№ 1234
гр. В., 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 11 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110112954 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от
ГПК , чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес област С., община
С. , гр.С. бул.“Б.“ *** срещу ответника ЕМ. П. Д. ЕГН **********, с адрес:
гр.В., ж.к. В. *** съединени в условията на първоначално обективно
съединяване искове, както следва:
- положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както следва:
- сумата от 250,00 лева - представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № 30040372468 от 31.10.2019 г.;
- сумата от 48,96 лева – представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2019 г. до 20.09.2020 г.;
- сумата от 28,58 лева – представляваща лихва за забава,
дължима за периода от 21.11.2019 г. до 20.09.2020г. , формирана като сбор от
сумата от 23,90 лева – представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 21.11.2019 г. до 20.09.2020г. и от сумата от 4,68 лева –
представляваща лихва за забава върху договорното възнаграждение за
периода от 21.11.2019 г. до 20.09.2020г.;
1
- сумата от 10,96 лева – представляваща законна лихва, дължима
от 20.09.2020г. до 23.11.2020г., формирана като сбор от сумата от 9,16 лева -
представляваща законна лихва върху главницата от 20.09.2020г. до
23.11.2020г. и от сумата от 1,80 лева – представляваща законна лихва върху
договорното възнаграждение от 20.09.2020г. до 23.11.2020г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 24.11.2020г. до окончателното изплащане
на задължението,
за които суми е издадена Заповед № 262356/15.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
15067/2020 г. по описа на Районен съд-гр.В.-ХІ състав;
- осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми , а именно:
- сумата в размер на 75,00 лв., представляваща възнаграждение
за закупена услуга „Фаст“ ;
- сумата от 200,00 лв. , представляваща възнаграждение за услуга
„Флекси“;
- сумата от 7,16 лв. , представляваща лихва за забава върху
вземането за услуга „Фаст“ за периода от 21.11.2019г. до 20.09.2020г.;
- сумата от 19,12 лв. , представляваща лихва за забава върху
вземането за услуга „Флекси“ за периода от 21.11.2019г. до 20.09.2020г.;
- сумата от 2,75 лв. , представляваща законна лихва върху
вземането за услуга „Фаст“ за периода от 20.09.2020 г. до 23.11.2020г.;
- сумата от 7,33 лв. , представляваща законна лихва върху
вземането за услуга „Флекси“ за периода от 20.09.2020 г. до 23.11.2020г.;
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния и осъдителните искове, навеждайки следните
фактически твърдения:
Твърди се ,че на 31.10.2019г. е сключен Договор за потребителски
кредит № 30040372468 от 31.10.2019 г. между „П. К. Б." ЕООД като кредитор
и ЕМ. П. Д. като длъжник. Сумата по кредита е в размер на 250,00 лв. със срок
от 11 мес. при месечна вноска в размер на 27,18 лв. Общото задължение по
кредита е в размер на 298,96 лв. Сочи се, че са поискани и закупени
допълнителни услуги Фаст и Флекси , по които се дължат исковите суми.
В съответствие с изложеното, доколкото исковите суми не са
изплатени, се счита, че предявените искове са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени.
Вследствие на изложеното се моли да бъде уважена предявената
искова претенция, като се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът ЕМ. П. Д., ЕГН:**********, адрес: гр.В.,
Ж.К.“В.“,*** , в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата
2
молба. В постъпили по имейла на съда молби от ответника последният
оспорва част от предявената искова молба , а именно: в частта, в която се
претендират вземанията за 200,00 лева – възнаграждение за услуга Флекси ,
75,00 лева – възнаграждение за услуга Фаст , както и за лихва за забава и
мораторна лихва върху тези вземания. Посочва се, че ищецът няма законово
основание да изисква тези такси. Сочи се, че ищецът има право единствено
на главница и лихва за забава на главницата.
Досежно допустимостта на предявените искове с правно
основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 15067/2020 г.
по описа на Районен съд-гр.В.-ХІ състав, се установява, че същото е
образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в
качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в
качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 24.11.2020 г. Въз
основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 262356/15.12.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника ЕМ. П. Д., ЕГН:**********, адрес: гр.В.,
Ж.К.“В.“,*** ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК ****, със
седалище и адрес област С., община С. , гр.С. бул.“Б.“ ***, следните суми, а
именно:
сумата от 250,00 лева - представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит №30040372468 от 31.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението,
сумата от 48,96 лева – представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2019 г. до 20.09.2020 г.,
сумата от 28,58 лева – представляваща лихва за забава, дължима
за периода от 21.11.2019 г. до 20.09.2020г.
