Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 27.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІ граждански състав в открито
заседание, на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
При
секретаря : Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 4461 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от от М. „Ф.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от ***против Г.В.Ц. ***, в която се твърди че
на 14.10.2015г. между ***и „М.Ф.М."АД
е бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Вземането
по Договор за кредит с номер ***- сключен между
Г.В.Ц. и ***е прехвърлено е
прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
14.10.2015 г. и включено в Приложение № 1 към него. Твърди, че в правата на нов
кредитор по гореописаното вземане встъпва „М.Ф.М." АД. Твърди, че ответникът
е уведомен за прехвърляне на вземането с прилагане на уведомлението към
исковата молба. Твърди се, че на
ответникът е отпуснат заем в размер на 800 лв, в кредита е включена сума
в размер на 32 лв за финансиране на покупка на засткраховка „Защита на плащанията“, който е добавен към
дължимата главница.Твърди се, че е договорен ГПР 628,84%, който също е добавен
към дължимата главница и е изготвен погасителен план с фиксирани седмични
вноски- 36 седмични вноски по 43 лв. Твърди се, че общата стойност на
плащанията по кредита е 1548,00 лв.Твърди се, че към датата на сключване на
договора за цесия кредитополучателят не е извършвал плащания, поради което
дължи на ищеца сумата 800 лв представляваща остатък от главница по Договор за
потребителски заем, сумата 748 договорна лихва за периода 31.05.2013г.-
31.01.2014г., сумата 187,25 лв лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост 21.10.2015г.- 18.06.2018г.
Моли съда да осъди ответника да заплати сумата 1952,68 лв, от която сумата 748
договорна лихва за периода 31.05.2013г.- 31.01.2014г., сумата 187,25 лв лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 21.10.2015г.- 18.06.2018г.
Ответникът,
в срока на чл.131 от ГПК, чрез назначения особен представител е представил писмен отговор, в който оспорва предявения
иск.Прави възражение, че ответникът не е уведомен за извършената цесия, както и
възражение за давност.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
представения по делото препис на договор за заем ***сключен между ***и
Г.В.Ц. *** се установява, че по силата на това съглашение заемодателя е
предоставил на ответника кредит в размер на 800 лв., в сумата е включена
финансирана застраховка защита на плащанията,която възлиза на 32,00лв.
Съобразно договореното между страните за ответника е възникнало задължение да
погаси заема на 36 месечни вноски – всяка по 43 лв.Видно от договора е, че
страните са договорили 628,84% годишен процент на разходите и 214,69 % годишен
лихвен процент. Установява се от приложения по делото договор за прехвърляне на
вземания от 14.10.2015г., че ***е продало на М.Ф.М. АД вземания.Видно от
Приложение № 1 към договора за цесия към
датата на сключване на Договора за цесия ***е продал на ищеца задължение в размер
на 800 лева главница, договорна лихва в
размер на 748 лв и сумата 187,25 лв неустойка. В приложението е
отбелязано, че датата на първата
пропусната вноска е 31.05.2013г. По делото не са представени доказателства, че
уведомлението за цесия е връчено на длъжника, а в исковата молба се съдържа
искане уведомлението за цесия да се връчи на ответника, заедно с препис от
исковата молба.
Видно от
заключението на ВЛ по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза е, че
съгласно счетоводните записвания по договора задължението възлиза на 800 лв
главница и сумата 748 лв договорна лихва за периода 18.05.2013г.-
31.01.2014г., а размерът на лихвата за забава върху главницата от 800 лв, за
периода 21.06.2013г.- датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на подаване на исковата молба-19.06.2018г. е 406,14 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2015 г. и включено в Приложение № 1
към него, сключен между него и ***, по силата на който ***цедира вземането си
по Договор за потребителски паричен кредит № ***сключен между ***и Г.В.Ц. ***,
въз основа на който на Г.Ц. е отпуснат
кредит в размер на 800 лв. Видно от Приложение № 1 към договора за цесия към датата на сключване на Договора за цесия ***е
продал на ищеца задължение в размер на 800 лева главница, договорна лихва в размер на 748 лв и сумата
187,25 лв неустойка .Видно от представения по делото погасителен план,
че датата 31.01.2014г. на която се дължи последната вноска по кредита.
Ищецът
претендира договорна лихва за периода 31.05.2013г. до 31.01.2014г., законна лихва за забава за периода за периода
21.06.2013г. до 14.10.2015г. и от 15.10.2015г. до 21.06.2018г. Ищецът твърди,
че предсрочната изискуемост е настъпила на 21.06.2013г В конкретната хипотеза,
съгласно т.3 от Договора, при забава на една или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората, вземането става изцяло предсрочно изискуемо.
Съдът приема, че в случая, тъй като се касае за небанкова финансова институция
по отношение на договора за кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземане по договор за банков кредит. В този смисъл е и Определение №
41/11.01.2016г. по гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС. Не е необходимо за
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита да е налице упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед
гореизложеното, съдът приема, че вземането на кредитора по кредита за
главницата е станало изцяло предсрочно изискуемо на посочената от ищеца дата – 21.06.2013г.,
с неплащане на първата пропусната вноска
е 31.05.2013г. Съдът счита, че е неоснователно след тази дата да се претендира
възнаградителна лихва. При настъпване на предсрочна изискуемост се погасява
задължението на кредитополучателя да заплаща уговорената възнаградителна лихва,
като се поражда задължение да заплати законната мораторна лихва, респ.
мораторна неустойка, в случай че е уговорена такава, върху главното парично
задължение. Ако се приеме, че кредитополучателят дължи заплащане на
възнаградителна лихва, след датата, на която вземането е станало предсрочно изискуемо,
би се стигнало до неоснователно обогатяване на кредитодателя. Ответникът дължи
на ищеца възнаградителна лихва само до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на процесния кредит, а именно – 21.06.2013г., а след тази дата
дължи законна мораторна лихва. Ответникът
е направил възражение за давност за претенциите за договорна лихва за прериода
31.05.2013г.- 31.01.2014г. в размер на 748 лв, както и за сумата 187,25 лв
представляваща лихва за забава за периода 21.06.2013г.- 14.10.2015г. и за сумата
217,43 лв представляваща лихва за забава за периода 15.10.2015г.- до
19.06.2018г. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД с изтичане на
тригодишен срок се погасяват вземанията за лихви. По отношение
на инкорпорираните в месечните вноски възнаградителни лихви са налице
критериите по ТРОСГТК № 3/2011г. на ВКС за квалифицирането на тези суми като
периодични плащания, по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, за които законодателят е уредил специална по-кратка
давност в чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Исковата молба
е предявена в съда на 19.06.2018г., поради което вземанията за лихви преди
19.06.2015г. са погасени по давност. Съдът намира, че следва да се произнесе и
по възражението на процесуалния представител на ответника за недължимост,
поради невръчване на съобщението за цесия на ответника. Безспорно по делото е, че заемателят е прехвърлил вземането
си към ответника на ищеца
„ М.ф.М.“ АД. Безпорно по делото е, че уведомлението за
цесията е връчено на особения представител на ответника заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата.договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като
за това не е необходимо съгласие на
длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За
да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да
му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента , с който
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец
по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на
приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване
от негово име на всички длъжници за цедираните вземания , което не противоречи
на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото
изпълнява целите на посочените
разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до
длъжника. по делото няма доказателства уведомлението да е изпращано до длъжника.
В исковото производство ответникът, въпреки положените усилия, също не е открит
на регистрираните постоянен и настоящ адрес, от справката от НАП е видно, че
няма регистран трудов договор, т.е. съобщенията не могат да бъдат връчени чрез
работодателя, което е наложило да и бъде назначен и да се представлява в процеса
от особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения
договор за цесия, имащ действие и спрямо задължението на ответника. Законът не
е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин,
поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено
за пръв път с исковата молба . В практиката си
по реда на чл.290 от ГПК ВКС приема,
че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако
последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13
г. на І т.о./ В това производство обачедлъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената
цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл.47,ал.6 от ГПК
, на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по чл.131 от ГПК особения
представител е направил оспорване на иска основано на липсата на надлежно уведомяване за цесията.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване
на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. След като
не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още
не е произвела действието си спрямо ответника и ищецът няма каччество на кредитор.
Предвид изложеното, съдът счита че ищецът не доказа исковата си претенция съобразно
разпределената доказателствена тежест, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
При този
изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М. „Ф.М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от ***против Г.В.Ц. *** иск с правно основание чл. 79 и по чл.
86 от ЗЗД с петитум да осъди ответника да заплати сумата 1952,68 лв, от която
сумата 748 договорна лихва за периода 31.05.2013г.- 31.01.2014г., сумата 187,25
лв лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост 21.10.2015г.-18.06.2018г.като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: