М О Т И В И
към
присъда
№ 8/30.03.2011г. по н.о.х.д. № 2162 по описа на Д.кия районен съд за
2010г.
Срещу подсъдимия С.З.С. ЕГН **********
е повдигнато обвинение за това, че на 16.09 и 17.09.2009г. в гр. Д., при
условията на продължавано престъпление, пред М.Й.М. – личен финансов съветник в
„...” АД, клон Д., съзнателно се ползвал от подправен официален документ за
самоличност – лична карта № ******** на името на Д. М.Д. ЕГН **********, като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
По делото е постъпила молба от „...”
АД – гр. С., с която се прави искане дружеството да бъде конституирано като
граждански ищец за сумата от 535.68 лева, поради това, че лицето С. е извършило
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК,
като е сключил договор за паричен заем № 1228923 – 287413 от 16.09.2009г., като
за целта е използвал неистински документ за самоличност на Д. М.Д..
Съдът остави без разглеждане така
предявения граждански иск като процесуално недопустим предвид, следното:
Документните престъпления са насочени
против реда и правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществените
отношения, свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало лице.
/Решение № 389 от 06.07.2004г. по н.д. № 1033/2003г., II
н.о. на ВКС/
В съдебно заседание представителят на
ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършването на вмененото му престъпление, като предлага на
подсъдимия С.З.С. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и половина, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено с три
години изпитателен срок.
Процесуалният представител на
подсъдимия пледира за определяне на наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият се възползва от правото си
да не дава обяснения.
На дадената му последна дума
подсъдимият се признава за виновен.
След преценка на събраните по делото
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото
доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:
Месец септември 2009г. подсъдимият С.З.С.
се свързал с офиса на „...” АД, клон Д. и поискал да получи кредит от тях.
На 16.09.2009г. служител на
дружеството свидетеля М.Й.М./личен финансов съветник/, посетила адреса, който
бил заявил подсъдимия – гр. Д., ЖК „...” бл. **, ет. *, таванска стая. М. се
срещнала с подсъдимия С., който се представил с името Д. М.Д.. Така подсъдимият
обяснил на служителката, че му трябвали пари за ремонт на таванската стая, в
която живеел. Подсъдимият представил на свидетеля М. документ за самоличност –
лична карта на името на Д. М.Д. и заявил, че работел във фирма „Фан” ЕООД гр. С.,
като посочил името на свой приятел – П.В.й. ***, като лице за контакт.
Служителката заявила, че й трябвали копия от тези документи и извикала лицето
на следващия ден в офиса на дружеството. Така подсъдимият С. подписал бланка на
Предложение за сключване на договор за паричен заем № 287413/16.09.2009г. с
данните от личната карта на Д. М.Д. - № ********, издадена на 27.11.2006г от
МВР – гр. Д. и се подписал.
Подсъдимият С.З.С. на 17.09.2009г.
посетил офиса на кредитното дружество и отново се представил с личната карта на
името на Д. М.Д., която служителката М. копирала и приложила в преписката по
договора за паричен кредит. Подсъдимият С. представил и копие на трудов договор
№ 79/05.11.2008г. с фирма „Фан” ЕООД гр. С.. Между дружеството и подсъдимия С.
под името „Д. М.Д.” бил сключен договор за паричен заем № 1228923 –
287413/16.09.2009г. Сумата по заема от 400 лева била отпусната на подсъдимия С.
с РКО.
Понеже заемополучателят „Д. Д.”
/подсъдимият С./ не внесъл първата погасителна вноска по кредита, регионалният
мениджър на дружеството свидетелят Д.А. посетил жилището, което обитавал
длъжника. Той не открил „Д.” на посочения адрес в гр. Д., нито на този, вписан
в личната карта в гр. Г. Т.. По – късно свидетелят А. бил извикан в Полицията,
където разбрал, че личната карта била ползвана от друго лице.
Съобразно заключението на вещото лице
по съдебно – техническата експертиза изследваната лична карта № ********,
издадена на името на Д. М.Д. ЕГН ********** била стандартна типова бланка за
този вид документ и била оригинална, но с подменена персонална снимка.
Подмяната била извършена, като в оригинална бланка /лична карта/ по механичен
начин била заличена снимката на лицевата и обратната страна и персоналните
данни, като било запазено името на първоначалния собственик и персоналните
данни на личната карта, а настоящата снимка /тази на подсъдимия С./ била
отпечатана върху прозрачно фолио. Установените разлики в изследваната лична
карта водели до категоричния извод, че документът за самоличност бил подправен.
Подсъдимият С.С. и свидетелят П.Й.
били съученици. През 2008г. свидетелят Й. закупил колата на майката на
подсъдимия С. и така от документите по сделката, подсъдимият взел личните данни
на свидетеля и ги ползвал пред кредитното дружество.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели П.В.Й., М.Й.М.
и Д.Т.А., които съдът кредитира като правдиви, еднопосочни и безпротиворечиви;
заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно –
техническа експертиза; свидетелство за съдимост; характеристика.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените фактически констатации и
съображения, съдът намира за доказано, че на 16.09 и 17.09.2009г. в гр. Д., при
условията на продължавано престъпление, пред М.Й.М. – личен финансов съветник в
„...” АД, клон Д., съзнателно се ползвал от подправен официален документ за
самоличност – лична карта № ******** на името на Д. М.Д. ЕГН **********, като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав.
От обективна страна с действията си,
изразяващи се в ползване в два поредни дни пред служител на кредитното
дружество „...” АД, клон Д. на подправен официален документ за самоличност –
лична карта № ******** на името на Д. М.Д. ЕГН **********, когато от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, подсъдимият С.С.
осъществил състава на престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал. 2 от НК
във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на
чл. 11 ал. 1 пр. І от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При определяне наказанието на
подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
За да определи наказанието на
подсъдимия С.З.С., съдът взе предвид степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
С.З.С. е роден на ***г*** Т.. .... Български
гражданин. .... .... .... .... ЕГН **********.
Деянието е извършено от подсъдимия при определен
превес на отегчаващи отговорността обстоятелства – минало ...е и лоши
характеристични данни.
Изложените обстоятелства, преценени
спрямо тежестта на процесното деяние и обществената опасност на подсъдимия,
мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършеното от С.
престъпление ще бъде налагането му на наказание в размер над минималния,
предвиден в санкцията на закона. Съдът намира, че така определеното наказание би
ответствало на тежестта на престъпното деяние, поради което с присъдата съдът
определи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Съдът намира, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективното изтърпяване на
определеното му наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, /до
момента подсъдимият не е ... на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер/, поради което и на основание чл. 66 ал. 1 от НК, съдът отложи
изтърпяването му с минималния, предвиден в закона срок от три години.
Съдът намира, че така определеното
наказание напълно ответства на тежестта на деянието и обществената опасност на
самия извършител и ще изпълни целите на Г.ната и личната превенция, визирани в
чл. 36 от НК.
4.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Съобразно
разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимия С.З.С. следва да бъде
възложено да заплати сторените по делото разноски в размер на 40.00 лв. по
сметка на ОД на МВР – гр. Д..
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия:
/М.
Момчева/