Р Е Ш Е Н И Е №
30.06.2014 година, град Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградският Районен
съд, гражданска колегия, ІІ състав,
на двадесет и трети юни две хиляди и четиринадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Ц.Д.
като разгледа докладваното от
Председателя Гражданско дело №778 по описа на Съда за 2013 година, намира
за установено следното:
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. вр.чл.79, ал.1 от ЗСоб.
Съдът е сезиран с Искова молба,
подадена от съпрузите Н.А.К. с ЕГН ********** и Е.Д.К. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги Бенковски” №13, област Хасково,
чрез адвокат А.Й., против А.И.К. с ЕГН ********** ***№10,
със съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги Бенковски” №15, област Хасково,
чрез адвокат И.И., М.Г.К. с ЕГН ********** ***№84 и К.Г.К. с ЕГН ********** ***,
район Панчарево, вилна зона, Малинова долина №999, двамата чрез назначения им особен
представител – адвокат Е.М..
От Съда се иска да
признае за установено по отношение на ответниците А.И.К., М.Г.К.
и К.Г.К.,
че ищците Н.А.К. и Е.Д.К. са собственици
на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №478043 по плана за
земеразделяне в землището на град Свиленград, ЕКАТТЕ 65677, област Хасково,
с площ от 0.525 дка, с начин на трайно ползване – нива, V категория, в
местността „Лозенски път”, при граници и съседи: имот
№478032 – нива на Атанас Василев А., имот №478040 – нива
на Н. Христов Господинов и кад.№001212 – полски път на Община Свиленград.
В Исковата молба се твърди, че ищците са
съпрузи, които обработвали и стопанисвали от дълги години процесния имот като
го засаждали ежегодно със зеленчуци. Сочат че ползвали, владеели и стопанисвали
имота, поради което придобили правото на собственост въз основа на давностно
владение, продължило трайно и несмущавано от 2000 година. Решили да се снабдят с документ за собственост
относно процесния имот на свое име, но от Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Свиленград отказали да им издаде Скица на имота, тъй
като бил възстановен на наследодателя на ответниците – И.Г.К.. Предвид горното
за ищците бил налице правен интерес от завеждане на настоящото дело.
Претендират разноски по делото. Представен е Списък на
разноските.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е
постъпил Отговор на исковата молба от ответника А.И.К. чрез адвокат И.И., в
който се сочи, че искът е неоснователен, поради липса на материално-правните
предпоставки за уважаването му – процесният имот не бил владян от ищците с
намерение за своене, тъй като последните били държатели на имота предвид факта,
че собствениците му разрешили на ищците да го ползват. Ищците правели опити да
закупят процесния имот от ответниците неколкократно.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на
разноските.
В срока за Отговор са постъпили такива и от
адвокат Е.М. – назначен особен представител на ответниците К.Г.К. и М.Г.К., в
които също се сочи, че искът е неоснователен, тъй като ищците никога не били
владели за себе си процесния имот, а с разрешение на собствениците на имота са
го засаждали и са съхранявали в него земеделска техника. Твърди се, че ищците винаги са знаели, че имотът е на
наследодателя на ответниците – И.Г.К., а след смъртта му – на ответниците.
Освен това имотът бил отдаден под аренда на земеделска кооперация дълги години.
Неколкократно ищците правили опити да се договорят със собствениците, за да
закупят процесния имот.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, респ.
уведомени, не се явяват. Чрез процесуалния си представител – адвокат А.Й. поддържат предявения
иск и пледират за уважаването му, тъй като по безспорен и категоричен начин било доказано, че те
са собственици на процесния имот и го владеят за себе си за период по-дълъг от 10 години.
В съдебно заседание ответниците,
редовно призовани, респ. уведомени не се явяват. За тях се явяват съответно адвокат
И.И. и адвокат Е.М., който пледират за отхвърляне на иска, тъка като не били
налице предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗСоб за уважаването му. В дадения срок
са представени Писмени бележки от адвокат М., в който обосновава
неоснователността на исковата претенция.
Съдът след преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
за установено следното от фактическа
страна:
Исковата молба е вписана в книгите
на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – град Свиленград на 06.12.2013
година с дв.вх.рег.№6817, том 6, Акт 139, партида 45463.
С Решение
№02001 от 25.06.2000 година на ОСЗ – Свиленград процесния имот е възстановен на
И.Г.К. като последния в последствие с Протокол №10001 от дата 10.08.2000 година
(оспорен от страна на ищците) е въведен във владение на имота. В същия смисъл и
Скица с №К02901 от 20.11.2013 година на ОСЗ - Свиленград.
Видно от
Удостоверение за наследници с изх.№АО 9400-867 от 06.03.2013 година на Община Столична,
И.Г.К. е починал на 17.12.2003 година като е оставил за свои наследници
ответниците – А.И.К. (негов син), М.Г.К. и К.Г.К. (негови внуци – деца на сина
му Георги И.К.).
В
регистрите на Общинска администрация – град Свиленград, Дирекция „МДТ” имотът е
деклариран на ищците.
По делото са допуснати и
изслушани в процесуалното качество на свидетели И.Г. Къртев, Георги Тихомиров
Карнобатлиев, Ваньо Антонов К. (син на ответника А.И.К.), Михаил Стефанов Ников
и Соня Илиева К. (снаха на ищците Кабиви). Първите двама от свидетелите
установяват, че ищците са се грижили за процесното незастроено место, находящо
се на улица „Кавала” в град Свиленград и срещу жилищния имот на ищците, орали
го, отглеждали са зеленчуци (домати, корнишони, картофи), съхранявали са
техника, всички са знаели, че е тяхно, не е имало спорове относно собствеността
му като спомените на двамата свидетели датират от около преди 50 години и до
настоящия момент. Вторите двама свидетели установиха, че за процесния имот
ищците са плащали наем (рента) в размер на около 300 лв. годишно като общия
наследодател на ответниците – И.Г.К. и съпругата му – Милка Борисова
Костадинова са получавали сумата до около 2008-2009 година, преди няколко
години ищците са искали да закупят процесния имот по повод на което са осъществили
контакт с ответниците. Последният свидетел установи, че ищците никога не са превили
опити да се свържат с ответниците, респ. с техния наследодател за да закупят
имота, не са плащали наем или рента на ответниците и всички знаели, че имотът е
на ищците, където последните отглеждали животни и зарзават.
При
така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК,
Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа
обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция
обуславят извод за предявен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците на правото на
собственост на ищците по отношение на описания в Исковата молба недвижим имот.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция
на собственика на имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си срещу
лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на
спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение
в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, като се осуетява
занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание.
При всяка една искова претенция в тежест
на всяка от страните по делото е да докаже обстоятелствата, от които извлича
изгодни за себе си правни последици съгласно чл.154, ал.1 от ГПК. При предявен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищците е да установят и
докажат правото си на собственост върху процесния имот и основанието за
придобиването му; а в тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване
като опровергаят твърденията на ищците. В този смисъл е
и Доклада по делото. Уважаването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК предполага освен
установяване на посоченото по-горе и интереса от установяването му, който е
налице при оспорване правото на собственост от ответника. В процесния случай Съдът
намира, че ищците, избрали да се защитят с положителен установителен иск за
собственост, са имали интерес от предявяването му, предвид оспорване правото на
собственост от страна на ответниците, обективирано в отказа на държавните
органи да им издадат документи, чрез които да се снабдят с документ за
собственост по отношение на процесния имот.
Правото на
собственост може да бъде придобито чрез деривативен или оригинерен способ или
по друг, предвиден от закона ред. Предмет на доказване по предявения
положителен установителен иск е визираното в Исковата молба оригинерно
основание на правото на собственост на ищците. Разпоредбата на чл.79, ал.1 от
ЗСоб. гласи: „Правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.”. За да се признае на едно лице правото на изключителна
собственост по отношение на един недвижим имот, цитираната разпоредба
установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в
период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ
(corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца и
да е демонстрирал по отношение на имота поведение на пълноправен собственик (animus),
т.е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само
доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗСоб. са налице по
отношение на претендиращия собствеността в рамката на едно пълно и пряко
доказване в хода на процеса, претенцията му за изтекла придобивна давност може
да бъде уважена.
Доказването на условията на закона -
елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗСоб. за признаване право на
собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно
както вече бе посочено по-горе. Липсата на категоричност, за която и да е от
законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на
собствеността. Безспорно по делото е, че имотът представлява земеделска
земя. В
тежест на ищците е да установят, че имотът е бил частна собственост, с оглед
възможността да го своят като свой, което е сторено - няма наведени твърдения,
че имотът е държавен или общински; по делото не са налице доказателства, че
имотът е бил включен в кооперативно стопанство, за да бъде третиран като държавна
собственост, попадаща в приложното поле на чл.86 от ЗСоб. Установи, се че от около 2000
година семейството на ищците Кабови (не се спори по делото, че
ищците са съпрузи) са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с
№478043 по плана за земеразделяне в землището на град Свиленград, ЕКАТТЕ 65677,
област Хасково с начин на трайно ползване – нива, V категория, в местността
„Лозенски път”, които е с площ от 0.525
дка (, която площ съвпада с посочена от свидетелите Къртев, Карнобатлиев и
Ников – около половин декар при размери на имота: ширина около 20 м. и дължина
– малко повече от 20 м.), находящ се на улица „Кавала” в град Свиленград срещу
жилищния имот на ищците, явно,
непрекъснато, необезпокоявано и с намерението, че го своят, което
намерение са довели до знанието на всички и никой не се е
противопоставил. В тази насока са и
показанията на свидетелите Соня К., И.Г. Къртев и Георги
Тихомиров Карнобатлиев, които Съдът
кредитира като вътрешно непротиворечиви и взаимно подкрепящи се. От разпита на посочените
свидетели
се установи, че ищците Кабови са обработвали местото (орали, копали,
отглеждали са зеленчуци – домати, корнишони, картофи и животни – кози и прасета,
съхранявали са в него техника) и са упражнявали владение върху имота от около 14 години (т.е. от около 2000 година), което означава, че е
изтекла предвидената 10-годишна придобивна давност. Следва
да се посочи за пълнота, че спомените на свидетелите относно изложеното
по-горе, които изразяват непосредствените си впечатления (наблюдения), предвид
факта че се съседи на процесното место и чийто показания Съдът кредитира –
Къртев и Карнобатлиев, датират от преди
около 45 години и до сега. Налице е и намерението на ищците да своят местото и
това свое намерение са довели до знанието на всички чрез обработването му -
оран, копане, засяване и отглеждане на зеленчуци, отглеждане на животни, съхраняване
на техника, поставяне на ограда, деклариране на имота в регистрите на Общинска
администрация – Свиленград, Дирекция „МДТ” и т.н. – свидетелите К., Къртев и
Карнобатлиев са категорични че освен семейството на ищците Кабови друг не е
ползвал местото, т.е. те са придобили правото на собственост
по давност (аргумент от чл.79, ал.1 от ЗСоб.).
Фактът, че е извършен въвод във владение на общия наследодател на ответниците –
И.Г.К. (не се доказа оспорването на Протокола от страна на ищците), по никакъв
начин не променя горните изводи на Съда, тъй като той преди смъртта си дори не
е направил опит да осъществи фактическа власт върху местото, поради което така
предявен иска съответства на установената фактическа обстановка. Съдът намира,
че по делото не бе доказано, че ищците са владеели имота без да имат
намерението за своене за себе си предвид проведени телефонни разговори за
закупуването му и получаване на наем, тъй като показанията на свидетеля А.К. са
непоследователни и вътрешно противоречиви – не може да каже кога през годината е
получаван наема, в какъв размер е, до кога е получаван, а свързва факта, че е
получаван такъв наем с обстоятелството, че баба му – Милка Борисова
Костадинова, всяка година е посещавала град Свиленград с обществен транспорт и
е отсядала при роднини в това населено място; както и свидетелства за проведени
телефонни разговори за закупуване на имота, но не може да установи кой точно се
е обаждал, а прави изводи на базата на информацията, която има от близките си
относно процесното место. В този ред на мисли изолирано звучат показанията на
свидетеля Михаил Ников
в смисъл, че е вземан наем от този имот и са водени разговори за
закупуването му, тъй като на разговорите не е бил пряк слушател, а само е дал
телефон и адрес за връзка, както и не е присъствал да даването на наема от
страна на ищците на чинка му (съпругата на общия наследодател на ответниците –
Милка Борисова Костадинова), т.е. възпроизвежда чути от чинка си Милка
Костадинова обстоятелства. Изложените изводи на Съда се подкрепят и от
показанията на свидетеля Соня К. – снаха на ищците, която от 1990 година живее
в дома на ищците и е категорична, че подобни разговори не са водени с
ответниците, както и че не им е даван наем за ползване на имота – Съдът кредитира
показанията й, получени в условията на непосредственост, независимо от факта, че е снаха на ищците
Кабови, тъй като се подкрепят от другите доказателства, които се кредитират и са
логични (предвид факта, че живее в това семейство и има непосредствени
впечатления за случващо се и особено свързаното с право на собственост върху
имот и финансови взаимоотношения като даване на наем).
По делото
не се установи имотът да е бил даван в кооперация за ползване така както се сочи
от ответниците. За пълнота следва да се отбележи че Съдът не коментира
представеното от адвокат М. *** (, където е отбелязано, че имотите са дадени
под аренда), тъй като посочените в него имоти не съвпадат с характеристиките на
процесния имот нито по площ, нито по местонахождение.
За уважаване на
установителен иск по чл.124 от ГПК е необходимо ищците да владеят процесния
имот към момента на депозиране на Исковата молба. От свидетелските показания
стана ясно, че ищците владеят имота. От страна на ответниците не се наведоха
доводи в посока, че ищците не владеят към настоящия момент имота – предмет на
спора.
При тези съображения, Съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗСоб. е основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен по отношение на ответниците.
Относно разноските:
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна ищците в общ размер на 410 лв.
за адвокатски хонорар, държавна такса, вписване на исковата молба и възнаграждение
на назначени особен представител; а на ответника А.К. – 450 лв. за адвокатски
хонорар.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза
на ищците са се присъдят изцяло направените по делото разноски, които следва да
се заплатят по равно от ответниците, а искането на ответника А.К. за присъждане
на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на А.И.К. с ЕГН ********** ***№10, М.Г.К. с ЕГН **********
***№84 и К.Г.К. с ЕГН ********** ***, район Панчарево, вилна зона, Малинова
долина №999, че Н.А.К. с ЕГН ********** и Е.Д.К. с ЕГН **********,***, са собственици по давност при условията на
съпружеска имуществена общност на следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №478043 по плана за
земеразделяне в землището на град Свиленград, ЕКАТТЕ 65677, област
Хасково, с площ от 0.525 дка, с начин на трайно ползване – нива, V категория, в
местността „Лозенски път”, при граници и съседи: имот
№478032 – нива на Атанас Василев А., имот №478040 – нива
на Н. Христов Господинов и кад.№001212 – полски път на Община Свиленград, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗСоб.
ОСЪЖДА А.И.К. с ЕГН ********** ***№10, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.К. с ЕГН ********** и Е.Д.К. с ЕГН **********,***, сумата от 136.66 лв. (сто тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща част от разноските по делото.
ОСЪЖДА М.Г.К. с ЕГН ********** ***№84, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.К. с ЕГН ********** и Е.Д.К. с ЕГН **********,***, сумата от 136.67 лв. (сто тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща част от разноските по делото.
ОСЪЖДА К.Г.К. с ЕГН ********** ***, район Панчарево, вилна
зона, Малинова долина №999, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.К. с
ЕГН ********** и Е.Д.К. с ЕГН **********,***, сумата от 136.67
лв. (сто тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
част от разноските по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответинка А.И.К. с ЕГН ********** ***№10, за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок, пред Окръжен съд - Хасково от връчването му на
страните.
На основание чл.115, ал.2 от ЗСоб, УКАЗВА на ищците Н.А.К.
с ЕГН ********** и Е.Д.К. с ЕГН **********,***, че в шестмесечен срок от влизане в сила на Решението следва да го впишат, като предупреждава, че след изтичане на този срок
вписването на Исковата молба губи действието си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)