РЕШЕНИЕ
№996/19.12.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет
и седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова ….…….....…………...………....................…в
присъствието на
прокурор Валентина Радева-Ранчева………………………………………………………...като разгледа
докладваното от Председателя АНД (К) № 946 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Ж.Т.
***, срещу Решение №214/25.06.2019г.,
постановено по АНД № 389/2019г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е
потвърдено НП №400242-F397978/22.01.2019г. на Директора на дирекция „Контрол“ в
ТД на НАП – Пловдив.
Решението се обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и постановяване при нарушаване на
административнопроизводствените правила. Твърди се, че районния съд потвърдил
незаконосъобразно наказателно постановление и повторил пропуските на данъчната
администрация. Счита се, че извършената проверка не се основава на първична
документация, защото приемала безкритично данните, които били поднесени от
куриерската фирма. Тези данни не можело сами по себе си да представляват
доказателство за направените фактически констатации и правни изводи. Иска се
отмяна на съдебното решение, с всички прани последици от това.
В писмена молба касаторът навежда
доводи за липса на обективност и безпристрастност на куриерската фирма,
предоставила на данъчната администрация част от доказателствата по
административнонаказателната преписка. Сочи, че всички представени документи не
носят негов подпис. Нямало материали от видеокамери, така че да можело да се
разбере кой пращал стоките и кой получавал парите по наложените платежи, по
които фигурирало името му. Посочва, че на някои места срещу името му бил
изписан чужд ЕГН. Изписаният телефонен номер също не бил негов и не бил свързан
с него, не посочил друг телефон пред куриера. Твърди, че на липсата на
видеоматериали, доказателства за подписани от него документи, пращане на стоки
и получаване на пари от него, районният съд не обърнал внимание и същият не бил
разколебан в предубеждението си, че именно той извършил нарушението, за което
му било издадено наказателното постановление. Доводите му не били обсъдени и
били напълно игнорирани от съда. Счита, че съдът неточно съотнесъл закона към
обстоятелствата по случая, като правните му изводи били в противоречие с тези
обстоятелства.
Ответникът, ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален
представител, счита жалбата за неоснователна и недоказана, а решението на
Районен съд - Хасково за правилно и законосъобразно. Смята, че от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин извършеното от
страна на касатора административно нарушение, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага
отмяна на решението на РС – Хасково и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, за установяване дали
действително касаторът е изпращач на пратките и получател на суми по наложените
платежи.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил НП №400242-F397978/22.01.2019г.
на Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на А.Ж.Т., за нарушение на чл.180,
ал.2, във вр. с чл.180, ал.1, във вр. с чл.86, ал.1, във вр. с чл.102, ал.3,
т.2 от ЗДДС и на основание чл.180 ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС е била
наложена глоба в размер на 965 лв.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд не констатирал при съставяне на АУАН да са били допуснати
процесуални нарушения. Същият отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Визираното в него нарушение било описано откъм всички съставомерни признаци и
квалифицирано по достатъчно ясен начин, чрез посочване на нарушените законови
текстове в тяхната пълнота и позоваване на необходимите законови привръзки, с
което не било допуснато съществено процесуално нарушение. Посочени били всички
съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които било извършено и
законовите разпоредби, които били нарушени, и то по начин, който давал възможност
да се направи индивидуализация на административното нарушение. Не били допуснати
нарушения на чл.40 от ЗАНН. Съдът констатирал и спазване на сроковете по чл. 34
от ЗАНН, като в тази връзка посочил, че в случая откриване на нарушителя било възможно да бъде направено едва след
извършване на съответна проверка и анализиране на резултатите от нея, което станало
със съставяне на протокола за извършена проверка от 16.05.2018г., от която дата
започнал да тече давностният тримесечен срок по чл.34, ал.1, пр.1 от ЗАНН.
Установил също, че не бил изтекъл и срокът по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Приел, че обжалваното наказателно
постановление било издадено от компетентен орган, като при издаването му не било
допуснато съществено процесуално нарушение, и същото отговаряло на изискванията
на чл.57 от ЗАНН. От материална
страна съдът приел, че от обстоятелствата, изложени в АУАН и НП се установява
безспорно, че жалбоподателят осъществил облагаеми доставки по ЗДДС, след като
реализирал облагаем оборот по ЗДДС през периода 01.11.2012г. до 31.10.2013г.
над 50 000 лева, а именно 54 832 лева,
формиран от продажба на стоки – храсторези,електрожени, соларни маски и др.,
изпращани на клиенти с куриерски пратки, чрез „Еконт Експрес“ ООД. Като несъстоятелно
определил възражението на жалбоподателя за недоказаност авторството на
вмененото му нарушение. В тази връзка
посочил, че от събрания по делото доказателствен материал - показанията на
актосъставителя, извършената проверка в
куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД, изисканата и предоставена от нея информация за нуждите на проверката в т .ч.
извършени доставки, получатели, суми на наложените платежи, справки в интернет
сайт https://www.olx.bg/ с обявен в него мобилен телефонен номер, регистриран
на името на жалбоподателя, показанията на
свидетеля Бонка Тодорова, не
дискредитирали авторството на административнонаказателното обвинение. Според
съда, контролните органи правилно достигнали до извод, че не били изпълнени
изискванията на чл.96, ал. 1 от ЗДДС - в 14-дневен срок от изтичане на данъчния
период, през който е достигнат оборот за регистрация по ДДС, да се подаде
заявление за регистрация. Конкретно посочил, че при това положение, доколкото
за периода 01.10.2016г. – 31.10.2016г. били извършени облагаеми доставки на
стойност 4825 лв., следвало, но не бил начислен ДДС в размер 965 лв. от
дейността на А.Ж.Т.. Стигнал до извода за възникване на задължението за
регистрираното лице по чл.86, ал.1 от ЗДДС, да начисли ДДС. Въз основа на
изложеното приел, че настъпването на данъчното събитие се явявало релевантният
момент, от който произтичали последиците, свързани с изискуемостта на данъка и
задължението на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли по реда на чл. 86,
ал. 1 от ЗДДС. Посочил, че в конкретната хипотеза на реализиране на оборот от
продажби на стоки в размер на 5790 лв. със стойност на облагаемите доставки
– 4825 лева, можело да се заключи, че била
нарушена на разпоредбата на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Поради това,
обосновано и в съответствие с материалния закон била ангажираната отговорността
на жалбоподателя, след като правилно били определени датата и мястото на
нарушението и размера на дължимия, но неначислен, данък върху добавената
стойност. Съдът формирал и извод за липса на основания за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция споделя извода на районния
съд за законосъобразност и правилност на НП.
Не се констатират допуснати нарушения на
материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила при
постановяване на обжалвания съдебен акт. Обжалваното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е достигнал до
правилни правни изводи. Районният съд е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Изводите, че административно наказаното лице е осъществило
състава на описаното в НП нарушение, са правилни, обосновани и не противоречат
на събраните по делото доказателства.
Не се споделят доводите на касатора за липса на
мотиви в обжалваното решение. Освен че подробно е описал възприетата от него
фактическа обстановка, районният съд е дал обоснован отговор и на повдигнатия
пред него като спорен въпрос относно
доказаността авторството на деянието. Достигнатите от съда фактически и правни
изводи в тази насока се споделят от настоящата инстанция.
Правилно районният съд е приел за установено, че А.Ж.Т.
е сключвал сделки по електронен път за продажба на стоки, а предлагането на
стоките се е осъществявало чрез използването на електронна платформа. Както по
време на административнонаказателното производство, така и пред съда наказаното
лице не е оспорвало самото извършване на облагаеми доставки, мястото на изпълнение,
характера на доставките, данъчната основа, или момента на изпращане на
пратката, нито момента на възникване на данъчно задължение, което е към
получаваното на плащането от доставчика. Нямало е спор и относно съществуването
на профил на името на А.Ж.Т. в куриерската фирма „Еконт Експрес“ ООД.
От събраните по делото доказателства е видно, че
след изискани документи и сведения от „Еконт Експрес“ ООД, „Мобилтел“ ЕАД,
„БТК“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД, АНО е установил, че при куриерската фирма
съществува клиентски картон на А.Ж.Т., с посочен ЕГН и телефон, чийто номер е
използван от А.Т. като потребител на услугите на мобилните оператори. Нещо
повече, при внимателно обсъждане на представените справки се установяват два
телефонни номера, като и за двата телефона мобилните оператори Мтел и Виваком
(с посочени номера на договори и дати) сочат регистрация именно за А.Ж.Т.. Тези
телефонни номера фигурират в изпратените разпечатки от системата на фирмата -
куриер, които са организирани таблично данни, а файловете са изискани и са
подписани с електронен подпис на представляващ дружеството, за което е и
изявлението в съставения от данъчния служител протокол от 16.05.2018г. Поради
така събраните данни с електронна идентификация на третото представящо ги лице,
настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на касатора относно
некоректно предоставяне на данни от куриерската фирма. Следва да се има предвид
и че в тези таблични справки, а също и в представените в копие РКО, е посочен
адрес на изпращача и получилия платежите, който съвпада с адреса, посочен от
жалбоподателя и в жалбата, постъпила пред съда.
Не се споделя становището на касатора, че телефоните
и дейността не можели да бъдат свързани с него. От приложените разпечатки от
интернет платформата www.olx.bg е видно
регистрация в сайта от 2015г., с последно обновяване от 12.02.2018г., както и
че посоченият телефон за връзка е този, който фигурира в данните от куриерската
фирма и е посочен за изпращач още през 2012г. При наличието на тези
доказателства е несъстоятелно твърдението на касатора, че телефоните и
дейността не можели да бъдат свързани с него. Безспорно телефоните са били
регистрирани на името на А.Ж.Т. и то в различни мобилни оператори и за
достатъчно дълъг период от време, считано още от 2012г. Налага се извода, че
именно наказаното лице, лично и от свое име е получавало сумите по наложените
платежи при извършените продажби на стоки по електронен път, който се подкрепя
и от извършените от данъчните органи насрещни проверки, доказващи фактическото
осъществяване на сделките.
Действително не са изследвани подписите в
документите за наложен платеж, но наказаното лице не е извършило конкретно
оспорване на някой от тях. Въпреки неизследването на подписите в платежните
документи и несъбирането на материали от видеокамерите при куриерската фирма,
по делото се установява такава доказателствена съвкупност, която изключва
възможността друго лице, да е автор на деянието.
Предвид
гореизложеното, съдът намира наведените оплаквания в касационната жалба за
неоснователни, а решението на районния съд за правилно, законосъобразно и
постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №214/25.06.2019г., постановено по АНД № 389/2019г. по описа на
Районен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.