Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 24.01.2015
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на шести ноември
през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря С.А., като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 10439 по описа на 2013
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и евентуален
такъв с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД.
Ищецът
К.Р. ООД гр.С. ЕИК ******* излага
в исковата молба, че на 31.07.2008 год. е превел от своята банкова сметка ***13 лева, която сума е била
дължима от ответника И.А.З. по по изп.дело
№20078460400155.
Твърди,че
горната сума е била дадена в заем на ответника и била обезпечена с привиден
договор за продажба на недвижим имот,собственост на И.А.З.,на
нейната майка и сестра,който имот бил продаден на управителя на ищцовото
дружество С.П.А.Ф..
Впоследствие
привидната сделка била прогласена за нищожна,но и до момента ответника не е
върнала на ищцовото дружество получената в заем сума.
Ето
защо претендира връщане на дадената в заем сума от 49 613 лв. на основание
чл.240,ал.1 ЗЗД,а евентуално на основание чл.59,ал.1 ЗЗД,тъй като твърди,че с
тази сума ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. И в двата случая претендира присъждане на законната лихва върху тази сума считано от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски.
Ответникът
И.А.З. чрез процесуален
представител оспорва предявените искове с възражение за това, че са погасени по
давност. По същество твърди, че е изобщо не е сключвала договор за заем с ищеца
за посочената в исковата молба сума. На следващо място твърди,че нейното
задължение по цитираното изпълнително дело е погасено със суми по друг заем,по
който ищцовото дружество въобще не е страна. Моли съда да отхвърли исковата
претенция.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
С
исковата молба ищцовото дружество е представило платежно нареждане от
31.07.2008г. от “Ю.Б. и Е.Д.”АД по сметка на О.М., от което е
видно,че К.Р. ООД гр.С.
е превел по посочена банкова сметка ***жението на И.А. С.
по изп.дело
№20078460400155 .
По делото е представена Декларация с
вх.№01834/31.07.2008г. от И.А. С., в която последната
декларира, че задължението й по изп.дело №20078460400155
на ЧСИ
О.М. в размер на 49 613 лева е заплатено на
31.07.2008 год. от К.Р. ООД гр.С.
чрез управителя С.П.А.Ф..
Представена
е и Декларация с
вх.№01835/31.07.2008г. от С.П.А.Ф. като управител на “К.Р.”ООД,че
на 31.07.2008 год. е превела по изп.дело №20078460400155
на ЧСИ
О.М. сумата в размер на 49 613 лева за пълното изплащане на
задължението по това дело на И.А.З..
По делото е представено решение на СГС от
05.08.2011г. по гр.дело № 9329/2009г. 1 ГО- 6
състав , което дело е било образувано по искова молба на И.А.З. ,Т.К. З. и Д.А.Н.
против С.П.А.Ф.
и съпругът й Х.Т.А.Ф..
В обстоятелствената част на тази искова молба ищците твърдят,че са сключили
договор за заем със С.П.А.Ф. , по силата на който на 31.07.2008 год.
последната чрез дружеството К.Р. ООД гр.С. превела по сметка на ЧСИ О.М. сумата от
49 613 лева.
При така
установена фактическа
обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Правното
основание на главната искова претенция е чл.240,ал.1 във вр.
с чл.79,ал.1 ЗЗД.
заемът
за потребление е реален, неформален , консенсуален договор, при който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. За действителността на договора не е предвидена
специална форма, а писмената такава е единствено форма за доказване /по аргумент от чл.164,ал.1,т.3 ГПК/. В производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, доказателствената
тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ
връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията
си, че средствата са дадени на друго основание, че е
налице порок на волята, че задължението е погасено и пр. факти
съобразно характера на въведените възражения срещу иска.
На
първо място съдът следва да отговори на въпроса налице ли е договор за заем
между страните по делото. С оглед липсата на писмен договор за заем,съдът
следва да се произнесе по въпроса за действителните отношения между страните по
делото на базата на събраните по делото доказателства. Факт е,че ищцовото
дружество е изплатило задължение на ответника по изпълнително дело№20078460400155
на ЧСИ
О.М. като е превело от собствената си банкова сметка ***. Това
се установява както от представената вносна бележка , така и от двете декларации-на
ответницата и на управителя на ищцовото дружество.
Според
настоящия състав налице е действителен договор за заем за сумата от 49 613 лева от дата 31.07.2008 год.,по
следните съображения:.
въпреки индиците /посоченото в исковата молба по гр.дело
№ 9329/2009г. 1 ГО- 6 състав
на СГС/ , че е имало договорки за заем между С.П.А.Ф.
като физическо лице и И.А.З., евентуално
и Т.К.
З. и Д.А.Н., като заемополучатели,съдът намира,че такъв договор не
съществува. В случая с оглед основната характеристика на договора за заем като
реален договор съдът приема, че страна/заемодател/ по него е лицето от чийто
патримониум е излязла процесната сума- К.Р.
ООД гр.С.
с управител С.П.А.Ф.
и заемополучател И.А.З.. Последната
е такава,тъй като заплащането от заемодателя на дълг на заемателя към трето
лице, при наличието на съгласие за това, има правните последици на предаване на
паричните средства в собственост по смисъла на чл. 240, ал.
1 от ЗЗД. /Решение № 568 от 16.10.2008 г. на ВКС по т. д.
№ 278/2008 г., I о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева/.
Установено
и няма спор между страните,че посоченото в исковата молба като ответник лице И.А.З.
и в част от доказателствата по делото И.А. С. са едно и също
лице с едно и също ЕГН:
**********.
С
оглед извода,че е налице договор за заем между страните съдът дължи произнасяне
по възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
При заем за паричен заем, когато не
е уговорен или няма доказателства да е уговорен срок за
връщането на заетите пари, погасителната давност започва да
тече от деня на сключването му. Доколкото
договора е реален, това е датата на получаване на заемната сума или 31.07.2008
год., когато сумата от 49 613 лева е постъпила по сметката
на ЧСИ за погасяване на друго задължение на ответника И.А.З..
Давността е 5 години съобразно разпоредбата на чл.110 ЗЗД и е изтекла на
31.07.2013 год. Исковата молба е предявена на 29.07.2013 год., т.е. два дни преди
да изтече петгодишната погасителна давност и е допустим.
Доколкото по делото е установено,че ищцовото дружество е
дало в заем на ответника сумата от 49 613 лева,че исковата претенция не
е погасена по давност и,че дадената в заем сума не е върната на кредитора съдът
намира,че исковата претенция с правно основание чл.240,ал.1 във вр . с
чл.79,ал.1 ЗЗД се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена изцяло
Съобразно
правилото на чл.84,ал.2 ЗЗД и с оглед на това,че по делото няма доказателства за
падеж на задължението за връщане на заемната сума,следва да се приеме,че самата
искова молба е покана за връщане и с оглед това същата сума е станала изискуема
след изтичане на 1 месец от получаване от страна на ответника на преписа от
исковата молба 26.11.2013 год./аргумент от чл.240,ал.4 ЗЗД/ и от 27.12.2013
год. ответникът дължи и законна лихва върху сумата от 49 613 лв. до датата на окончателното й изплащане.
С
оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния
такъв с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за връщането
на сумата от 49 613 лв. ,с която ответника
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски, съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК в размер на 1985.84 лева.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.А.З. ЕГН ********** ***
със съдебен адрес ул. ”Г.” № ***, ет.3, ап.9 чрез адв.В.П. да заплати на “К.Р.” ООД ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.»К.и М.»
№**, вх.*, ет.*, ап.* по иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД сумата от 49 613
лв. , представляващи дължима,но
невърната сума по договор за заем от 31.07.2008 год., ведно със законната лихва
върху тази сума от 27.12.2013
год. до датата на окончателното й изплащане,както и
разноски по делото в размер на 1985.84 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: