О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 27.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Дончева ч. гр. д. № 214 по описа за 2020 г. на
Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е
частна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД срещу разпореждане от 04.03.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 228/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман,
в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л.Р.А. с ЕГН: ********** ***,
за сумата от 660,55 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги и 30, 00 лева-такси за извънсъдебно събиране на вземането от 25.11.2018
г. до 28.08.2019 г. вкл.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че
заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Като е
сторил това съдът е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените
правила. Неправилно не е отчетена разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. Излага, че с
пакета от допълнителни услуги кредиторът се задължава да извърши услуга в полза
на кредитополучателя, изразяваща се в промяна на погасителния план, като отложи
или намали до 6 погасителни вноски, промени падежа на всяка погасителна вноска.
Тези действия представляват услуга в полза на кредитополучателя. Посочва, че
видно от условията на договора и ОУ, сключването на споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за
отпускане на кредита, а е по избор на потребителя и зависи само от неговата воля.
По тези съображения счита, че не става въпрос за неравноправна клауза.
Кредиторът от своя страна гарантира на ответника, че ще може да се възползва от
всички допълнителни услуги за срока на кредита. Още при сключване на договора,
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит,
включително закупения пакет от допълнителни услуги, който предоставя на
длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора,
а са свързани с необходимостта от бързо получаване на исканата сума. Посочва,
че потребителят не е поставен в неравностойно положение, тъй като
споразумението е сключено по искане на клиента, направено при информиран избор
от негова страна. По отношение отхвърляне на заявлението за таксите по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането изразява становище, че кредиторът има
право да предприеме допълнителни действия по събиране на просроченото вземане
като обаждания, изпращане на текстови съобщения, писма и др., съответно да
събере такса, кореспондираща на размера на разходите да тези допълнителни
действия. Таксите се начисляват съгласно постигнатото за това съгласие между
страните и по никакъв начин не поставят в неравностойно положение клиента.Искането е за
отмяна на обжалваното разпореждане.
Софийският
окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и съдържащите се в
делото доказателства, намира следното.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок за обжалване, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
Производството
пред районния съд е образувано по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л.Р.А.
с ЕГН: ********** ***, за вземания по договор за потребителски кредит №……. от 25.09.2018 г. Претендира се главница: 600.00
лева, лихва за периода 10.11.2018 г. до 28.08.2019 г. в размер на 129.54 лева;
лихва за забава от 11.11.2018 г. до 28.08.2019 г. в размер на 142. 06 лева,
сумата от 660. 55 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 30.00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането
от 25.11.2018 г. до 28.08.2019 г., ведно със законна лихва за забава от дата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, разноски по делото за платена държавна такса
от 31.24 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 лева.
Заповедният съд е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК със закона и добрите нрави, а по
силата на чл. 410, ал. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност
за това. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от
които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и
добрите нрави, изследва и въпроса на наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният
договор между длъжника и „П.К.Б.“ ЕООД представлява
договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени
изчерпателно различни хипотези на неравноправие. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./ Според чл.3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят
на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но
трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността
и нормалното развитие на обществените отношения.
По
силата на сключения договор Л.Р.А. е получил кредит в размер на 600, 00 лв.,
като дължимата сума по кредита е 1390,95 лева, която сума включва и вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги /с месечна вноска 60,05 лева/.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. С оглед на това настоящият състав приема, че така,
както е уговорена тази вноска, създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на кредитора (и представлява
противоречие с добрите нрави). Налице е
нееквивалентност на двете престации – тази на кредитора и тази на заемателя,
което е значително и то в ущърб на последния. Заплащането на възнаграждение от
потребителя за допълнителни услуги е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето" на изброени услуги /отлагане на
погасителни вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна дата на падеж и
др./, както е посочено и в самото Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Ето защо, тази нееквивалентност заедно с
възможността за неоснователно обогатяване на кредитора представлява накърняване
на добрите нрави и е основание за нищожност на уговорката за допълнителни
услуги, поради което заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази му част правилно е било
отхвърлено.
Задълженията за заплащане на такси за
събиране на просрочени задължения и за дейност на служител също се пораждат от
неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя (потребителя) да върне
на падежа предоставената му по кредита сума, ведно с възнаградителната лихва,
т. е. и с тях се цели обезпечаване на срочното изпълнението на тези задължения
и да се обезщетят вредите от забава. Същевременно целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не
може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на
кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита –
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и
също действие. Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят
основава процесните вземания и с които е уговорено, че при забава кредиторът ще
има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на
горепосочените императивни законови норми, които ограничават отговорността на
потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ето защо обжалваното
разпореждане е законосъобразно и следва да се потвърди.
По изложените
съображения Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.03.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 228/2020
г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, в частта, в която е отхвърлено
заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л.Р.А. с ЕГН: ********** ***, за сумата от 660,55 лева
/шестстотин и шестдесет лева и 55 стотинки/, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и 30, 00 лева /тридесет лева/ -такси за
извънсъдебно събиране на вземането от 25.11.2018 г. до 28.08.2019 г. вкл.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: