№
.................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на втори
април 2019 година, в състав:
Председател: Мария
Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния съдия М.
Иванова-Даскалова административно дело №3181 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следв. от АПК, приложим на основание чл.238,
ал.2 от Закона
за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/.
Образувано е по препратена
от ВАС и АССГ по подсъдност и компетентност и постъпила в съда с вх.№10797/15.11.2018г. жалба на
Сдружение "Институт по медиация и извънсъдебно разрешаване на спорове"-град
Варна срещу Заповед №РД09-1145/04.07.2018г.
на Заместник-министъра на образованието и науката, с която
на основание чл.236 ал.1 т.2 във вр. с
чл.232, ал.3 и чл.233, т.1 и т.2 от ЗПУО е отказал да одобри представените програми за
повишаване квалификацията на педагогическите специалисти,
представляващи 12 програми за обучение, внесени от сдружението със заявление с
вх.№09-96/16.04.2018г. с искане за одобряевие и вписване в информационния регистъ по чл.229,
ал.1 от ЗПУО.
С жалбата се оспорва Заповедта за отказ като издадена
в нарушение на материални и
процесуални разпоредби на закона. Неправилно
било преценено от издателя й, че програмите: „Обучение по
медиация“, „Надграждащо обучение
„медиация в образованието“, „Справяне със стреса и
напрежението на работното място, разрешаване на конфликти и овладяване на
гнева“ и „Промени в Закон за
защита на личните данни в съответствие е регламент EU 2016/679-GDPR и
прилагането в образователната институция“
не са насочени към развиване на компетентностите, определени в
професионалните профили на педагогическите специалисти, съгласно чл.232, ал.3
от ЗПУО. Тези области били с особена обществена
значимост, вкл. с оглед
предвиденото привличане и работа с медиатори и местни общности
в чл.3, ал.2., т.7 на ПМС №100/08.06.2018г.
за създаване и функциониране на Механизъм за съвместна работа на
институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и
ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст.
Със Заповед №РД 06-1151 от
20.10.2017г. на Началника на РУО-Варна било
наредено създаването на организация по изпълнение на дейността по „Прилагане
на медиацията в училище, между ученици, учители, родители“. В информационния
регистър на одобрените програми за квалификация на МОН имало
одобрени 26 програми, свързани с прилагане на
медиацията в образованието. По–голямата част от
тях се провеждали от несертифицирани
обучители, които не са медиатори, което всеки можел
да установи при справка в публичния единен регистър на медиаторите.
Така МОН нарушавал Закона за медиацията
и свързаните с него подзаконови нормативни актове. Програмата „Справяне със стреса и напрежението на
работното място, разрешаване на конфликти и овладяване на гнева“ изцяло покривала изискванията на чл.232,
ал.3 от ЗПУО. В регистъра имало
десетки одобрени програми покриващи тази
тематика. Като
аргумент за актуалността на програмата, свързана с промените в Закона за защита
на личните данни се изтъква, че е въведен новият регламент за управление на личните данни,
а образователните институции нямали нужната подготовка
за прилагането му и нямало изготвен
единен стандарт за управление на личните данни. Изразяват несъгласие
с мотивите в Заповедта, с които е отказано одобрение на програмите: „Надграждащо обучение
„Медиация в образованието“; „Модел за успешна
работа е ромски деца и родители“; „Повишаване мотивацията
за работа на учителите“; „Новият учител в
клас-трудности и предизвикателства“; „Превенция на
проблемното поведение в училище. Работа с трудни поведения“,„Формиране на умения
за ефективно общуване в образователната среда“; „Справяне със стреса и напрежението на работното
място, разрешаване на конфликти и овладяване на гнева";„Увеличаване на
ефективността на процеса на обучение в мултикултурна среда“; „Промени в Закон за
защита на личните данни в съответствие с регламент EU 2016/679—GDPR и
прилагането в образователната институция"; „Възрастови кризи при децата“;
„ Ефективни подходи от страна на педагогическите специалисти“,
„Емоционалната интелигентност- основа за успешна професионална реализация,
ефективна комуникация и превенция на агресията".
С приложените към програмите документи
удостоверили, че обучителите притежават нужната квалификация. Професионалният
им опит се установявал от представените
автобиографии, референции и др. Допълнителни документи
не се изисквали по закон към момента на
подаване на заявлението, нито им били изискани от МОН.
