РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Благоевград, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102203 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „СКАЙ 15“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Ст. Л. Р., със седалище и адрес на управление: с. Кр. против
Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б..
Ищецът твърди, че Ст. Л. Р. и ответникът Х. Д. Д. били съдружници в ищцовото
търговско дружество (тогава под правноорганизационната форма „СКАЙ 15“ ООД) до
05.02.2018г. Заявява, че на 01.08.2016г. между него, като наемател и Ст. М. Ил., като
наемодател, бил сключен договор за наем на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.612.17.9, с административен адрес: гр. ББ. /минус първи/, с площ от 294 кв.м., който
обект представлява обект за „фитнес, протеинов бар и кафе“. Навежда, че до 28.01.2018г.
като наемател ползвал гореописаната вещ като фитнес център. Излага, че на 05.02.2018г.
единият от съдружниците (Х. Д.) в „СКАЙ 15“ ООД напуснал ищцовото дружество (което
се преобразувало в ЕООД). Поддържа, че на 06.01.2018г. ответникът Х. Д. бил получил
уведомление с отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договор за наем.
Сочи, че в уведомлението било отразено, че същото било подписано от втория ответник З.
С. И., която била майка на наемодателя Ст. М. Ил.. Поддържа, че уведомлението за
прекратяване на договора за наем не бил подписвано от ответника З. С. И.. Излага, че и
констативен протокол за причинени щети от 28.12.2017г. не бил подписан от ответника З. С.
И.. Счита, че ответникът Х. Д. Д. се бил ползвал от частни неавтентични документи, за да
прекратил процесния договор за наем. Заявява, че бил лишен от право до достъп до
процесното помещение - фитнес център, като Ст. М. Ил. бил сключил договор с търговското
дружество на бившия съдружник ответника Х. Д.. На тази плоскост претендира ответникът
Х. Д. да бъде осъден да му заплати сума в размер на 5005 лв. /частично от общата сума от
107 500 лв./, която обща сума представлява размера на пропуснатите ползи от ищцовото
дружество за периода от 28.01.2018г. до 01.08.2021г., когато е следвало да изтече договорът
за наем, сключен на 01.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че подписите, положени върху уведомление от
05.01.2018г. и подписът положен върху констативен протокол от 28.12.2017г. не са на
ответника З. С. И..
1
Ответниците не оспорват, че между Ст. М. Ил., в качеството му на наемодател и ищеца
като наемател на 01.08.2016г. е бил сключен договор за наем на процесното помещение.
Оспорват твърденията на ищеца, че ответникът З. И. не била пълномощник на наемодателя
Ст. М. Ил., като същата имала надлежна представителна власт да го представлявала в
наемното му правоотношение с ищеца. Изразяват становище, че процесният договор за наем
е бил прекратен по надлежния ред. В тази връзка сочи, че както констативният протокол за
установени щети от 28.12.2017г., така и уведомлението за прекратяване на договора за наем
били връчени на ответника Х. Д. Д., който към момента на съставяне и връчване на тези
документи (съответно 28.12.2017г. за констативния протокол и 06.01.2018г. за
уведомлението за прекратяване) имал правомощията да представлявал ищцовото дружество.
Заявява, че договорът за наем бил прекратен на основание чл. 7.4 от същия - поради
съществено увреждане на наетото помещение и имуществото в него, което увреждане било
констатирано по надлежния ред към момента на съставянето и получаването на
уведомлението за прекратяване. Поддържат, че претендираните от ищеца имуществени
вреди не се доказвали по абсолютно никакъв начин, като същите нямали качеството
реалност и сигурност.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на
събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по
делото следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искове:
- чл. 82, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ЗЗД -относно иска за осъждане на ответника Х. Д. Д. да заплати
на ищеца сумата от 5005 лв. /частично от общата сума от 107 500 лв./, която обща сума
представлява размера на пропуснатите ползи от ищовото дружество за периода от
28.01.2018г. до 01.08.2021г., когато е следвало да изтече договорът за наем, сключен на
01.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане.
- чл.124, ал. 4, изр.1 ГПК - относно иска да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че подписите, положени върху уведомление от 05.01.2018г. и подписът
положен върху констативен протокол от 28.12.2017г. не са на лицето З. С. И..
Относно иска по чл. 82, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ЗЗД.
Уважаването на тази искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение, породено
от процесния договор за наем, по силата на който ищецът има качеството на наемател; 2/ че
процесният договор за наем е бил в сила между страните за процесния период от
28.01.2018г. до 01.08.2021г.; 3/ наличието на имуществени вреди, изразяващи се в
пропусната полза, както и размера на тези вреди и 4/ неизпълнение на задължението на
ответника за заплащане на претендираните имуществени вреди.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, че между третото неучастващо по делото лице Ст. М. Ил.
(като наемодател) и ищеца „СКАЙ 15“ ЕООД (като наемател) е бил сключен на 01.08.2016г.
договор за наем относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.612.17.9, с
административен адрес: гр. ББ. /минус първи/, с площ от 294 кв.м., който обект представлява
обект за „фитнес, протеинов бар и кафе“.
Процесният договор за наем е бил сключен от наемодателя Станислав Илиев, чрез
пълномощника му З. С. И. /която е упълномощена с нотариално заверено пълномощно №
2
1513/03.05.2012г. на нотариус Данаила Станева/ и единият от законните представители и
съдружници в ищцовото търговско дружество - Ст. Л. Р., като към момента на сключване на
процесния договор за наем /01.08.2016г./ ищецът е имал правноорганизационната форма
„СКАЙ 15“ ООД. Тези обстоятелства се установяват и от представеното по делото копие от
горепосочения договор за наем.
От представените удостоверения за актуални състояния от ТР е видно, че към момента на
сключване на процесния договор за наем /01.08.2016г./ ищцовото дружество е имало и друг
управител, който тогава е бил законен представител и втори съдружник в „СКАЙ 15“ ООД –
ответникът Х. Д. Д.. Това обстоятелство не се и оспорва и от страните по делото.
Следователно се установява наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение, произтичащо от процесния договор за наем.
Спорно по делото е обстоятелството дали договорът за наем е бил действащ между
страните за процесния период от 28.01.2018г. до 01.08.2021г. Ищецът поддържа, че
ответникът З. С. И. не била подписала уведомлението за прекратяване на договора за наем,
поради което същият не бил прекратен на правно основание и бил в сила. Ответниците
заявяват, че процесният договор за наем е бил прекратен по надлежния ред.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договорът за наем не е бил действащ
към посочения от ищеца период от 28.01.2018г. до 01.08.2021г. Аргументите за този извод
са следните:
По делото е приет констативен протокол за установени щети от 28.12.2017г., в който са
описани щети в отдаденото под наем помещение. След извършена проверка на състоянието
на отдаденото под наем фитнес-помещение бил съставен горепосоченият констативен
протокол. В констативния протокол е отразено, че същият е бил подписан от представителя
на наемодателя ответника З. И. и единият от законните представители и съдружници в
ищцовото дружество – ответникът Х. Д. Д.. Другият законен представител и съдружник - Ст.
Л. Р. не е присъствал при проверката и не се е подписвал на констативния протокол от
28.12.2017г. Впоследствие наемодателят отново чрез снабдения с нотариално заверено
пълномощно свой представител ответникът З. И. отправил уведомление от 05.01.2018г. за
прекратяване с едномесечно предизвестие на договора за наем на основание чл. 7.4 от същия
поради това, че наемателят ползвал обекта при съществено нарушение и уговореното
ползване или по такъв начин, че съществено уврежда наетото помещение и имущество.
Уведомлението за прекратяване на договора за наем било връчено на Х. Д. Д. на
06.01.2018г. Ищецът оспори обстоятелството, че подписите, положени върху уведомление
от 05.01.2018г. и подписът положен върху констативен протокол от 28.12.2017г. са на
ответника З. С. И.. В тази връзка по делото бе назначена и приета съдебно-графическа
експертиза, изпълнима от вещото лице В. С..
Посредством заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза (л. 59 – л. 83
от делото), се установява, че подписите, положени за „Наемодател" върху Уведомление до
Управителя на фирма „СКАЙ 15" ООД, село Крупник от 05.01.2018 г. и върху Констативен
протокол от 28.12.2017 г. не са изписани от ответника З. С. И., ЕГН **********, а от някой
друг, който е имитирал подписа й. Става ясно от заключението, че ръкописните текстове,
които са изписани в частта „ Х. Д. Д., Получих на ръка на 06.01.2018г." изпълнени върху
Уведомление до Управителя на фирма „СКАЙ 15" ООД, село Крупник от 05.01.2018г. и в
частта „Х. Д. Д., Присъствал при констатирането на нарушенията на 28.12.2017г.", изписани
в Констативен протокол от 28.12.2017 г. в документите - обекти на експертизата са
изпълнени от ответника Х. Д. Д..
Въпреки че констативният протокол от 28.12.2017г. и уведомлението за прекратяването на
процесния наемен договор от 05.01.2018г. не са подписани от ответника З. И., съдът намира,
че отправеното изявление за прекратяване на процесния доковор за наем е произвело своето
правно действие за прекъсване на правната връзка между страните. Това е така, защото в
настоящия случай в писменото изявление за прекратяване на договора е удостоверено, че е
3
получено срещу подпис на 06.01.2018г. от името на ищцовото дружеството от единия от
законните му представители – управители ответникът Х. Д. Д.. Както бе отбелязано и по-
горе от вписванията в ТР е видно, че дружеството има и друг управител, който е и втори
съдружник – Ст. Л. Р., като начинът на представителство е „поотделно“, т.е. всеки от
управителите притежава самостоятелна и неограничена представителна власт спрямо
дружеството. Съдът не споделя становището на ищеца, че и другият управител на ищцовото
търговско дружество следвало да се подписвал на уведомлението за прекратяване на
договора за наем, поради което същият не бил прекратен на правно основание и бил в сила.
Всеки законен представител на търговско дружество притежава пасивна представителна
власт по отношение на изявления до дружеството. Без значение за валидното получаване в
тази хипотеза е дали има и други лица с право на пасивна представителна власт спрямо
дружеството, тъй като авторът на изявлението не е длъжен да го връчва на определен
представител или всеки един от представителите, а е достатъчно да го връчи на който и да е
представител. В конкретния случай към датата на връчване на изявлението за прекратяване
на процесния договор за наем ищцовото дружество е имало двама законни представители с
еднакъв обем представителна власт, поради което достигането до всеки от тях на
изявлението спрямо дружеството се счита за получаване на изявлението от самото
дружество. С получаването на уведомлението и с изтичане на предвидения в него
едномесечен срок на предизвестие е било прекратено наемното правоотношение.
Извършеното впоследствие преобразуване на ищцовото търговско дружество чрез
промяната на правната форма от ООД в ЕООД с едноличен собственик на капитала Ст. Л. Р.
има действие занапред, като извършените до този момент действия от органните
представители на преобразуването ООД запазват своето правно значение.
Друг аргумент в полза на извода, че процесният наемен договор е бил прекратен е
разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон, според която когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния казус към
датата на връчване на процесното уведомление за прекратяване на наемния договор
ответникът Х. Д. е разполагал с надлежна представителна власт, поради което по надлежния
ред е приел изявлението за прекратяване на облигационното отношение.
Трети аргумент в подкрепа на извода, че е налице валидно прекратяване на процесния
договор за наем са показанията на разпитания по делото свидетел М. Ст. М. (брат на
ответника З. И.). Става ясно от показанията на този свидетел, че в края на 2017г. е
стопанисвания от ищцовото дружество процесен фитнес били установени разбити стени, и
счупени фитнес уреди, и огледала в помещението. Установява се, че лошото стопанисване
на процесното помещение е била и причината за предсрочното прекратяване на наемния
договор.
Следователно липса една от кумулативно изискващите се предпоставки за уважаване на
исковата претенция. Предвид прекратяването на договора за наем ищецът не е претърпял
претендираните имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от ползване на
помещението за периода от 28.01.2018г. до 01.08.2021г.
С оглед изложеното предявеният частичен иск е неоснователен, поради което трябва да
бъде отхвърлен.
Относно иска по чл.124, ал. 4, изр.1 ГПК.
С определение № 394 от 09.03.2023г., постановено по настоящото дело, е било прекратено
производството по гр. д. № 2203/2022г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, в частта
му, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че
подписът, положен върху уведомление от 05.01.2018г. и подписът положен върху
констативен протокол от 28.12.2017г., не са на ответника З. С. И., като недопустимо.
С определение № 508/22.05.2023г., постановено по в.гр.д. № 476/2023г. по описа на ОС-
Благоевград е отменен горепосоченият първоинстационен съдебен акт, като делото е
4
върнато на РС-Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия и за
разглеждането му по същество. Тъй като тези указания на втората инстанция са
задължителни за първостепенния съд, последният е длъжен да се произнесе по
основателността на тази искова претенция.
Съдът намира подаденият иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за недопустим. В тази насока
следва да се изложат отново съображенията в определение № 394 от 09.03.2023г.,
постановено по настоящото дело, а именно:
По въпроса за допустимостта на исковото производство, в хипотеза, при която се
предявява иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал. 4, изр.1 ГПК, ако
ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила
решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът
е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК,
съществува задължителна съдебна практика, а именно Тълкувателно решение № 5 от
14.11.2012 г. по тълк. дело № 5 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното
Тълкувателно решение (т. 1 от диспозитива на същото) недопустим е иск за установяване на
неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си
интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в
производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е
пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. В мотивите на тълкувателния акт е
прието, че изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия
процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато
правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава само с висящия процес в който
е направен пропускът. Ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта на
предвидената процесуална преклузия в чл.193 ГПК, както и тази в чл.133 ГПК.
Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на
съдебното решение и правните му последици.
В настоящия случай са налице предпоставките за прилагане на задължителните
постановки на горепосоченото Тълкувателно решение. Това е така, защото на основание чл.
155, ал. 1, пр. 2 ГПК на настоящия съдебен състав е служебно известен фактът, че между
ищеца и сина на ответника З. С. И. Ст. М. Ил. е било налице друго производство (гр.д. №
1591/208г. по описа на РС-Благоевград), в хода на което са били представени документите,
чиято истинност се оспорва в настоящото производство - констативният протокол за щетите
и уведомлението за прекратяване на договора за наем, като същите не са били оспорени от
ищеца по чл. 193 ГПК в нито един етап от предходното производство. Посоченото дело към
настоящия момент е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт. С оглед изложеното
се налага изводът, че предявеният иск за неистинност на процесните документи е
недопустим, тъй като възможността на ищеца да оспори същите е преклудирана в хода на
производството по гр.д. № 1591/208г. по описа на РС- Благоевград.
В принципен план уважаването на този иск е предпоставено от следното условие: че
процесните документи уведомление от 05.01.2018г. и констативен протокол от 28.12.2017г.
не са подписани от ответника З. С. И.. Горепосоченото условие е налице в настоящия
случай. Това е така, защото посредством заключението на коментираната по-горе съдебно-
графическа експертиза (л. 59 – 83 от делото), се установява, че подписите, положени за
„Наемодател" върху Уведомление до Управителя на фирма „СКАЙ 15" ООД, село Крупник
от 05.01.2018 г. и върху Констативен протокол от 28.12.2017 г. не са изписани от ответника
З. С. И., ЕГН **********, а от някой друг, който е имитирал подписа й. Следователно е
оборена формалната доказателствена сила на тези частни документи, тъй като ответникът З.
И. не е подписала тези документи.
С оглед изложеното се налага крайният извод за основателност на предявения
установителен иск.
Относно разноските:
5
При този изход от делото (неоснователност на предявения иск за имуществени вреди и
основателност на предявения иск за неистинност на документи) и двете страни имат право
на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца, и от ответника Х. Д..
Ответникът З. И. не е отправил искане за присъждане на разноски, като няма и
доказателства същият реално да е сторил такива. На ищеца следва на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да се присъдят разноски в размер на 690,10 лв. (съобразно уважената част от исковете).
На ответника Х. Д. следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер
на 425 лв. (съобразно отхвърлената част от исковете).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Шести състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца „СКАЙ 15“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Ст. Л. Р., със седалище и адрес на управление: с. Кр. против ответника Х. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., с който се претендира заплащането на следната сума:
- 5005 лв. /пет хиляди и пет лева/ – представляваща частично задължение от общото
задължение в размер на общата сума от 107 500 лв., която обща сума представлява размера
на пропуснатите ползи от ищовото дружество за периода от 28.01.2018г. до 01.08.2021г.,
когато е следвало да изтече договорът за наем, сключен на 01.08.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване исковата молба /27.09.2022г./ до
окончателното погасяване.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б.. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., че подписите, положени върху уведомление от
05.01.2018г. и подписът, положен върху констативен протокол от 28.12.2017г. не са на
ответника З. С. И..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.. С. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б. да заплатят на „СКАЙ 15“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Ст. Л. Р., със седалище и адрес на управление: с. Кр.,
разноски в производството в размер на 690,10 лв. /шестстотин и деветдесет лева и десет
стотинки/, съобразно уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „СКАЙ 15“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Ст. Л. Р., със седалище и адрес на управление: с. Кр. да
заплати на Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. сумата от 425 лв. /четиристотин
двадесет и пет лева/, представляваща общ размер на дължимите разноски, съобразно
отхвърлената част от предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6