№ 6
гр. Ямбол, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330100774 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от И.И. С..
против ЗАД «ОЗК – Застраховане»АД, с която се иска съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 14.10.2020 год. ПТП, причинено от виновен водач , застрахован
по задължителна застраховка «ГО» при отвеника , ведно със законната лихва датата на
исковата до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че на 14.10.2020 год. е настъпило ПТП причинено
от ЛА Опел Зафира, управляван в нарушение на правилата за движение от водача Б.В.,
който поради неспазване на необходима дистанция и разстояние реализира ПТП с
МПС управлявано от ищеца, от което на последния са били причинени неимуществени
вреди – болки, страдания, подробно описани. Посочените вреди ищецът счита, че са в
пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, за което излага подробни
съображения.Същевременно управляваният от В. автомобил имал валидна застраховка
ГО при ответника към процесната дата и т.к. застрахователят отказвал да заплати
доброволно обезщетение, и след изтичане на законоустановения срок за това, то за
ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск, чието уважаване се
иска, включително се претендира присъждане на разноски за производството.
В депозирания в срок отговор ответникът оспорва иска по основание и размер.
Оспорва се твърдението за настъпило застрахователно събитие, доколкото липсвали
документи за това.Оспорва се твърдения механизъм на ПТП, вината на водача
Б.А..Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, за което се излагат съображения, а именно – рязко намаляване на скоростта,
неспазване на дистанция от предно движещо се МПС, липса на поставен колан. Твърди
се, че вредите са резултат от удара между автомобила на ищеца и МПС 3. Оспорва
възникването на описаните в исковата молба като вид и характер вреди. Оспорва и
претенцията за присъждане на лихва за забава.
В с.з. ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа иска.
1
Ответникът не изпраща представител.
Конституираното трето лице се представлява от упълномощен адвокат, чрез
когото оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол за ПТП от 14.10.2020 год., видно от който на
посочената дата е възникнало ПТП между МПС- 1, управлявано от Б. А. В., и
застраховано по задължителна застраховка ГО при ответника и МПС- 2, управлявано
от ищеца И.И. С... В същия е посочено, че МПС 1 се движи на недостатъчна
дистанция от МПС 2, което намалява скоростта и го блъска отзад, в следствие на което
МПС 2 се измества и удря в МПС 3. Посочено е още, че е взето административно
отношение като на водача на МПС 1 е съставен АУАН.
Страните не спорят, че към датата на ПТП управляваното от Б.В. МПС е имало
валидно сключена застраховка ГО при ответника.
Установява се още от представените доказателства, че МПС 2, собственост на
ищеца е с прекратена регистрация на 20.10.2020 год.
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил съдебно – медицинско
удостоверение от 15.10.2020 год. и лист за преглед на пациент в спешно отделение от
14.10.2020 год.
На 13.11.2020 год. ищецът е адресирал до ответника писмена застрахователна
претенция за обезвреда на неимуществени вреди от ПТП в размер на 5 000 лв.,
получена на 16.11.2020 год., видно от приложеното копие от обратна разписка. С
писмо от 23.11.2020 год. ответникът е поискал от ищеца да предостави допълнителни
документи по щета, а именно КП с пострадали лица. С писмо от 02.12.2020 год.
ищецът е уведомил ответника, че не разполага с искания документ по изложени
съображения. С писмо от 07.12.2020 год. застрахователното дружество е уведомило
отново ищеца, че следва да представи всичко документи във връзка с образуваното ДП.
С приетото писмо изх. № ***/16.02.2021 год. застрахователят е постановил отказ
за изплащане на обезщетение.
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил копие от отговор на искова
молба по гр. дело ***/2021 год. на ЯРС.
По делото е прието в цялост ДП № ***/2020 год. по описа на ЯРП, образувано на
14.10.2020 год. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК
и прекратено с постановление от. 22.01.2021 год.
По искане на ищеца ответникът е представил в цялост преписката по щета № ***-
2020.
По искане на страните под делото е назначена и прието заключението на СМЕ,
вещото лице по която посочва, че при възникнало ПТП на 14.10.2020 год. ищецът е
получил автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания –
контузия на лява ръка, охлузна кожна рана на задно – странична повърхност на
лакътна става на лява ръка, контузия на лява раменна област и контузия в областта на
врата с наличие на болезненост по данни на ищеца при преглед на 15.10.2020 год.
Посочените увреждания според вещото лице отшумяват за период от 10-15-20 дни.
При извършен личен преглед на ищеца от вещото лице същото е констатирало пълно
функционално възстановяване на ищеца от получените увреждания. Не са установени
трайни последици за здравословното му състояние, като белези или ограничени
2
движения.Единствено по негови данни има непостоянно изтръпване на кожата на
страничната повърхност на лявата ръка. Уврежданията от ПТП са с характер да са
принили една умерена болезненост, която с времето е намалявало до пълното й
изчезване. Локализацията на уврежданията напълно кореспондира с механизма на
ПТП и се дължи на удара в задната лява част на лекия автомобил управляван от
ищеца. В конкретния случай посоката на травмиращата сила е била отзад напред и
отстрани на ляво, като тялото а ищеца е имало възможност да се придвижи в
странична посока и да влезе в контакт с лявата вътрешна повърхност на автомобилното
купе и и да се травмира и при правилно поставен предпазен колан.
По искане на страните е назначена и прието заключението на САТЕ, вещото лице
по която отново изяснява механизма на ПТП, от техническа гледна точка и при
изследване на уврежданията настъпили по двата автомобила, с оглед на което приема
за по-вероятно автомобилът на ищеца да се е движел в колона от ППС, като пред него
се е движел колесен трактор с инвентар, а зад него два автобуса. ППС са се движели
със скорост 10 – 15 км.ч. Зад двата автобуса са е движел автомобил Опел , който
предприема изпреварване навлизайки в насрещната лента, но срещу него са се движели
неизвестни МПС. След изпреварването и навлизайки в собствената си лента
автомобилът Опел се удря в предната си дясна част в задната лява част на автомобил
Рено. След удара водачът на Рено за кратко губи управление над автомобила, след
което с предната си част се удря в прикачения инвентар на колесния трактор. Според
вещото лице всички действия предприети от водача на Опел са били технически
неправилни.Зоните на увреждане на л.а. Рено отговарят изцяло на гореописания
механизъм на ПТП, като настъпилите увреждания са в абсолютна причинно –
следствена връзка с механизма на ПТП. Скоростта на движение на водачите няма как
да се определи по математически път, като такава за всяко едно от ППС-та е
определена по данни на водачите. Вещото лице е определило и какви са били
възможностите за предотвратяване на ПТП, като е посолило, че водачът на Рено е
нямал техническа възможност да предотврати и двата удара, а водачът на Опел е имал
техническа възможност да предотврати удара в Рено. Според вещото лице л.а. Рено и
колесния трактор са се движели на безопасна дистанция, както и втория удар между
Рено и трактора е в пряка причинно – следствена връзка с първия удар.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. П. посочва, че в средата на м. октомври 2020 год. И. му
звъннал, че някой го е ударил точно преди с.О. и го помолил да му помогне, защото се
чувствал зле , а другият шофьор е избягал. Свидетелят пристигнал след 5- 6 минути.
Свидетелят последвал избягалия шофьор и го настигнал малко преди ***, бил
неадекватен, дори казал на охраната да го гледа, за да не избяга.И. бил много уплашен.
Лявата страна на ръката му била ударена. Колата била врязана в трактора. Бил ударен
и крака на И.. Свидетелят го завел в спешна помощ, защото той не можел да шофира.
Освен това пръстите му изтръпвали , не можел да си движи хубаво лявата ръка, имал
лека болка във врата, а после споделил , че и кръста го боли. Според свидетеля
вероятно ищецът е получил страх от шофиране.Изтръпване на ръката получавал и сега.
След ПТП първо имал стрес, будел се нощем. Инцидентът му се отразявал на работата
и семейството, споделял, че станал изнервен. В спешния център му казали да се маже
за облекчаване на възпалението. После и при личен лекар ходил и свидетелят знаел, че
пиел нещо. Поне месец взимал тези неща. Свидетелят посочва , че често се виждат с
ищеца. От последния знаел, че след инцидента Б. му казал, че не бяга от
произшествието, а бърза за работа и къде работи. Знаел и, че след инцидента И. щял да
3
ходи на невролог.
Св. К. – служител в сектор ПП посочва, че има спомен за процесното ПТП.
Твърди, че при пристигане на място установили трактор и л.а. Рено. При разговор с
водача установили, че друг автомобил го застига и го блъска в задната част. След
сблъсъка другия водач казал, че отива на работа в *** и не е останал на място.
Служителите установили другия водач на работното му място. Т.к. им казали, че при
тестване със служебен дрегер е дал положителна проба за алкохол го изпробвали и с
техния дрегер. Отчел над 1.2 промила. Водачът нямал обяснение за пробата, казал, че
предния ден е пил. На мястото на ПТП не бил правен оглед. Имало още един човек на
място – колега или приятел. По водача Б.В. нямало видими травми, леко лъхал на
алкохол.
Св. И. – служител в *** посочва, че познава Б.В..Позвънили им полицията , че
има избягал от ПТП човек и се обадили на охраната. Когато пристигнали Б. бил в
нетрезво състояние. Колата му не била на служебния паркинг, а отсреща с видими
щети, блъсната отпред. Той им казал, че е пил вечерта. Според свидетеля дрегера е
отчел над 3 промила алкохол. Б. казал, че е направил ПТП, но е бързал за работа.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска отговорност“
между прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила и
застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за отговорността на прекия
причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди-
следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и неговия
механизъм,противоправно поведение на виновния водач,претърпените неимуществени
вреди,наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП.
Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ абсолютна положителна
процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател,увреденото лице ,когато желае да получи
застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователя не е платил в
срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,пострадалия може да
предяви претенцията си пред съда.
В процесния случай видно от неоспорените писмени доказателства, ищецът е
предявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя-ответник,като липсват
твърдения. респ. доказателства последният да е платил обезщетение,напротив
постановил е изричен отказ от изплащане на такова.Искът е допустим и следва да се
разгледа по същество.
Разгледан по същество ,искът е частично основателен, предвид следното:
4
Според настоящия съдебен състав са осъществени законовите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника-застраховател. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на настъпването на ПТП. Действително в процесния случай
няма постановена и влязла в сила присъда,с която виновния за процесното ПТП водач
да е осъден и, от която съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е обвързан относно
извършването на деянието,неговата противоправност и виновността на дееца,т.е. за
всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.Трайна и
безпротиворечива е съдебната практика, че всички тези елементи следва да бъдат
доказани в настоящото гражданско производство. По делото се доказа, че са налице
всички предпоставки на деликтната отговорност на деликвента Б. В.: противоправно
поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вкл.
вина. Противоправното поведение е свързано с несъобразяване с правилата на
движение от страна на същия .Безспорно се установи от приетите по делото САТЕ, че
от техническа гледна точка единствено водачът Б.В. е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като намали скоростта и прекрати започнатата
маневра изпреварване, предвид наличието на движещи се в насрещната лента МПС и
факта, че автомобилът Рено, управляван от ищеца е бил видим за него още в момента, в
който е изпреварил първият от движещите се пред него автобуси. С поведението си
безспорно същият е нарушил разпоредбата на 42 от ЗДвП, както и общата разпоредба
на чл. 20 ал.1 от закона , съгласно която водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Следователно поведението му е противоправно. Вината на дееца се презюмира на осн.
чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Презумпцията не беше оборена.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че при преценката си кредитира с
доверие оспорената САТЕ. Действително същата не почива на протокол за оглед на
ПТП, т.к. такъв не е изготвен. В процесния случай вещото лице се е запознало с
материалите по делото , включително материалите в приобщеното по искане на
страните ДП и въз основа на тях и специалните знания, с които разполага е извършило
самостоятелна преценка и дало експертно заключение по поставените задачи.
Гражданския съд не може да се позовава на гласни доказателства и експертизи събрани
в друго производство. Тези доказателства обаче могат да служат на експерта при
изготвяне на заключение в исковото производство, още повече че част от разпитаните в
ДП свидетели са били разпитани и в настоящото. Предвид спецификата на казуса
следва да се има предвид, че ищецът и третото лице помагач са били разпитани като
свидетели в приложеното ДП, но са страни в настоящото. С решение № 170/12.10.2016
год. по гр. дело № 1952/2016 год., на ВКС, Определени № 765/10.12.2020 год. по гр.
дело № 2698/2020 год. на ВКС е прието, че приобщеното по гражданско дело ДП
следва да се цени в едно с всички доказателства по делото, като с прилагането му
съдът може да събира извънсъдебни признания на факти, които някоя от страните е
правила пред други органи.
Освен всичко изложено до тук следва да се има предвид и, че с отговора на
исковата молба по гр. дело № ***/2021 год. на ЯРС водено между същите страни , по
което е предявен иск за възстановяване на имуществените вреди от процесното ПТП от
14.10.2020 год., ответникът – застраховател изцяло е признал иска по основание.
Същото следва да се цени като извънсъдебно признание на факта за настъпилото ПТП
и неговия механизъм /в горния смисъл Решение №980/30.12.2009 год. по гр. дело №
3718/2008 год. на ВКС/.
5
Вредите по вид,интензитет и продължителност са безспорно установени от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Справедливостта изиска претърпени болки и страдания от ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени.Съгласно ППВС № 4/23.12.1868 г.,понятието
„справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,начина
на настъпването,обстоятелства,при които е станало,допълнителното влошаване на
здравето,причинените морални страдания и др.Преценявайки събраните по делото
доказателства, от които се установи, че на ищеца, както беше посочено по-горе е
причинена автомобилна травма, причинила му временно разстройство на здравето –
неопасно за живота, прегледан е в спешно отделение, липсват данни да е постъпвал в
болница, липсата на данни за настъпили усложнения, липсата на данни за наложаща
нужда от прием на лекарства, преживения стрес от внезапно настъпилото събитие /т.е.
освен медицински установената травма и психическите му изживявания/ и липсата на
ангажирани доказателства за последваща драстична промяна в начина на живот на
ищеца в следствие на този стрес , съдът намира,че общия справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата
от 2000 лв.
Своевременно, с отговора на исковата молба ответникът е ангажирал
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо
се в рязко намаляване на скоростта, с което е допринесъл за настъпване на ПТП,
неспазване на дистанция, непоставянето на предпазен колан, несъобразено с пътната
обстановка поведение.
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали, като приносът може да се
обективира като действие или бездействие. Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се
наличието на причинна връзка с увреждането, без да е необходимо виновно поведение,
от страна на пострадалия.
Горепосочените възражение останаха недоказани в процеса от страната, която се
позовава на съпричиняване на вредоносния резултат. Категорично е вещото лице по
приетата САТЕ, че ищецът е управлявал МПС с ниска скорост предвид конкретната
пътна обстановка, спазвал е достатъчна дистанция от движещия се пред него трактор,
включително не е имал техническа възможност да предотврати настъпване на удара.
По отношение ползването на обезопасителен колан вещо лице по назначената
СМЕ изрично посочва, че и при правилно поставен обезопасителен колан са щели да
се получат същите увреждания предвид конкретиката на ПТП.
С оглед на всичко изложено по-горе и отчитайки размера на
обезщетенията,присъждани в практиката при сходни случаи, ЯРС намира,че
обезщетение в размер на сумата 2000 лв. се явява справедливо да репарира
претендираните от ищеца вреди от ПТП,като за разликата над тази сума до предявения
размер от 3 000 лв. - неимуществени вреди, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва за забава от датата на
исковата молба, така както е поискано от ищеца.
По разноските:
6
На основание чл.78,ал.1 ГПК ищеца има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 376,34 лв. - заплатена ДТ, депозити за вещи
лица.Посочените в списъка по чл. 80 ГПК пътни разноски не следва да се присъждат,
т.к. от представения касов бон не става ясно от кого са сторени, включително да са
сторени във връзка с настоящото съдебно производство.
На осн. чл. 38,ал.1 от ЗА и предвид своевременно релевираното искане, следва
да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокатa на ищцовата страна, което следва да бъде
определено в съответствие с уважената част от иска и Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. ,
а именно – сумата от 370 лв., както и 200 лв. по повод проведените повече от две
съдебни заседания или общата сума от 570 лв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ответникът съща има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска и такива следва да му се присъдят в размер на
387, 34 лв.- депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на възнаграждението в размер на 720 лв. се преценява за неоснователно,
предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, многобройните
събрани доказателства и броя на проведените заседания.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД «ОЗК - Застраховане»АД ,с адрес на управление гр. София , ЕИК
********* да заплати на И.И. С.., ЕГН ********** на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата
от 2000 лв.,представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
ПТП настъпило на 14.10.2020 год. ,ведно със законната лихва върху сумата,считано от
10.03.2021 г. до окончателното й изплащане,като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 3000 лв. иска като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД «ОЗК - Застраховане»АД ,с адрес на управление гр. София , ЕИК
********* да заплати на И.И. С.., ЕГН ********** сумата от 376,34 лв. разноски за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА И.И. С.., ЕГН ********** да заплати на ЗАД «ОЗК -
Застраховане»АД ,с адрес на управление гр. София , ЕИК ********* разноски за
настоящата инстанция в размер на 387,34 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, вр. чл. 38,ал.1 от ЗА ЗАД «ОЗК -
Застраховане»АД ,с адрес на управление гр. София , ЕИК ********* да заплати на
адвокат С.А. П. сумата от 570 лв. за процесуално представителство на ищеца по
делото.
Решението е постановено при участие на Б. А. В., ЕГН ********** – трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
7
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8