Липсата на достатъчна мотивировка за отказа водело до съмнение за начина на
формиране на съображенията за издаване на
заповедта. Изложените такива били невярни, тъй като всички обучители
включени в цитираните програми били
магистри, като Д. Г. и Л. С. имали
по две магистърски специалности, а Л. Ж. С. и В. Д. И. били експерти в областта и
на невролингвистичното програмиране. Всички обучители имали
допълнителни специализации и утвърдени практики,
видно от автобиографиите, дипломите
и референциите им. Всички обучители били сертифицирани медиатори
и сертифицирани обучители. Освен това Сдружението било
с дългогодишна история, сертифицирано по международна система за
управление на качеството за всички дейности, в съотвествие с изискванията на
ISO 9001:2015 и обединявало утвърдени експерти в
областта на медиацията, воденето на преговори, управлението на конфликти, ефективната комуникация и др.
обучения за личностно развитие. Обученията
по програмите внесени за одобрение били
силно практически ориентирани и
включвали модули от областта на
психологията и психотерапията, изготвени от психотерапевтите в екипа;
правна рамка, регламенти, както и кратък преглед на правните последици и
обществен ефект, изготвен от юристите в екипа.
Поради това неправилно била постановена Заповедта за отказ за одобряването им с
доводи за липса на квалификация и опит на обучителите, които били неверни. Претендират
отмяна на Заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание представителят
на сдружението поддържа жалбата. В хода по същество упълномощеният процесуален
представител моли жалбата да бъде уважена като основателна. Счита за доказано, че
мотивите за отказа са неоснователни, като се позовава на приетата по делото Заповед
№РД 06-1151 от 20.10.2017г., с която била възложена организация за прилагане на
медиацията в училище между ученици, учители и родители за първите пет програми,
както и на Заповед №РД-09-327/16.01.2019г., с която били одобрени същите
програми, за същите обучения, със същите обучители. Претендира отмяна на
Заповед №РД 09-1145/04.07.2018г. и преписката по заявление с вх. №
09-96/16.04.2018г. да бъде върната за ново разглеждане и произнасяне от Зам.
министъра на образованието и науката. Моли за присъждане на разноските за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
- Заместник-министъра на образованието и науката Т. М. в съпроводителното писмо не изразява становище
по жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорената
заповед за отказ.
Като
взе предвид твърденията и оплакванията в жалбата, прецени приетите по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, с оглед разпределението на доказателствената
тежест между страните и предвид приложимите правни разпоредби, в рамките на
задължителната проверка по чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, Съдът достигна
до следните фактически установявания и правни изводи:
На
13.04.2018г. било изпратено по куриер и в Министерство на образованието и
науката на 16.04.2018г. постъпило и било заведено с вх.№09-96/16.04.2018г. заявление
от Сдружение "Институт по медиация и извънсъдебно разрешаване на
спорове" – гр.Варна, представлявано от Л. С., с което за одобрение и вписване в
информационния регистър по чл.229, ал.1 от ЗПУО са внесени 12 програми за
обучение и повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, с
наименования както следва:
1/„Обучение
по медиация“;
2/„Надграждащо
обучение „медиация в образованието“;
3/„Модел
за успешна работа е ромски деца и родители“;
4/„Повишаване
мотивацията за работа на учителите“;
5/„Новият
учител в клас-трудности и предизвикателства“;
6/„Превенция
на проблемното поведение в училище. Работа с трудни поведения“;
7/
Формиране на умения за ефективно общуване в образователната среда“;
8/„Увеличаване
на ефективността на процеса на обучение в мултикултурна среда“;
9/„Справяне
със стреса и напрежението на работното място, разрешаване на конфликти и
овладяване на гнева“;
10/„Промени
в Закон за защита на личните данни в съответствие е регламент EU 2016/679-GDPR
и прилагането в образователната институция“
11/„Възрастови
кризи при децата. Ефективни подходи от страна на педагогическите специалисти“;
12/„Емоционалната
интелигентност-основа за успешна професионална реализация, ефективна
комуникация и превенция на агресията".
Към
всяка от тези програми заявителят приложил документи с описание на материално-техническите
и информационни ресурси, с които гарантира качествено провеждане на обучението;
списък на обучителите с приложени професионални автобиографии и документи за
образованието и квалификацията им; декларации от тях, че са съгласни да
провеждат обучението; по три референции за всеки от обучителите. Със
заявлението за всяка програма е представен документ, удостоверяващ прилагането
на сертифицирана система за управление на качеството, описание на вътрешната
система за управление на качеството, както и документ за заплатена такса за
разглеждане на заявлението и извършване на оценка на програмите за обучение.
За
оценка на заявлението и 12-те програми от сдружението е заплатена такса в
размер на 1210лв. Заявлението и 12 програми са разгледани от държавния експерт
от дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ - Ст. Мицова, която на
04.05.2018г. оценила съответствието им с нормативните изисквания в 1бр. карта
за проверка – част 1 /л.1040 от
преписката/ и 12 броя карти за проверка – част 2 /приложени в преписката на
листи: 105, 214, 329, 427, 432, 537, 571,
684, 798, 857, 946, 1035. В тези карти в табличен вид с „да“ и „не“ експерта
отразил констатациите си за съответствието на всяка от 12 програми с
изискванията и крайната му си обща оценка дали съответната програма отговаря на
изискванията или не. Прави впечатление, че в част от графите има поправки и
задрасквания.
В
Карта за проверка– част 1, в табличен вид са нанесени данните от проверката на
капацитета на обучаващата организация във връзка с конкретното заявление и
крайната оценка на експерта, че „Института по медиация и извънсъдебно
разрешаване на спорове“ е организация, която отговаря на изискванията.
В
Картата за проверка – част 2 за всички 12 програми експерта от дирекция „ККР“
отразил с „Не“ общата си оценка за съответствиено на всяка от програмите с изискванията.
За програмите „Обучение по медиация“, „Надграждащо обучение „Медиация в
образованието“, „Модел за успешна работа с ромски деца и родители“, „Повишаване
мотивацията за работа на учителите“ експерта поставил „Не“ в таблицата в
графата за съответствие на целите на програмата с изискването да са насочени
към развиване на компетентностите, определени в професионалните профили на
педагогическите специалисти. В картите за проверка част 2 за всички 11
програми, без програмата „Обучение по медиация“, експерта поставил „не“ в
графите свързани с обучителите, за това дали притежават професионален опит,
свързан с целите на програмата, придобит в практиката и в графата за притежаван
опит, свързан с целите на програмата, придобит в провеждането на обучения.
Заявлението
с програмите са внесени за разглеждане на заседание на 05.06.2018г. на Комисията
за одобряване на програмите за повишаване на квалификацията на педагогическите
специалисти, определена със Заповед №РД 09-2308/26.04.2018г. на Министъра на
образованието и науката, изменена и допълнена със Заповед № РД
09-2445/30.05.2017г., изменена със Заповед №РД 09-149/30.01.2018г., изменена
със Заповед №РД 09-405/09.03.2018г., изменена със Заповед №РД 09-407/09.03.2018г.,
изменена и допълнена със Заповед №РД 09-636/30.03.2018г. Разгледано е в т.2 под
№1 от Комисията и видно от Протокол №5/05.06.2018г. /л.56 от адм.дело
№13005/2018г. на ВАС/, за него и предложените за одобрение 12 програми и обучителите,
извършилият оценката за съответствие с нормативните изисквания държавен експерт
докладвал:
За
обучителят В. А.С. - че е машинен инженер; че е преминала обучения за търговски
медиатор, семеен медиатор, медиация в граждански и търговски спорове и е работила
в извънсъдебно разрешаване на спорове.
За
обучителят Е. Б. Б. - че е магистър по психология, приложна психология,
специалист по руски език и литература, че не е работила като учител и е вписана
в регистъра на Министерството на правосъдието.
За
обучителят Д. Г. Г. - че е юрист,
магистър по психология без опит в образователната система.
За
обучителят Л. Ж. С.– че е юрист.
За
обучителят В. Д. И. - че е магистър по
психология, психологическо консултиране, организационна диагностика и
консултиране; че е вписана в Единния регистър на медиаторите към Министерството
на правосъдието; че е обучител по медиация, но никога не е водила такова
обучение по темата и няма опит по темата.
