Решение по дело №186/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 535
Дата: 17 август 2021 г. (в сила от 3 септември 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220200186
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Пазарджик , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200186 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. Пазарджик, представлявано от управителя АХМ. АБД. АБД., чрез
пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Електронен фиш Серия Г № 0022010
издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638
ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение на чл.483
ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В жалба обобщено се излагат твърдения за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято
отмяна се иска. С жалбата се претендират и направените разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано
становище за основателността й. Прави искане за присъждане на разноски в полза на
дружеството-жалбоподател.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. Не
депозира и писмено становище по същество. Не се прави искане за присъждане на
1
разноски, както и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар
от ответната страна.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе предвид
изложеното в нея и становището на процесуалния представител на въззивника,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на
01.11.2019 г., в 14,43 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Ген. Гурко“, е било засечено
движение на МПС с рег. № ***, собственост на „Д.“ ООД гр. Пазарджик,
представлявано от АХМ. АБД. АБД., като било установено, че ЮЛ притежаващо МПС,
което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не е сключило застраховка
Гражданска отговорност. Нарушението било заснето и установено с АТСС- Twin CAM
с № SD2D0027.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
санкционираното дружество на 10.11.2020 г. (виж разписка на л.8), а жалбата против
ЕФ е подадена от надлежно упълномощен от управителя на наказаното дружество
адвокат чрез наказващия орган до съда на 23.11.2020 г., поради което е процесуално
допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред
компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, веществено доказателствено средство- снимка от АТСС
и гласни доказателства- показанията на св. П. Х., които са абсолютно
непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и
материалноправна законосъобразност, като се сочат конкретни възражения основните
от които, че липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението, неяснота относно
извършеното нарушение, липса на годност и изправност на използваното АТСС,
нарушение на реда за използване на АТСС.
По отношение на първото възражение съдът намира, че то е неоснователно.
Видно от ЕФ е, че в същия е дадено пълно и ясно описание на нарушението. Посочена
2
е дата, час и място на извършването му. Посочено е че е засечено движение на МПС,
като същото е индивидуализирано с неговия рег. номер, на посоченото място и в
посоченото време, както и това че движението на автомобила е засечено от цитираното
по модел и номер техническо средство. Посочен е и собственика на МПС и това че
същото е регистрирано в страната и не е спряно от движение, но собственикът му не е
сключил ЗЗ „ГО“ на автомобилистите. Вярно е, че в описанието на нарушението
липсва израза „по време на управление“ (в каквато насока е направено възражение в
жалбата), така както изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ. Но също така, няма спор, че
движението на МПС означава, че същото се управлява, тоест че е налице управление
на това ПС. Освен това не е необходимо всички обстоятелства- елементи от състава на
нарушението да бъдат посочени в едно изречение при описанието на нарушението.
Такова изискване процесуалният закон не поставя. Няма значение с колко изречения
наказващият орган е посочил съставомерните обстоятелства на нарушението,
достатъчно в това описание същите да бъдат посочени и от така направеното описание
да е ясно за какво нарушение се санкционира лицето. В настоящия случай това е
сторено.
На следващо място съдът намира, че липсва сочената в жалбата неяснота
относно това за какво точно нарушение е санкционирано дружеството-жалбоподател,
тъй като бил вменени две отделни нарушения- по чл.638 ал.1 т.2 от КЗ и по чл.638 ал.4
от КЗ. Според настоящия съдебен състав не е налице такова противоречие, нито са
вменени две нарушения. Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от
КЗ, съдържащ и състава на нарушението и според който „когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция“.
Правилно е посочена в ЕФ и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ,
според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“.
Поставената привръзка с чл.461 т.1 от КЗ сочи задължителния характер на този вид
застраховка. Посочената е и санкционната норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото
наказващият орган е ангажирал отговорността на собственика на МПС- юридическо
лице, налагайки му съответната санкция- имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Съдът не споделя и другото възражение направено с жалбата, а именно, че в ЕФ
посочената дата не е дата на нарушението, а дата на неговото установяване, тъй като
след изтичане на датата на застраховката, от следващия ден собственикът е реализирал
3
нарушението, тъй като не е сключил ЗЗ ГО. Това твърдение не би било направено, ако
се имаше предвид, че в случая е вменено нарушение на чл.638 ал.4 от КЗ- когато е
установено управление на МПС, което е без сключен договор за ЗЗГО. Тоест не защото
по принцип МПС няма застраховка, а защото се управлява без да има такава и това
управление е било именно на посочената в ЕФ дата.
Неприемливо е и възражението, че не била установена безспорно техническата
годност и изправност на АТСС. Видно от справка на БИМ и извадка от регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване (л.53-56) е, че процесното
използвано АТСС- пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрена и вписана в
регистъра на 20.02.2018 г. като средство за измерване на скорост, за което е издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 5133/31.07.2018 г. със срок на
валидност до 20.02.2028 г. Част от конфигурацията на пътна радарна система
m*SpeeDet 2D е и камера тип Twin Camera, която се използва за доказателства за
заснемане на изображения за нарушения на правилата за движение. Съгласно Точка
2.1.5 от раздел 2 на Методическите указания за дейността на полицейските служители
със САИРН на МПС, камерата се използва за разпознаване на рег. номера с приоритет
„застраховка“- без сключена валидна ЗЗ ГО, като същата не подлежи на метрологичен
контрол, тъй като не е средство за измерване съгласно Закона за измерванията. С оглед
на това съдът намира, че използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване и е
било технически изправно по смисъла на закона.
Следва да се посочи и това, че е без значение в случая на установяване на
нарушението от процесния вид, за достоверността на издадения Протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532/2015 г. (Наредбата) липсата на определени реквизити, а именно
дали засеченото движение на автомобила е станало при режим на движение или
стационарен такъв на АТСС в патрулния полицейски автомобил, както и кое е
конкретното място за позициониране на АТСС при режим „стационарен“, каквито
възражения се правят от процесуалния представител на въззивника в съдебно
заседание. Тези обстоятелства имат значение за достоверността на отразеното в
Протокола, както и за това дали да бъде издаден ЕФ или да се състави АУАН,
единствено в случаите, при които АТСС се използва за засичане на скорост на МПС, с
оглед разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата. В случая е без значение
обстоятелството дали АТСС е работила в режим стационарен или в режим на
движение, тъй като не се засича скорост, а се заснема МПС с неговия рег. номер при
приоритет „застраховка“. Казано с други думи от значение в случая за нарушението по
чл.638 ал.4 (чл.647 ал.3 от КЗ) е да има управление на МПС, заснето с АТСС. Фактът
дали заснемането се прави с мобилна АТСС в стационарен режим или в движение е от
значение само при ползване на АТСС за контрол на скоростта. В този смисъл е без
значение за достоверността на Протокола и липсата на попълнени в образеца и други
4
реквизити- място на пътния знак за въвеждане ограничение на скоростта, отстояние до
АТСС в метри, точно местонахождение на мястото на контрол и др., които са
изключително от значение във връзка с установяване на конкретна стойност на
скоростта на конкретно място.
От значение за достоверността на Протокола по чл.10 от Наредбата обаче е да
съдържа относимите за процесния вид нарушения реквизити, предвид целта за която е
ползвана АТСС в случая. В този смисъл в него следва ясно да се посочи мястото на
контрол, респ. конкретен пътен участък, времевия диапазон на проверката, респ.
заснемането с АТСС, номерът на първото изображение, броят на установените
нарушения, подпис срещу имената на пътния полицай, който е позиционирал уреда,
протоколът да е предаден за съхранение ведно с наличните записи от процесния
контрол на посочения ръководител, което да е удостоверено в самия протокол, както и
последният да е надлежно регистриран. За да бъде гаранция за достоверност на
отразените в протокола обстоятелства по използване на АТСС, протоколът трябва да е
надлежно попълнен. Видно от изготвения Протокол за използване на АТСС (л.10) е, че
същият е надлежно попълнен като съдържа необходимите реквизити.
Правилно и основателно обаче се възразява от процесуалния представител на
въззивника, че в Протокола като място за контрол е посочена АМ Тракия и път ІІ-37.
Тоест АТСС е използвана единствено за контрол на тези участъци. Видно обаче от ЕФ
е, че нарушението е извършено в гр. Пазарджик на ул. „Ген. Гурко“. Тази улица нито е
част от АМ Тракия, нито от път ІІ-37, а същевременно в цитирания Протокол за
използване на АТСС, като място за контрол не е отразена ул. „Ген. Гурко“ в гр.
Пазарджик. От Преглед на запис с нарушение на л.17-18, се установява, че засичането
на управлението на МПС с АТСС е именно на посоченото в ЕФ място. Това място
обаче според Протокола за използване на АТСС не е било включено като място за
контрол. В този смисъл лишава Протоколът за използване на АТСС не може да бъде из
ползван за удостоверяване на факта по използване на процесната АТСС на посочените
място и време на извършване на нарушението.
При това положение вмененото в ЕФ нарушение на дружеството-жалбоподател
е останало доказателствено необезпечено, т.е. не е доказано до необходимата степен на
несъмненост, поради което и издаденият ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
При този изход на делото- отмяна на ЕФ, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски в полза на
дружеството-жалбоподател сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Искането е своевременно направено, а именно в хода на съдебното производство.
5
Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото, а именно
отмяна на ЕФ по изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63
ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие (л.7), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева дружеството-жалбоподател чрез своя законен
представител- управителя А. Ф. А. А. е заплатил в брой на адвокат К.У. от ПзАК. При
това положение ОДМВР- Пазарджик- органът издал ЕФ, следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател посочените по-горе
съдебни разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0022010 издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Пазарджик, представлявано от управителя АХМ. АБД. АБД., на основание чл.638 ал.4
във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД На МВР ГР. ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Пазарджик, представлявано от управителя АХМ. АБД. АБД., разноски в размер на 300
(триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6