Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… август 2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на деветнадесети юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Ива Иванова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№5946
по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.422 във връзка с чл.415 и
чл.124 ГПК.
В исковата си молба ищецът „Д.А.Л.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, МОЛ София, София Тауър, ет.*, твърди,
че на 28.08.2008 година между него и ответника „К.Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК********, е
сключен договор за финансов лизинг на превозно средство №188 Е.По силата на
този договор„Д.А.Л.“ ЕООД, ЕИК********, е предоставило на „К.Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК********, нов лек
автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел S 600 L,
рег.№ ********, рама № WD********и
двигател № ********за което страните по договора за подписали
приемо-предавателен протокол на 11.05.2009 година.Лизингополучателят е поел
задължение за заплаща месечни лизингови вноски в размери и срокове, съгласно
погасителен план.Част от споразумението между страните са ОУ на лизингодателя-
ищец, приети и подписани от лизингополучателя.Страните са се съгласили, че
срокът да договора започва да тече от датата на подписване на
приемо-предавателния протокол касателно лизинговата вещ.За обезпечаване на
вземанията на лизингодателя лизингополучателят е издал в негова полза ценна
книга- запис на заповед, с който менителничен ефект е поел задължение
безусловно да плати без протест и разноски, при предявяването му сумата от
386 862,91 евро.Записът на заповед е авалиран от Ж.Ф.Б..
Ищецът твърди, че лизингополучателят е плащал
частично и нередовно поетите задължения по договора за финансов лизинг, а след
03.08.2009 година е преустановил плащанията на дължимите лизингови вноски и
другите разходи по договора.Поради това, на основание чл.15.1.1 от ОУ ищецът му
връчил нотариална покана с предизвестие за прекратяване на договора, ако не
плати доброволно дължимите суми в 14-дневен срок от получаване на поканата, а
именно до 13.05.2010 година.Към този момент натрупаните задължения на ответника
са в размер на 70 127,82 евро.В дадения срок за доброволно изпълнение
плащане не е извършено, поради което, на основание чл.87 ЗЗД, договорът за
лизинг е прекратен едностранно от лизингодателя, считано от 14.05.2010 година.Поради
това последният е предявил на ответника, чрез нотариална покана ценната книга
на 15.1.10 година, а на авалиста предявяването е извършено на 07.12.2011 година.Въпреки
предявяване на записа на заповед, плащане не е извършено.
Ищецът твърди, че на 18.01.2012 година е подал
заявление по чл.417,т.9 ГПК пред СРС за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 291 335,06 евро, по което е образувано
ч.гр.д.№2583/2012 година.По това дело се е снабдил с изпълнително
основание и изпълнителен лист, като
заповедният съд е осъдил длъжниците да му заплатят солидарно и разноските по
делото, както и законната лихва върху вземането, считано от 18.01.2012
година.Образувал е изпълнително дело №4507/2012година по описа на ЧСИ с
рег.№841 на КЧСИ, по което също липсва изпълнение.
Поради постъпили възражения от длъжниците, твърди,
че заповедният съд го е уведомил от необходимостта от предявяване на положителни
установителни искове срещу тях.Твърди, че към датата на подаване на исковата
молба изискуемите задължения на ответниците са в размер на 108 274,32
евро, от които 67 618,57 евро дължими лизингови вноски; 5 796,58
евро- неустойки за забава и други разходи; неустойка за предсрочно прекратен
договор съгласно чл.16.2 от ОУ в размер на 20 127,33 евро и 965,46 евро
други разходи; зцадължения за застраховки в размер на 13 766,39 евро.Моли
съда, след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение,
с което признание за установено по отношение на ответниците, че ищецът има
вземане в посочения размер.Претендира разноските в исковата производство и
разноските в заповедното, съобразно предявения размер на установителните
претенции.
В срока за отговор ответниците правят следните
възражения:
За недопустимост на предявения иск, тъй като с
него се твърди наличие на вземане в размер, по-малък от този, за който е
издадена заповед за незабавно изпълнение.
