МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА ПО НОХД №1731/2017г. на ДнРС
Районна
прокуратура гр.Дупница е повдигнала обвинение срещу Д.Х.П. престъпления по
чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК. И по чл.131,ал.2,т.4
във вр. с чл.131,ал.1,т.12 във вр.
с чл.130,ал.2 НК.
В обвинителния
акт се сочи,че на 16.04.2017г. в гр. Дупница на бензиностанция «ОМВ» е
извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразващи
явно неуважение към обществото,
като е викал, отправял нецензурни думи и обиди по оттношение на органи на властта – полицейски служители при РУ гр. Дупница,
наричайки ги «смешници» и «мишки», и спрямодвете
служителки на бензиностанция
« ОМВ», наричайки ги «духли», отправял е закани към служителите на полицията , че ще
изгубят работата си, като деянието е съпроводено със съпротивасрещу органи на властта /оказал яростна съпротИ.при
поставяне на белезници от
служители на РУ гр. Дупница/, изпълнявайки
задължения по опазване на обществения ред –престъпление по чл. 325, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК.
Освен това, на същата дата 16.04.2017г. около 06,00 ч. в двора на РУ - Дупница, нанасяйки удар с крак в областта на корема на полицейски орган - мл. автоконтрольор
Горги В. Калачорав, служител в група « Пътен контрол» при РУ гр. Дупница, по повод изпълнение на службата му, е причинил на същия лека телесна повреда, израздяваща се в болка и страдание, безрастройство
на здравето, като деянието е извършил по хулигански
подбуди, безкаквато и да е
било причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частността към човешката личност
– престъпление по чл.131,ал.2,т.4, във вр. с чл.131, ал.1,т.12, и
чл.130, ал.2 от НК.
Г.В.К.
е предявил
граждански иск срещу подсъдимия
за сумата от 5 000, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането,
както и искане да бъде конституиран като частен обвинител.
В разпоредителното заседание, съдът
е приел за съвемстно разглеждане предявения граждански
иск и е конституирал К. като
граждански ищец и частен обвинител.
Представителя
на прокуратурата поддържа обвинението и
предлага на подсъдимия да се наложат наказания „лишаване от свобода“ в размер
над законовия минимум, които да бъдат групирани, като общото по-тежко наказание
да бъде отложено при усл. на чл.66,ал.1 НК.
Повереника на гр.ищец и частен обвинител излага доводи за доказаност на обвинението по чл.131,ал.2,т.4 във вр. с ал.1,т.12 НК във вр. с
чл.130,ал.2 НК,като предлага на подсъдимия да се наложи справедливо наказание
за това обвинение и се уважи изцяло гражданския иск.Претендира и разноски.
Подсъдимият
не се признава за виновен и по двете обвинения.Дава обяснения,че не е
предизвиквал скандал в заведението, а само разменил реплики с персонала, поради
неучтивото им поведение. Твърди,че не е
оказвал съпротива на служителите на полицията, както и че не е удрял пострадалия
К.. Защитника излага доводи за
невиновност на подсъдимия , недоказаност на обвиненията и предлага последния да
бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели,виедеотехническата
експертиза и писмените такива, преценени
по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
На
15.04.2017г. подсъдимият П. бил поканен на семеен празник в дома на свид.И.,където
с останалите гости употребили алкохол.
Малко след полунощ- на 16.04.2017г., компанията решила да продължи празнуването
в заведението на бензиностанция ОМВ гр.Дупница,където на смяна била свид.С., заедно с колегите си Ива К. и П..
Подсъдимият,
заедно с приятелите си-свид. В.В.
и И., и сина си-свид.П.,седнали
на една от масите в заведението и си поръчали алкохол.След известно време
поискали да им бъде сервирана храна, но персонала отказал, тъй като в заведението
нямало кухня. Този отказ предизвикал
раздразнение у подсъдимия и започнал да обижда свид.С.
и колегите и ,за което последните сигнализирали в РУП гр.Дупница. На място били
изпратени служители на полицията- свид. Ал.В. и
колегата му Росен В..за изясняване на случая. Свид.С. и колегите и
,обяснили,че имат проблем с подсъдимия, който се държи грубо и ги обижда. Росен
В. поискал лична карта от последния, който , явно под въздействие на алкохола и
пререканията с персонала, отказал да представи такава , отправяйки реплики към
служителите на полицията,че са „никои“ ,“смешници“ и
„мишоци“. На подсъдимия бил съставен
протокол за предупреждение ,да преустанови разправата с персонала на
заведението,който отказал да подпише. Неизпълнението
на горните разпореждания, обосновали
искането на съдействие от полицейските служители и на място дошли и свид.С., К. ,П..На подсъдимия било разпоредено
да отиде с тях в сградата на РУП гр.Дупница за установяване на самоличността му
и продължаване на проверката. Последния отново отказал да изпълни
разпореждането, поради което същия бил заведен принудително, след като му били
поставени белезници.
След задържането му, подсъдимият
бил транспортиран до ФСМП гр.Дупница, за установяване на здравния му статус, но
същият отказал да бъде прегледан,след което същия бил транспортиран до РУП
гр.Дупница.Там, подсъдимият, бил
оставен да изчака в двора на
управлението,охраняван от свид.М., изготвянето на
„заповед за задържане за 24ч“ по реда на ЗМВР, заедно със съпътстващите и
документи.
Около 06ч. сутринта, гр.ищец К.
–мл.полицейски служител, застъпвал на работа. Минавайки
през двора на Районното управление ,видял свид.М.,
който охранявал подсъдимия и се приближил до тях. В този момент, последният се
обърнал към гр.ищец с репликата „ето още една мишка“ и му нанесъл ритник в
корема.Това причинило силна болка на К., който се присвил, но след отшумяването
и започнал изпълнение на служебните си задължения.
Съдът прие
за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свид.К., , Ал.В., С.,к., М. и С.. Същите не си
противоречат, установяват събитията в последователност и се подкрепят от
писмените доказателства и видеотехническата
експертиза. Съдът кредитира показанията на свид.В.В., П. и И. в частта ,в която установяват,че са били в
заведението на бензиностанцията и между подсъдимия и персонала са възникнали
пререкания, които са довели до намесата на полицейски служители тъй като съответстват на останалите гласни
доказателства. Твърденията на последните,че служителите на полицията не дали
възможност на подсъдимия да прочете съставения му протокол ,за което последния настоявал и това довело до принудителното му отвеждане в
РПУ ,след като му били поставени
белезници, се опровергават от останалите гласни и писмени доказателства.
Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия
в частта, в която сочи,че действията на полицейските служители са били
преднамерени по отношение на него,че е изпълнявал дадените му разпореждания и
въпреки това, бил задържан,като му било упражнено насилие, както и че не е
ритал К.,тъй като противоречат на останалите доказателства. Не се установи,че
който и да било от служителите на полицията има някакви отношения с подсъдимия,
които евентуално да провокират тенденциозно поведение,като показанията на свид. С. /очевидец на случая/ установиха,че действията на
същите са били по извършване на проверка
на случая и самоличността на всички лица, а не само по отношение на
подсъдимия.
С оглед гореизложеното, съдът прие,че подсъдимия
П. не е осъществил от обективна и
субективна състава на престъплението по чл. 325, ал.2 във вр.
с ал.1 НК.
Обект
на това престъпление са обществени
отношения свързани с реда и общественото спокойствие и по точно тези отношения,
които определят поведението на хората в обществото, основано на установилите се
морални норми и добрите нрави. Доказателствата по делото установиха,че действията,
извършени от подсъдимия не осъществяват изпълнителното деяние на горното
престъпление. Действително, подсъдимият е отправял обиди към персонала на
заведението, но същия е целял да урони доброто им име , пред компанията си и съответно да
формира негативна оценка по отношение
личността на служителите на бензиностанцията. Тези обиди на се демонстрация на незачитане на обществения ред,
а са насочени именно към личността на персонала ,като засягат
различни обществени отношения от
охраняваните.
Последващото поведение на подсъдимия/след идването на
полицейските служители/ логически следва това от предходните събития, а не
обосновава нарушение на установените морални норми и добрите нрави. Под въздействието на пререканията с персонала
и употребения алкохол, същият е реагирал на проверката от полицейските
служители като насочена тенденциозно към неговата личност, а не като действия
по опазване на обществения ред. Подсъдимият отправил обиди към тях, наричайки
ги „мишки“ и отказал да изпълни дадените
му разпореждания, които са изцяло в компетенциите на полицейските служители- да
предостави документ за самоличност, да преустанови разправата с персонала,
подписвайки протокол за предупреждение,което е довело до невъзможност същите да изпълнят задълженията си по установяване на
обективните факти и съответно да предприемат мерки за предотвратяване на
евентуални правонарушения. .
В съответствие с правомощията си,
органите на реда са предприели действия по задържане на подсъдимия, на което
същия се е противопоставил, като се е дърпал и бутал полицаите, което довело
до използване на съответните помощни
действия, поставяйки му белезници . В случая, както действията на полицейските
служители са били насочени да предотвратят саморазправа между подсъдимия и
персонала в заведението,в резултат на разменени реплики и лични обиди / а не да
преустановят извършено грубо нарушение на обществения ред/, така и действията
на последния са целели да попречи на органите на реда да извършат съответната
проверка, като е оказал съпротива да му бъдат поставени белезници , а не за да
продължи да извършва нарушение на обществения ред.
Предвид на горните обстоятелства,
съдът прие,че макар и противоправни ,действията на
подсъдимия не осъществяват изпълнителното деяние на престъплението „хулиганство“,
а засягат различни обществени отношения, чиято охрана е регламентирана, както в
НК, така и в ЗМВР, според степента на засягането им.
Липсата на обективна страна води и до
липса на субективна, тъй като всички действия на подсъдимия са били насочени
срещу личността на персонала, впоследствие и срещу органите на реда, като същия
е целял да ги уязви персонално и да попречи на органите на реда да изпълнят задълженията си, а не да
демонстрира явно неуважение към
обществото и установения ред.
С оглед
изложеното, съдът прие,че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението
по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК и на осн.чл.304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение.
По
обвинението по чл.131,ал.2,т.4 във вр. с ал.1,т.12 и
чл.130,ал.2 НК.
Обект на
престъплението са обществени отношения, свързани със здравето и телесната
неприкосновеност на гражданите. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението-същият е причинил лека
телесна повреда на К., изразяваща
се в причиняване на болка и страдание, като го е изритал в областта на
корема..Последната е пряка и непосредствена последица от действията на
подсъдимия т.е. налице е причинната връзка между нанесения удар и причинените
болки. Това телесно увреждане е извън случаите, визирани в чл.128 и чл.129 НК.
Установи се,че П. е извършил деянието по хулигански подбуди- същият е ритнал
пострадалия в двора на районното
управление,без да бъде предизвикан по никакъв начин от него –действия
,демонстриращи явно незачитане на установения правов ред и несъобразяване с
добрите нрави.Увреждането е причинено на полицейски орган- пострадалия К. е
заемал длъжността младши автоконтрольор в РУ
гр.Дупница, при изпълнение на службата му,постъпвайки на работа.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено- подсъдимият е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
С
оглед на изложеното, съдът прие,че подсъдимият е осъществила състава на престъплението по
чл.131, ал.2 във вр. с ал.1,т.12 във вр. с чл.130, ал.2 НК, освободи го от наказателна отговорност и
на осн.чл.78а НК му наложи административно наказание
„глоба“ в размер на 1000лв.
Съдът приложи този институт,
предвид,че за горното умишлено
престъпление е предвидено наказание до три години „лишаване от свобода”.
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван до сега от административна
отговорност по реда на чл.78а НК. От горното престъпление, макар и резултатно,
няма настъпили имуществени вреди.При определяне размера на глобата, съдът взе че
предвидения от закона минимум-1000лв.. е
достатъчно висок,за да постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 НК- да
се поправи и превъзпита П. като му се
отнеме възможността да извърши и друго престъпление, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото.
На осн.чл.189,ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати деловодни разноски в размер на 115,19лв.
По предявения граждански иск.
Предявеният гражданск
иск за обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания , е с правно основание чл.45 ЗЗД - в задължението да се репарират виновно причинените
вреди. От изложеното по-горе, безспорно се установи,че подсъдимия П. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.2 НК -същият
нанесъл удар с крак в областта на корема на К. , което е довело до настъпване
на противправния резултат, и именно от виновното му
поведение са настъпили неимуществени вреди ,изразяващи се в претърпени
болки и страдания.. С оглед изложеното, предвид характера и степента на причинените болки, и съобразно чл.52 ЗЗД, съдът счете,че сумата
от 2000лв. ще репарира вредите, причинени от нанесената лека телесна повреда,
като в частта до 5000лв. отхвърли като
неоснователно завишен. Съдът присъди сторените от тъжителя разноски в размер
300лв.,както и законната лихва върху
уважения размер на гражданския иск, от датата на увреждането, предвид,че се
касае за деликт и забавата е настъпила от тази дата.
Съдът
осъди подсъдимият да заплати държавна такса от 80лв. върху уважения размер на
гражданския иск.
По
горите съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: