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за което следва да бъде наложена
принудителна административна мярка. Относно продължителността на срока – 7 дни,
административният орган посочва, че той е съразмерен на извършеното и е
съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта,
както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
на дейността на търговеца /л.2, абзац ІІ-ри от заповедта/. Отделно в л.2, абзац
ІІІ-ти, изр. 2 и изр.3 се сочи, че „Целта на тази ПАМ е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно
отчитане на дейността, а индиректния недопускане на вреда за фиска. За
извършване на тази промяна на дейността е необходим срок, като считам, че
определения размер е подходящ“. Изложени са мотиви, за това че мярката се
налага, за да се осигури защитата на обществения интерес, както и да се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Срокът на наложената
ПАМ е съобразен с търсената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца, с цел правилно отразяване на
оборота, спазване на отчетността, предаване на изискуемите данни към НАП и
недопускане на вреда за фиска.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по
чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса –
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или
упълномощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1 от ЗНАП очертава
кръга на органите по приходите. В т.3 от същата разпоредба, като такива са
посочени директорите на дирекции. Оспореният административен акт е издаден от и.д.
директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София, в съответствие с
предоставената му компетентност по чл.186, ал.3 от ЗДДС, във вр. с чл.7, ал.1 от ЗНАП.
Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа
фактическите и правните основания за издаването й в достатъчно подробен вид,
позволяващ съдебен контрол.
При провеждане на административното производство не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, които да засягат процесуалните права на адресата на
оспорения административен акт. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена и при
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Като
нейно основание е посочена разпоредбата на чл.186, ал.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗЗДС, според които принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки са регламентирани в Наредба
Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. В
настоящия случай безспорно е установено, че в деня на проверката жалбоподателят
не е издал фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, за
извършената продажба в стопанисвания от него обект. Затова съдът намира, че
оспорената заповед е издадена при наличие на основанието по чл.118, ал.1, във вр. с чл.186, ал.1, б.“а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка – запечатване на
обекта, в който е извършена продажбата и следващата от нея забрана на достъпа
до него /на основание чл.187, ал.1, изр.1 от ЗДДС/. Правноирелевантена за преценка на това обстоятелство е причината, поради
която не е издаден фискалния бон – в случая това е съвпадението между момента
на покупката с момента, в който стоката е била доставена в търговския обект и
поради това все още не е била въведена в складовата наличност. Това е така,
защото при осъществяване на предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС компетентният административен орган по чл.186, ал.3 от ЗДДС действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка
дали да приложи принудителна административна мярка. При наличие на предвидените
в закона предпоставки, той дължи издаването на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка. Разполага с оперативна самостоятелност при
преценка продължителността на мярката, която не може да превишава 30 дни. При
извършването й, като относимо към нея обстоятелство, следва да вземе предвид и
причината, поради която не е издаден съответния документ за продажбата. В
случая, то е съобразено и срокът на мярката е определен към минимума на предвидения
в закона размер. Настоящият състав счита, че административният орган
законосъобразно е приел, че с оглед вида и размера на настъпилата вреда,
причините и обстоятелствата при реализирането, тази продължителност не се явява
несъразмерна за постигане на целения резултат - промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния обект съобразно нормативните изисквания.
Предвид гореизложеното, Административен съд – Перник намира, че по
отношение на оспорената заповед не са налице отменителни основания по чл.146 от АПК, поради което подадената
срещу нея жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата,
подадена от „***“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П.***, представлявано от
управителя К.С.И., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № F521486/12.11.2019 г., издадена от Д.З.***– и.д.директор
на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София, с която на търговското дружество е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на стопанисван от
него търговски обект: бензиностанция, находящ се в гр. П***,
и е забранен достъпа до него за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. П.***, представлявано от управителя К.С.И.,
да заплати на Национална агенция за приходите – гр.
София, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/