сумата от 10,96лева – представляваща законната лихва, дължима
от 20.09.2020г.- датата на изтичане на погасителния план до 23.11.2020г.,
както и сумата от 12,44 лева, представляваща сторени по
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и сумата от
24,89 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства:
Задължение по Договор за потребителски кредит №30040372468 от 31.10.2019
г.
Срещу издадената заповед е депозирано възражение в срока по
чл.414 от ГПК , поради което е указал на заявителя да заведе иск по реда на
чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на
3
едномесечния срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е
представил доказателства за заведената искова молба в заповедното
производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството
по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните
вземания с вземанията по заповедта, съдът намира,че настоящото
производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
С оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните
вземания по иска с правно основание чл.422 от ГПК с вземанията по
заповедта, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът
дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщения по делото Договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30040372468 от 31.10.2019 г. , „П. К. Б."
ЕООД , в качеството му на кредитор, предоставя на ЕМ. П. Д.,
ЕГН:**********, в качеството му на клиент, кредит в размер на 250,00 лв.
със срок на кредита-11 месеца и при месечен размер на вноската по кредита в
размер на 27,18 лв. Годишният лихвен процент е в размер на 40,90 % , а
общото задължение по кредита е в размер на 298,96 лв. Видно от договора ,
кредитополучателят ЕМ. П. Д. ЕГН ********** е положил подпис на всички
страници от същия.
Представен е Погасителен план към Договор за потребителски
кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30040372468 от 31.10.2019 г., надлежно
подписан от кредитополучателя ЕМ. П. Д. ЕГН **********.
Представени и приети по делото са Общи условия на „П. К. Б."
ЕООД към Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
30040372468 от 31.10.2019 г. Ответникът е закупил допълнителни услуги по
т.15 от Общите условия-услуга Фаст в размер на 75,00 лв. и услуга Флекси в
размер на 200,00 лв. Размерът на месечната вноска за закупените
допълнителни услуги е 25,00 лв., като общият размер на вноската е в размер
на 52,18 лв. , представляващ сбор от размера на месечната вноска по кредита
от 27,18 лв. и размера на месечната вноска за закупени допълнителни услуги
от 25,00 лв. Общото задължение по кредита и вноските по закупени
допълнителни услуги възлиза на 573,96 лв.
Автентичността на подписите на кредитополучателя ЕМ. П. Д.
ЕГН **********, положени в цитираните документи не е оспорена от
ответната страна.
От приобщеното по делото преводно нареждане се установява, че
„П. К. Б." ЕООД е превел на кредитополучателя ЕМ. П. Д. ЕГН **********
4
сумата в размер на 250,00 лв. на 31.10.2019г.
Представено по делото е извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит № 30040372468 от 31.10.2019 г. с клиент ЕМ. П. Д.
ЕГН **********.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Досежно предявените искове с правно основание чл.422 от
ГПК:
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК , както и на иска с правно основание
чл.79 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в
срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна
полза по основание , както и по размер, длъжник и падеж; настъпилата
изискуемост на претендираната сума. От своя страна в тежест на ответника по
делото е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи
точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението
си за плащане процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната
дължимост.
Видно от приобщения по делото Договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30040372468 от 31.10.2019 г., „П. К. Б." АД е
предоставило паричен заем на кредитополучателя ЕМ. П. Д. ЕГН
********** в размер на 250,00 лева. Договорът е подписан от
кредитополучателя ЕМ. П. Д. ЕГН **********, като не е оспорен подписа на
заемополучателя в процесния договор. Представеният договор представлява
частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК
представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са
направени именно от кредитополучателя ЕМ. П. Д. ЕГН **********, което
от своя страна установява наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на съгласието на
заемополучателя с всички конкретни условия по заема в договора.
Видно от приобщеното по делото преводно нареждане се
установява, че „П. К. Б." ЕООД е превел на кредитополучателя ЕМ. П. Д.
ЕГН ********** сумата в размер на 250,00 лв. на 31.10.2019г.
Вследствие на изложеното съдът намира, че кредиторът е
изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по кредита в размер на
250,00 лв. .
5
Настоящият съдебен състав намира, че договорът за
потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност в цялост и не противоречи изискванията на чл.11, ал.1, на
чл.19 и чл.22 от Закона за потребителския кредит. Анализирано
съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената
форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10,
съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите,
условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план /разбивка на
главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26.
Съгласно договореното заемната сума е следвало да бъде връщана
от кредитополучателя чрез внасянето на 11 месечни вноски, всяка в размер
на 27,18 лева, включваща главница и договорна лихва.
По отношение на иска с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване съществуване на вземането за договорно възнаграждение за
присъждане на договорно възнаграждение, настоящият съдебен състав
констатира следното:
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице
прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е
една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са
предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО
/сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита
на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази
законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана
възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на
Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и
законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със
самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ
примат над правото на отделните държави членки. Това принципно
становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз,
чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и
техните граждани.
Извън общата уредба на потребителска закрила, условията, при
които следва да се предоставят кредити на потребители, са предмет на
специално регулиране от 1.10.2006 год. със Закона за потребителския кредит
/отм./, като на този начален етап законодателят е въвел само изисквания за
ясно оповестяване на волята на договарящите се, относно икономическата
тежест поемана от потребителя, чрез изискването за посочване на годишен
процент на разходите като задължителен реквизит на договора и забраната за
търсене от потребителя на каквито и да е суми над ясно обозначените
6
разходи. Този закон е заместен от 12.05.2010 год. с нов акт със същото
наименование, който до изменението му с ДВ, бр. 35 от 2014 год., в сила от
23.07.2014 год., също не е уреждал изрично размера на разходите, възлагани
на кредитополучателя.
С нови три алинеи на чл. 19 ЗПК, като са обявени за нищожни
уговорки за размер на годишни разходи надхвърлящи пет пъти размера на
законната лихва и съответно извършените плащания от потребителите на
вноски, определени по прекомерно договорен размер, се приемат за дължимо
платени редуцирани по размер задължения. Според нормата на чл.19 от
Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Видно от мотивите за това нововъведение /изявени при пленарно
парламентарно обсъждане на 06.03.2014 год. на законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014
год., 42-то НС/, законодателят е целил постигане именно на справедлив
баланс между интересите на потребители на „бързи” небанкови кредити,
изолирани от банковите услуги поради ниска кредитоспособност /влошено
имуществено състояние, нестабилни или неустановими доходи, налична вече
задлъжнялост/ или ниска информираност и на професионалните заемодатели,
опериращи на същия този рисков пазар, понасящи загуби от
неплатежоспособност на висок брой свои клиенти.
Действително, до тази законодателна намеса, предоставянето на
тази услуга на потребителите не е било регулирано с императивен лимит на
възнаграждението на кредитора, но поради злоупотреба с договорната
свобода, несъвместима с обществения морал, съдът намира, че като
несъвместими с добрите нрави следва да се считат сделки на търговци,
договарящи с потребителите годишен процент на разходите съществено
надвишаващи възприетия по-късно горен праг на петкратен размер на
законната лихва.
Същевременно, договорната лихва е възнаграждението /печалбата/
на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да
защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на
финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез
определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР,.
В случая, определеният в договора размер на ГПР от 48,15 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва /50%/, а договореният лихвен
7
процент е 41.17 %., поради което и съдът приема, че цената на кредитирането
не е свръх прекомерна. По същите мотиви се налага изводът, че не е налице
някоя от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на
потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по – неравностойно имуществено положение.
Налага се извод, че клаузите за договорна лихва и ГПР са
действителни, поради което ответникът дължи заплащане на възнаградителна
лихва. /В този смисъл е най-актуалната практика на Окръжен съд-гр. В. -
Решение от 25.10.2019г., постановено по въззивно търговско дело № 1256 по
описа за 2019г. на Окръжен съд-гр. В., Решение от 25.10.2019г.,
постановено по въззивно търговско дело № 1042 по описа за 2019г. на
Окръжен съд-гр. В., Решение , постановено по въззивно търговско дело №
962/2019 г., по описа на на Окръжен съд-гр. В../
При наличие на претенция , основана на вземания , произтичащи
от потребителски договор, съдът следва да извърши служебна проверка за
валидност на основанието, от което кредиторът черпи признатите права. Само
тогава ще може да се допусне и присъждането на претендираните вземания.
Защитата на потребителите, получили услуга от специализиран доставчик ,
изисква проверка за неравноправно съдържание на договора, независимо от
процесуалната позиция на длъжника, а за да изпълни основно свое
задължение съдът трябва да изложи съображенията си за съответствието на
въпросното задължение с изисквания на специалния закон(ЗПК) и общите
правила (ЗЗП). Съдебният състав, при изследване на съдържанието на
процесния договор за кредит констатира, че не се установява наличие на
неравноправни клаузи, като съдебният състав намира, че са спазени
императивните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Спазени са
разпоредбите на чл. 10 ал.1 ЗПК , като съдържанието на процесния договор за
кредит е ясно и разбираемо и за двете страни , налице е оповестяване на
всички елементи на договора по начин, който средния потребител да
възприеме като едно цяло, без да има отделни пасажи, чиято форма е
значително по-трудна за възприемане (т.нар. незабележими клаузи с дребен
шрифт), ясно са посочени условията за усвояването и издължаването,
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските.
Следователно съдебният състав формира извод, че са спазени изискванията
на специалния закон(ЗПК) и общите правила (ЗЗП) в съдържанието на
процесния договор за кредит.
Същевременно ответникът не оспорва дължимостта на
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК за главница и лихва и
не твърди , нито представя доказателство за тяхното изплащане.
Вследствие на изложеното съдът формира извод за основателност
на предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, като съобрази и
формулираните по-горе изводи за наличието на спазени изискванията на
8
специалния закон (ЗПК) и общите правила (ЗЗП) в съдържанието на
процесния договор за кредит , след извършена служебна проверка на
съдържанието на процесния договор за кредит
Досежно предявените искове с правно основание чл.79 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД:
При наличие на претенция , основана на вземания , произтичащи
от потребителски договор, съдът следва да извърши служебна проверка за
валидност на основанието, от което кредиторът черпи признатите права ,
вследствие на което по предявените искове за вземания , представляващи
възнаграждение за закупена услуга Фаст и възнаграждение за закупена услуга
Флекси , съдът има задължение да извърши проверка , дали вземанията не
противоречат на закона или добрите нрави, като в случай на констатирано
противоречие, исковете подлежат на отхвърляне. Наред с изложеното,
доколкото претендираните в настоящото производство вземания за
възнаграждение за закупена услуга Фаст и възнаграждение за закупена услуга
Флекси произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи.
Съдът намира, че предявените вземания , представляващи
възнаграждение за закупена услуга Фаст и възнаграждение за закупена услуга
Флекси по твърдените от ищеца хипотези на възникване и начин на
формиране, противоречат на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на
чл.143 ЗЗП, поради следните съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Възможността кредиторът да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Същевременно е налице изрична забрана , съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани
с усвояването и управлението на кредита. За да е допустимо събирането на
такава такса за допълнителни услуги, същата следва да не попада в обхвата на
цитираната в ал.2 забрана.
Като прецени съдържанието на конкретните клаузи за такси за
комисионни и допълнителни услуги, се налага извод, че уговарянето им
противоречи и излиза извън присъщите на този вид договорен ангажимент
функции. Настоящият съдебен състав намира, че чрез горепосочените услуги
кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона. Освен гореизложеното, конкретните престации, за
които са начислени тези такси са изцяло насочени към събирането на дълга и
възможността за неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми,
което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в колизия със забраната на
9
чл.10а от ЗПК.
Наред с това клаузата е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП
като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
възнаграждението е отнапред определено, при липса на сигурност за
осъществяване на насрещната престация от финансовата институция, което
като води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и тези на потребителя. Нещо повече – предвид размера на
възнаграждението по допълнителния пакет, който надвишава чистата
стойност на отпуснатия кредит и алеаторния характер на насрещната
престация на търговеца, очевидно крайната цел на последния при сключване
на допълнителното споразумение е да си осигури завишен размер на сумата,
която следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на специалния
закон за максимален годишен процент на разходите по кредита /чл. 19, ал. 4
ЗПК/.
По отношение на възнагражденията за закупени допълнителни
услуги Фаст и Флекси съдът намира, че искането противоречи на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Съдебната
практика приема, че при двустранните договори значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с
добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на
договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
В случая, уговорената стойност на процесните възнаграждения се
съизмерява с чистата стойност на отпуснатия заем. Ето защо, може да се
приеме, че с уговарянето на избраните и закупени допълнителни услуги
длъжникът не извлича полза или изгода, тоест не получава услуга, а само
бъдещ сигурен пасив и потенциална свръхзадлъжнялост, което обезсмисля
единствения му мотив да сключи процесния договор за потребителски
кредит, а именно да си набави средства в спешен порядък за задоволяване на
текущи нужди. При това положение, съдът не открива никаква разумна и
съразмерна икономическа връзка между стойността на договорените
възнаграждения и кореспондиращата им насрещна престация, тоест налице е
очевидната нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните
страни по облигационното правоотношение. Този извод на съда не може да се
промени и от твърденията на заявителя, че предоставените допълнителни
услуги гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се
справи с всяка неблагоприятна ситуация. В обобщение, неравностойността в
насрещните престации на страните, уговорили тези възнаграждения, е такава,
че практически е сведена до липса на престация от страна на кредитодателя,
при което правно положение съдебната практика е категорична и константна,
че е налице противоречие на договореното с добрите нрави.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените осъдителни
10
искания за сумата в размер на 75,00 лв., представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ и за сумата от 200,00 лв. , представляваща
възнаграждение за услуга „Флекси“ следва да бъдат отхвърлени , като
забранени от императивна правна норма и противоречащи на добрите нрави.
Предвид отхвърляне на предявените осъдителни искания за
вземанията за възнаграждение за закупена услуга Фаст и за възнаграждение
за закупена услуга Флекси , следва да бъдат отхвърлени и исковете за лихва
върху вземанията за услуги Фаст и Флекси - за сумата от 7,16 лв. ,
представляваща лихва за забава върху вземането за услуга „Фаст“ за периода
от 21.11.2019г. до 20.09.2020г., за сумата от 19,12 лв. , представляваща
лихва за забава върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от
21.11.2019г. до 20.09.2020г., за сумата от 2,75 лв. , представляваща законна
лихва върху вземането за услуга „Фаст“ за периода от 20.09.2020 г. до
23.11.2020г. и за сумата от 7,33 лв. , представляваща законна лихва върху
вземането за услуга „Флекси“ за периода от 20.09.2020 г. до 23.11.2020г.,
които представляват акцесорни вземания и основателността им е в
зависимост от основателността на главните вземания.
Изложеното налага извод за неоснователност на предявените
осъдителни претенции с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в
заповедното производство разноски , съразмерно на уважената част от
исковете, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от
ГПК , представен по делото и доказателствата за реализирани разходи. По
настоящото исково производство ищецът претендира следните разноски:
държавна такса в размер на 314,31 лв. и юрисконсултско възнаграждание .
При съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25
НЗПП съдът счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство в размер на 100,00 лева. Вследствие на изложеното ,
на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски за исковото
производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в общ размер от 215,81 лв., съразмерно на уважената част от исковете
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с
настоящото решение и разноските в заповедното производство , като в
списъка с разноски по чл.80 от ГПК се претендира присъждане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното , на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер от
37,33 лв., от които 12,44 лева, представляваща сторени по заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и 24,89 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение , съразмерно на уважената
част от заявените вземания с издадената заповед по чл.410 от ГПК.
11
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК **** , със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Б.” *** , от една страна и ответника ЕМ. П. Д. ЕГН **********,
с адрес: гр.В., ж.к. В. *** , от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата от 250,00 лева - представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит № 30040372468 от 31.10.2019 г.;
- сумата от 48,96 лева – представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2019 г. до 20.09.2020 г.;
- сумата от 28,58 лева – представляваща лихва за забава,
дължима за периода от 21.11.2019 г. до 20.09.2020г. , формирана като сбор от
сумата от 23,90 лева – представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 21.11.2019 г. до 20.09.2020г. и от сумата от 4,68 лева –
представляваща лихва за забава върху договорното възнаграждение за
периода от 21.11.2019 г. до 20.09.2020г.;
- сумата от 10,96 лева – представляваща законна лихва, дължима
от 20.09.2020г. до 23.11.2020г., формирана като сбор от сумата от 9,16 лева -
представляваща законна лихва върху главницата от 20.09.2020г. до
23.11.2020г. и от сумата от 1,80 лева – представляваща законна лихва върху
договорното възнаграждение от 20.09.2020г. до 23.11.2020г. ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 24.11.2020г. до окончателното изплащане
на задължението,
за които суми е издадена Заповед № 262356/15.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
15067/2020 г. по описа на Районен съд-гр.В.-ХІ състав, на основание чл.
422 ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК
**** , със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” *** срещу
ответника ЕМ. П. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к. В. ***
осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати следните суми , а именно:
- сумата в размер на 75,00 лв., представляваща възнаграждение
за закупена услуга „Фаст“ ;
12
- сумата от 200,00 лв. , представляваща възнаграждение за услуга
„Флекси“;
- сумата от 7,16 лв. , представляваща лихва за забава върху
вземането за услуга „Фаст“ за периода от 21.11.2019г. до 20.09.2020г.;
- сумата от 19,12 лв. , представляваща лихва за забава върху
вземането за услуга „Флекси“ за периода от 21.11.2019г. до 20.09.2020г.;
- сумата от 2,75 лв. , представляваща законна лихва върху
вземането за услуга „Фаст“ за периода от 20.09.2020 г. до 23.11.2020г.;
- сумата от 7,33 лв. , представляваща законна лихва върху
вземането за услуга „Флекси“ за периода от 20.09.2020 г. до 23.11.2020г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЕМ. П. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к. В.
*** ДА ЗАПЛАТИ на „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК **** , със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Б.” *** сумата в размер на 37,33 лв. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 15067/2020 г. по
описа на Районен съд-гр.В.-ХІ състав, както и сумата от 215,81 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, съразмерно на уважената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните
по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.
7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13