РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Пловдив, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело №
20225300900099 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да му заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер 6810,46 лв. и неимуществени вреди в размер на
100 000 лв., в резултат на настъпило на *****г., в с. Б., Р., ПТП, ведно със
законната лихва считано от 01.11.2021г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е претърпял
ПТП на *****г., на територията на Р. Р., в с. Б., при следните обстоятелства:
ищецът е пътувал към Р. Б. с товарен автомобил, като композицията се е
състояла от влекач и ремарке. Поради създала се опашка от чакащи пътни
превозни средства да се качат на м. „Д.***“, товарният автомобил е спрял в
средата на селото. Непосредствено след спирането на автомобила ищецът
решава да направи оглед на ремаркето от външната страна /откъм осевата
линия/, за да види каква е температурата на хладилната камера, като
1
придвижвайки се по посока ремаркето и плътно до външната страна на
товарния автомобил, ищецът е застигнат и блъснат в гръб от насрещно
движещия се товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего“ , с рег. №
*****, управляван от водача В. Д. Н.. При удара ищецът е изпаднал в
безсъзнание, като тялото му излита и се удря с глава в спрелия зад товарния
автомобил лек автомобил с българска регистрация. В резултат на ПТП на
ищеца са причинени множество телесни повреди: травматичен шок, счупване
на ацетабулума – закрито,разкъсно- контузна рана на лицето, охлузвания и
кръвонасядания по цялото тяло. Проведеното лечение включва болничен
престой и постелен режим в домашни условия за дълъг период от време,
оперативна интервенция, медикаментозна терапия, рехабилитация. Изпитвал е
силни болки в областта на травматичните увреди, имал е необходимост от
чужда помощ за хранене, поддържане на лична хигиена и обслужване.
Първоначално е обездвижен, започва да се придвижва в домашни условия с
помощни средства в края на месец септември 2021г., като пълното
възстановяване на крайника настъпва преди Коледа 2021г. Има трайно
останали белези по лицето, рамото и лявото коляно. Страда от световъртеж,
който продължава и към настоящия момент, който световъртеж е с по- честа
проява при лягане и при рязко изправяне. В резултат на ПТП за ищеца са
настъпили и негативни промени в психически и емоционален план. Твърди, че
към датата на процесното ПТП за товарен автомобил „Мерцедес“, модел
„Атего“, с рег. № ***** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, валидна до
17.03.2022г. Твърди, че е отправил извънсъдебна претенция до ответното
дружество за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, но такова не е платено. Твърди, че в резултат на
претърпяното ПТП е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в сторени
разходи за медицинско лечение, прегледи, болнични такси, лекарствени
средства, медикаменти и други медицински материали, които вреди са
подробно описани в исковата молба, както и неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени физически болки и душевни страдания, силен
психически стрес и негативни емоции.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД в срока по чл. 367,
ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, като оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер.Признава, че към датата на процесното ПТП за
2
товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Атего“, с рег. № ***** е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
с ответното дружество, по полица № ******, с период на действие
18.03.2021г.- 17.03.2022г. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното ПТП, както и че то е причинено от противоправно
поведение на водача на застрахования при ответното дружество товарен
автомобил. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, дължащо на поведението на ищеца, изразило в
нарушение на ЗДвП- движение по пътното платно, а не по тротоара или
банкета; пресичане на пътното платно без да съобрази приближаващите се
превозни средства; внезапно навлизане на пътното платно и пресичане при
ограничена видимост. Релевира възражение за прекомерност на претенцията
за обезщетение за неимуществени вреди, като се излагат съображения, че
претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди е прекомерно завишено, в противоречие с принципа за
справедливост.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищецът оспорва възражението на ответника за съпричиняване като
неоснователно, с оглед на това, че ищецът се е намирал на пътното платно, в
непосредствена близост до паркирания товарен автомобил, като се е опитвал
да провери състоянието на хладилния агрегат на превозното средство.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на допълнителната
искова молба.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на исковете.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в движението
3
по пътищата вследствие използването на МПС имуществени и
неимуществени вреди поради телесно увреждане или смърт. За
основателността на иска по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени и
имуществени вреди против застрахователя следва да бъдат установени, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на основните елементи от
състава му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, деликт със всички елементи на неговия
състав (виновно и противоправно деяние, настъпили вреди и причинна връзка
между деянието и вредите).
В настоящия случай, не е спорно между страните, че на *****г., на
територията на Р. Р., в с. Б., е станало ПТП с участници ищеца като пешеходец
и товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Атего“, с рег. № *****, управляван
от водача В. Н.. Посоченото обстоятелство се установява и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: писмените документи–
материалите по образуваното по случая от румънските власти наказателно
дело № 940/Р/2021; показанията на разпитаните по делото свидетели В. Н. и Е.
Д..
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че за товарен автомобил „Мерцедес“, модел
„Атего“, с рег. № ***** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, по полица №
******, с период на действие 18.03.2021г.- 17.03.2022г. Предвид изложеното
следва да се приеме, че застрахователното дружество е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ.
Не са спорни в настоящото производство между страните вида и
характера на претърпените от ищеца телесни повреди и причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и съответните травматични
увреждания, като същите се установяват и от събраните по делото
доказателства – медицинска документация и КСМАТЕ. Така по делото е
безспорно установено, че в причинно- следствена връзка с процесното ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на гръден кош
и главата, разкъсно- контузна рана на главата в областта на лицето и двете
коленни стави, мозъчно сътресение, травматичен шок, счупване на четвърто
4
ребро в дясно, закрито счупване на дъното на дясната тазобедрена става,
счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост.
Основният спорен между страните по делото въпрос е относно
механизма на процесното ПТП и дали е налице виновно и противоправно
поведение на водача на товарния автомобил, така че да е изпълнен
фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на водача на товарния автомобил за претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди, вследствие на получените травматични
увреждания в резултат на процесното ПТП.
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани
писмени и гласни доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие,
албум със снимки от местопроизшествието и скица на ПТП, показанията на
св. Н. и св. Д. и заключение по КСМАТЕ и по повторна САТЕ.
От протокола за оглед на местопроизшествието се установява, че
процесното ПТП е настъпило на *****г., в 4,50 ч., на Н. ****, в рамките на
населено място с. Б., окръг Д., Р., в участък, в който движението се
осъществява в двете посоки на движение, пътното платно е с широчина 7м.
От заключенията и на двете приети по делото експертизи се установява
един и същи механизъм на настъпване на процесното ПТП: Водачът В. Н. е
управлявал т.а. „Мерецедес Атего“ по южната (дясна за него) лента на пътното
платно за движение на Н. ****, при км.77+400, в посока от запад на изток (гр.
К. към гр. К.), в с. Б., Р., с около 43 км/ч. През това време пешеходецът Е. Б. е
бил на платното за движение, от лявата страна на спрялата композиция в
северната лента. Когато т.а. „Мерецедес Атего“ е бил на 30-31 м от
пешеходеца Е. Б. /на около 35 м от мястото на удара/, водачът на т.а.
„Мерецедес Атего“ е забелязал пешеходеца Е. Б. (светлина на запалена
цигара), при което е задействал спирачната система и е отклонил автомобила
наляво. Така след около 3,3 секунди е настъпил удар в предната дясна част на
т.а. „Мерецедес Атего“ и в задната дясна страна на пешеходеца. След удара
т.а. „Мерецедес Атего“се е установил на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни в албум, а пешеходецът Е. Б. е бил отхвърлен
напред и наляво, като е достигнал на мястото, отразено в протокола за оглед и
видно в албум на кървавото петно. В частта относно причините за настъпване
на ПТП от техническа гледна точка двете експертизи също се еднопосочни. И
5
двете в. л. посочват като основни причини за настъпване на процесното ПТП
както поведението на пешеходеца Е. Б., така и на водача на т.а. „Мерецедес
Атего“: пешеходецът Е. Б. е предприел движение по платното за движение и е
навлязъл в южната лента на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия товарен автомобил.
Водачът на т.а. „Мерецедес Атего“ се е движел със скорост 43 км/ч, която е
била технически несъобразена спрямо видимостта към пешеходеца Е. Б. (ако
се приеме, че пешеходецът Е. Б. е бил предвидимо препятствие), тъй като при
движение с техническа съобразена скорост спрямо видимостта към
пешеходеца – 35 км/ч, водачът на т.а. „Мерецедес Атего“ би спрял преди
мястото на удара от момента на неговата реакция. Съгласно заключението по
повторната САТЕ ударът е настъпил в южната лента на платното за движение,
на място, което по широчина се намира на 1,80 м – 2,10 м северно от южната
граница на платното за движение. в. л., въз основа на направения от него
анализ и въз основа на показанията на свидетелите Д. и Н., дава заключение,
че пешеходецът Е. Б. е бил на платното за движение, в близост до лявата
страна на товарната композиция, спряна в северната лента, като между нето и
т.а. „Мерецедес Атего“ е нямало препятствия. От това положение
пешеходецът Е. Б. е предприел движение в посока на изток и към южната
лента. Установява се от заключението по КСМАТЕ, че ударът (контактът
между товарния автомобил и пострадалия Е. Б.) е настъпил в дясно странично
и леко задно в седалището на Е. Б.. В тази област на тялото е настъпил
контактът между товарния автомобил и пострадалия, съгласно дадените от в.
л. д-р Б. разяснения в о.с.з. от 13.11.2023г.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило на територията на Р. Р., за установяване наличието на
противоправно поведение са релевантни правилата за движение по пътищата,
касаещи поведението на участниците в движението – водачи на МПС и
пешеходци, установени от румънското законодателство. Приложими са
Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002г. относно движението по
обществените пътища и Решение № 1391/ 2006 от 4.10.2006г. за приемане на
Правилник за прилагане на Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002г.
относно движението по обществените пътища, съгласно съдебна поръчка,
постъпила от Министерството на правосъдието на Р. Р..
6
Съгласно разпоредбата на чл.48 от Извънредна наредба № 195 от
12.12.2002г. относно движението по обществените пътища водачът на
автомобил трябва да спазва ограниченията за скоростта на движение и да я
съобрази с пътните условия, така че във всеки един момент да може да
извърши безопасно необходимите маневри.
Така от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
причина за настъпилото ПТП е противоправното поведение на водача на т.а.
„Мерецедес Атего“, който е нарушил правилата за движение по пътищата,
конкретно нарушил е разпоредбата на чл.48 от Извънредна наредба № 195 от
12.12.2002г. относно движението по обществените пътища. Настоящият
съдебен състав приема, че скоростта на движение на т.а. „Мерецедес Атего“ е
била технически несъобразена с конкретните пътни условия. От данните по
делото безспорно се установява, че водачът на т.а. „Мерецедес Атего“ се е
движил със скорост 43 км/ч, която е по- ниска от максимално разрешената в
населеното място (съгласно разпоредбата на чл.49, ал. 1 от Извънредна
наредба № 195 от 12.12.2002г. относно движението по обществените пътища и
липсата на данни, че в участъка на ПТП е имало установено по- ниско
ограничение на скоростта), но която скорост е била технически несъобразена
спрямо видимостта към пешеходеца Е. Б.. Съгласно заключенията и на двете
експертизи при скорост от 35 км/ч водачът на т.а. „Мерецедес Атего“ би спрял
преди мястото на удара от момента на неговата реакция. Разпоредбата на чл.48
от Извънредна наредба № 195 от 12.12.2002г. относно движението по
обществените пътища задължава водачите на МПС да се движат с технически
съобразена с пътните условия скорост, така че да могат че във всеки един
момент да могат за извършат необходимата маневра, която в случая е спиране
на товарния автомобил. Техническите условия, които биха ограничили
скоростта до някаква технически съобразена скорост е видимостта в
настоящия случая. А видимостта е ограничена заради паркираните МПС
отляво на пътното платно, в посоката на движение на т.а. „Мерецедес Атего“,
и поради движение в тъмната част на деня, като към това следва да се добави
усложнения трафик. По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е
станало в тъмната част на денонощието, около 5,00 часа сутринта. От
показанията на св. Н. се установява, че в този участък на населеното място не
е имало улично осветление. От показанията на свидетелите Н. и Д. се
установява, че в лентата за насрещно движение за т.а. „Мерецедес Атего“ е
7
имало колона от идващи камиони, които са чакали да влязат в Б.. Тези
камиони са били спрели в насрещната за т.а. „Мерецедес Атего“ лента на
движение. Същевременно е имало движение на леки автомобили, насрещно за
движението на т.а. „Мерецедес Атего“, които автомобили са изпреварвали
спрелите камиони. Пътният участък е двулентов, ширината на пътното платно
е 7 м. Показанията и на двамата свидетели са еднопосочни относно наличието
на спряла колона от чакащи камиони в насрещната за т.а. „Мерецедес Атего“
лента за движение, както и за наличието на леки автомобили, които са
изпреварвали спрелите камиони. Така въз основа на показанията на двамата
свидетели се мотивира извод за наличие на усложнена пътна обстановка-
натоварен трафик на движение, в тъмната част на денонощието, в населено
място, в участък без улично осветление. От тази гледна точка са налице
обективни критерии, които ограничават технически съобразената скорост.
