№ 955
гр. Варна , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110107077 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявени от ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. *** ет. 4, ап. 13, срещу СУ „Л.К.“ – гр. Варна, БУЛСТАТ ***, с
адрес: гр. Варна, кв. ***, ул. ***, представлявано от Д.Г.-директор,
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване
за незаконно на уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД07-
309/12.04.2021 г. на директора на СУ „Л.К.“ – гр. Варна, и неговата отмяна, за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„технически секретар“, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 6099,60 лв., представляваща обезщетение за времето от
13.04.2021 г. до 13.10.2021 г., през което е останала без работа поради
уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
– 19.05.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с
ответника СУ „Л.К.“ – гр. Варна в периода от 15.02.1994 г. до 12.04.2021 г.,
по което до 2007 г. заемала длъжността „технически изпълнител“, а след това
– „технически секретар“, като задълженията й на двете длъжности били
идентични. Излага, че на 12.04.2021 г. й била връчена заповед № РД07-
309/12.04.2021 г. на директора на училището за прекратяване на трудовото й
1
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – тъй като не притежава
необходимото средно образование от област „Стопанско управление и
администрация“ и придобита квалификация деловодител, специалност
„Деловодство и архив“, които изисквания са били въведени с утвърдената на
12.04.2021 г. нова длъжностна характеристика за длъжността „технически
секретар“, връчена й на същата дата.
Ищцата оспорва уволнението като незаконно. В тази връзка поддържа,
че с длъжностната характеристика от 12.04.2021 г. само формално са
въведени посочените нови изисквания за образование и квалификация, а
задълженията за длъжността на практика са останали идентични с
предходните такива от 2008 г., на които тя отговаря. Намира, че с
утвърждаването на новата длъжностна характеристика и издаването на
уволнителната заповед работодателят е злоупотребил с правата си, с което е
допуснал нарушение на чл. 8 КТ. Отделно изтъква, че при сключването на
трудовия договор през 1994 г. е притежавала нормативно установеното
образователно и квалификационно ниво за заеманата длъжност с КНПД
41202006 (втора степен на професионална квалификация и/или завършен 10-
ти клас). Затова и счита, че в случая е неприложимо основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позовава на ТР № 4 от 01.02.2021
г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Твърди, че действителната причина за прекратяване на трудовото й
правоотношение се корени в близките й приятелски отношения с друг
служител – М.Д., която била уволнена през 2019 г. от същия директор и
оспорила уволнението чрез иск, по който било образувано гр.д. № 18694/2019
г. по описа на ВРС. Излага, че именно след завеждане на посоченото дело
отношението на директора към нея се променило коренно, вкл. отворил
външен вход към кабинета си и преустановил достъпа до него през стаята, в
която работела тя, иззел заповедната книга, която до тогава била на
съхранение при нея, сменил паролата на служебната ел. поща и с изрична
заповед й възложил нови задачи във връзка с техническата обработка на
входящата кореспонденция, за неизпълнението на които била предвидена
дисциплинарна отговорност. Като индикация за недобросъвестното
поведение на работодателя сочи още предходния му неуспешен опит да я
уволни на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (поради съкращаване на щата), за
което й било връчено предизвестие на 15.09.2020 г., впоследствие оттеглено
2
на 21.09.2020 г. след установената специална закрила по чл. 333 КТ, с която
се ползва тя, и липсата на предварително дадено съгласие от съответния
синдикален орган, както и отправеното й непосредствено след това
предложение от 21.09.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
срещу обезщетение по чл. 331, ал. 1 КТ, което тя не приела. Затова и счита, че
промяната в изискванията за заеманата от нея длъжност не е била реално
необходима за изпълнение на трудовите функции, а е предприета от
работодателя с единствената цел тя да бъде уволнена на посоченото в
оспорената заповед основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при което не се
изисква предварително съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ на синдиката, в който
членува.
Твърди още, че поради незаконното й уволнение е останала без работа,
както и че последното получено от нея брутното трудово възнаграждение за
м. март 2021 г. възлиза на 1016,60 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й
представител адв. А.П., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва, че между страните е било налице трудово правоотношение, по
което ищцата е заемала длъжността „технически секретар“, както и че същото
е прекратено с процесната заповед от 12.04.2021 г. на основание по чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ. Поддържа, че са били налице условията за приложението на
посочената разпоредба и уволнението е законно. В тази връзка твърди, че в
рамките на правомощията му и съобразно нуждите на работния процес е взел
решение за промяна в длъжностната характеристика на заеманата от ищцата
длъжност, след което тя не е отговаряла на новите изисквания за образование
и квалификация. Твърди, че промените са извършени в рамките на
нормативните изисквания, поради което счита, че липсва злоупотреба с право
и съдебният контрол е недопустим. По-конкретно излага, че през 2015 г. в
училището била въведена работа с облачната система на MS Office 365, за
което двукратно било проведено обучение на персонала, но ищцата не
участвала в него, въпреки че не притежава необходимата компютърна
3
грамотност. Твърди, че липсата на подобна квалификация от техническия
секретар в училището затруднява целия работен процес, особено след
въведеното от м. март 2020 г. дистанционно обучение. Отрича уволнението на
ищцата да има някаква връзка с освободената преди това М.Д. и оспорва като
неоснователни изложените в исковата молба доводи в тази насока. Твърди, че
се е наложило да бъде ползвана вратата за директен достъп до кабинета на
директора поради неизпълнението на задължението на ищцата да го
информира за оставените му при нея съобщения и документи, а заповедната
книга била иззета, тъй като ищцата не е изготвяла никакви заповеди, нито е
вписвала своевременно и надлежно издадените такива, отново в нарушение
на служебните й задължения. Излага, че пропуските в работата на ищцата
били изрично констатирани още преди 2019 г. и отразени в съставените за
целта протоколи.
Поддържа, че новите изисквания за образование и квалификация са били
въведени по обективни причини и с цел подобряване техническото и
административно обслужване в училището, съобразно нуждите на работата.
Счита, че решението за тази промяна е законосъобразно и целесъобразно,
както и че същото не може да бъде квалифицирано като злоупотреба с право.
Позовава се още и на регламентираната в чл. 8, ал. 2 КТ презумпцията за
добросъвестност и липсата на представени от ищцата доказателства, годни за
провеждането на успешно обратно доказване.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и излага
правни аргументи по същество на спора, като се позовава и на съдебна
практика.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е прието обстоятелството, че страните са били в трудово
правоотношение в периода от 15.02.1994 г. до 12.04.2021 г., по което ищцата
З.С. е заемала длъжността „технически секретар“ при ответника СУ „Л.К.“ –
4
гр. Варна. Същото се потвърждава и от приобщените трудови договори от
21.02.1994 г. (л. 11) и от 13.05.1994 г. (л. 12) и допълнителни споразумения
към тях (л. 10 и л. 13). От съдържанието на тези документи е видно още, че
последно сключеният между страните трудов договор за посочената длъжност
е безсрочен.
Приложена е и длъжностна характеристика за длъжността „технически
секретар“ (л. 18), връчена на ищцата на 01.09.2008 г., в която са посочени
изискванията за заемането й, вкл. образователни изисквания (средно
образование и компютърна грамотност), личностни изисквания и
поведенчески характеристики (емоционална устойчивост, тактичност,
съобразителност, аналитичност, комуникативност, самостоятелност,
организираност, отговорност, точност, лоялност, честност), както и
професионален опит – три години на сходна длъжност. Сред основните
задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността, са посочени:
получаването на входящата кореспонденция и оформяне на изходящата
такава, подготвяне за подпис от директора на заповеди, писма, служебни
бележки и други документи, съхранение и водене на дневника за
кореспонденцията, както и заповедната книга на директора.
От представеното писмо с изх. № 2701 от 15.09.2020 г. (л. 36) се
изяснява, че на посочената дата работодателят е изискал от ищцата З.С.
писмена информация относно подробно посочени обстоятелства, относими
към приложението на специалната закрила при уволнение по чл. 333 КТ, вкл.
здравословно състояние, ползване на отпуск, бременност и майчинство, както
и членуване в съответни органи. На същата дата е изпратено до ищцата и
предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовия й договор на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата и утвърдено
ново щатно разписание със заповед на директора на училището от 31.08.2020
г., в сила от 15.09.2020 г. (л. 37).
В отговор на направеното запитване с уведомление с вх. №
2733/17.09.2020 г. (л. 38) З. С. е информирала работодателя, че страда от
заболявания, които й предоставят специална закрила, а на 18.09.2020 г.
председателят на СС към КТ „Подкрепа“ при СУ „Л.К. – Варна го е уведомил,
че не дава съгласие за уволнението й ( л. 39). Членуването на ищцата в
посочения синдикален орган се доказва и от приложената членска карта (л.
42).
5
Видно от приложеното споразумение от 21.09.2020 г. (л. 40), страните
са постигнали съгласие предизвестието за уволнение от 15.09.2020 г. да бъде
оттеглено от работодателя.
На същата дата – 21.09.2020 г. работодателят е отправил предложение
до ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение по реда на чл.
331, ал. 1 КТ, считано от 15.10.2020 г., срещу обезщетение от петкратния
размер на последно полученото от нея брутно трудово възнаграждение (л. 41).
Предложението е връчено на ищцата на 21.09.2020 г., като няма данни същото
да е прието в предоставения за това седемдневен срок.
От приобщеното уведомление от 07.10.2020 г. (л. 31) се установява, че
след завръщането си от ползван отпуск на 06.10.2020 г. ищцата е
информирала работодателя, че няма достъп до служебната поща на
училището, което препятства възможността й за изпълнение на служебните
задължения, и е отправила молба до директора на училището да й бъде
осигурен такъв.
На следващия ден работодателят е издал заповед № 07-52/08.10.2020 г.
(л. 32), с която е наредил стриктно изпълнение на служебните задължения на
техническия секретар, включващи работа чрез общия служебен адрес в MS
Office 365, ведно с предупреждение, че при неизпълнение служителят носи
дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ.
На 14.10.2020 г. работодателят е отправил повторно искане до ищцата
за предоставяне на информация във връзка с приложението на чл. 333 КТ (л.
33), а на 21.10.2020 г. – искане до ТЕЛК за изготвяне на експертно
медицинско мнение по предстоящо уволнение на З.С. (л. 34).
Въз основа на последното искане е издадено експертно решение от
12.01.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ Варна (л. 35), в което е
отразена водеща диагноза на ищцата хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност, което заболяване не попада в Наредба №
5/20.02.1887 г. на МЗ, и е направена констатация за липса на доказани други
диагнози, включени в наредбата, респ. ТЕЛК не се е произнесъл по
прекратяването на трудовото правоотношение.
Страните не спорят, че на 12.04.2021 г. ответникът е утвърдил нова
длъжностна характеристика за длъжността „технически секретар“ и е издал
заповед № РД07-309/12.04.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – тъй като не
6
притежава необходимото средно образование от област „Стопанско
управление и администрация“ и придобита квалификация деловодител,
специалност „Деловодство и архив“, както и че новата длъжностна
характеристика и уволнителната заповед са връчени на ищцата на същата
дата. Тези обстоятелства са видни също и от приобщената заповед (л. 15) и
длъжностна характеристика (л. 16). От съдържанието на последната се
изяснява, че задълженията за длъжността не са променени в сравнение с тези
от длъжностната характеристика от 2008 г., като промяната се състои
единствено в образователните изисквания за заемането й, които вече
включват средно образование от област „стопанско управление и
администрация“ с придобита квалификация деловодител, специалист
„деловодство и архив“.
В уволнителната заповед са изложени мотиви, според които е налице
обективна необходимост от приетата промяна в изискванията за образование
и квалификация за длъжността „технически секретар“, свързана със
създадената електронна образователна среда и потребностите на учебното
заведение от по-високо ниво на администриране и техническа обработка на
документацията, вкл. и работа с MS Office 365, Excel, Word. Отразено е също,
че заемащия длъжността служител З.С. притежава ОКС, средно образование с
професионална квалификация „бобинарка“, съответно не отговаря на новите
изисквания.
От приложеното по делото копие от трудова книжка на ищцата (л. 45) и
представения оригинал в о.с.з. се изяснява, че последното вписване в
документа касае прекратяване на процесното трудово правоотношение, респ.
ищцата не е започнала нова работа след уволнението. Това обстоятелство се
доказва още и от приложената регистрационна карта на З.С. от 14.04.2021 г. в
Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр. Варна (л. 43) и
извършената от съда в о.с.з. констатация от представения оригинал, че в
същата е отбелязана предстояща среща с трудов посредник на дата 13.08.2021
г.
От приобщения фиш за заплата на ищцата (л. 154) се изяснява, че
последно полученото от нея брутно трудово възнаграждение за м. март 2021
г. възлиза на 1016, 60 лв. В този именно размер е и определеното от
работодателя в заповедта за уволнение обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за
неспазено 30-дневно предизвестие.
7
От страна на ищцата са ангажирани също и доказателства за
уволнението на друг служител при ответника – М.Д., извършено със заповед
от 13.09.2019 г., което е оспорено чрез иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с
невлязло в сила към момента решение от 28.08.2020 г. по гр.д. № 18694/2019
г. на ВРС, потвърдено с решение от 15.03.2021 г. по възз.гр.д. № 18/2021 г. на
ВОС, уволнението е признато за незаконно и отменено (л. 21-30).
Ответникът е представил съставени от директора на училището
констативни протоколи в периода 02.11.2015 г. – 09.04.2021 г. (л. 60 и сл.),
според които при извършени проверки са констатирани нарушения на
задълженията на техническия секретар във връзка с воденето на входящата и
изходяща кореспонденция и вписване на заповедите на директора в
заповедната книга, вкл. тяхното архивиране. В протоколите се съдържат и
препоръки с указан срок за изпълнение. Документите носят и подпис на
ищцата, удостоверяващ запознаването й с констатациите в тях.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на ангажираните от ищцата свидетели (л. 157 и сл.).
От свидетелските показания на св. Румяна Илиева (без дела и родство
със страните) се установява, че до 2018 г. същата е работила в СУ „Л.К.“ гр.
Варна като учител по математика и информатика. По нейни данни от 2003 г.,
когато била въведена работа с компютри, ищцата се е интересувала от
технологиите, ползвала е помощта на свидетелката за навлизане в тях и се е
справяла добре, вкл. с въведените по-късно през 2016 г. – 2017 г. облачни
технологии (MS Office 365), с които всички са имали трудности в началото,
при внедряване на системата, доколкото не е било проведено и адекватно
обучение за това. Според свидетелката ищцата е била лоялен и отговорен
служител. Свидетелката твърди, че е напуснала училището, тъй като не се е
разбирала с директора Д. Г., като последната е сменила почти целия
академичен състав, назначавайки на негово място бивши нейни ученици. От
колегите си свидетелката научила, че директорът е искал да уволни и ищцата,
за да назначи на мястото й „неин човек“.
Разпитана е и св. М.Д. (без дела и родство със страните), уволнението на
която ищцата твърди да е повод за промяна в отношението на директора към
нея. Според нейните свидетелски показания действително е бил налице такъв
слух сред колегите й в училището, но той не е верен. Свидетелката
потвърждава, че не е било проведено обучение за работа с нововъведения
8
офис 365, както и че ищцата е била коректен служител и е имала добри
отношения с директора Д. Г., вкл. последната я е хвалила, че винаги е в
помощ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищцата и
неговата отмяна, възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност и присъждане на обезщетение за оставането й без работа. Същите
са допустими, доколкото са налице нормативно установените положителни
процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
По обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чрез
който е оспорена законосъобразността на уволнението, в тежест на ответника
е да докаже, че същото е извършено законно и на посоченото в уволнителната
заповед основание.
В случая уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
според която разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор,
като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете
по чл. 326, ал. 2, когато работникът или служителят не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. Съгласно задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК на
ВКС, основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ е налице, когато при сключването му работникът или служителят не
отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, но не и ако към
същия момент работникът или служителят не отговаря на въведените от
работодателя изисквания за това. В мотивите на тълкувателния акт е
разяснено, че работодателят има правомощия да въведе по-високи от
нормативно установените изисквания, с оглед особеностите на конкретната
работа и нуждите на предприятието, както и сам да определи необходимите
изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание, в
9
случай че такива изобщо не са нормативно регламентирани. Той обаче може
да упражни своето субективно преобразуващо право да прекрати трудовия
договор само на предвидените в закона основания, целящи да осигурят по-
голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Затова
юридическият факт, като основание за прекратяване на трудовия договор, е
неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а
работодателят да е преодолял защитата на работника при уволнение още
преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на вътрешните си
правила за изискуемите образование и професионална квалификация, чието
действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че
притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация
не представляват обективна причина за изпълнението на трудовата функция
при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото
правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност,
поведението му ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2
от Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с
права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на
другите”, и следва да бъде отречено.
В разглеждания случай не са налице нормативни изисквания за
заеманата от ищцата длъжност „технически секретар“, а същите са определи
от работодателя в длъжностната характеристика, поради което разпоредбата
на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е неприложима, съответно уволнението на това
основание - незаконно.
Отделно от това, при сключване на трудовия договор през 1994 г.
ищцата е притежавала въведените от работодателя изисквания за образование
и квалификация, но впоследствие през 2021 г. тези изисквания са променени,
при което ищцата вече не е отговаряла на тях и работодателят се е позовал на
това нововъзникнало в резултат от собственото му поведение несъответствие,
за да прекрати едностранно трудовото й правоотношение. Съдът намира за
основателни възраженията на ищцата, че така упражнената от ответника
работодателска власт представлява злоупотреба с право, като съображенията
за това са следните:
Решението на работодателя за промяна на изискванията за образование
и квалификация към заеманата конкретна длъжност е въпрос на
целесъобразност и поради това принципно не подлежи на съдебен контрол,
10
освен ако по този начин не е нарушена или заобиколена императивна правна
норма, не се злоупотребява с право или не се установява дискриминационен
подход. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е
чрез законово допустими средства да постигне една единствена цел, а именно
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Доводът за подобна злоупотреба следва да бъде изрично въведен в предмета
на трудовоправния спор от работника или служителя - ищец, чрез посочване
на конкретни факти и обстоятелствата, обосноваващи твърдението му за
злоупотреба с работодателски права. Именно тези факти и обстоятелства
подлежат на изследване от съда при преценка дали работодателят е действал
добросъвестно по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. На основание чл. 8, ал. 2 КТ
добросъвестността му при извършеното уволнение се предполага до
установяване на противното, поради което ищецът носи доказателствената
тежест да обори презумпцията, чрез провеждане на пълно и главно обратно
доказване (в този смисъл - решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012
г. на ВКС, IV г.о., решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 58 от 30.07.2015 г. по гр.д. № 2600/2014 г. на ВКС,
IV г. о. и др.).
В настоящата хипотеза ищцата е обосновала доводите си за злоупотреба
с право с твърдения, че промяната в изискванията за заеманата от нея
длъжност не е била реално необходима за изпълнение на трудовите функции,
а е предприета от работодателя с единствената цел тя да бъде уволнена на
посоченото в оспорената заповед основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при
което не се изисква предварително съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ на синдиката,
в който тя членува.
От обсъдените по-горе доказателства се установява, че преди да
промени изискванията за образование за длъжността „технически секретар“ с
утвърдената на 12.04.2021 г. нова длъжностна характеристика и да издаде на
същата дата оспорената уволнителна заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ, в периода от м. септември 2020 г. до м. януари 2021 г. работодателят е
извършил няколко опита да прекрати трудовото правоотношение на ищцата,
вкл. поради съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, останал неуспешен
поради отказаното предварителното съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ на
синдикалния орган, и срещу обезщетение по чл. 331, ал. 1 КТ, също нестанало
11
поради неприемане на предложението от страна на ищцата. Предприети от
работодателя в този период са и действия, насочени към ангажиране на
дисциплинарната й отговорност, а именно: издаването на изрична заповед от
08.10.2020 г. за стриктно изпълнение на служебните й задължения с
предупреждение, че неизпълнението им съставлява нарушение на трудовата
дисциплина, както и последващите проверки за изпълнение, обективирани в
съставените за целта констативни протоколи. Съобразявайки така
установените факти и с оглед обстоятелството, че промяната в новата
длъжностна характеристика се състои единствено във въвеждането на нови
образователни изисквания, на които ищцата не отговаря, без едновременна
реална промяна в трудовите функции за заемане на длъжността, съдът
намира, че предприетото изменение не е обусловено от образователните
потребности на училището, а е провокирано от единствената цел на ответника
да прекрати трудовото правоотношение на ищцата, заобикаляйки закрилата
по чл. 333, ал. 3 КТ, с която се ползва тя. Приложен е и дискриминационен
подход при определяне на новите изисквания за средно образование от област
„Стопанско управление и администрация“ и придобита квалификация
деловодител, специалност „Деловодство и архив“ за заемане на длъжността
„технически секретар“, чийто основни функции се свеждат до подпомагане
дейността на директора на учебното заведение чрез получаване на входящата,
респ. оформяне на изходящата кореспонденция и водене на дневник за това,
както и изготвяне на документи, в т.ч. заповеди, и завеждането им в
заповедна книга. Този извод се потвърждава и от събраните свидетелски
показания по делото, които настоящият съдебен състав кредитира напълно
като достоверни, доколкото са конкретни, ясни, последователни и съответни
на останалия доказателствен материал. От същите се установява, че ищцата
се е справяла успешно със служебните си задължения, при притежаваната от
нея образователна и квалификационна степен, както и че директорът на
училището е провеждал целенасочена политика за подмяна на състава от
заетите в учебното заведение работници и служители с нови, доверени негови
лица. Допълнителни индикации за действителната цел на предприетите от
работодателя действия са също и обстоятелствата, че уволнителната заповед е
издадена в деня на утвърждаване на новата длъжностна характеристика, както
и че не е спазен срокът за предизвестие.
При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира, че
12
изменението в длъжностната характеристика за заеманата от ищцата
длъжност е израз на произволно и превратно упражняване на работодателстка
власт, респ. злоупотреба с право, обуславяща незаконосъобразността на
едностранното прекратяване на облигационната връзка.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен, като
уволнението бъде признато за незаконно и отменено.
Предвид обстоятелството, че прекратеното трудово правоотношение е с
безсрочен характер, то и исковата претенция с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ следва да бъде уважена, като ищцата бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар“ при СУ „Л.К.“
– гр. Варна.
На основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Според чл. 228,
ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено.
В случая от представената трудова книжка и регистрационна карта в
Агенцията по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ - Варна е доказано, че в
резултат от незаконното уволнение ищцата е останала без работа за времето
от прекратяване на правоотношението й на 13.04.2021 г. до приключване на
съдебното дирене по делото на 12.07.2021 г. За този период от три месеца
дължимото от работодателя обезщетение възлиза на 3049,80 лв., изчислено от
съда при условията на чл. 228, ал. 1 КТ, въз основа на последно полученото от
ищцата брутно трудово възнаграждение за м. март 2021 г. в размер на 1016,60
лв.
Следователно до посочения размер и период предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.05.2021
г., до окончателното изплащане на обезщетението. За разликата над
13
дължимата сума от 3049,80 лв. до пълния предявен размер на вземането от
6099,60 лв. и за периода от 13.07.2021 г. до 13.10.2021 г. претенцията подлежи
на отхвърляне като неоснователна.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. трето ГПК, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта, с която се присъжда
обезщетение за оставане без работа.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, дължимите държавни такси по уважените искове в общ размер на
281,99 лв., от които 160 лв. за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2
КТ - по 80 лв. такса за всеки иск, дължима на основание чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 121,99 лв. за
такса по оценяемия иск по чл. 225, ал. 1 КТ, дължима на основание чл. 1 от
същата тарифа.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното
за това искане, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 970 лв.,
съразмерно с уважените искове, от които 650 лв. по изцяло уважения иск с
правно основание чл. 344, т. 1 КТ и 320 лв. по частично уважения иск с
правно основание чл. 344, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Размерът на
съобразените от съда възнаграждения по отделните искови претенции е
определен между ищцата и процесуалния й представител в сключения
помежду им договор за правна защита и съдействие от 28.05.2021 г., от
съдържанието на който се установява и реалното заплащане в брой на
възнагражденията, представляващо условие за присъждането им като съдебни
разноски.
Ответникът не е сторил разноски по делото, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на ЗЛ.
Ч. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *** ет. 4, ап. 13, извършено
14
със заповед № РД07-309/12.04.2021 г. на директора на СУ „Л.К.“ – гр. Варна,
БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, кв. ***, ул. *** , на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
*** ет. 4, ап. 13, на заеманата преди уволнението длъжност „технически
секретар“ при СУ „Л.К.“ – гр. Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, кв.
***, ул. ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА СУ „Л.К.“ – гр. Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, кв.
***, ул. ***, представлявано от Д.Г.-директор, да заплати на ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. *** ет. 4, ап. 13, сумата от 3049,80 лв.
(три хиляди четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки), представляваща
обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради
незаконното уволнение, а именно за периода от 13.04.2021 г. до 12.07.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
19.05.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над дължимата сума от 3049,80 лв. (три хиляди четиридесет и
девет лева и осемдесет стотинки) до пълния предявен размер на
обезщетението от 6099,60 лв. (шест хиляди деветдесет и девет лева и
шестдесет стотинки) и за периода от 13.07.2021 г. до 13.10.2021 г.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта за присъденото обезщетение за оставане без работа, на основание чл.
242, ал. 1, предл. трето ГПК.
ОСЪЖДА СУ „Л.К.“ – гр. Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, кв.
***, ул. ***, представлявано от Д.Г.-директор, да заплати на ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. *** ет. 4, ап. 13, сумата от 970 лв.
(деветстотин и седемдесет лева), представляваща сторени по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищцата могат да бъдат заплатени по
посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN ***, открита в
15
„Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр ЗЛ. Ч. СТ..
ОСЪЖДА СУ „Л.К.“ – гр. Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, кв.
***, ул. ***, представлявано от Д.Г.-директор, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от
281,99 лв. (двеста осемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща дължими държавни такси по делото, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок, считано от 26.07.2021 г. – деня, в който съдът е посочил, че
ще обяви решението си, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16