Р Е Ш Е Н И Е №260056/1.10.2020г.
гр.Ямбол, 01.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Ж. Ч., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 305 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.П.П., ЕГН ********** адрес: ***
против Наказателно постановление № *** г. на Началник РУ С.към ОД МВР Я., с
което на жалбоподателят на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано,
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди, че не са
извършени вменените му нарушения. Излагат се доводи и за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяната му. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като жалбата
се поддържа от процесуалния му представител – адв. Н. *** и се пледира за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
20.12.2019 г. свид. С. на длъжност мл. автоконтрольор
при РУ-С. съставил на жалбоподателят П. акт за установяване на административно
нарушение бл. № 950137 за това, че на 20.12.2019 г. около 19.10 часа по път ***в
посока за с.П.управлява л.а. *** с рег. № ***, собственост на „***“ ЕАД – клон
Б* със скорост несъобразена с атмосферните условия, при наличие на гъста мъгла,
с релефа на местността и със състоянието на пътя, разкаляна пътна настилка,
губи контрол над управляваното ППС, вследствие на което излиза вляво извън
платното за движение по посоката си на движение в затревена площ и се блъска в
отводнителен канал с предната си част. Настъпва ПТП с материални щети.
Актосъставителят е приел, че извършеното съставлява нарушение на чл.20, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП. При съставянето на АУАН, жалбоподателят направил възражения в
насока, че не е извършил описаното в акта нарушение и е управлявал автомобила с
безопасна скорост, която е съобразена с пътната обстановка.
На 11.02.2020
г. въз основа на АУАН при идентична фактическа обстановка било издадено
обжалваното НП, с което на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя С., дадени в съдебно заседание и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Наказателното
постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ процесуални правила за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и съответно този
акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена
сила.
Не
се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателя П. административно нарушение, като наказващият орган не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление фактическа
обстановка. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН при липса на
свидетели, присъствували при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. В АУАН бл. № *** г. е отразено, че същия е
съставен само в присъствието на свид. С.А.А. и тъй като акта е съставен при липса на свидетели, присъствували при извършването, респ. установяването на
нарушението, то е следвало съгласно горепосочената разпоредба акта да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, като това изрично бъде
отбелязано в акта, а това в процесния случай не е извършено, поради което е
била нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания. При съставяне на акта не са разпитани свидетели-очевидци
според изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Не е изяснена фактическата
обстановка на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Актът за установяване
на административно нарушение е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също
не е очевидец. В случая въззиваемата страна не посочи доказателства в подкрепа
на констатациите, че жалбоподателят е управлявал автомобила с несъобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността и със състоянието на пътя скорост,
като е загубил контрол над управляваното ППС, излязъл е извън платното за
движение и се е блъснал в отводнителен канал, вследствие на което е настъпило
ПТП с материални щети. На база свидетелските показания на актосъставителя не
може да се направи категоричен извод в тази насока, тъй като същият не е очевидец
на настъпване на ПТП. При тази неустановеност въобще на извършване на
административно нарушение, виновно от жалбоподателя П., наложените му
административни наказания са неоснователни и наказателното постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
При
този изход на делото и на основание чл.63, ал.4 вр.
ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК вр.
чл.18, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед направено искане в тази насока, жалбоподателят има
право на разноски в размер на 300 лв.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г. на Началник РУ С. към ОД МВР Я., упълномощен
с МЗ *** г., с което на Г.П.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – Я. да заплати на Г.П.П.,
ЕГН ********** адрес: *** направените по делото разноски в
размер на 300 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Я. в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: