№ 14
гр. Гълъбово, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. К.
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20225550100413 по описа за 2022 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК, за признаване за установено по отношение на страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 2700,52 лв., ведно със законната
лихва, изчислена към 12.09.2022 г. по изпълнително дело № 1074/ 2021 г. по
описа на ЧСИ Гергана Илчева.
Ищецът Т. Н. Г. от ****** с ЕГН **********, чрез адв. Д. К. - АК
Стара Загора с адрес на упражняване на дейността: ******, моли съда да
признае за установено по отношение на ответника К.И.И.БГ" ЕАД със
седалище и адрес на управление: ******, не дължи сумата в размер на 2
700,52 лева, ведно със законната лихва, изчислена към 12.09.2022 г по изп.
дело № 1074/ 2021 г по описа на ЧСИ Г. Илчева.
Ищецът излага фактически твърдения, че е длъжник, а ответникът е
взискател по изпълнителен лист от 30.06.2011 г, издаден по ч. гр. д. № 299/
2011 г. по описа на PC Раднево, въз основа на който е осъден за заплати на
БНП П.П.Ф. гр. София сумата от 690, 92 лева представляваща главница /без
да се посочва за какво вземане е тази главница, а именно въз основа на какъв
документ произтича това задължение за главница/, възнаградителна лихва за
периода от 30.11.2007 г. до 30.06.2008 г в размер на 184.99 лева, мораторна
лихва от 28.12.2007 г. до 26.04.2011 г в размер на 290,48 лева, ведно със
законната лихва от 18.05.2011 г до окончателно заплащане на задължението.,
1
което е образувано от праводателя на ответника на основание цесия между
БНП П.П.Ф. гр. София и К.И.И.БГ" ЕАД.
Според ищеца главницата в размер на 690,92 лв. била погасена по
давност още към 2013 г., с изтичането на пет годишния давностен срок, тъй
като същото е станало изискуемо, видно от претендираната възнаградителна
лихва - от 30.11.2007 г. Позовава се на чл.110 от ЗЗД, по силата на който с
изтичането на пет години се погасявали всички вземания, за които в закона не
бил предвиден друг срок (по-къс или по-дълъг).
Заявява, че претендираните суми в размер на 290,48 лв. - мораторна
лихва за периода от 28.12.2007 г. до 26.04.2011 г., 184.99 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 30.11.2007 г. до 30.06.2008 г., както и
законната лихва, считано от 18.05.2011 г. били погасени по давност на
основание чл. 111, буква "б" от ЗЗД - с кратката тригодишна погасителна
давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който
ответникът чрез процесуалния си пълномощник застъпва становище за
допустимост, но неоснователност на исковете.
Сочи, че е придобил оспорваните права съгласно Договор за
прехвърляне на вземания, сключен с първоначалния кредитор „БНП П.П.Ф.“
гр. София, че в качеството на негов пълномощник е уведомил длъжника за
цесията и се е заявил като такъв пред ЧСИ.
Релевира се, че с оглед приложимостта на постановките на
Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд на Народна
република България давността е на висящото изпълнително дело е била
прекъсвана многократно чрез различни процесуални способи.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
пълномощник моли за уважаване на исковете, а ответникът не се
представлява, като с Молба, депозирана от довереника му, поддържа
отговора.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в
контекста на наведените от страните съображения, намира от фактическа
страна следното:
От обявените по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за доказани
факти и от приобщените доказателствени материали се установява,
2
На 10.04.2007 г. между „БНП П.П.Ф." ЕАД (предишно наименование
„Д.И.“ АД), с универсален правоприемник е "БНП П.П.Ф. СА, клон България,
в качеството му на Кредитор, от една страна и Т. Н. Г., в качеството му на
Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит He CREX-******.
Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения,
уточнени в процесния договор за кредит, кредиторът „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е
финансирал кредитополучателя, а за Т. Н. Г. е възникнало задължение да
издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.
На 30.06.2011г „БНП П.П.Ф." ЕАД се сдобива с изпълнителен лист.
По молба на дружеството е образувано изпълнително дело № 611/2012 г. по
описа на ЧСИ Иван Стръмски и е приведен в изпълнение процесният
Изпълнителен лист.
На 14.07.2012 г. и 16.08.2012 г, са постъпили две доброволни вноски
от страна на длъжника за погасяване на задължението му.
На 10.12.2012 г. е наложен запор върху МПС, собстветност на
длъжника.
На 24.07.2014 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до
длъжника във връзка с насрочен опис на движимите му вещи.
“
На 07.08.2015 г. е депозирана молба от „К.И.И. БГ ЕАД за
конституиране на нов взискател.
След като изп. дело № 611/2012 г. е прекратено на осн, чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, с молба от 27.04.2016 г. взискателят е изтеглил процесиия
изпълнителен лист и на 21.06.2016 г. е образувано ново изпълнително дело №
1774/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева.
С молбата за образуване е поискано да бъдат извършени редица
справки, поискано е да се насрочи дата за опис на движимите вещи на
длъжника, както и са възложени правомощията по чл. 18 от 3ЧСИ на ЧСИ
Гергана Илчева, които действия са довели отново до прекъсване на
погасителната давност по процесното вземане.
На 28.08.2016 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение.
На 16.05.2017 г. взискателят е депозирал молба, с която е поискано да
бъде извършена справка в регистъра на БНБ за наличието на банкови сметни,
разкрити на името на длъжника и налагането на запор върху установените
такива.
3
На 19.05.2017 г. е изпратено запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД и
УниКредит Булбанк АД.
На 06.02.2018 г. взискателят е депозирал молба за насрочване на дата
за опис на движимите вещи на длъжника.
След като изп, дело № 1774/2016 г. е било прекратено, взискателят
изтеглил процесния изпълнителен лист и депозирал молба за образуване на
ново изпълнително производство, вследствие на което на 08.03.2021 г. е
образувано изп. дело № 1074/2021 г. отново по описа на ЧСИ Гергана Илчева.
С молбата си за образуване на ново изп. дело, взискателят отново е прекъснал
течаща погасителна давност по процесното вземане, тъй като с молбата е
поискано да се насрочи опис на движимите вещи на длъжника, както и са
възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ Гергана Илчева.
На 16.03.2021 г. е изпратено запорно съобщение до БАНКА ДСК АД.
На 03.08.2022 г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал да
бъде извършена справка в ел. регистър на БНБ за наличието на банкови
сметки на името на длъжника, както и да се насрочи дата за опис на
движимите му вещи.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:
Уреден като процесуално средство за защита на длъжника в рамките
на протичащ срещу него изпълнителен процес, искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК
му позволява да релевира материално-правната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, като оспори дължимостта на претендираните
вземания, основавайки се, съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което
е издадено изпълнителното основание.
Наличието на правен интерес от исковата претенция е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост и както се
подчертава в Решение № 60282/19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г.,
III г. о. – този на длъжника да отрича по исковия ред на чл. 439, ал. 1 от ГПК
правото на принудително изпълнение на дадено вземане е обусловен от
съществуването на издаден за него в полза на кредитора изпълнителен титул,
легитимиращ го да инициира по всяко време изпълнително производство.
В случая ищецът противопоставя възражение за неизпълняемост на
свои задължения с доводи, че техен кредитор е ответникът и че давността за
4
принудителното им събиране е изтекла след пораждане на изпълнителната
сила на присъждащото ги решение.
Данните по делото действително легитимират ответното дружество
като материалноправен носител на оспорените вземания, доколкото същият
ги е придобил в процесните размери от първоначалния им титуляр в лицето
на „БНП П.П.Ф." ЕАД, по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
15.05.2015г. и Приложение № 1 от с.д. към него.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД разрешава на кредитора да прехвърли своето
вземане на трето лице, освен ако естеството му, законът или договорът не го
допускат.
В ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че прехвърленото вземане
преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното, още с постигане на съгласието между страните, но чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД гласи, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда
действие от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния
кредитор, когото чл. 99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД натоварва с уведомяването.
Установената съдебна практика константно поддържа, че
правнорелевантно по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е единствено съобщението от
прехвърлящия. Върховната инстанция неотклонно се придържа към
виждането, израз на което са Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т.
о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., че не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е
допустимо в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от
ЗЗД предишният кредитор да упълномощи новия да осъществи
нотификацията, забрана за извършването на която от представител
законодателството не поставя.
В конкретния случай, уведомяването до длъжника е извършено от
цедента „БНП П.П.Ф." ЕАД.
Като правен резултат от цесионния договор ответникът се е сдобил с
вземанията, а правото му да ги претендира от ищеца е консолидирано в
съответствие с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното исковете се явяват допустими, но разгледани
по същество, се преценят за неоснователни.
5
Погасителната давност, чиято законова регламентация е
систематизирана в нормите на чл. чл. 110-120 от ЗЗД, е период от време, след
изтичането на който отпада правната възможност за принудително
осъществяване на вземането.
Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от деня на
изискумостта му и в съответствие с чл. 111 и чл. 110 от ЗЗД е с
продължителност от три години за възнагражденията за труд, обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор, наем, лихви и други периодични
плащания, и пет години – за всички останали задължения, за които законът не
предвижда друго. При режима на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването й, което
чл. 116 от ЗЗД свързва с: признаване на вземането от длъжника (чл. 116, б. "а"
от ЗЗД); предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство, освен ако не бъдат уважени (чл. 116, б. "б" от
ЗЗД), и предприемане на действия за принудително изпълнение (чл. 116, б.
"в" от ЗЗД), се поставя начало на нов давностен срок, който според чл. 117, ал.
2 от ЗЗД за установените със съдебно решение притезания е всякога пет
години, и който по правилото на чл. 115, б. "ж" от ЗЗД спира, докато трае
съдебният процес.
Застъпеното в Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленум на
Върховния съд по гр. д. № 3/1980 г., разбиране, че погасителната давност се
прекъсва с образуването на изпълнителното производство и е спряна през
времетраенето му, което е ориентирало юриспруденцията да приема, че
именно от прекратяването му течението й се подновява, е отменено с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
в което е възприета противоположната трактовка, че в изпълнителния процес
за разлика от исковия давността не спира, а само прекъсва, и то многократно
от деня, в който е поискано или е предприето всяко валидно изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, а при прекратяване на
изпълнителното производство в хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК –
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка – от датата
на поискването или на предприемането на последното такова.
Доктрината и съдебната практика при действието и на двата
тълкувателни акта неотклонно се придържат към тезата, че перемпцията по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва по силата на закона и е ирелевантно дали
6
съдебният изпълнител ще я обективира в нарочно постановление, имащо
декларативен, а не конститутивен характер (в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Актуалните произнасяния на ВКС в Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. №
2917/2018 г., IV г. о., Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., III
г. о., Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.,
Определение № 74/30.03.2021 г. по т. д. № 1788/2020 г., I т. о., Определение
№ 102/18.02.2021 г. по т. д. № 1141/2020 г., I т. о., Определение №
735/06.11.2019 г. по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., се обединяват около
становището, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, действа от обявяването му за в бъдеще, включително по
отношение на заварените от него висящи изпълнителни дела.
Правните последици на фактите, които са се проявили преди
постановяването му по вече приключили и по неприключилите към този
момент изпълнителни процеси, трябва да бъдат преценявани в обхвата на
тълкуването, дадено в Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС.
Това означава, че ако фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е
изпълнен към дата, предхождаща 26.06.2015 г., новата погасителна давност
по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва от края на двугодишния период на перемпция,
независимо дали съдебният изпълнител я е констатирал с постановление (в
този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV
г. о., Решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о.,
Решение № 223/12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., Решение
№ 31/09.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2009 г., II т. о., Определение №
74/30.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1788/2020 г., I т. о., Определение №
102/18.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1141/2020 г., I т. о., Определение №
735/06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о.).
Обсъдени в контекста на визирания правен разбор, ангажираните
доказателства позволяват да се заключи, че с издадения на 30.06.2011г.
изпълнителен лист от Районен съд Раднево, по молба на първоначалния
кредитор „БНП П.П.Ф." ЕАД е започнало течението на петгодишна давност за
принудителното им удовлетворяване.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с всяко изграждащо
7
го и валидно извършено изпълнително действие, без да е важно дали е
поискано от взискателя, или е предприето по почин на ЧСИ по възлагане от
първия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, или по-конкретно с насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от нея или
на плащания от трети задължени лица.
Не попадат в приложното поле на чл. 116, б. "в" от ЗЗД образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
разпределението и плащането.
В Решение № 3/04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.,
е уточнено, че под "валидно" в разума, вложен от тълкувателния акт, се
разбира това действие за принудително събиране, което е предприето от
съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение – такава, в която
взискателят е посочил изпълнителен способ, както повелява чл. 426, ал. 2 от
ГПК, или съдържа делегацията по чл. 18 от ЗЧСИ.
В Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о., възприетата в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, постановка, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, понеже съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона тя се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, е доразвита
с аргументацията, че прекъсването не е веднъж с искането и още веднъж със
самото действие, а само един път – с последното. Ако искането на кредитора е
своевременно, но изпълнителното действие по независеща от волята му
причина не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния
срок, се счита, че прекъсването му е станало с обратна сила от поискването.
След това се прекъсва последователно във времето с отделните процесуални
действия, интегрирани в съответния способ: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
8
постановлението за възлагане. Изтъква се също, че разсъжденията на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
правят перемпцията ирелевантна за прекъсването на давността и когато след
настъпването й по изпълнителното дело е заявено искане за нов способ, то ще
прекъсне давността, независимо дали съдебният изпълнител ще го
администрира, или не в отделно канцеларско досие, защото, дължейки
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист,
той не може да откаже да го изпълни (в този смисъл Решение № 37/24.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., Решение № 60282/19.01.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., Определение № 441/26.05.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 495/2022 г., III г. о., и Определение № 735/06.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3982/2019 г., III г. о.).
При конкретната фактическа обстановка петгодишната давност,
броена 30.06.2011г е била многократно прекъсвана, както следва -на
14.07.2012 г. и 16.08.2012 г, с постъпили доброволни вноски от страна на
длъжника за погасяване на задължението му по изп.дело № 611/2011г.; на
10.12.2012 г. с наложен запор върху МПС, собстветност на длъжника по
изп.дело № 611/2011г.; на 21.06.2016 с образуването на ново изпълнително
дело № 1774/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, в молбата за чието
образуване е поискано да бъдат извършени редица справки, поискано е да се
насрочи дата за опис на движимите вещи на длъжника, както и са възложени
правомощията по чл. 18 от 3ЧСИ на ЧСИ Гергана Илчева; - с насрочването
на 06.02.2018 г. дата за опис на движимите вещи на длъжника по молба на
кредитора (в този смисъл Решение № 42/26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1812/2015 г., IV г. о., Решение № 45/30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. №
61273/2016 г., IV г. о., Определение № 441/26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. №
495/2022 г., III г. о., Определение № 29/20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
720/2021 г., IV г. о., Определение № 60618/12.08.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1549/2021 г., IV г. о., Определение № 735/06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3982/2019 г., III г. о., Определение № 248/01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3647/2020 г., IV г. о., и Определение № 102/18.02.2021 г. на ВКС по т. д. №
1141/2020 г., I т. о.), като се има предвид, че безрезултатността на така
заявеният опис, не се дължи на поведението на взискателя (в този смисъл
Решение № 257/30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.,
Определение № 95/10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о.,
9
Определение № 441/26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о., и
Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.); на
08.032021г с образуването на ново изпълнително дело № 1074/2021 г. по
описа на ЧСИ Гергана Илчева, в молбата за чието образуване е поискано да
бъдат извършени редица справки, поискано е да се насрочи дата за опис на
движимите вещи на длъжника, както и са възложени правомощията по чл. 18
от 3ЧСИ на ЧСИ Гергана Илчева.
Нужно е да се добави, че при висящността на изпълнителното
производство не са били налице предпоставките за перемпция. По правило
началото на двугодишния й срок се поставя от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. реализирането на всички поискани
способи е финализирано (успешно или безуспешно) или се оказва
невъзможно по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси или разноски или не е оказал необходимото
съдействие (в този смисъл Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., и Решение № 127/12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2884/2021 г., III г. о.), защото е нужно той да проявява активност за
поддържане висящността на изпълнителния процес, като авансира
съответните такси и разноски за провеждането на изпълнителните действия,
изграждащи предпочетения от него изпълнителен способ (извършване на
опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като инициира
повтаряне на неуспешните и прилагане на други (в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК).
Очевидно за перемпция не може да се говори, докато протича даден
изпълнителен способ, а годността му да прекъсне давността не е обусловена
от неговата ефективност, стига тя да не се дължи на бездействие на
кредитора.
Дори да се приеме противното, както вече се отбеляза, перемцпията
не погасява материалните права по изпълнителния лист, нито го лишава от
естеството му на изпълнително основание.
Казаното мотивира съдебния състав да отхвърли отрицателния
установителен иск и при предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК да осъди
ищеца да възстанови на ответното дружество съдебноделоводните му
10
разноски от 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, което се
определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на делото,
паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в
него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. Г. от ****** с ЕГН **********,
чрез адв. Д. К. - АК Стара Загора, с адрес на упражняване на дейността:
****** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника „К.И.И.БГ" ЕАД със седалище и адрес на
управление: ******, сума в размер на 2 700.52 лева, ведно със законната
лихва, изчислена към 12.09.2022 г. по изп. дело № 1074/ 2021 г. по описа на
ЧСИ Г. Илчева с район на действие района на Окръжен съд Стара Загора,
образувано по издаден изпълнителен лист от 2011 г. по ч. гр. д. № 299/2011 г.
по описа на PC Раднево, поради изтекла давност.
ОСЪЖДА Т. Н. Г. от ****** с ЕГН **********, да заплати на
"К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявано от З.Н.Д., направените от него разноски по делото в размер
на 300,00 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
11