При така описаната пътна обстановка пешеходецът се явява предвидимо
препятствие, като е налице ограничена видимост към него. По изложените
съображения съдът приема, че основна причина за настъпилия инцидент е
това, че водачът на т.а. „Мерецедес Атего“ е управлявал товарния автомобил с
технически несъобразена скорост с оглед на ограничената видимост, която
водачът е имал към пострадалия пешеходец Е. Б.. Изложеното обосновава
извод за виновно и противоправно поведение на водача на т.а. „Мерецедес
Атего“, с оглед на разпоредбата на чл.48 от Извънредна наредба № 195 от
12.12.2002г. относно движението по обществените пътища. Отговорността на
водача т.а. „Мерецедес Атего“ за причинените на пешходеца Е. Б. травматични
увреждания вследствие на процесното ПТП не може да бъде напълно
изключена на основание чл.78, ал.4 от Извънредна наредба № 195 от
12.12.2002г. относно движението по обществените пътища, тъй като не е
изпълнено едно от кумулативно посочените условия за това, а именно водачът
на съответното МПС да е спазил законовите разпоредби относно движението
през участъка на ПТП.
По делото са изслушани показанията на св. М. Б.а /с. на ищеца/ относно
нейните преки впечатления за състоянието на ищеца след катастрофата и по
време на оздравителния процес, необходимостта от грижи, които близките на
ищеца са полагали за него, тъй като същият е имал затруднения при движение
и обслужване за ежедневни дейности. От показанията на свидетелката, които
съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК, се установява следното:
8
Непосредствено след инцидента и в продължение на няколко дни след това
ищецът е изпитвал силни болки въпреки обезболяващи медикаменти, които е
приемал. Бил е в шок. След операцията не е можел да се обслужва сам,
включително да пие вода и да се храни, което е продължило около 10-12 дни.
Не е можел да си отваря устата, пиел е вода със сламка. В продължени на 14
дни е трябвало да приема само добре пасирана храна, а след това нарязана на
фини кубчета, тъй като заради травмите е имал затруднение с дъвченето. По
време на целия престой в болницата – две седмици, и след това първата
седмица вкъщи е бил на 100 % обездвижен. Състоянието му е налагало да
бъде ангажиран рехабилитатор, който да го раздвижва и да поддържа
мускулатурата, в продължение на 40-50 дни, като през първия месец е
посещавал ищеца в дома му всеки делничен ден, след това през ден. На 40- ия
ден ищецът е започнал да се изправя и да се държи за проходилка. Седнал не е
можел да стои в леглото, след 20 дни проведена рехабилитация е започнал
леко да повдига гърба. Обслужван е бил изцяло от с.та си, в продължение на
40 дни се е хранел в леглото, ползвал е подлога и уринатор за физиологичните
нужди, личната му хигиена е била поддържана със сухи шампоани и
лавандулов спирт, с които с.та му е обтривала тялото. За първи път с.та му го
е изкъпала 40 дни след инцидента, като са ползвали санитарен стол. Ищецът
не е можел да ходи сам до санитарния възел, ползвал е помощни средства –
първо проходилка, след това патерици и санитарния стол. Инцидентът се
отразил на психиката на ищеца. Станал нервен, избухлив, замислен, бил
отчаян, че няма да се възстанови. Към настоящия момент ищецът се движи без
проблем, като единствено не може да стои дълго прав или седнал. Ако ходи
10-на минути, след това трябва да се подпре някъде, за да почине. Трябва да
кляка и да се изправя плавно и внимателно заради пластините. Не може да
тича и да скача. Имплантите няма да бъдат извадени, като е възможно след
време да се наложи смяна на цялата става.
При това положение, с оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено, че е налице фактическият състав
на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя
на описаните неимуществени вреди, а именно: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите.
Предявените искове по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени и
9
имуществени вреди против застрахователя са доказани по основание поради
наличието на основните елементи от състава му: наличие на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт
със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно деяние,
вреда и причинна връзка между тях). В полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди,
представляващи направени разходи от ищеца за негово лечение, и
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания вследствие на получените травматични увреждания.
При определяне размера на обезщетението за понесените от пострадалия
неимуществени вреди съдът съобрази следното:
Ищецът е претърпял следните травматични увреди: контузия на гръден
кош и главата, разкъсно- контузна рана на главата в областта на лицето и двете
коленни стави, мозъчно сътресение, травматичен шок, счупване на четвърто
ребро в дясно, закрито счупване на дъното на дясната тазобедрена става,
счупване на горното и долното рамо на дясната срамна кост. Претърпял е
оперативна интервенция – оперативно наместване и метална стабилизация на
счупеното дъно на дясна тазобедрена става и счупените горно и долно рамо на
дясната срамна кост. Поставени са импланти. Проведено му е медикаментозно
лечение с широк спектър медикаменти – анбиотици, антикоагуланти, водно-
солевни и глюкозни разтвори и др. Провеждал е рехабилитация.
Оздравителният и възстановителният процес е продължил дълго време,
около 6-7 месеца (съгласно заключението по КСМАТЕ), като е бил съпроводен
със силни болки и продължително страдание. За период от 40 дни е бил
изцяло на постелен режим, не е можел да използва санитарен възел и да се
къпе, бил изцяло обслужван от близките си. След това за да се придвижва и
обслужва е използвал помощни средства – проходилка, патерици и санитарен
стол. Изпитвал е битови неудобства по време на лечебния процес, изцяло му е
било променено ежедневието. Инцидентът се е отразил негативно и на
психиката и емоционалното състояние на ищеца. Към настоящия момент
ищецът е възстановен, придвижва се и се обслужва самостоятелно и може да
упражнява професията си на шофьор, но продължава да изпитва дискомфорт
при продължително стоене прав или седнал, както и физическата активност
му е ограничена, доколкото не може да тича, скача и извършва по- интензивно
10
физически активности.
С оглед гореизложеното, установената съдебна практика и принципите
на справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че исковата
претенция за обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е
доказана, а предявеният иск следва да бъде уважен в размер от 100 000 лв.
Посочената сума, според съда, справедливо възмездява ищеца за
претърпените в следствие процесното ПТП физически болки в обичаен размер
и характер.
При определяне размера, който ще се присъди на ищеца, следва да се
разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищецът е нарушил правилата
за движение по пътищата. За да е налице съпричиняване от страна на
пострадалия е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна,
т.е с действията си същият обективно и конкретно да е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването и
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало до неблагоприятния резултат.
От заключението по повторната САТЕ се установява, че ударът между
т.а. „Мерецедес Атего“ и пешеходеца Е. Б. е настъпил в южната пътна лента,
т.е. в лентата за движение на т.а. „Мерецедес Атего“. Установява се по
безспорен начин, че ищецът е навлязъл в южната лента без да се съобрази с
приближаващия т.а. „Мерецедес Атего“. Ударът е настъпил в южната пътна
лента по широчина на 1,80 м -2,10 м северно от южната граница на платното
за движение. Платното за движение е с широчина 7 м съгласно данните от
протокола за оглед, при което може да се обоснове извод, че широчината на
всяка от двете ленти за движение е по 3,5 м. Изводът, че ищецът е навлязъл в
лентата за движение на т.а. „Мерецедес Атего“ не се опровергава от
показанията на св. Д., тъй като свидетелят не е пряк очевидец на самия
сблъсък. Това, че за последно е видял ищеца Е. Б. да проверява дисплея на
агрегата на техния камион, не изключва възможността, че след това ищецът е
навлязъл в южната пътна лента. Св. Д. не е наблюдавал непрекъснато
движението на ищеца Е. Б. по пътното платно до момента на удара с т.а.
„Мерецедес Атего“.
Съгласно разпоредбата на 72, ал. 2 от Извънредна наредба № 195 от
11
12.12.2002г. относно движението по обществените пътища пешеходците имат
предимство пред водачите на превозни средства само, когато пресичат
обществените пътища при специално устроени, обозначени и сигнализирани
места или при зелен цвят на светофара, предназначен за пешеходци.
Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.3 от Извънредна наредба № 195 от
12.12.2002г. относно движението по обществените пътища пресичането на
обществения път от пешеходци става перпендикулярно на оста му, през
специално устроени и надлежно обозначени места, а при липса на такива –
населени места – на пресечките на улиците, само след като са се уверили, че
могат да го пресекат без да създават опасност за тях и за останалите
участници в движението.
По делото не е спорно, че на мястото на удара не е имало пешеходна
пътека или светофар. Следователно ищецът като пешеходец не е имал
предимство пред водача на т.а. „Мерецедес Атего“, предприел е навлизане в
лентата за движение на т.а. „Мерецедес Атего“ на необозначено за пешеходци
място, като така с поведението си е допринесъл за настъпилия вредоносен
резултат.
По изложените съображения съдът намира, че е налице съпричиняване в
размер на 30 %, с оглед на което определеното обезщетение следва да се
редуцира до сумата от 70 000 лв.
Искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да
бъде уважен изцяло, за пълния претендиран размер по следните съображения:
От заключението по КСМАТЕ се установява, че разходите, направени
под формата на потребителски такси, такса придружител, транспорта с
линейка от гр. В. до гр. П. и от УМБАЛ „Св. Георги“ до дома на ищеца,
закупуването на остеосинтезиращи тела, както и закупените медикаменти,
превързочни материали, извършените консултации със съответните
специалисти са били необходими за лечението на ищеца. По делото са
представени писмени доказателства – фактури и касови бележки, от които се
установява размерът на направените от ищеца разходи, както и че сумите са
заплатени и възлизат в общ размер на сумата от 5850,46 лв.
От показанията на св. Б.а се установява, че за период от около 50 дни
ищецът е ползвал услугите на рехабилитатор, който е идвал в дома му и на ден
12
му е плащано по 20 лв., с оглед на което претенцията на ищеца за сумата от
960 лв. (48 дни х 20 лв.), представляваща разходи за рехабилитатор, се явява
доказана.
Следователно от събраните по делото доказателства се установява, че
въпросните разходи са били необходими за лечението на ищеца, същите са
действително извършени, както и техния размер възлиза общо на сумата
6810,46 лв.
Така установения размер на обезщетение за претърпените имуществени
вреди, предвид на установеното съпричиняване в размер на 30 %, на следва да
се редуцира до сумата от 4767,32 лв.
По иска за присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че няма данни застрахованият да е
уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният момент на
забавата е от датата на уведомяване на застрахователя от увреденото лице или
от датата на предявяване на претенцията пред него. От представените от
ищеца писмени доказателства – застрахователна претенция, вх. № 12284/
01.11.2021г. по описа на ответното дружество /л.34/, се установява, че
ответното дружество е уведомено на 01.11.2021г.
С оглед на горното претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение ще
бъде уважена считано от 01.11.2021г.
В частта по разноските.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 9139,60 лв., съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК, като по делото са представени
доказателства за извършените разноски. По съразмерност, съобразно
уважената част от исковете, на ищеца ще бъдат присъдени разноски в размер
на 6397,72 лв. /9139,60 лв. х 0,7/.
13
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в
настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбите на
чл.7, ал.2, т.3 и т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакцията на цитираните разпоредби към
датата на сключване на договора за правна услуга- 15.02.2022г.), възлиза общо
за двата иска на сумата от 5040,62 лв. с вкл. ДДС. Съобразно уважената част
от исковете, на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 3528,43 лв. с вкл. ДДС /5040,62 лв. лв. х 0,7/.
Адвокатското възнаграждение ще бъде присъдено на Адв. д. „М. и И.“, за
което е представен договор за правна услуга /л.42/, от който договор се
установява, че е договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2
вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответното застрахователно дружество претендира разноски в общ
размер на 3275 лв., за което са представени доказателства за извършени
такива, като по съразмерност на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 982,50 лв. /3275 лв. х 0,3/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие причинените му телесни увреждания в резултат на настъпило на
*****г. пътно- транспортно произшествие в с. Б., Р., между ищеца като
пешеходец и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего“, с рег. №
*****, в размер на 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 01.11.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата
до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
14
67А, да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, обезщетение
за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпило на *****г. пътно-
транспортно произшествие в с. Б., Р., между ищеца като пешеходец и товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего“, с рег. № *****, в размер на
4767,32 лв. /четири хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет
и две стотинки/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 01.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 6810,46 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, разноски в
размер на 6397,72 лв. /шест хиляди триста деветдесет и седем лева и
седемдесет и две стотинки/ за производството по търг. дело № 99/ 2022г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на Адв. д. „М. и И.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. П.***, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер на
3528,43 лв. /три хиляди петстотин двадесет и осем лева и четиридесет и
три стотинки / за производството по търг. дело № 99/ 2022г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Е. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П. ***, да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, разноски в
размер на 982,50 лв. /деветстотин осемдесет и два лева и петдесет
стотинки/ за производството по търг. дело № 99/ 2022г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив.
Сумата може да бъде изплатена от „Застрахователна компания Лев Инс“
АД на ищеца по банкова сметка: *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15
16