Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 409/21.6.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 141/2023год., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 220, ал. 2 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на Д.Ю.К., чрез
пълномощника адв. Я., срещу Решение № 32-347181/12.10.2022г., издадено от Директора
на ТД Митница Русе.
В жалбата се посочва, че оспореното Решение е
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че
не е спазен редът за определяне на митническа стойност на процесния автомобил,
доколкото ползваната от административния
орган информация не следва да се приеме за достоверна и надлежна. Посочва, че
обжалваният акт противоречи на правото на ЕС и националното право. Прави се
искане обжалваното Решение да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТД „Митница“ Русе, чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, моли да бъде
отхвърлена. Допълнителни съображения излага в депозирано писмено становище. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за
прекомерност на поискания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди
релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.02.2020 г. в МБ Русе била приета митническа
декларация (МД) 20BG004300001603R3, в която жалб. К., ЕОRI BGB191213AAAADEU1 декларирал за „допускане за
свободно обращение“ пред митнически учреждения от структурата на ТД „Митница
Русе“ употребявано моторно превозно средство марка „MERCEDES“, модел
„SL 500“, шаси № WDBFA68F52F202527. В митническата декларация били декларирани в ел. д. № 4/1 „Условие на
доставка“ – „FOB – франко
борд“, в ел. д. „Наименование на местонахождението“ – Маями, US, в ел. д. №
5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – US Съединени американски щати, в ел. д. № 4/11 „Обща фактурна
стойност“ – 500 USD, в ел. д. № 8/5 „Вид на сделката“ – Outright purchase/sale.
Към митническата декларация бил приложени: Buyers Agreement, Invoice, Payment Receipt, Certificate of title, в които било
отразено, че Florida Prestige Collection LLC продават на жалб. К. моторно превозно средство марка „MERCEDES“, модел „SL 500“, шаси № WDBFA68F52F202527, за сумата от 500 USD.
С писмо №32-248668/03.08.2021г.
директора на ТД „Митница Русе“, във връзка с извършван последващ контрол на
декларирането, на основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т.1 от ЗМ, до ЦМУ на
Агенция „Митници“ изпратил документи и информация за иницииране на проверка по
линия на международното сътрудничество на декларирана за допускане за свободно
обращение моторно превозно средство, със страна на износ – САЩ, в съответствие
със Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ
за взаимна помощ между техните администрации, относно установяване
автентичността на документите, представени пред митническите органи при
деклариране на стоките за поставяне под режим „допускане за свободно обращение,
както и дали декларираната стойност е последната договорна стойност на стоките,
продадени за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
непосредствено преди въвеждане им в посочената територия.
С писмо вх. №32-201090/17.06.2022 г., ЦМУ
уведомили ответника, че от американските митнически органи са предоставени
сканирани документи, представляващи електронна информация за износ Electronic Export Information / американския
еквивалент на европейска митническа декларация за износ / от системата на
Американската Служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства,
декларирани за износ в САЩ, която съдържала данни за декларираната стойност на превозното
средство при износа и за страната на местоназначение. В съответствие с
представената информация, цената на процесното МПС, декларирано при изнасянето
му от САЩ, била определена на 2700 USD.
Предвид това ответника приел, че е
налице съществена разлика в цената на декларираното с МД употребявано МПС, което обстоятелство дава
основателно съмнение да се счете, че декларираната цена при поставянето на
стоките под режим не представлява общата платена цена и същата не следва бъде
определена и приета по реда на чл. 70, параграф 1 от МКС.
В оспореното Решение ответника посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 74,
параграф 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи
съгласно член 70 от МКС, тя се определя по реда на чл. 74, параграф 2 от МКС,
като се прилагат последователно букви от а) до г), докато се стигне до първата
от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В
изпълнение на чл. 141, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 2015/2446 на
Комисията (ДР) при определяне на митническа стойност на внасяните стоки по реда
на чл.74, параграф 2, буква а) и буква б) от МКС се използва договорната
стойност на идентични или сходни стоки, които са продадени с цел износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия или
приблизително същия момент, както и стоките подлежащи на остойностяване. С цел
изследване на възможностите за прилагане на методите за определяне на
митническа стойност, регламентирани в чл.74, параграф 2, буква а) и буква б) от
МКС е направена справка в Митническата информационна система ЗА, като са
извлечени случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по
зададени критерии, държава на изпращане/износ САЩ, чиято митническа стойност е
декларирана на основание чл. 70 от МКС и съответно приета от митническите органи. При
изследване на метода, регламентиран в чл. 74, параграф 2, буква а) от МКС, за
наличие на „идентични стоки“, т.е. стоки,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им се достига до извод,
че не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй
като е невъзможно да се докаже такава, предвид техническото състояние на
автомобила. За да се приложи методът, трябва безспорно да бъде установено, че
стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко
отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност
на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и
декларираните стоки, допуснат и за свободно обращение в същия момент или по
същото време. Не е открита достатъчно пълна и изчерпателна информация, които да
съответстват на тези показатели.
Директора на ТД Митница Русе приел, че въз
основа разпоредбата на чл. 74, параграф 1 от МКС, следва да се определи може ли
да бъде приложен следващият резервен метод, регламентиран в чл. 74, параграф 2,
буква б). Съгласно разпоредбите на член 1, параграф 2 т. 14 от РИ „сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на
митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването
на търговска марка. Предвид обстоятелството, че внесеният употребяван автомобил
е с различна степен на амортизация, е практически невъзможно да се установи
сходна стока, със сходни характеристики, което прави невъзможно използването на
този метод за определяне на митническа стойност. В чл. 74, параграф 2, буква в)
от МКС е регламентиран третият вторичен метод за определяне на митническата
стойност на стоките, а именно: „стойността,
основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия
на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени
идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите“. Този метод също
е неприложим в конкретния случай, тъй като липсва база данни за единичната
цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото
сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни такива.
В същото време, за прилагането на този метод е необходимо да се установи
сходност или идентичност, каквито не са установени, аргументите за което са
изложени по-горе. Въз основа на разпоредбата на чл. 74, параграф 1 от МКС,
следва да се определи може ли да бъде приложен следващият резервен метод. В чл.
74, параграф 2, буква г) от МКС е регламентиран четвъртият вторичен метод за
определяне на митническата стойност на стоките, а именно: „изчислената стойност, която се състои от
сбора на: i) разходите или
стойността за материалите и за производствените или другите операции,
използвани при производството на внасяните стоки; сума за печалба и за общи разходи, равна по
размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия
клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от
производители в страната на износа за износ в Съюза; in) разходите или стойността на елементите,
посочени в член 71, параграф 1,буква д). “
За
приложимостта на този метод са необходими данни за разходите и стойността на
материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи.
Такава база данни също липсва, както и липсва информация за размер на
обичайната печалба, размер на общи разходи и пр., което прави този метод
неприложим за остойностяване на стоките. Въз основа на разпоредбата на чл. 74,
параграф 1 от МКС, следва да се определи може ли да бъде приложен следващият
резервен метод.
Ответника приел, че поради липсата на документи и данни, както и
поради изчерпване прилагането на другите методите за определяне на митническата
стойност, като последна възможност за определяне на митническата стойност на
стоките е прилагането на член 74, параграф 3 от МКС, поради което с възлагателно
писмо № 32-257185/02.08.2022 г. възложил на вещо лице - инж. Никола Ганев, вещо
лице от списъка на Окръжен съд - гр. Велико Търново, изготвянето на справедлива
пазарна оценка на употребяван автомобил, поставен под режим „допускане за
свободно обращение“ с процесната МД, която ВЛ
определило на 2 648,45 лева.
С писмо № 32-293992/01.09.2022 г., жалбоподателят
бил уведомен за започване на административно производство и за възможността да
се запознае с документите, касаещи същото. На 07.10.2022г., чрез адв. Я.
представил становище с вх. №32-339925/07.10.2022г., в което посочил, че „декларираната сума представлява реално заплатената продажна цена,
поради което в случая не следва да се определя нова митническа стойност и
настоящото административно производство следва да бъде прекратено”, базирайки
се на представените
и приложени към МД документи, които по безспорен
начин доказвали договорната стойност на внасяните стоки, както и, че
определената от вещото лице стойност на автомобила се явява неотносимо към
случая доказателство.
Въз основа на събраните по преписката
доказателства, и на основание чл. 29, вр. чл. 22, параграф 1,
чл. 48, чл. 74, 77, параграф 1, вр. чл. 85, параграф 1, чл. 101, параграф 1 вр.
чл. 102, чл. 103 от МКС вр. чл. 140 от РИ, чл. 15. ал. 2. т. 8, чл. 19. ал. 1,
чл. 84 ал. 1 от ЗМ, чл. 54, 55 и 56 от ЗДДС, чл. 59. ал. 1 от АПК и чл. 34. т.
9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, ответника
издал оспореното в настоящото производство Решение, с което отказал да приеме митническата стойност на стоката - употребявано
моторно превозно средство марка „MERCEDES“, модел
„SL 500“, шаси № WDBFA68F52F202527, декларирана
с митническа декларация основен референтен номер 20BG004300001603R3/21.02.2020 г. и определил нова митническа стойност - на основание
чл. 74, параграф 3 от МКС, съгласно колона „Нова МС“ и нова данъчна основа - на
основание чл. 55 от ЗДЦС, съгласно колона „Нова ДО“ на стоката – 13425 лева, 4/14 Цена на стоката - 11037.83 лева, подробно описани в
таблицата.
При така установените факти,
Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като
извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена лице с
процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Оспореният акт е издаден от
компетентен административен орган, по смисъла на чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават
от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение. Съгласно чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове
26, 27 и 28, се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното
решение на директор на ТД Митница Русе в
Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите
на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, §
1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т.
8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но оспорения
административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон.
Страните
не спорят по установената по делото фактическа обстановка. Спорът е правен и се концентрира в отговора на
въпроса, налице ли са основанията за неприемане на декларираната договорна
стойност, т. е. налице ли са „основателни
съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447,
като при положителен отговор на този въпрос, спазена ли е
процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос,
съобразно договорната стойност на стоката.
В тази връзка следва на първо
място да се провери дали съмненията на митническия орган са основателни, като
предпоставка за това да се пристъпи към прилагане на вторичните методи за
определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. (т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO
2004 Hungary Kft). Тук е мястото да се посочи, че правната уредба на
Европейския съюз, относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение
от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от
15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09).
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата
стойност на стоките е договорната стойност, т. е. действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост,
като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума,
която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност (така Решение от 16
ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20).
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки, се
извършва по реда на чл. 74 от същия регламент, при последователно прилагане на
методите в чл. 74, § 2 букви а) до г), докато се стигне до метода, по който
може да се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от
Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвидените критерии се прилагат
последователно и само, когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора
да представи допълнително информация, съгласно чл. 140, § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 (Регламента за
изпълнение), а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази
допълнителна информация, съгласно чл. 14, § 2 от Регламента за изпълнение,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В такива
хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата
стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като в тежест на
митническите органи е при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите
в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки.
Цитираните критерии за определяне на митническата стойност, са в
отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
систематично следващото правило в установената поредност.
Съгласно чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса, се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Съгласно чл. 141, § 2 от Регламента за изпълнение, се прави корекция, за да се
вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки
и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията
и видовете транспорт.
Понятията „идентични стоки“ и
„сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента
за изпълнение. Според цитираната разпоредба „идентични стоки“ в рамките на
определянето на митническата стойност представляват стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. „Сходни стоки“ в рамките на
определянето на митническата стойност представляват стоки, произведени в същата държава, които
въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и
подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които
определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В обобщение следва да се заключи,
че правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на
стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно да определят
митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент,
възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от
Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен
случай.
Независимо, че при митническото
остойностяване на стоките, приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за
изпълнение, дава възможност на митническите органи при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да
поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да
отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни
съмнения е върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната
митническа стойност.
В Решението по дело С- 263/06, т.
52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност, следва да са
надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140
от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича
от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., изискващо
митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (в този
смисъл Решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на
процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този
принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност.
Съгласно правилото на чл. 22, § 7
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи имат задължението да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за
задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа
стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за
внасяне на допълнителни митни сборове.
В настоящия случай
административният орган е определил различна от декларираната митническа
стойност на стоките, като се е позовал на справка от база данни, поддържана от
трето лице – САЩ, Департамент за вътрешна сигурност, Служба за митническа и
гранична защитна на САЩ, както и на оценката на ВЛ, без да се аргументира защо
не взима предвид стойността на сделката, посочена в издадените за това
документи от страна продавача в САЩ. Настоящия съдебен състав намира, че необосновано митническите органи са заменили
посочената в горепосочените документи договорна цена с цената на стоката,
определена от ВЛ. Подобен подход, основан единствено на данните, получени от
САЩ, не обосновава по никакъв начин заявената от административния орган нова
митническа стойност на стоката. В тази връзка следва да се посочи, че от страна
на жалбоподателя, са представени доказателства, в превод на български език от
които са видно параметрите на осъществената покупко-продажба на процесното МПС.
Не може да се възприеме за обоснован и извода на директора на ТД Митница Русе, че е невъзможно митническата стойност
на процесното МПС да се определи, посредством съпоставяне с други, изключително
близки като характеристики и параметри
МПС от същия вид, модел, пробег, цвят, дата на производство и т.н.
В този аспект изискването на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е
ясно и не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се
приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежаща
на плащане, като цена на стоките при продажбата. Служебно
набавената в хода на проверката справка не съдържа данни, които да сочат, че
оспорващият,
в качеството си на купувач, е заплатил или е трябвало да заплати именно сумата от
10525 USD
или 11037.83,45 лева. От депозираната по делото справка от САЩ не
става ясно какъв е методът за определяне на посочената в същата цена на
автомобила от 10525 USD, за да може да бъде проверен, чрез
предвидените процесуални способи за това. Съждението на митническите органи, че това е договорната цена на
стоката, се явява дотолкова достоверно, колкото и отречената продажна цена по
представената фактура.
В тежест на митническия орган е
да обоснове определената по чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение стойност
на внасяните стоки. Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин становището си, досежно елементите, на които
административният орган възнамерява да обоснове своето решение. За целта следва
да е надлежно уведомен адресатът за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност.
В случая обсъдените изисквания не
са спазени. Макар формално със съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. вносителят да е бил уведомен, че предстои издаване на решение, с
което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация,
правото му на защита не е било осигурено, тъй като органът не е посочил въз
основа на кои фактически и правни основания възприема за меродавни данните, въз
основа на които възнамерява да определи коригираната митническа стойност. Срещу
това обстоятелство е подадено изрично становище, което органът е пренебрегнал и
в резултат е издал административен акт в условията на неизяснена фактическа
обстановка. При обосновани съмнения митническите органи, съгласно чл. 140, § 2
от Регламента за изпълнение могат само да приемат, че митническата стойност на
стоките, не може да се определи съгласно член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. и да я определят, като приложат последователно букви от а) до г) от параграф
2 (на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.), докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките,
което в конкретния случай се установи, че не е сторено, поради което и
митническата стойност в размер на 11037.83 лева, се явява
незаконосъобразно определена. В тази връзка, поради незаконосъобразното
определяне на новата митническа стойност на процесната стока, незаконосъобразно
определени се явяват и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва
за забава.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на Директора на ТД
Митница Русе, е неправилно, като постановено в нарушение на закона, поради което
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
При този изход на спора и с оглед
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя
се дължат сторените разноски, съобразно
вида и обема на осъществената по него защита - 1116 лева, което съгласно
приложимата в настоящия случай разпоредба на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба от
09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се явява
прекомерно, като се вземе предвид и материалния интерес, както и държавна такса
в размер на 10 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
Д.Ю.К.,
чрез пълномощника адв. Я., Решение № 32-347181/12.10.2022г., издадено от Директора
на ТД Митница Русе.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Русе
при Агенция „Митници“ да заплати на Д.Ю.К. сумата от 1126 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд
на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/
|
|
|
|