В
протокола по тази точка касаеща заявлението на сдружението е отразено: „Решение
за отказ.“. Протоколът №5/05.06.2018г. на Комисията е подписан от зам.
председателя й и протоколиста, като под формата на приложения към него са
изготвени няколко списъка, сред които Приложение №2 - списък на одобрените програми
и заявителите им и Приложение №3 – списък на програмите, за които да бъде
издадена заповед за отказ за вписване в регистъра. В това Приложение №3 към Протокола
на Комисията в т.4 е посочен Института по медиация и извънсъдебно разрешаване
на спорове и внесените от него 12 броя програми, за което е предложено да се
издаде отказ за одобряване и вписване в регистъра.
На
04.07.2018г. въз основа на протокол №5/05.06.2018г. от заседанието на Комисията, като взел предвид подаденото от „Института
по медиация и извънсъдебно разрешаване на спорове“ с УИН 8950 заявление с вх.№09-96/16.04.2018г.
и приложените към него документи и книжа, на основание чл.236, ал.1, т.2, във
връзка с чл.232, ал.3, чл.233, т.1 и т.2 от ЗПУО, във връзка със Заповед №РД
09-2589/20.06.2017г. на Министъра на образованието и науката от Заместник
министъра на образованието и науката Т. М.
е издадена Заповед №РД09-1145/04.07.2018г.,
с която е отказано одобрение на представените 12 броя програми за повишаване
квалификацията на педагогическите специалисти. В Заповедта са изложени мотивите
за отказа за одобряване по отношение на 12-те броя програми с
указания за реда и сроковете за обжалването й.
Жалбата
е допустима. Подадена е по пощата на 14.08.2018г. - в 14-дневния срок считано
от 01.08.2018г., когато Заповед №РД09-1145/04.07.2018г. на Заместник министъра
на образованието и науката е връчена на пълномощник на СНЦ „Институт по
медиация и извънсъдебно разрешаване на спорове“ /видно от писмо, пълномощно и
разписка, приложени на л.14-16 от адм.дело №13005/2018г. на ВАС/. Заповедта за
отказ за одобряване на внесените от Сдружението 12 броя програми за обучение е
административен акт, който засяга неблагоприятно правната му сфера, което
поражда за него правен интерес по чл.147 ал.1 от АПК и активна легитимация да
го оспори пред съда.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Програми
за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти за
одобрение и вписване в регистъра съгласно чл.230 от ЗПУО може да представят лица,
регистрирани по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с
нестопанска цел или на Закона за кооперациите, както и лица, учредени в
съответствие със законодателството на друга държава членка. Производството за
одобряване на програмите за обучение за повишаване квалификацията на
педагогическите специалисти започва с подаване от лице от изброените на писмено
заявление със съдържание по чл.231 ал.2 от
ЗПУО, към което са приложени документите изброени в чл.231 ал.3 от ЗПУО.
Заявленията и приложените към тях документи може да се подават всяка година от
1-во до 15-о число на месеците ноември и април. Съгласно чл.236 ал.1 от ЗПУО Министърът
на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице се
произнася като издава заповед за одобрение на програмата или отказва одобрение
на програмата.
В
чл.238 ал.1 от ЗПУО e разписано, че Министърът
на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице отказва да
одобри програмата за обучение, когато: не са представени всички документи по
чл. 231; представените документи са непълни или не са в определените вид и
форма; не са спазени изискванията на чл. 232, 233 и 234 от ЗПУО.
От
приетата по делото Заповед №РД09-2589/20.06.2017г. /л.38 в адм.дело
№13005/2018г. на ВАС/ се установява, че с нея Министърът на образованието и
науката К. В. е възложил на заместник-министъра на образованието и науката Т. М. правомощията си да издава заповеди за одобрение
или за отказ за одобрение на програмите за обучение и повишаване на
квалификацията на педагогическите специалисти, както и заповеди за промяна или
за отказ за промяна на съдържанието на одобрени програми и заповеди за промяна
или за отказ за промяна на обучителите. Това делегиране на правомощия е
извършено в съответствие с предвидената възможност в чл.236 ал.1 от ЗУПО, с
оглед на което оспорената Заповед №РД09-1145/04.07.2018г. е волеизявление на
компетентен орган. Издадена е в писмена форма, с мотиви и диспозитив, с оглед
на което формално отговаря на изискванията на закона.
От
доказателствата се установява, че заявлението е процедирано съобразно законовите
разпоредби. То е подадено по куриер на 13.04.2018г. - в законовия срок, от
легитимирано лице и е заведено с вх.№09-96 при постъпването му на 16.04.2018г. в
Министерството на образованието и науката. Правилно заявлението с предложените
за одобрение програми е внесено за разглеждане от Комисията, създадена като специализирано
обслужващо звено съобразно чл.229 ал.1 и ал.2 от ЗПУО от Министъра на
образованието и науката със Заповед №РД09-2308/26.04.2017г. /л.39 и следващите
от адм.дело №13005/2018г. на ВАС/. В съответствие с правомощията и реда
разписан в Заповед №РД09-2308/26.04.2017г. на Министъра, държавния експерт в
дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ Ст. Мицова в качеството й на служител
от оперативния състав по т.2 от Заповед №РД09-2308/26.04.2017г. е разгледал заявлението
и внесените с него програми за обучение и е оценил съответствието им с нормативните
изисквания. В Карта за проверката за всяка програма в таблица експерта е
отразил с „да“ и „не“ констатациите си за съответствието на всяка от програмите
на отделните нормативни изисквания, както и за квалификацията и опита на обучителите.
Заявлението
с предложените 12 програми от сдружението са разгледани на заседание на
Комисията, чийто състав е определен с представените по делото заповеди на
министъра. Изслушана е оценката на експерта съгласно т.4 от Заповед
№РД09-2308/26.04.2017г. и е взето решение от Комисията да се откаже одобряване
на програмите. За проведеното заседание на Комисията е съставен Протоколът №5/05.06.2018г.
съгласно т.6 от Заповед №РД09-2308/26.04.2017г., в който е отразеното взетото решение
по заявлението на сдружението, по другите заявления, като в отделни приложенията
към протокола са приложени списъци на програмите, които се да се одобрят, както
и тези , за които да се постанови отказ за одобряване, съгласно т.3 от Заповед
№РД09-2308/26.04.2017г.
При
съобразяване на заявлението и приложените към него документи, както и Протокола
с решението на Комисията и становището на експерта оценил програмите, Заместник-министъра
на образованието и науката издал оспорената Заповед, с която отказал одобрение
на 12 броя програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти,
внесени от „Институт по медиация и извънсъдебно разрешаване на
спорове"-град Варна.
Отказът
за одобряване на четири от програмите: „Обучение по медиация“, „Надграждащо
обучение „Медиация в образованието“, „Справяне със стреса и напрежението на
работното място, разрешаване на конфликти и овладяване на гнева” и „Промени в
Закон за защита на личните данни в съответствие с регламент EU 2016/679-GDPR и
прилагането в образователната институция“ е мотивиран с това, че целите им не били
насочени към развиване на компетентностите, определени в професионалните профили
на педагогическите специалисти, което е квалифицирано като неспазване на
изискването на чл.232, ал.3 от ЗПУО.
Тези
мотиви в Заповедта представляват краен извод, който само пресъздава текста на
една от предвидените в закона хипотези за отказ – текста на чл.238 ал.1 т.3 във
вр. с чл.232 ал.3 от ЗПУО. В Заповедта обаче липсва посочване на конкретните
факти и обстоятелства, които административният орган е възприел за установени и
въз основа на които е направил крайния извод, че целите на конкретните четири
програми не са насочени към развиване на компетентностите, определени в
професионалните профили на педагогическите специалисти. Поради това основателно
е оплакването в жалбата, че в тази част отказът не отговаря на изискването на чл.59
ал.2 т.4 от АПК.
Видно
от депозираните със заявлението формуляри за тези четири програми, в т.3.2 от
тях са посочени целите на всяка от програмите, както изисква чл.232 ал.1 т.2 от
ЗПУО. Освен това във формулярите са посочени всички педагогически специалисти,
към обучение на които е насочена отделната програма и те са: учители, директори,
заместник-директори, ръководители на направление "Информационни и
комуникационни технологии"; педагогически съветници, психолози; възпитатели;
логопеди, рехабилитатори, ресурсни учители; корепетитори, хореографи, треньори.
През 2018г. когато е проведено административното производство по заявлението и
издадена обжалваната Заповед, в сила е Наредба №12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти, издадена от Министъра
на образованието и науката. В Раздел IV „Професионални профили на
педагогическите специалисти“ от тази наредба в чл.42 ал.1 е разпсано, че професионалният
профил на педагогическия специалист определя необходимите компетентности като
съвкупност от знания, умения и отношения, които са необходими за: 1. заемане и
изпълняване на определена длъжност; 2. определянето на приоритети за
професионалното усъвършенстване; 3. кариерното развитие; 4. подпомагане на
самооценката и за атестирането на педагогическия специалист.
Необходимите
компетентности като съвкупност от знания, умения и отношения за всеки вид
педагогически специалист са определени в професионалния профил, както следва:
за учител - в приложение № 2; за директор – в приложение № 3; за заместник-директор
– в приложение № 4; за ръководител на направление "Информационни и
комуникационни технологии" – в приложение № 5; за възпитател – в приложение
№ 6; за психолог – в приложение № 7; за педагогически съветник – в приложение №
8; за логопед – в приложение № 9; за рехабилитатор на слуха и говора – в приложение
№ 10; за корепетитор – в приложение № 11; за хореограф – в приложение №12; за треньор
по вид спорт – в приложение №13 от Наредбата. В тези приложения сред необходимите
компетентности, които трябва да притежават, да усъвършенстват и да развиват
педагогическите специалисти има такива, свързани с управление на процесите в
отделни групи или паралелки; с умения за работа с различни групи, с родители и
други заинтересовани страни; за умение за работа в екип; за познаване и прилагане
на техники за превенция и справяне в конфликти и за разрешаване на конфликтни ситуации;
за подбиране на методи и подходи, ориентирани към формиране на съпричастност,
ангажираност, солидарност, съобразяване с личностните и ценностните различия
между хората като основа за взаимно разбирателство; за познаване причините и
факторите за агресивно, асоциално и антисоциално поведение и прилага начините
за противодействие и реагиране при всяка специфична ситуация; за подкрепа на
усилията на родителите на деца и ученици със специални образователни
потребности, с обучителни трудности или в неравностойно положение за справяне с
различни социални проблеми-изолация, бедност и др. Тези компетентности са свързани
с целите на програмите.
Прави
впечатление, че в Заповедта за отказ и в Протокола на Комисията не е извършена
конкретна съпоставка на целите на всяка от четирите програми и компетентностите
на отделните видове педагогически специалисти. Не са взети предвид компетентностите,
които се изисква отделните видове педагогически специалисти да притежават, да
придобиват и да усъвършенстват, сред които както бе изложено по-горе има и
такива, които са свързани с конфликти и стресови ситуации, за разрешаване на които
способ е медиацията. Всички видове педагогически специалисти работят с физически
лица и документи, съдържащи лични данни, които са обект на защита от Закона за
защита на личните данни и съответния регламент. С оглед изискванията към
педагогическите специалисти да са запознати с нормативната уредба свързана с
работата им, не са ясни съображенията, поради които е направен извода, че целта
на програмата свързана с промените в Закона за защита на личните данни в
съответствие с регламент EU 2016/679-GDPR и прилагането им в образователната
институция не е насочена към развиване на компетентностите, определени в
професионалните профили на педагогическите специалисти.Освен че липсва
обосновка и конкретика за извода, че целите на четирите програми не са насочени
към развиване на компетентностите, определени в професионалните профили на
педагогическите специалисти, от Приложение №2 към Протокол №5/05.06.2018г. е
видно, че сред предложените от Комисията за одобряване програми фигурират
такива, свързани със справяне с конфликти и разрешаване на проблеми, с
агресията и стреса в училище, с образователна медиация, с новата правна уредба
за защита на личните данни и т.н.
С
оглед изложеното се налага извода, че при постановяване на Заповедта за отказ
за одобряване на четирите програми заради неспазване на изискването на чл.232,
ал.3 от ЗПУО е подходено формално и неправилно. Доводите в жалбата, че от
особена обществена значимост е усвояването от педагогическите специалисти на
знания и умения в областта на медиацията, с оглед прилагането им в системата на
образованието за разрешаване на конфликти и конкфликтни ситуации, за справяне
със сътресови ситуации, свързани с напрежение и такива по овладяване на гнева и
т.н. е основателно и доказано. Липсата в Заповедта и в материалите в
преписката, вкл. в протокола на комисията, на конкретни установявания и
преценка на целите на всяка от четирите програми и съпоставка с конкретните компетентности,
определени в професионалните профили на педагогическите специалисти обосновава
извода за неправилност и незаконосъобразност на отказа.
Основателно
и подкрепено от документите за обучителите, депозирани с програмите, е
оплакването в жалбата за неправилно заключено в Заповедта, че обучителите за
11-те програми без програмата „Обучение по медиация“ не отговарят на
изискването да притежават висше образование с образователно-квалификационна
степен „магистър“ и професионална квалификация, която да отговаря на целите на
програмата, както и професионален опит, свързан с целите на програмата,
придобит в практиката или в провеждането на обучения. В съответствие с
изискването на чл.231 ал.3 от ЗПУО към заявлението за всяка програма е имало
приложен списък на обучителите, с професионални автобиографии за всеки от тях и
документи за образованията и квалификациите, които има и по три и повече референции.
От тези документи се установява, че всички посочени за обучители лица: Е. Б. Б.
, В. А.С., Д. Г. Г. , В. Д. И. и Л. Ж. С. притежават висше образование с
образователно-квалификационна степен „магистър“. От тях Д. Г. и Л. С. имат по
две магистърски специалности. Освен дипломи за завършено образование и
свидетелства за придобитите професионални квалификации, за всички обучители са
представени множество удостоверения и сертификати за допълнителни
специализации, успешно завършени курсове и практики. Основателно и доказано е, че всички обучители са
сертифицирани медиатори, които с изключение на Д. Г. Г. , са вписани в Единния
регистър на медиаторите към министерството на правосъдието. Действително в ЗПУО
няма изискване за представяне на други по вид документи за обучителите.
Основателно и в съответствие с доказателствата се изтъква от представителят на жалбоподателя,
че след депозиране на заявлението не са им изисквани да представят допълнително
документи във връзка с обучителите.
Съгласно
чл.235 ал.1 от ЗПУО не се оценяват заявления, които не съдържат всички
необходими документи, като при констатирани несъответствия в представените
документи с изискванията на чл.231 и 232 заявителят се уведомява писмено за
допуснатите несъответствия и за срока за отстраняването им, който не може да е
по-кратък от 10 работни дни. В преписката няма данни и доказателства заявителят
да е уведомяван за констатирани несъответствия в представените документи и да
са му изискани да представи допълнително:
-документи за
притежаване от обучителите на квалификация, която отговаря на целите на съответната
програма;
-документи за професионалния
опит, който обучителите имат в практиката си и който е свързан с целите на съответната
програма, за която са предложени за обучители или за професионалния опит, който
имат в провеждането на обучения, свързан с целите на съответната програма.
В резултат на това Заповедта за отказ е
неправилна и незаконосъобразна. От една страна, мотивите за отказа да се
одобрят 11 от предложените програми са липсата на професионална квалификация на
част от обучителите и липсата на професионален опит на другата част от
обучители. При наличие на представени със заявлението професионални
автобиографии, дипломи, сертификати, референции и др. за всеки обучител, като
не са изложени конкретни мотиви и не е направена преценка на тези документи,
липсва яснота как те са били преценени от административният орган и какви
професионални квалификации обучителите е трябвало да имат. Относно наличието
или липсата на професионалния опит на обучителите, ако административният орган
е преценил, че представените със заявлението професионални автобиографии и др.
книжа не са достатъчни за да се установи имат ли или нямат такъв, то на
заявителя е следвало да се укаже това с възможност съобразно чл.235 ал.2 от
ЗПУО във вр. с чл.231 ал.3 т.2 от ЗПУО в допълнителен срок да отстрани несъответствията
в заявлението си, като представи допълнителни документи, удостоверяващи
професионалния опит, свързан с целите на съответната програма за лицата, които
предлага за обучители по нея, който са придобили в практиката или в
провежданите обучения. Фактът, че не е процедирано така и липсата на анализ и
преценка на представените за обучителите професионални автобиографии,
референции и др. кореспондират с оплакването в жалбата, че заявлението и
програмите са разгледани формално, а отказът за одобряването им е без ясни и
конкретни мотиви. Този извод се налага и от текста на мотивите в самата Заповед
за отказ. В тях за обучителите по 11 от предложените програми като съображение
за неодобряването им е цитиран дословно текста на чл.233 т.2 от ЗПУО, който е
свързан с две различни хипотези на придобиване на професионален опит у
обучителя – на такъв придобит в практиката му или на такъв, придобит в
провеждани от него обучения. В чл.233 т.2 от ЗПУО е въведено като необходимо наличието
у обучителя на професионален опит във връзка с целта на дадената програма, като
е приравнен опита добит в практиката на този, придобит в хода на провеждани
обучения.
При
наличието на представени конкретни документи и книжа с данни за опита на всеки
от обучителите, неправилно и незаконосъобразно в Заповедта за отказ не е
посочено за всеки от тях конкретно какво административният орган е приел по
отношение опита им в практиката и за опита им в провежданите от тях обучения.
Вместо това общо за няколко обучители в Заповедта е посочено:“ ...не притежават
професионален опит, свързан с целите на програмата, придобит в практиката или в
провеждането на обучения...“. Това прави невъзможно за адресата на Заповедта, а
и за съда да разбере каква е преценката на издателя на отказа за опита на
конкретния обучител. Това доказва оплакването, че при издаване на Заповедта за
отказ е подходено формално и бланкетно. Законодателят е използвал съюза „или“ в
чл.233 т.2 от ЗПУО, защото е предвидил две алтернативи за придобиване на
необходимия професионален опит от обучителя. Правилното прилагане на тази
законова разпоредба при постановяване на отказ за одобряване на програма заради
липса на професионален опит у даден обучител изисква административния орган да
констатира, че той не притежава нито професионален опит добит в практиката, във
връзка с целите на дадената програма, нито професионален опит, добит в провеждани
обучения.
С
оглед гореизложеното се налага крайния извод, че Заповед
№РД09-1145/04.07.2018г. на Заместник-министъра на образованието и науката е
неправилна и незаконосъобразна, с блакетни и общи мотиви, в производство, което
само формално е проведено по процедурата, без да са изяснени съществени факти и
обстоятелства за правилното прилагане на закона, което е основание за отмяната
й по чл.146 т.2, т.3 и т.4 от АПК. На основание чл.173 ал.1 от АПК преписката
следва да бъде върната на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания
по тълкуването и прилагането на закона.
Съобразно
изхода на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски на жалбоподателя
следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната стана - Министерство
на образованието и науката следва да заплати на жалбоподателя Сдружение с
нестопанска цел "Институт по медиация и извънсъдебно разрешаване на спорове"
–гр.Варна сумата от 710лв., представляващи направени по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер на 10лв., внесена с платежно нареждане от 16.10.2018г.
по сметката на Върховен административен съд –София /л.20 от адм. дело
№13005/2018г. по описа на ВАС/ и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 700лв. в брой по договор за правна защита и съдействие №4/08.02.2019г.
/л.20-гръб от адм. дело №3181/2018г. по описа на Адм. съд-Варна/. Внесената от
жалбоподателя с платежно нареждане от 07.11.2018г. сума в размер на 50лв. /л.6
от адм. дело 11425/2018г. по описа на АССГ-София/ се явява неправилно внесена
от жалбоподателя втора държавна такса за същото съдебно производство, каквато
не се дължи, поради което не може да бъде възлагана в тежест на ответника.
Водим
от това и на основание чл. 172 ал.2 и чл.173 ал.1 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № РД 09-1145/04.07.2018г. на Заместник-министъра на образованието и
науката.
ВРЪЩА
преписката по заявление вх.№09-96/16.04.2018г. на Сдружение "Институт по
медиация и извънсъдебно разрешаване на спорове"-град Варна на
Заместник-министъра на образованието и науката за произнасяне съобразно
дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Министерството на образованието и науката да заплати на Сдружение
"Институт по медиация и извънсъдебно разрешаване на спорове"-град
Варна с ЕИК ********* сумата от 710лв./седемстотин и десет лева/, представляваща
общ размер на разноските включващи 10лв. държавна такса и 700лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава ХІІ
от АПК.
СЪДИЯ: