Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С.,.....................2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, търговско отделение, VІ-10 състав, в публичното заседание на втори
октомври, две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА
КАЗАКОВА
При
участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Казакова т.д.№426
по описа за 2012г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.422,ал.1
вр. чл.124,ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “С.Ж.Е.” АД ***, ЕИК******** против “Д.П.Е.****”
ООД, гр.С., район Т., ул.”Ц.А. І” №***,вх.Б, ет.1, ап.1,
в която се твърди, че на
19.11.2008г. с ответника е сключен договор за кредит овърдрафт ПАРТНЬОР, с
който му е предоставена сумата от 220 000лв. Твърди, че кредитът е усвоен изцяло, а лихвата се дължи
върху усвоената сума и се заплаща ежемесечно на 30-то число. Твърди, че
ответникът е в просрочие от 18.09.2010г., а впоследствие са сключени няколко
анекса, като с анекс №4 от 27.08.2010г. кредитополучателят е признал, че непогасената главница е 208 443,18лв. и
се е съгласил да бъде заплатена на 60 месечни равни вноски, а погасителният
план не включва дължимата договорна лихва. Твърди, че страните са се съгласили,
че при неспазване на уговорените срокове кредитът става предсрочно изискуем. Твърди, че съгласно т.11 от договора за кредит
задължението се олихвява с годишен минимален процент, който към датата на анекс
№4 е 5,90% БЛП на банката + индивидуална надбавка в размер на 6,60 пункта на
година + 3% наказателна надбавка при предсрочна изискуемост + 1,5% съгласно
т.14 от договора + 2,5% съгласно ХІ,т.6 от ОУ или общо 19,5%, въз основа на
който процент е изчислена и договорната
лихва за забава.Твърди, че ответникът не е платил нито една вноска, поради
което остатъчните вноски са станали предсрочно изискуеми и банката е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като Софийски районен съд е издал на 25.02.2011г. заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по гр.д.№7773/11г. с който ответникът и останалите длъжници са осъдени да заплатят на
банката сумата от 208 443,18лв.
главница, 15 697,26лв. договорна лихва за забава за периода от
17.09.2010г. до 16.02.2011г., законната лихва върху главницата от 18.02.2011г.,
сумата от 3073,01лв. такси за обслужване
на кредита, както и разноски по делото в
размер на 4 544,27лв. Твърди, че след подадено възражение от ответника е
получил указания от СРС, че може да предяви иск за установяване на вземанията
си, поради което е налице правен интерес от предявените установителни искове.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на
банката съществуват посочените вземания към ответника. Моли съда да осъди
ответника да му заплати направените разноски.
Ответникът изразява становище в писмения отговор, че исковете
са недопустими и неоснователни, тъй като
вземанията, предмет на исковете, са различни от тези, предмет на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а също така ответникът е различен. Счита, че
заповедта за изпълнение е незаконосъобразна. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното гр.д.№7773/11г. по описа на СРС е
видно, че същото е образувано по заявление от “С.Ж.Е.” АД ***, ЕИК******** против “Д.П.Е.****”
ООД, гр.С., район Т., ул.”Ц.А. І” №***,вх.*, ет*, ап*, А.П. П. от гр.С. и С.Т.С. от гр.С. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417,т.2 от ГПК, на основание извлечение от сметка по договор
за кредит овърдрафт ПАРТНЬОР от
19.11.2008г.
Съобразно представеното извлечение от сметки на длъжниците, последните дължат на банката
сумата от 208 443,18лв. главница,
15 697,26лв. договорна лихва за забава за периода от 17.09.2010г. до
16.02.2011г., законната лихва върху главницата от 18.02.2011г. до окончателното
плащане, както и сумата от 3073,01лв. такси и застраховки на основание т.14 от
договора за кредит.
Софийски районен
съд, І ГО, 45 състав е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на банката срещу тримата длъжници
за посочените суми и разноски по делото в размер на 4 544,27лв, като също
така е издаден и изпълнителен лист.
На 03.05.2011г. е подадено възражение от ответника, като с разпореждане
от 11.08.2011г. Софийски районен съд е
указал на заявителя, че може да предяви
иск
за установяване на вземането си
срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението.
Заявителят е получил съобщение за указанията на съда
на 29.08.2011г., като исковете са
предявени на 19.09.2011г.
По делото е представен договор за кредит-овърдрафт ПАРТНЬОР от 19.11.2008г., сключен между “С. Ж.Е.”
АД, гр.В. и “Д.П.Е.****” ООД, гр.С. като
кредитополучател, А.П. П. и С.Т.С. като
съдлъжници. Банката е поела задължение да предостави на ответника кредит за оборотен капитал за финансиране на
стопанската дейност на кредитополучателя в размер на 220 000лв. за срок от 60 месеца, като експозицията за
главница се погасява на 6 равни месечни вноски, номиналната годишна лихва е в размер на 8,30%, формирана от базисен
лихвен процент, определян от банката, който към момента на сключване на
договора е в размер на 7% и надбавка в размер на 1,30 %. Страните са уговорили и наказателна надбавка
над договорната лихва при просрочие и предсрочна изискуемост, която е 3%. Кредитополучателят
и съдлъжниците са получили екземпляр от ОУ на банката и са заявили, че са
съгласни с тях.
Съгласно
т.ХVІІІ от ОУ при забава на плащането на цяла или част от погасителна вноска за
главница или лихва, продължила повече от два месеца, както и при забава на две
поредни вноски за лихва и/или главница, независимо от срока на забавата, цялото
остатъчно задължение става предсрочно изискуемо. При забава на плащанията
лихвата върху просрочените суми се увеличава с наказателна надбавка, определена
в т.13 от част І на договора, която в случая е 3%. Предсрочната изискуемост, съгласно ОУ, настъпва
автоматично, без да е необходима размяна на каквито и да било изявления или
уведомления между страните.
Кредитополучателят дължи и такса за управление
на кредита, на основание т.ХІІ от ОУ, която се начислява върху договорения
размер на задължението по кредита към първия ден от всяка следваща година от
срока на договора.
Между страните са сключени анекси, с които е изменен
договора, като с анекс №2 от 24.11.2009г. банката е упражнила правото си да
ограничи финансирането, като е намалила размера на кредитната експозиция от
220 000лв. на 100 000лв. Страните са
продължили срока за ползване на
кредита до 30.06.2010г. и са променили размера на надбавката по договорната
лихва на 6,35% при БЛП към датата на сключване на анекса в размер на 7,15%.
С анекс №4 от
27.08.2010г., ответникът се е задължил да погаси изцяло задължението си към
банката в размер на 208 443,18лв. на 60 месечни вноски съгласно
погасителен план, представляващ приложение №1, съобразно който първата
погасителна вноска е 17.09.2010г., а последната на 17.08.2015г. Съгласно чл.4
от договора, при неспазване на срока на погасителните вноски кредитът става
предсрочно изискуем. Страните са променили и размера на годишната номинална
лихва, като надбавката е увеличена на 6,60% при БЛП в размер на 5,90%.
Ищецът е
изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение на просрочените вноски по
договора за кредит, които към 20.10.2011г. са общо в размер на 221 217,60лв., представляващи главница и
лихви. В поканата се сочи, че ответникът не е извършил плащания по
погасителните вноски съгласно анекс №4 към договора за кредит, поради което, на
основание т.ХVІІІ от ОУ банката е обявила задължението за предсрочно изискуемо.
Поканата е получена от ответника на 24.01.2011г.
От заключението на вещото лице А.Т., което е оспорено
от ответника, но съдът приема като вярно, обективно, компетентно и
кореспондиращо с останалите, събрани по делото доказателства, се установява,
че размерът на усвоената от ответника
сума е 208 443,18лв., начислената комисионна за управление е
2 918,16лв. и посочените суми не са заплатени. Вещото лице е установило,
че за периода 30.08.2010г. до 31.08.2010г. е погасена от ответника лихва в
размер на 1 274,07лв., а на 17.09.2010г. е погасена лихва в размер на
55,50лв., както и комисионна в размер на 0,19лв. Съобразно заключението,
размерът на лихвите върху посочената главница за периода от 01.09.2010г. до
17.02.2011г. е 19 138,64лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.124,ал.1 от ГПК.
Ответникът
твърди, че исковете са недопустими, тъй като вземанията, предмет на същите, са
различни от тези, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а освен това ответниците са различни.
Възражението на ответника е неоснователно, тъй като е
налице пълна идентичност на вземанията, предмет на заявлението и заповедта за
изпълнение и тези, предмет на предявените искове. В заявлението се иска и съответно е
издадена заповед за изпълнение срещу всички солидарни длъжници по процесния
договор за кредит, но с оглед постъпилото само от ответника възражение, е
налице интерес от предявяването на установителни искове за съществуване на
вземанията само срещу този длъжник.
Що се отнася до
възраженията на ответника за незаконосъобразност на издадената заповед за изпълнение,
същите са неотносими към настоящия спор,
тъй като предмет на исковете са вземанията на ищеца.
Исковете са предявени
в законния едномесечен срок по чл.415,ал.1 от ГПК.Налице е и правен интерес от
предявяването на установителните искове, тъй като ищецът се е снабдил с изпълнителен лист въз
основа на издадената от СРС заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и в случай, че не упражни правото си
да предяви искове за вземанията, предмет на заповедта, последната, съгласно
разпоредбата на чл.415,ал.2 от ГПК, се обезсилва, както и изпълнителния лист.
Правният интерес от предявяването на искове възниква от момента на писменото
възражение на длъжника, който е възразил срещу заповедта за изпълнение, тъй
като с това възражение, което може и да не е обосновано, се оспорва
съществуването на вземането на кредитора.
Ето защо, съдът счита, че предявените искове са
допустими и следва да бъдат разгледани.
На 19.11.2008г.
между С. Ж.Е.” АД, гр.В. и “Д.П.Е.****”
ООД, гр.С. като кредитополучател, А.П. П. и
С.Т.С. като съдлъжници е сключен
договор за кредит-овърдрафт
ПАРТНЬОР, по силата на който банката
е поела задължение да предостави
на кредитополучателя кредит в размер на 220 000лв. за срок от 60 месеца. Последният е поел
задължение да заплаща договорна годишна лихва, която след изменение с анекс №4
е в размер на 12,50%, формирана от БЛП в размер на 5,90% и надбавка от 6,60%.
От заключението
на вещото лице се установи, че размерът на
усвоената от ответника сума е 208 443,18лв. Заключението е
оспорено от негова страна, но при сключването на анекс №4 ответникът е признал съществуването
на задължението за главница в този
размер.
Ответникът също така не е представил доказателства, че
е изпълнил задължението си, поради което съдът приема, че в полза на ищеца
съществува вземане за главница по процесния договор за кредит в размер на
208 443,18лв.
С оглед неизпълнението на задълженията на
ответника за заплащане на дължимите погасителни вноски банката е обявила целия кредит за предсрочно
изискуем на основание т.ХVІІІ от ОУ,
като при просрочие и предсрочна изискуемост, съгласно ОУ и т.12 от договора за
кредит, дължимата от ответника договорна лихва се увеличава с наказателна
надбавка, която е 3%., поради което лихвеният процент е размер на 15,5%.
Ищецът твърди,
че лихвеният процент в размер на 15,5% следва да бъде увеличен с още 1,5%
съгласно т.14 от договора и още с 2,5% съгласно т.ХІ.6 от ОУ, поради което е
общо в размер на 19,5%.
Съгласно т.14
от договора, кредитополучателят дължи заплащане на годишна такса за управление
на кредита в размер на 1,5%, с изключение на първата година. Ищецът
е претендирал такса за управление
на кредита по чл.14 от договора за кредит в размер на 3073,01лв. в заповедното
производство, като СРС е издал заповед за изпълнение и за това задължение. В
настоящото производство ищецът без да твърди, че задължението за такса за управление на
кредита в размер на 1,5% не е
самостоятелно задължение, а е част от компонентите на лихвения процент,
всъщност претендира договорна лихва, в
размера на която е включено и задължението за такса за управление на кредита.
Задължението по т.14 от договора в размер на 1,5% годишно от главницата не представлява договорна лихва, а такса за управление на
кредита, поради което няма основание да
се включва в общия размер на лихвения
процент на договорната лихва. Претендираното от ищеца вземане за такси е в
размер на 3073,01лв., поради което
предмет на настоящото производство е само това вземане с посочения
размер, възникнало на основание чл.14 от
договора.
Що се отнася до претендираните от ищеца 2,5%, банката има право да увеличи лихвения процент с този процент,
съгласно т.ХІ.6 от ОУ, но само при наличието на определени предпоставки: ако натрупаните нетни кредитни обороти /без
оборотите за усвояване на кредитите/ по всички разплащателни сметки на
кредитополучателя за последния месец са по-малко от 4% от нетните приходи от
продажби за предходната календарна година и по-малко от 12% за последните три
месеца.
Ищецът нито твърди, че са налице предпоставките на
посочената клауза от ОУ, нито е представил доказателства за наличието им,
поради което няма основание за увеличаване на лихвения процент с 2,5 пункта на
посоченото основание.
Ето защо, съдът
счита, че дължимата от ответника лихва
за процесния период е в размер на 15,5% годишно, а не както счита ищеца-19,5%.
Кредитополучателят не е заплатил нито една от
уговорените с анекс №4 погасителни вноски, първата от които с падеж 17.09.2010г., поради
което дължи за периода от 18.09.2010г. до 16.02.2011г. договорна
лихва, която е в размер на 13 551,70лв. Според заключението лихвата е в размер на
19 138,64лв., но тя е изчислена за периода от 01.09.2010г. до 17.02.2011г.
при лихвен процент от 19,5%.
Освен посочените вземания, в полза на ищеца съществува
и вземане за такси за управление на кредита,
което е в размер на 2 918,16лв.
съобразно заключението на вещото лице.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск за
установяване вземането на ищеца за главница е изцяло основателен, поради което
следва да бъде уважен. Искът за установяване съществуването на вземане за договорна лихва е основателен за сумата от 13 551,70лв., поради което за разликата до 15 697,26лв.
следва да бъде отхвърлен. Искът за установяване съществуването на вземане за
такса за управление на кредита е основателен за сумата от 2 918,16лв., като за разликата до 3073,01лв. следва да бъде
отхвърлен.
И двете страни
претендират разноски, като ищецът е заплатил държавна такса в размер на 4 544,28лв., възнаграждение за вещо лице в размер на
150лв.и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 933лв., определено по реда на Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо размерът
на разноските е 9 627,28лв. Ответникът от своя страна не е представил
доказателства за платено адвокатско възнаграждение, а също така други разноски по делото не е направил.
При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 9 529,81лв.,
представляваща направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “С.Ж.Е.” АД ***, ЕИК******** искове с правно
основание чл.422,ал.1 вр. чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на “Д.П.Е.****” ООД, гр.С., район Т., ул.”Ц.А.
І” №***,вх.*,
ет.*, ап.*, че ответникът дължи на ищеца сумата от 208 443,18лв., представляваща главница по договор за
кредит-овърдрафт ПАРТНЬОР от
19.11.2008г., както и законната лихва
върху нея от 18.02.2011г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от “С.Ж.Е.” АД ***, ЕИК******** иск с правно
основание чл.422,ал.1 вр. чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на “Д.П.Е.****” ООД, гр.С., район Т., ул.”Ц.А.
І” №***,вх.*,
ет.*, ап.*, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 13 551,70лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 18.09.2010г. до
16.02.2011г., като за разликата до 15 697,26лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от “С.Ж.Е.” АД ***, ЕИК******** иск с правно
основание чл.422,ал.1 вр. чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на “Д.П.Е.****” ООД, гр.С., район Т., ул.”Ц.А.
І” №***,вх.*,
ет.*, ап.*, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2 918,16лв., представляваща такса за управление на кредита, като за разликата до 3073,01лв. ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.1 от ГПК “Д.П.Е.****” ООД, гр.С., район Т., ул.”Ц.А. І” №***,вх.*, ет.*, ап.* да заплати на
“С.Ж.Е.” АД ***, ЕИК******** сумата от 9 529,81лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: