РЕШЕНИЕ
№..645
гр. С, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110104683 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от Р. И. В., ЕГН **********, чрез адв. И. Р. Д., със съдебен
адрес: гр. С, ул. Л А № 2, ет.10, оф.3, за осъждане на ответника ЗАД "А" АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, ул. С К № 2, да запати на ищеца сумата от 3 500.00
лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо въз основа на сключен между
страните договор за имуществено застраховане „Каско“ № ..., във връзка с настъпил
14.11.2023 г. застрахователен риск по МПС „С А“, с peг. № ..., за който е образувана
претенция № ..., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.01.2024 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 81.33 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.11.2023 г. до 24.01.2024
г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на л.а. „С А“, с peг. № ..., за
който е сключил с ответното дружество договор за имуществено застраховане по полица №
.... Сочи се, че на 14.11.2023 г., около 12:00 ч., движейски се по магистралата от Б за С,
предния капак на управлявания от ищеца л.а. „С А“ се е отворил, при което са настъпили
следните увреждания: напукано предно стъкло, изкривени калници, увреждания по предния
капак, който не е бил в състояние да се затвори, вследствие на събитието.
В същото време, на 15.11.2023 г., ищецът е подал до ответното дружество заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение, по което е образувана преписка и е извършен
оглед. Ответникът обаче е отказал изплащане на обезщетение, позовавайки се на т.10.32 от
ОУ. Счита, че постановеният отказ е неоснователен, доколкото ищецът е положил всички
необходими грижи за добросъвестното стопанисване на автомобила, като в случая ставало
въпрос за внезапно възникнало събитие - отваряне на капака на автомобила, осъществило се
в движение и не по вина на застрахования.
С оглед на това, ищецът претендира да получи обезщетение за увреденото
имущество, застраховано при ответника, като размерът на щетите оценява на 3500.00 лв.,
като претендира и обезщетение за забава върху главницата в размер на 81,33 лв. за периода
1
от 14.11.2023 г. до 24.01.2024 г.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните,
предявяване на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за твърдените
увреждания и постановен отказ по нея. Прави се възражение, че вредите, обект на иска,
представляват изключение от предоставеното покритие по полицата, доколкото са такива,
настъпили от самата вещ. В тази насока ответникът се позовава на т.10.32 от ОУ по
застраховка „Каско“, съгласно която застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение за вреди, причинени при, от или вследствие на отваряне на врата или капак по
време на покой или движение на МПС.
Твърди, че е налице и предвиденото в т.10.21 от ОУ изключение от предоставяното
застрахователно покритие по договора, съгласно което застрахователят не дължи
обезщетение за вреди, настъпили в резултат на експлоатация или управление на МПС,
когато същото е било технически неизправно, като в тази връзка твърди, че уврежданията по
застрахования автомобил са настъпили в резултат експлоатацията и управлението на същия,
въпреки наличието на техническа неизправност в механизма на затваряне на предния капак.
Излага, че съгласно т. 76 от ОУ собственикът на МПС имал задължение да ползва същото с
грижата на добрия стопанин, да го поддържа винаги в изправност и добро техническо
състояние, както и да предприема всички разумни действия и мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, като твърди, че е налице неизпълнение на посочените
задължения от страна на ищеца.
На самостоятелно основание искът се оспорва и по размер като предявен в
прекомерен такъв.
Ответникът оспорва всички, твърдени в исковата молба вреди по МПС, да са в
резултат на заявеното събитие, като в тази насока твърди, че е налице изключен риск по т.
12.4 от ОУ, тъй като част от уврежданията са били налични още към момента на извършване
на огледа на МПС, извършен при сключване на предходен застрахователен договор, като
липсвали данни същите да са били отстранени, предвид което застрахователят не дължал
обезщетение за тях.
Предвид неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и иска за
обезщетение за забава, евентуално оспорва началната дата, от която се дължи същото.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изсушана е съдебно-
автотехническа експериза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че със застрахователна полица № , е застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС” л.а.С с рег.№ ..., собственост на ищеца Р. И. В.,
за периода от 00.00 ч. на 21.11.2022 г. до 23.59 ч. на 20.11.2023 г. Съдържанието на
облигационното правоотношение между страните е установено в представените Общи
условия за застраховка Каско на МПС. При сключване на предходна застраховка в
ответното дружество, автомобилът е огледан от представител на застрахователя и е съставен
Протокол № ..., в който са отразени следните увреждания: предна броня, преден капак,
панели за халигени, спойлер предна броня, предна дясна врата, мигач в дясно огледало,
2
задна дясна врата, заден десен панел, задна броня, спойлер на задна броня, заден капак,
таван, греда над дясна врата, заден ляв панел, задна дясна врата, предна лява врата, преден
ляв калник.
На 15.11.2023 г. в ответното дружество е подадено заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС, което се сочи, че на 14.11.2023 г. в движение по
магистралата от гр.Б към гр.С, предният капак на мотора на автомобила се е отворил и е
причинил щети. Отбелязани са увреждания по предното челно стъкло, преден капак и
предни калници. Въз основа на това заявление е образувана претенция № ... и от страна на
ответника е изготвен опис на щетите, в който са включени за подмяна преден капак, предни
ляв и десен калник, както и предно стъкло.
С писмо изх.№ .../23.11.2023 г. ищецът е уведомен, че по претенцията му е
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, като ответникът се
позовава на т.10.32 от ОУ към полицата.
От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че механизмът на настъпване на произшествието, а именно отваряне на капака
на двигателя на автомобила, се намира в причинно-следствена връзка с установените
увреждания по застрахованото имущество. Стойността на ремонта е определена по средни
пазарни цени на 2601.85 лв., при залагане на цени на алтернативен доставчик. Отделно
вещото лице е изчислило, че за боя и ремонт на преден капак и преден ляв калник, са
необходими 804.19 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.405, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.409 от КЗ.
Основателността на предявения главен иск предполага доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение между страните, настъпването на застрахователно
събитие при покрит застрахователен риск в периода на осигуреното застрахователно
покритие, вида и размера на причинените щети, наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат.
В случая ответникът не оспорва настъпилото събитие със застрахования при него
автомобил – л.а.С с ре.№ ... – както в настоящето производство, така и извънсъдебно, с
оглед становището му в разменената между страните кореспонденция. Позовал се е обаче на
клаузи от ОУ, които изключват събития като процесното като покрит застрахователен риск.
В тази насока следва да се отбележи, че в разпоредбата на т.10.21 от ОУ е предвидено, че
застрахователят не предоставя покритие за щети, причинени при, от или вследствие на
експлоатация и управление на застрахованото МПС, когато същото е било технически
неизправно, незаредено с необходимите смазочни материали, охладителна течност,
подходящо горИ. или други или е било заредено с подходящо горИ. и друго или е било
заредено с некачествени такива, както и вреди от замърсяването на смазочни материали,
3
охладителна течност, горИ. и други. Като изключен риск, в който попада настоящия случай
с отговора на исковата молба се сочи и този по т.10.32 от ОУ, а именно за щети при
самопотегляне на застрахованото МПС, когато същото е паркирано или оставено без надзор,
без да е обезопасено срещу потегляне, отваряне на врата или капак по време на покой или
движение на застрахованото МПС.
Настоящият състав обаче намира, че в случая представените ОУ са неприложими по
следните съображения:
В § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите е дадена легална дефиница
на пониятието "потребител", като за такъв се приема всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В същото време, в чл.2, ал.2 от КЗ е посочено, че по смисъла на КЗ "ползвател на
застрахователни услуги" е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице,
третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен
договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва
от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от
застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност,
независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.
В случая, видно от отразеното в застрахователна полица № , страни по нея са
ответното дружество “А“ АД и ищецът Р. И. В.. Доколкото последният съответства изцяло
на дефнициите, дадени в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.2, ал.2 от КЗ, то следва да се приеме, че
той е потребител на застрахователна услуга и спрямо него се прилага потребителска защита
по ЗЗП в пълен обем.
Ето защо и съобразно засиленото служебно начало по потребителски спорове
/чл.7, ал.3 от ГПК/, съдът намира, че следва по свой почин да извърши пренецка относно
приложението на условията по процесния договор, на които се позовава всяка от страните.
Съобразно предвиденото в чл.147а от КЗ, при сключване на договор при общи
условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях, което се удостоверява с неговия подпис. В ал.5 на
чл.147а от КЗ изрично е посочено, че клаузата за съгласие с общите условия на договора и
деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от
потребителя. В приложената на л.46 от делото полица е отразено, че „Настоящата полица,
въпросник-предложение за сключване на застраховката, Общите условия и Специални
условия за застраховки „Каско на МПС“, „Автомобилен асистанс за чужбина“ и „Злополука
на местата в МПС“, анекси и други писмени документи съгласно условията на
застраховката, са неразделна част от застрахователния договор“. Липсва обаче отразяване
потребителят да се е запознал с приложимите общи условия, да е изразил съгласието си с
4
тях, още по-малко пък да е получил екземпляр от тях, като доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство /съгласието на потребителя/ е за търговеца – в случая
ответното застрахователно дружество „А“ АД /арг. от чл.147а, ал.4 от КЗ/. Такива
доказателства не са ангажирани по делото – представените с отговора на исковата молба
общи условия не носят подпис на която и да е от страните.
Освен това, анализирайки редакцията на цитираната клауза от застрахователния
договор, може да се направи извод, че тя е бланкетна, доколкото видно от полицата, срещу
покритията „Автомобилен асистанс за чужбина“ и „Специални условия“, е посочена нулева
стойност, т.е. такива не са договорени, но въпреки всичко условията по тях следва да се
считат за неразделна част от застрахователния договор. Всичко това дава основание да се
приеме, че клаузата от полицата, която препраща към ОУ на ответника не е индивидуално
договорена и не може да се приеме, че тя отразява действителната воля на страните.
При така установената неприложимост на ОУ на ответното дружество, настоящия
състав намира, че с процесната застраховка се покриват отразените в полицата рискове, а
именно пълната загуба или частична щета на застрахованото МПС /посочени
непосредствено след индивидуализацията на страните по нея/, като обезщетяването се
извършва по експертна оценка или в доверен сервиз /отразеното след определените дати на
заплащане на премията/.
В тази хипотеза застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение само в изчерпателно изброените случаи по чл.408, ал.1 от КЗ. Наличието на
такива обаче не се твърди, а и не се установява по делото.
С оглед на това, настоящият състав приема, че причинените щети по автомобила
на ищеца на 14.11.2023 г. са в резултат на покрит застрахователен риск, който не е причинен
умишлено от застрахования, застраховащия или от трето лице, нито пък е налице
неизпълнеие на задължения по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Тук следва да бъде разгледано и възражението на ответника за това, че по част от
увредените детайли при процесното събитие са били налице щети към момента на
сключване на застрахователния договор, които не са отстранети до датата на
произшествието. Този факт не е спорен между страните, а се установява и от представения
от ответника протокол № ... от 19.11.2021 г., подписан от ищеца и от представител на
ответното дружество. Ищецът не представи доказателства, че отразените увреждания по
детайлите на автомобила му са били отстранени към 14.11.2023 г., а и не навежда такива
твърдения.
Доколкото, както се посочи вече, неприложими са представените ОУ и в частност
клаузата на чл.12.4, щетите по тези детайли не представляват изключен риск. Въпреки това,
с оглед обезпечаване на основния принцип в частноправните отношения – недопускането
на неоснователно разместване на имуществени права /забрана за неоснователно
5
обогатяване/, не може да се ангажира отговорността на застрахователя за тяхното
възстановяване в по-добър вид от този, в който са били при настъпване на събитието.
С оглед на това, от дадената от вещото лице стойност от 2601.85 лв. за
отремонтиране на щетите от събитието на 14.11.2023 г., следва да бъде приспадната сумата
за поправяне на увредените преди произшествието детайли, а именно: преден капак и преден
ляв калник, която е в размер на 804.19 лв.
По така изложените съображения, и доколкото не е спорно, че ищецът е изправна
страна в правоотношението със застрахователя - заплатил е дължимата застрахователна
премия, изпълнил е задължението си да уведоми своевременно застрахователя за
увреждането и да му представи необходимите документи, настоящият състав намира, че
искът следва да се уважи до размера от 1797.66 лв., а за разликата до пълния предявен от
3 500.00 лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като законна последица, върху приетия за основателен размер, следва да се присъди
и поисканата законна лихва от подаване на исковата молба – 25.01.2024 г., до окончателното
плащане на дължимото.
По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за забава следва да се
посочи, че в чл.409 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ.
Последният пък, при липсата на договорен между страните срок /какъвто е и процесния
случай/, препраща към чл.108 от КЗ, където е предвиден срок за произнасяне по претенцията
от 15 работни дни след представяне на всички доказателства. В чл.409 от КЗ обаче изрично е
предвидено, че застрахователят не дължи лихва, ако застрахованият не представи банкова
сметка. Това негово поведение се приравнява на забава на кредитора и е основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност. В случая, в представеното заявление за
изплащане на обезщетение не е посочено по кой от двата определени в договора начина
следва да се обезщети застрахованото лице, както и не е посочена банкова сметка. Не са
представени доказателства впоследствие ищецът да е изпълнил това свое задължение. С
оглед на това не може да ангажира и отговорността на ответното дружество за допуснатата
забава в плащането и предявеният в тази насока иск следва да се отхвърли изцяло.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.85 от делото.
Ищецът е заплатил държавна такса от 140.00 лв., депозит за вещо лице по автотехническата
експертиза от 250.00 лв., както и адвокатски хонорар от 650.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от тези разходи в тежест на ответника следва
да се постави сумата от 522.03 лв.
Ответникът претендира заплатен депозит за автотехническата експертиза от 250.00
лв. и юрисконсултско възнаграждение от 200.00 лв., срещу което не е направено възражение
за прекомерност и което е в границите, предвидени в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за
6
правната помощ, отразявайки действителната фактическа и правна сложност на спора.
Съобразно отхвърлената част от исковете, от така направените от ответника
разноски, следва да му се присъдят 224.12 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "А" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. С К №
2, да заплати на Р. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Проф.Х Т“ №.., ап.11, сумата от
1797.66 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо въз основа на сключен
между страните договор за имуществено застраховане „Каско“ № ..., във връзка с настъпил
14.11.2023 г. застрахователен риск по МПС „С А“, с peг. № ..., за който е образувана
претенция № ..., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.01.2024 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3 500.00 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Проф.Х Т“ №..,
ап.11, за осъждане на ЗАД "А" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. С
К № 2, да заплати на ищеца сумата от 81.33 лв., представляваща мораторна лихва за
забавено плащане на застрахователното обезщетение по претенция № ..., за периода от
14.11.2023 г. до 24.01.2024 г.
ОСЪЖДА ЗАД "А" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. С К №
2, да заплати на Р. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Проф.Х Т“ №.., ап.11, сумата от
522.03 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело, съобразно
изхода му.
ОСЪЖДА Р. И. В., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Проф.Х Т“ №.., ап.11, да
заплати на ЗАД "А" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. С К № 2,
сумата от 224.12 лв., представляваща направени от ответника разноски по настоящето дело,
съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7