№ 8682
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110101227 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*** София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. Г. И. с ЕГН:**********, за заплащане на
сумите за топлоснабден имот находящ се в гр. ***, както следва: 2 778,71
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.07.2019г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно
със законната лихва от 28.09.2023г. до изплащане на вземането, 576,42 лева-
мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 14.09.2023г., както и суми за
дялово разпределение- 37,80 лева главница за периода м.08.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.09.2023г.. до окончателното
изплащане на вземането, както и 9,15 лева - лихва за периода 16.10.2020г. до
14.09.2023г. След дадени от съда указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирала писмен отговор на
исковата молба към която прилага платежни нареждания за заплатени суми в
общ размер на 2431.55 лв. Не оспорва размера на начислената топлинна
енергия за периода от 27.09.2020г. до 30.04.2022г. Релевира възражение за
1
изтекла погасителна давност за периода от 01.07.2019г. до 27.09.2020г. Моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице помагач „***“ ООД не депозира отговор.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По основателността на предявените искове:
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ
ищцовото дружество следва да докаже възникнало облигационно отношение
между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и
извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното
количество и стойност, както и че ответниците са съсобственици при
твърдените квоти в съсобствеността/ вещни ползватели на имота или го
обитават на валидно договорно основание с открита на тяхно име партида,
както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.
За да бъдат уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
ищцовото дружество следва да докаже съществуване на главен дълг в
съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.
В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства
да докажат погасяване на дълга.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се
налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които
възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, в които
ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния недвижим
имот не е спорно между страните, а и същото се установява от Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 69, дело № 254/2006г.
По делото е приета разписка от ищеца, от която се установява, че
същият е погасил задължение в размер на 2431.55 лв.
Видно от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, в рамките на периода от м. 27.09.2020г.-30.04.2022г.
2
общо дължимата сума от ответника включваща главница – 1922.39 лв.,
мораторна лихва-303.08 лв., дялово разпределение-34.44 лв., мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение -8.01лв., възлиза в общ размер на
2267,92 лева.
Вещото лице посочва, че след съобразяване на извършените в хода на
производството плащания от ответника в размер на 2431.55 лв., с които са
погасени следните суми: законна лихва, съдебни разноски, мораторна лихва
и част от главницата, за доплащане остава сумата в размер на 103.79 лв.
главница.
В хода на съдебното дирене, ответникът е представил и разписка с №
***/07.05.2024г. /л.92 /за извършени плащания в размер на 103.79 лв.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че за
периода от м. 27.09.2020г.-30.04.2022г. всички дължими задължения, ведно с
разноските са били погасени от ответника чрез плащане.
По делото от страна на ответника е направено възражение за настъпила
погасителна давност, което е релевирано в срок и следва да бъде разгледано
от съда.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен период. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а
според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
С решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„*** С.” ЕАД са приети нови общи условия, одобрени с решение ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е
приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено от ищеца на 28.09.2023г.,
на която дата е прекъснат давностният срок. С оглед на това съдът приема, че
вземанията за периода от 07.2019 г. до 27.09.2020 г. са погасени по давност.
С оглед обстоятелството, че задълженията за периода от 07.2019 г. до
27.09.2020 г. са погасени по давност, а тези за периода от 27.09.2020г.-
30.04.2022г. са погасени чрез плащане в хода на процеса, на основание чл.235
ГПК съдът приема, че вземанията на ищеца са погасени изцяло в хода на
3
процеса, с оглед на което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Поради обстоятелството, че претендираните разноски са изцяло
погасени от ответника в хода на процеса, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** София“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Й. Г.
И. с ЕГН:**********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, както следва: 2 778,71 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.07.2019г. до м.04.2022г. за реално потребена енергия, ведно със законната
лихва от 28.09.2023г. до изплащане на вземането, 576,42 лева- мораторна
лихва за забава от 16.10.2020г. до 14.09.2023г., както и суми за дялово
разпределение- 37,80 лева главница за периода м.08.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 28.09.2023г.. до окончателното изплащане на
вземането, както и 9,15 лева - лихва за периода 16.10.2020г. до 14.09.2023г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - „***“ ООД.
Решението в частта с която се уважават/отхвърлят предявените искове
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4