№ 449
гр. Сливен, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500490 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от юриск. Б.
– пълномощник на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
„Лабиринт“1 ет.21 офис 4 против разпореждане № 4177/02.09.2021 г. по
ч.гр.д. 3963/2021 г. на Сливенския районен съд, в частта с която е било
отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против Г. К. Г., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв.„Даме
Груев“, № 28, ет.1, ап.1, за сумите 288.10лв. – договорна лихва, 1050.00лв. –
застрахователно премия, 283.55 лв. – лихва за забава и 110.43лв.- остатък от
претендирани разноски.
Страната счита, че в обжалваната част разпореждането на РС е
неправилно и незаконосъобразно. Рс – Сливен неправилно бил приложил
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, като е приел наличието не неравноправни
клаузи. Наличието на такива въобще не следвало да се установява в
заповедното производство. Подписаният договор за кредит бил съобразен със
законовите изисквания по отношение на ГПР. Съдът не бил изложил доводи,
1
от които да се разбере защо приема, че сключеният договор за застраховане
представлява неравноправна клауза. Договорът за застраховка бил отделен и
самостоятелен. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане в по- горе
посочените части и да се издаде заповед за изпълнение и за сумите, за които
РС е отказал. Претендира деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
На 31.08.2021 г. пред РС – Сливен е било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от жалбоподателя
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“1, ет.21,
офис 4 против Г. К. Г., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв.„Даме Груев“, №
28, ет.1. В заявлението било посочено, че вземането на страната произтича от
сключен договор за заемCredi Go № 5342 - 00020996 между „ МИКРО
КРЕДИТ“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „
Цариградско шосе“, № 137, ет.3 и Г. К. Г., ЕГН **********, заетите суми по
който не са били върнати в срок.
В заявлението се твърди, че задължението на Г. е било цедирано от „
МИКРО КРЕДИТ“ АД на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но
такива доказателства не са представени. Няма представени
доказателства и за уведомяването на длъжника за извършената цесия.
Със заявлението били претендирани главница в размер на 1400.00лв.- по
договора за кредит, 288.10 лв. – договорна лихва за периода 04.01.2019г.-
04.03.2021г., 1050.00лв. – застрахователна премия, 283.55лв. – лихва за забава,
както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението.
По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 3963/2021г. по
описа на СлРС. На 02.09.2021 г. било постановено обжалваното
разпореждане, с което частично било отказано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 288.10 лв. – договорна лихва за периода
04.01.2019г.-04.03.2021г., 1050.00лв. – застрахователна премия, 283.55лв. –
лихва за забава, както и разноски над 110.43лв. до пълния претендиран
2
размер от 135.43лв.
Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на
17.09.2021 г. Същото е било обжалвано на 24.09.2021 г. - в едноседмичния
законоопределен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ГПК е посочено, че освен в
предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди
права пред съд. В настоящия случай представените доказателства сочат на
наличието на облигационни отношения между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и Г. К.
Г., ЕГН **********, но не и между Г. К. Г., ЕГН ********** и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. По делото няма никакви доказателства за
извършена цесия на задължението на Г. и за уведомяването му за това и тъй
като производството е заповедно по своя характер на заявителя не може да
бъдат дадени указания в посока да представи доказателства за наличието на
активна процесуална легитимация. В този смисъл е задължителната съдебна
практика на ВКС обективирана в т.1 от ТР № 4/2014г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК.
Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано от лице без активна процесуална легитимация, то съдът се е
произнесъл по недопустимо искане и постановеното от него разпореждане се
явява недопустимо, поради което на основание чл. 270, ал.3 от ГПК, същото
следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 4177/02.09.2021 г. по ч.гр.д.
20212230103963 на Сливенския районен съд, както и издадената въз основа на
него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3
1749/02.09.2021г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. 20212230103963 на
Сливенския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4