№ 231
гр. Стара Загора, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530201047 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1228-000387 от 09.03.2022
година на началник сектор при ОД на МВР град Стара Загора сектор „ Пътна
Полиция“.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно наказание
моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършено административното
нарушение виновно.
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Р. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема становище, че
жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства –показанията на свидетелите, писмени– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима
.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че на 20.12.2021 г.
година около 10.00 часа в град Стара Загора по ул. „ Х. Д. Асенов“ до №18А в
посока север – юг жалбоподателят Д.К. управлява лек автомобил марка
„Тойота„ с рег. № СТ 8859 ВС , като МПС е със служебно прекратена
регистрация на 23.11.2021 г. на основание чл.143, ал.10 ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява от постановление на РП
град Стара Загора за отказ да се образува досъдебно производство от
03.02.2022 г., Справка за сключена застраховка „ ГО“,справка за регистрация
на МПС, показанията на свидетеля В.В. /актосъставител/.
При така установената фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел , че е нарушен чл.140, ал.1 ЗДП и съответно е
наложил административно наказание – на основание чл.175, ал.3 ЗДП– глоба
200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС .
При издаването на наказателното постановление и реализацията на АНО
са допуснати съществени процесуални нарушения.
В обстоятелствената част на
Наказателното постановление не са посочени основни факти и
обстоятелства релевантни за състава на администратнивното нарушение –с
какъв акт е прекратена регистрацията на автомобила, кога и как е връчен акта
за прекратяване на регистрацията и кога е получено от собственика
уведомително писмо от Гаранционен фонд.
Всички тези факти и обстоятелства са релевантни за състава на
административното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДП и са от съществено
значение за преценка осъществени ли са от страна на нарушителя
обективните и субективните признаци от състава на претендираното
административно нарушение.
Тези пропуски от една страна ограничават правото на защита /
нарушителят да научи в какво е обвинен и да организира защитата си /, а от
друга опорочават формата на наказателното постановление – последното не
отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН.
Съставът на административното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДП
2
предполага от субективна страна наличие на пряк умисъл.
От установената фактическа обстановка и непосочването на акта /ИАА/ ,
с който е била прекратена регистрацията и неговото връчване/ кога е връчен /
не могат да се направят никакви изводи за субективните признаци от състава
на нарушението – до колко нарушителят е съзнавал обективните признаци от
състава на нарушението, до колко нарушителят е могъл да предвиди и
предотврати обществено опасните последици.
Следователно жалбоподателят К. нито е знаел , нито е имало как да
узнае, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, което дава
основание на съда да приеме, че не е знаел основни факти от състава на
административното нарушение /автомобилът е с прекратена регистрация/,
която фактическа грешка съгласно чл.14, ал.1 НК изключва умисъла.
Незнанието, че автомобилът е с прекратена регистрация дава основание
да се приеме, че жалбоподателят като водач на МПС не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици / поради незнание на
основни факти /, не е бил длъжен и не е могъл да ги предвиди и предотврати –
обективно не е имал възможност да извърши проверка дали автомобила е с
прекратена регистрация и не е бил длъжен, тъй като автомобила е бил с
регистрационни номера т.е. изключва се и несъзнаваната непредпазливост, а
непредвиждането на обществено опасните последици изключва и съзнаваната
непредпазливост / самонадеяност/.
Изложените съображения в наказателното постановление, че
нарушението е извършено по непредпазливост са неправилни и неприемливи
по няколко съображения :
- Формата на вина е единствено умисъл.
- По изложените съображения по-горе липсват и двете форми на вина
непредпазливост.
- Задълженията на водача да провери наличието на задължителна
застраховка „ГО„ /каквито аргументи са изложени в наказателното
постановление/ касае състава на административно нарушение по КЗ, но не и
на чл.140, ал.1 ЗДП.Съставът на чл.140, ал.1 ЗДП от обективна страна не
включва наличие или липса на застраховка „ ГО „.
Следователно съдът приема, че не е извършено деянието виновно, поради
което не се покриват субективните признаци от състава на
3
административното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДП и чл.6 ЗАНН въобще за
административно нарушение.
По изложените съображения поради допуснато съществено процесуално
нарушение и липса на вина наказателното постановление подлежи на отмяна.
На основание чл.63 б. „Д„ ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 АПК въззиваемата
страна дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за един
адвокат.
Видно от представеното пълномощно жалбоподателят е ползвал
адвокатски услуги на адв. Р. /изготвяне на жалба, явяване в с.з./, който видно
от договор за правна помощ и пълномощно е получил възнаграждение в
размер на 300 лева.
Заплатеното възнаграждение е в минимума съгласно Минималният
размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба
№1/2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатите, който е 300 лева и
няма основание за намаляване.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1228-000387 от 09.03.2022
година на началник сектор при ОД на МВР град Стара Загора сектор „Пътна
Полиция“, с което са наложени административни наказания ГЛОБА в размер
на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, на ДР. АНГ.
КР. от град Стара Загора, ул. **** ЕГН – ********** и съдебен адрес – град
Стара Загора,бул. „ Руски“ № *** /адв. С.Р./.
ОСЪЖДА ОДМВР град Стара Загора да заплати на ДР. АНГ. КР.
направените по делото разноски в размер на 300 /ТРИСТА/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4