РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Самоков, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Параскева Хр. Г.а
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно
наказателно дело № 20211870200590 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
"Водоснабдяване и канализация"ЕООД-гр. София, представлявано от
управителя Н. Г. Н. е обжалвал с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност наказателно постановление № МН-ЗБ-21-272 от
21.10.2021 г. на началника на регионален отдел "МН Западна България" на
Главна Дирекция "Метрологичен надзор",с което на дружеството-
жалбоподател за извършено нарушение на чл. 44, т. 4, вр.чл. 43, ал. 1 от
Закона за измерванията му е наложена имуществена санкция в размер на 200
лева на основание чл.85,ал.2, вр. ал.1 от Закона за измерванията.Поддържа се
,че при издадаването на обжалваното наказателно постановление е нарушен
материалния и процесуалния закон.Сочи се ,че са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН.Иска се отмяана на наказателното
постановление.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не заявява
допълнително становище по жалбата.
1
Въззиваемата страна, чрез Началника на РО "МН Западна България"
на ГД "Метрологичен надзор" при ДАМТН, в писмено становище, постъпило
в съда преди даване ход на съдебните прения, оспорва жалбата, заявява
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното наказателно
постановление /НП/ да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление /НП/.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено следното:
С обжалваното наказателно постановление № МН-ЗБ-21-272 от
21.10.2021 г. на Началника на регионален отдел "МН Западна България" на
Главна Дирекция "Метрологичен надзор" на дружеството-жалбоподател
„Водоснабдяване и канализция“ ЕООД-гр.София на 15.07.2021 год. за
извършено нарушение на чл.44, т. 4, вр.чл.43, ал. 1 от Закона за измерванията
му е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на основание
чл.85,ал.2, вр. ал.1 от Закона за измерванията, като е използвало за измерване
на вода за питейно-битови нужди водомер тип ЕТК-М,с идентификационен №
1133041, произведен от Zenner, технически и метрологини характеристики –
постоянен разход Q3, 2,5 m3/h без знак за последваща проверка, находящ се
в гр.Самоков,, ж.к. “Самоково“,бл.1, вх.А ,ап.5, е извършило нарушение на
чл. 44, т. 4, вр. чл. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията и му е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1
от Закона за измерванията.
В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено,
че на 15.07.2021 г. около 11.25 часа е извършена проверка на обект-
водопроводно отклонение към водопроводната инсталация на абонат, с
абонатен номер № 11590546, намиращо се в гр.С.,, ж.к. “С.“, бл..., вх...,
ап....Дружеството, което осъществява водоснабдяване на територията на гр.С.
2
е "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-гр. София и водомера в посоченото
водопроводно отклонение се използва от същото дружество за измерване на
доставената вода за питейно-битови нужди, с цел осъществяване на търговски
плащания, т. е. -средство за измерване –водомер попада в приложното поле на
чл. 5 от Закона за измерванията.
При проверката е установено, че за измерване на вода за питейно-
битови нужди с цел осъществяване на търговски плащания дружеството
жалбоподател на описания по-горе обект използва водомер тип ЕТК-М,с
идентификационен № 1133041, произведен от Zenner, технически и
метрологини характеристики –постоянен разход Q3, 2,5 m3/h, който в
момента на проверката се е намирал в употреба, тъй като е монтиран на
водопроводното отклонение към водопроводната инсталация на обекта и
осигурява снабдяването му с вода за питейно-битови нужди.Описаният
водомер е бил с маркировка за оценено съответствие със съществените
изисквания ,определени по реда на чл.7 от Закона за техническите измервания
към продуктите СЕ М120102.
Наказателно постановление е съставено въз основа на акт АУАН №
2С 675/19.08.2021 г. от Н. ИВ. Д., на длъжност главен инспектор в РО "МН
Западна България" на ГД МН, в присъствието на свидетелите ИВ. Т. К. и ИВ.
Г. Г., който АУАН е връчен на 19.08.2021 г. на упълномощен представител на
дружеството-юрисконсулт Т. Б., присъствал при съставяне на
акта.Констатациите в АУАН са идентични с отразените в наказателното
постановление.След съставяне и подписване на АУАН, в законоустановения
срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение от дружеството
жалбоподател срещу АУАН № 2С 675/19.08.2021 г.
По делото са разпитани свидетелите Н. ИВ. Д. -актосъставител ,ИВ.
Т. К. и ИВ. Г. Г., показанията на които потвърждават констатациите в АУАН
и НП.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
След служебно извършена проверка съдът констатира, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за
установяване на административното нарушение, така и наказателното
3
постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42, съотв. на
чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на
административното нарушение и налагане на наказанието, установени в
раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
При съставянето и предявяването на акта за административно
нарушение не е допуснато съществено нарушение на административно-
процесуалните правила.
Актосъставителят е изпълнил изискванията на ЗАНН, посочени в чл.
42 от ЗАНН. Не са налице нарушения по чл. 43 от ЗАНН. Налице е коректно
фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които
е извършено, както в АУАН, така и в НП. Посочени са конкретните
обстоятелства, чрез които са се осъществили признаците от състава на
нарушението, законовите разпоредби, които не са спазени, както и в какво се
изразява нарушението и основанието за отговорността на търговското
дружество жалбоподател.Посочени са нарушените законови разпоредби; не е
налице противоречие между АУАН и НП, както в текстовото описание на
нарушението, така и по отношение правната квалификация на нарушението.
За така установеното нарушение на Закона за измерванията (ЗИ)
против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения 6-месечен
преклузивен срок от компетентен орган, оправомощен съгласно чл. 94, ал. 2
от ЗИ с т. ІІ от представената заповед № А-ЗЗ/14.01.2019 г. на Председателя
на ДАМТН.В НП не се съдържат нови фактически обстоятелства, против
които в административно-наказателното производство наказаното лице да не
е могло да се защитава.
Така установените факти обосновават извод, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ да не
използва средство за измерване в употреба без знаци за последваща проверка.
Ноторно е известно и не се нуждае от доказване обстоятелството, че
търговското дружество – жалбоподател предоставя като В и К оператор
водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Община
Самоков при общи условия (www. viksof. com).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (обн. ДВ, бр. 88/2004 г.) услугите В и К се
4
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. В чл. 32, ал.10 от същата
наредба е установено задължението на оператора на водоснабдителната
система да монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните
отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода.
Следователно жалбоподателят е субектът, който използва водомерите
като средства за измерване с цел осъществяване на търговски плащания и за
него е установено задължението по чл. 44, т. 4 от ЗИ да не използва средства
за измерване без знаци за последваща проверка.
Съгласно чл.843,ал.5 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол,първата последваща периодична проверка
на средствата за измерване с оценено съответствие със съществените
изисквания по реда на ЗТИП се извършва след изтичане на един период на
валидност на последващата проверка ,считано от годината „12“ на нанасяне
на маркировката за съответствие СЕ и допълнителната метрологична
маркировка.
Съгласно чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИ последващата проверка на
средствата за измерване с цел осъществяване на търговски плащания се
извършва периодично и след ремонт, а периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се
обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на
агенцията.Периодичността на последващите проверки се определя със
Заповед на председателя на ДАМТН.Последваща проверка за водомери с Q3,
2,5 m3/h. се извършва навеки пет години .По отношение на посочения
водомер петгодишният период е изтекъл на 31.12.2017 год. и след тази дата
на водомера ,намиращ се в употреба е следвало да бъде извършена
последваща проверка ,респ.да му бъде поставен знак за последваща проверка
съгласно чл.43,ал.1 от ЗИ,вр.чл.846,т.5 от НСИКПМК.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.44,т.4 от ЗИ задължава
лицата ,които използват средства за измерване ,да не използват такива без
знаците по чл.35-знак за одобрен тип средство за измерване ,по чр.39,ал.1-
знак за първоначална проверка или по чл.43,ал.1 –знак за последваща
проверка ,ако такава е била извършена ,т.е. по същество забранява
5
използването на средства за измерване без такива знаци ,като в конкретния
случай безспорно се касае за знак по чл.43,ал.1 от ЗИ.
Изложеното дотук обосновава категоричния извод на съда, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си, установено в чл. 44, т. 4, вр.
чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Неизпълнението на това задължение е съставомерно от
обективна страна като административно нарушение по чл.85, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗИ.
Имуществената отговорност на жалбоподателя – търговско
дружество е обективна, поради което въпросът относно вината като
субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда.
За административно нарушение по чл.85, ал. 2 от ЗИ
административно-наказващият орган законосъобразно е наложил на
търговското дружество-жалбоподател имуществена санкция в
законоустановения неин диапазон от 200 лв. до 500 лв. Имуществената
санкция е наложена в минималния й размер от 200 лв., който не може да бъде
намаляван от съда, поради което е безпредметно обсъждането на правилната
й индивидуализация.
Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не
разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр.
чл. 11 от ЗАНН. Нарушението е формално, т. е. на просто извършване, поради
което липсата или незначителността на вредни последици от него не следва
да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен. По делото не са
ангажирани и доказателства за смекчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства, поради което не може да се приеме, че нарушението е с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. В ЗАНН не са предвидени критерии
за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. При определяне на наказанието наказващия орган следва да
изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на
нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите
за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
ЗАНН не е предвидено друго.По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен
6
случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента
на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на
конкретно увредените отношения. Административнонаказателната
отговорност на въззивника е обективна (безвиновна).
В отговор на доводите в жалбата, че процесният водомер бил изправен,
следва да се отбележи, че в понятието за изправност на това средство за
измерване се включва и точността на измерването, а тя се установява именно
чрез извършване на последващи проверки по реда на ЗИ, каквато за
процесния водомер не е била извършена щом като същият е използван без
поставен знак за извършването й. Наред с това, не са налице и конкретно
установени смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства,
които да не са взети предвид при индивидуализацията на имуществената
санкция в минималния й законоустановен размер, поради които съдът да
приеме, че степента на обществената опасност на деянието е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид.По своите обективни признаци извършеното от жалбоподателя
нарушение е типично за нарушения от този вид и се изразява в използване на
средство за измерване на масово консумиран продукт, какъвто е водата за
питейно-битови нужди, като това нарушение е от естество да породи
съмнения у широк кръг потребители за точността и достоверността на
измерванията на количествата продавана им вода.
Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д ,ал.4, вр.ал.1 от ЗАНН. следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37,ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
7
80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което
не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,а е
представил становище по допустимостта и основателността на жалбата срещу
обжалваното наказателно постановление, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 80.00 лв.Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
По всички изложени съображения НП е законосъобразно и при
липсата на основания за неговото изменение или отмяна, същото следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление МН-ЗБ-21-272 от
21.10.2021 г. на началника на регионален отдел "МН Западна България" на
Главна Дирекция "Метрологичен надзор",с което на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД-гр.София ,за извършено нарушение на чл. 44, т. 4, вр.чл.
43, ал. 1 от Закона за измерванията му е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лева на основание чл.85,ал.2, вр. ал.1 от Закона за
измерванията.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”ЕООД-гр.София да заплати
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор-София сумата от
80.00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до
страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
8