При условие на евентуалност – оспорват
основателността на претенцията като твърдят, че от септември 2009 година
договорът е преустановил действието си, защото лизингодателят е върнал вещта на
лизингополучателя, следователно не дължи плащане по облигационната връзка.Твърди,
че е платено на лизингодателя сумата от 120 764,01 евро, от която
60 382,01 евро при подписване на договора и 60 382 евро – преди
заплащане на пълната стойност на доставчика на вещта.Плащането е извършено от
лизингополучателя.Твърди, че въпреки поетото от лизингодателя задължение да
извърши доставката на вещта до 31.12.2008 година, вещта му е предадена едва на
11.05.2009 година, който факт се установява от приемо-предавателния протокол, а
независимо от това погасителния план е започнал да тече от 01.02.2009 година,
следователно от 01.01.2009 година до 11.05.2009 година, поради липса на
ползване на вещта, плащане на лизингови вноски не се дължи.Такова задължение
съществува само за периода от 11.05.2009 година до 21.08.2009 година, а
платената от лизингополучателя сума от 120 764,01 евро представлява
кредитиране, следователно дължи лихва за забава върху тази сума за периода от
01.01.2009 година до 11.05.2009 година.
Ответниците оспорват размера на всяка от
претенциите, които формират вземането на ищеца, в контекст на твърдението им за
липса на точно изпълнение на задълженията на лизингодателя и липса на ползване
на вещта, включително и поради прекратяване на облигационната връзка.Оспорват и
наличие на вземане за неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора,
както и вземанията за платени застраховки.молят съда да отхвърли исковете.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията по допустимост на
предявените искове.
Оспорва и твърденията за това, че е неизправна
страна по договора, както и че същият е бил прекратен преди това от
лизингополучателя и вещта била върната от него.
В допълнителната искова молба ответниците поддържат
заявените тези.Правят нови възражения позовавайки се на арбитражна клауза и
правят възражение за прихващане със свое вземане за неустойка в размер на
сумата от 60 382 евро.
С
определение от 05.12.2017 г. на
основание чл. 637, ал. 3 от ТЗ е конституиран синдика на „К.Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК******** (в несъстоятелност) – С.М. в производството по
исковете, предявени срещу този ответник.С молба вх.№ 11308/26.01.2018 година
синдикът М. заема становище, че исковете са основателни.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Няма спор между страните, че на 28.08.2008
година между ищеца „Д.А.Л.“ ЕООД, ЕИК******** и ответника „К.Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК********,
е сключен договор за финансов лизинг на пътни превозни средства под №188Е1.
По силата на постигнатото съгласие
страните са приели, че „Д.А.Л.“ ЕООД, ЕИК******** поема задължение да придобие
от посоченото трето лице обект на договора за лизинг – ППС – 1 нов автомобил марка
„Мерцедес Бенц“, модел S 600 L, при цена от
402 546,69евро без ДДС, със срок за доставка – до 31.12.2008 година, а
лизингополучатилят е поел задължение да заплати на лизингодателя сумата от
4 025,47 евро без ДДС, до 2 дни от подписване на договор, представляваща
такса за управление.Страните са уговорили, че първоначалната вноска е в размер
на 120 764,01 евро, без ДДС и е платима, както следва: до 2 дни от
подписване на договора – в размер на 60 382,01 евро, без ДДС и 60 382
евро, без ДДС, дължима преди заплащане на пълната стойност от страна на
лизингодателя на доставчика.
Съгласили са се, че лизинговата
цена ще се заплаща чрез лизингови вноски
и в срокове, съгласно погасителния план, представляващ приложение №2 към
договора.Освен това са уговорили и плащане на еднократна вноска от 0,0211% от
неплатената главница; цена на финансиране на ДДС в размер на 751,42 евро без
ДДС; застрахователни премии по чл.13 от ОУ и са уговорили остатъчна стойност от
20 127,33 евро без ДДС. Договорът има общо 6 приложения, представляващи
неразделна част от него: техническа спецификация на лизинговата вещ, погасителен
план, съобразно който падеж на вноската е всяко първо число от съответния месец
за периода от 01.02.2009 година до 01.01.2013 година, при лизингова вноска,
формирана от главница + лихва + ДДС, обща тарифа на лизингодателя, регламентираща
такси и неустойки; приемо-предавателен протокол от 11.05.2009 година,
двустранно подписан от страните по делото, удостоверяващ получаване на
фактическата власт от страна на лизингополучателя, предоставена му от неговия
съдоговорител. Представени са ОУ на ищеца, за които страните не спорят, че са
били част от съдържанието на обвързващата ги облигационна връзка и са действали
към момента на сключване на сделката.Не е спорно по делото, че същите са
станали известни на лизингополучателя и носят неговия подпис.
По делото е представен анекс от
27.03.2009 година, с който страните по договора променят неговите параметри,
като се изменя падежът на вноските за юни, юли и август 2009 година, като
същите от първо число на съответния месец, се променят по следния начин-
лизинговата вноска,дължима на 1 юни следва да се плати на първи август, тази,
която е дължима на 1 юли, следва да се плати на 10 август, а дължимата на 1
август, страните се съгласяват да се плати на 10 август 2009 година.За
промяната в действието на договора лизингополучателят е поел задължение да заплати
такса в размер на 265,64 лв.
По делото е представен и запис на
заповед, чийто издател е дружеството- лизингополучател. Ценната книга е
издадена на 28.08.2008 година, като с нея издателят / ответникът- ЮЛ/ е поел
безусловно задължение да плати при предявяване му на поемателя сумата от
386 862,91 евро. Записът на заповед е авалиран от Ж.Ф.Б. на същата дата. Издаването
на ценната книга е на основание чл.6 от договора и чл.9 от ОУ, съгласно които
за обезпечаване на вземанията на лизингодателя, произтичащи от конкретната
сделка – всички лизингови вноски ведно с ДДС, лизингополучателят се задължава да издаде
запис на заповед, платим на предявяване.
По делото ищецът е представил нотариална
покана от 23.04.2010 година, връчена на 29.04.2010 година на адресата, с която
кани лизингополучателя да му заплати дължимите суми – общо в размер на
616 683,22 евро, представляваща сумарна величина на дължимите лизингови
вноски по обвързващите страните лизингови договори.С тази покана е даден
14-дневен срок от получаването и да се плати посочената в нея сума, като са
указани последиците от липсата на доброволно изпълнение, като страната е
уведомена, че това неизпълнение ще доведе до разваляне на договора, а оттам и
задължение за връщане на вещите, предмет на сделките. Поканата е връчена на
ответника – ЮЛ чрез нотариус Здравко Тончев на 29.04.2010 година.
Ищецът, във връзка с изискуемостта на
своето вземане, произтичащо от ценната книга, е представил две нотариални
покани, с които е предявил на своите длъжници менителничните ефекти за плащане
на част от посочената в тях сума, а именно на сумата от 291 335,06
евро.Тези покани са отправени чрез нотариус В.И.и са връчени на търговското
дружество по реда на чл.50, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1 ГПК, на 30.11.2011
година.След извършена от съда служебна справка в ТРРЮЛНЦ се констатира, че
поканата е връчена на вписания в регистъра адрес на управление на дружеството,
а именно гр.София, район „Триадица“, „**********, поради което приема, с оглед
извършените от нотариуса удостоверявания, че правилно е приложена нормата на
закона. На авалиста –предявяването е извършено на 12.12.2011 година – лично.
Във връзка с извършеното оспорване и твърденията
на ответника- лизингополучател, че е налице плащане, ищецът е представил
неоспорени откъм истинност първични счетоводни документи – 25 броя фактури –
издадени от лизингодателя за извършени към него плащания по процесния договор,
а също и доказателства за наличие на други договорни обвързаности между същите
страни.
По делото е допусната ССчЕ, изготвена от вещото
лице Г.Т..Съобразно неоспореното от страните и възприето от съда като годно
доказателствено средство заключение по процесния договор е налице плащане, но е
налице остатък в общ размер на 108 274,32 евро, равняващ се на
211 766,19лв, включващ в себе си главница от 103 371,42 лв; „ГО“ в
размер на 290, 40лв; данък МПС за 2010 година в размер на 1 556,63 лв;
застраховка „КАСКО“ от 26 634,33 лв; лихва от 27 678,78лв; лихва за
период в размер на 1 200,23лв; неустойка по прекратен договор в размер на
11 337,12лв; нот. такса в размер на 60лв; пълномощно- нот. такса в размер
на 6 лв и такса за промяна в условията на договор – 265,64лв.Конкретните
периоди и конкретните размери на сумите, вещото лице е посочило в таблица на
лист 4 от своето заключение.Вещото лице е установило, че
ответникът-лизингополучател е извършил плащания по процесния договор в общ
размер на сумата от 374 767,03лв, като конкретните пера са посочени от
вещото лице в таблица на лист 8-ми от заключението, като всички плащания касаят
период след 01.06.2009 година-т.е. след предаване на вещта, а тези, които са
извършени преди това-въз основа на уговорките в процесния договор.В о.с.з.
вещото лице е пояснило, че тази размер дълга е към датата на подаване на
заявлението от настоящия ищец.Вещото лице е дало и други отговори, съобразно
задачите, които страните са поставили, във връзка със сторените от тях
възражения.По отношение на възражението за прихващане, направено в
допълнителния отговор на исковата молба, настоящият състав приема същото за
преклудирано и поради това недопустима, тъй като не попада в обхвата на нормата
на чл.371 ГПК – поради това не му дължи произнасяне.
Като
доказателства по делото е приобщено и ч.гр.д.№2583/2012г. по описа на СРС,59-ти
състав, дало начало на процеса между страните.
По подадено от настоящия ищец заявление, въз
основа на документ по чл.417, т.9 ГПК, на 02.02.2012 година, 59-ти състав на СРС е издал заповед за
незабавно изпълнение на заявителя „Д.А.Л.“
ЕООД, ЕИК******** , срещу„К.Е.Д.П.“
ЕООД, ЕИК******** и авалиста – ФЛ.На същата дата е издаден и изпълнителен лист
за предявеното взема в общ размер на 291 335,06 евро, ведно със законната
лихва, начиная от 18.01.2012 година и
разноските по делото в размер на 6 148,02лв държавна такса и
17 544,06лв юрисконсултско възнаграждение.
На 18.07.2012 година по заповедното производство
постъпват възражения от длъжниците, чрез адв.Д., ведно с доказателства, че
заповедта за изпълнение им е връчена от ЧСИ Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ по изп. дело
№********* година на 09.07.2012 година.
На 30.07.2012 година заявителят получава съобщение
от заповедния съд за постъпилите възражения и на 29.08.2012 година уведомява
съда, че е предявил положителни установителни искове срещу длъжниците.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
По допустимостта на предявените искове.
Предмет
на настоящите положителни установителни искове е установяване на вземането по заповедта за изпълнение,
срещу която е подадено възражение от длъжника, като изрично е предвидено, че
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението,
когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Последователна е
практиката на ВКС, че предявяването на специалния установителен иск по чл. 422,
вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя -
кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника с възражение по чл. 414,
ал. 1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва вземането,
поражда правен интерес за кредитора да предяви положителен установителен иск за
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане.
Касае се за изрично предвиден в закона установителен иск, поради което ищецът
не дължи изрично обосноваване на правен интерес. Правният интерес от
установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение не
отпада при обезсилване на изпълнителния лист в резултат на отмяна на
първоначално допуснато незабавно изпълнение на заповедта. Такъв интерес няма да
е налице само при обезсилена заповед за изпълнение с влязъл в сила съдебен акт.Формалните
предпоставки със съществуване на които се свързва преценката на съда за наличие
на интерес от предявяване на положителните искове касателно съществуване на
вземането на ищеца са налице,
поради което настоящият състав на съда намира, че е сезиран с процесуално
допустими претенции.
Възраженията на ответниците, че претенциите са
недопустими се явяват неоснователни.Това е така, тъй като в изключителната
преценка на ищеца е да предприеме съответните процесуални действия- в случая да
предяви иск за съществуване на вземането, включително и да прецени в какъв
размер да е това вземане.Изключителната му преценка е свързана с последиците от
липсата на предявяване на иска – посочени от законодателя в нормата на чл.415,
ал.2 ГПК.Под угрозата за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист, ищецът е този, който следва да прецени какъв
интерес има от предявяване на иска и в какъв размер да предяви същия.Ето защо
липса на идентичност между размер на вземането, което съдебно е предявил пред
заповедния и исковия съд не е основание да се приеме искът за недопустим.Друго
би било, ако ищецът промени основанието на съдебно заявеното вземане – поради
функционалната обвързаност на двете производства, промяната в основанието би
възпрепяствала развитие на процесуалната връзка в исковата и форма.Ето защо
предявяване на иска само за част от вземането не е основание да се прекрати
исковото производство, поради недопустимост на предявения иск.
По основателността на предявените искове.
Съгласно задължителните
указания в т. 17 Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, представляващо задължителна съдебна практика, предмет на
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен положителен установилен иск за
вземане, произтичащо от запис на заповед, въз основа на който е издадена
заповед за изпълнение, на основание чл.417, т. 9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на
заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на строго формалните, абстрактни едностранни сделки, при която
основанието е извън съдържанието на документа. В мотивизационната част
на ТР е разяснено, че в производството
по чл. 422, ал. 1 ГПК
ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. Когато ответникът-длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване
на вземането, ищецът-кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със
записа на заповед задължение и да доказва възникването на съществуването на
каузалното правоотношение между него и издателя по повод или във връзка с което
е издаден записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение като
причина за издаването на записа на заповед е необходимо в случай на обвързаност
на записа на заповед с каузалното правоотношение, от което длъжникът черпи релативни
възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед.
Основанието за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е
ценна книга, имаща задължителното съдържание, съгласно изискването на законовата
норма – чл.525 ТЗ. Уговореният падеж на плащане е съобразен с разпоредбата на чл.
537 ТЗ, която препраща към уредбата на менителницата, в частност към чл. 486 ТЗ.Тази разпоредба
урежда начина на определяне на падежа, като в настоящия случай страните по
абстрактната сделка са се съгласили, че падежът се определя чрез извършеното
предявяване, по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ.
Т.е.
към датата на подаване на заявлението кредиторът е имал изискуемо парично
вземане спрямо двамата длъжници- срещу ЮЛ в качеството му на издател на
менителничния ефект, а спрямо авалиста- въз основа на авала / менителничното
поръчителство/.
По делото няма спор, че ценната книга е
издадена въз основа на съществуваща между издателя е поемателя каузална връзка,
което твърдение е въведено в предмета на спора от самия ищец, твърдейки, че
вземанията му произтичат от договора за финансов лизинг, сключен между него и
издателя на ценната книга на 28.08.2008 година.
Следва изрично да бъде отбелязано, че
възможността авалистът да прави относителни възражения е силно ограничена.
По отношение на възраженията
на авалиста.
Авалът е менителнично поръчителство, представляващо едностранна,
абстрактна, формална сделка, по силата на която авалистът поема задължение да
отговоря солидарно с издателя на менителничния ефект за плащане на вземането на
поемателя.правната характеристика на авала и неговият самостоятелен,
неакцесорен характер, за разлика от договора за поръчителство, прави невъзможно
менителничният поръчител да притовопоставя на поемателя възражения, които би
могъл да му стори издателя на ефекта- както абсолютни за недействителност на
записа на заповед / с изключение на възражението за нищожност, поради неспазено
форма/, така и релативните възражения, произтичащи от каузалната връзка между издател
и поемател. Аргумент за това е нормата
на чл.485, ал.2 ТЗ съобразно която задължението на поръчителя е действително и
когато задължението, за което е дадено е недействително, освен поради
недостатък на формата. Подобни възражения могат да се превърнат в част от
предмета на спора, ако авалисът е страна по каузалното правоотношение. Другата
възможност авалистът да прави лични възражения е тогава, когато поемателят по
ценната книга има качество на недобросъвестна страна и злоупотребява с права,
но твърдения в тази насока не са налице и твърдения.Ето защо възраженията на
авалиста извън оспорване валидността на абстрактната сделка и автентичността на
документа, не следва да бъдат разглеждани.
По възражението на авалиста, намиращо основание в нормата на
чл.147 ЗЗД.Подобно възражение не може да бъде направено от авалиста, тъй като
за разлика от обикновения договор за поръчителство, менителничното такова има
различна правна природа и правна уредба.Авалът е самостоятелна правна сделка и
поетото от авалиста задължение няма акцесорен характер. Единственото изключение от този принцип на
самостоятелност на авала е предвиден в чл. 485, ал. 2 ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна
менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на
авалиста. Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството в
гражданското право при авала един и същ документ материализира волеизявленията,
които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Ето защо
недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на
едното и на другото задължение.Ето защо нормата на
чл.147 ЗЗД не намира приложение при авала и стореното възражение за изтекъл
преклузивен срок се явява неоснователно.
По възраженията на
ответникъ-лизингополучател.
Сторените от него
възражения са за това, че договорната връзка е преустановила действието си
преди лизингодателят да развали договора.
Представените от тази
страна доказателства не установяват това твърдение.Същите са бизнес -кореспонденция,
от която става ясно, че лизингополучателят е изпитвал финансови затруднения да
обслужва договора за стоков кредит, какъвто представлява договора за лизинг, но
не съдържат ясно и непротиворечиво изявление, чрез което страната да е
упражнила свое потестативно право да преустанови действието на договора. Ето
защо не може да се приеме за установено и доказано твърдението на ответника –
ЮЛ, че договорът е прекратен от него на 21.08.22009 година, вещта – върната и
поради това цената на ползването и, под формата на лизингови вноски не се
дължи.
Както
е посочено и по- горе ценната книга е издадена във връзка с договора за
финансов лизинг и с оглед разпоредбата на чл.9 от ОУ записът на заповед обезпечава
вземанията на лизингодотеля, произтичащи от договора за финансов лизинг – т.е.
всички вземания, породени от договора за финансов лизинг, представляващи
лизингови вноски / цена на ползване + обезщетенията за забавено плащане на
същите/ за година, за която ценната книга има обезпечително / не в същинския
смисъл на думата, а като функция на
съществуване на вземането от каузалната връзка между страните// действие.
По
размера на вземането, за което ищецът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение.
Съобразно
заключението на вещото лице Т. вземането на ищеца, произтичащо от процесния
договор за финансов лизинг е общо сумата от 108 274,32 евро- толкова колкото
ищецът е предявил като размер пред исковия съд.Разбита по пера тази сума
включва главници и лихви, представляващи лизингови вноски, както неустойки за
забавено плащане + неустойка за прекратяване на договора и разходи на
лизингодателя по автомобила- застраховки, платени от него – „ГО“ и „КАСКО“.
Претендираните
от ищеца лизингови вноски са в общ размер на 67 618,57 евро.Установеният
размер неплатени лизингови вноски / главници и лихви/ от вещото лице е сумата
от 67 185,54 евро, в който размер тази част от исковете следва да се
уважи.
По
отношение на задълженията на
лизингополучателя за заплащане на неустойки, ищецът претендира сумата от
11 337,12 лв, равняваща се на 5 796,58 евро.Вещото лице е дало
заключение, че размерът на неустойките за забавено изпълнение 11 337,12
лв, равняваща се на 5 796,58 евро- толкова колкото се претендира, а
неустойката, която страните са уговорили с нормата на 16.2 от ОУ – за предсрочно
прекратен договор, която се дължи, защото ищецът правомерно е преустановил
действието на облигационната връзка по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД- с отправеното
предизвестие за това при липса на реално доброволно изпълнение, вещото лице е
посочило, че е в размер на 20 127,33 евро.
По
отношение на другите разходи, които лизингодателят е направил във връзка с
вещта, съдът намира, че не дължи произнасяне.Това е така, тъй като съгласно
чл.6 от договора и чл.9 от ОУ, записът на заповед „покрива“ само и единствено
лизинговите вноски- главници + лихва, които вещото лице е посочило като размер
от 67 185,54 евро.След като самият ищец е посочил наличие на каузална
връзка, намираща се във функционална обвързаност с менителничния ефект, то
съобразявайки изразената воля на страните, че ценната книга гарантира плащания
само на лизинговите вноски, то основанието за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и този менителничен ефект, а последният, свързан с
договора за финансов лизинг, води до несъмнен извод, че вземанията на ищеца са
за дължими и неплатени лизингови вноски, произтичащи от договора за финансов
лизинг.С оглед действието на същия – до 13.05.2010 година, неплатените, но
дължими до този момент лизингови вноски, следва да са в тежест на длъжниците –
при условие на пасивна солидарност.
Ето
защо съдът приема, че претенциите се явяват частично основателни до размер на
посочената сума / 67 185,54 евро/, а за горницата – до размер на сумата от
108 274,32 евро следва да бъдат отхвърлени, поради тяхната неоснователност.
Като
резултат от това исковият съд следва да обезсили издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист съгласно т. 13 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
за горницата над 67 185,32 евро до
размер на 108 274,32 евро.По отношение на остатъка от сумата над
108 274, 32 евро до размер на 291 335, 06 евро- в правомощия на
заповедния съд е произнасянето по реда на чл.415, ал.8 ГПК.
По
разноските.
Същите
следва да бъдат разпределени между страните, на база нормата на чл.78 ГПК.
Ищецът е
представил списък с разноските по чл.80 ГПК, съобразно който претендира
разноски в исковия процес, както следва: 4 235,32 лв- държавна такса,
депозит за вещо лице в размер на 300лв; юрисконсултско възнаграждение в размер
на 9 370,65 лв и възнаграждение за
особен представител в размер на 2 882,66лв. С изключение на
юрисконсултското възнаграждение – по делото са представени доказателства, че
разходите са действително извършени от страната.
По
разноските в заповедното.
В заповедното производство настоящият
ищец е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, като заповедният
съд е присъдил такова възнаграждение в размер на 11 396,04лв лева.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като същото е в размера на адвокатското възнаграждение, а след
измененията на тази норма (обн. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), възнаграждението се определя от
съда до максималния размер по реда
на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че цитираната процесуална
норма по чл. 78, ал. 8 от ГПК е приложима в случая, като базата за изчисляване
на юрисконсултското възнаграждение се определя от материално правни норми –
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, респ.
Наредбата за заплащане на правната помощ. Заповедното производство е приключило
с издаването на заповедта за изпълнение на 02.02.2012 година, с оглед на което
при изчисляване на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се вземе
предвид размера по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, действащ към датата на приключване на заповедното производство
с краен съдебен акт и юрисконсултското възнаграждение възлиза на 1 772,09 лева,
като определеното в заповедното производство е в размер, който е по-висок от
определения, съобразно т.7, ал.2 от Наредбата.Дължимата държавна такса,
съобразно уважената част на иска е сума от 2 628,06лв.Общият размер на
разноските е сумата 4 400,15лв.Ето защо съдът намира, че тези доказани
като сторени разноски в заповедното производство, следва да бъдат определени
като дължими от ответниците, съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК.Следователно
ответниците дължат на ищеца солидарно разноски в заповедното производство в общ
размер от 4 400,15лв.
Разноските в исковото производство:.
Общият размер на претендираните от
ищеца разноски е сумата от 16 788,63 лв.
С представения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 9 370,65 лв .
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
(изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), действаща към датата на
приключване на съдебното дирене по делото, съдът намира, че за исковото
производство следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството
на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Ал.
2 на чл. 25 от Наредбата предвижда, че може да бъде увеличено възнаграждението
по дела с материален интерес над 10 000 лева или по дела с материален
интерес, продължили повече от три съдебни заседания, каквито са проведени по
настоящото дело.
Като взема предвид фактическата и
правна сложност на делото, материалния интерес по делото, надвишаващ
10 000 лева, и броя на проведените съдебни заседания, настоящият състав
намира, че при изчисляване на разноските на ответника следва да бъде прието
юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от 450 лева съгласно
чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство за горницата над 450 лева до 9 370,65 лв
не следва да бъде уважено.
Следователно установените разходи на ищеца
са в общ размер на 7 867,98 лв.
Съобразно уважената част на претенциите,
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 4 882,16лв.
Ответниците не са направили искане за
присъждане на разноски, като само ответникът е Б. е направил искане за
присъждане на възнаграждение на особения представител.
При изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК,
съществуването на вземането на „Д.А.Л.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, МОЛ София, София *****, спрямо ответниците „К.Е.Д.П.“ ЕООД,
ЕИК******** и Ж.Ф.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, в размер на 67 185,32 евро / шестдесет и
седем хиляди сто осемнедесет и пет евро и 32 евроцента/, представляващо
солидарно дължимо от тях задължение, по силата на издаден от „К.Е.Д.П.“ ЕООД,
ЕИК******** и авалиран от Ж.Ф.Б.,
ЕГН **********, запис на заповед от 28.08.2008 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 18.01.2012 година до окончателното и заплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.9 ГПК, по ч.гр.д.№2583/2012г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ претенциите над
уважения до предявения размер от 108 274,32 евро поради неоснователността
им.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, „К.Е.Д.П.“
ЕООД, ЕИК******** и Ж.Ф.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, да заплатят солидарно на „Д.А.Л.“ ЕООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, МОЛ София, София Тауър,
ет.4 “, сумата от 4 400,15лв общо, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 2583/2012 г. по описа на Софийски
районен съд и сумата от 4 882,16лв общо, представляваща разноски в настоящето
производство.
ОБЕЗСИЛВА
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена от 59-ми състав на
02.02.2012 година по ч.гр.д. №2583/2012г. по описа на СРС, въз основа на запис
на заповед от 28.08.2008г., както и издаденият въз основа на нея изпълнителен
лист, в частта над сумата от 67185,32 евро до размер от 108 274,32 евро
.
Решението е постановено с участието на синдика на „К.Е.Д.П.“
ЕООД, ЕИК******** (в несъстоятелност) и
на основание чл. 637, ал. 4 от ТЗ има установително действие по отношение на
всички лица в производството по несъстоятелност на „К.Е.Д.П.“
ЕООД, ЕИК******** (в несъстоятелност).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – София в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: