Решение по дело №153/2019 на Районен съд - Ловеч

                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №                        

                                               гр. Ловеч, 30.05.2019 г.  

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.................Петя Маринова...............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 153 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Иск с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

 

Постъпила е искова молба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ /ГД“ИН“/, чрез пълномощник ст. юрисконсулт Г.Г., против Х.А.Х.,***, и В.Г.В. ***, на основание чл. 135 от ЗЗД, в която се твърди, че в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, на адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов" № 21, е постъпило съобщение с вх. № М-1631 от 20.12.2018 г. на ГДИН от Х.А.Х. за прехвърляне на парично вземане, като е приложен договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г. Съгласно представения договор, Х.А.Х. прехвърлил на втория ответник В.Г.В. свое парично вземане, представляващо пълния размер на присъденото му обезщетение по адм. дело № 758/2014 г. по описа на АС - Плевен, дължимо от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", в размер на 500.00 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2014 г., и сумата от 10.00 /десет/ лева държавна такса по делото.

  Ищецът счита за безспорно, че към настоящия момент е налице влязъл в сила съдебен акт по административно дело № 758/2014 г. по описа на Административен съд - Плевен, а именно Решение № 323/08.07.2015 г., потвърдено с Решение №12550/21.11.2016 г. по адм. д. № 11416/2015 г. на Върховен административен съд, по силата на което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София е осъдена да заплати на Х.А.Х. сума в размер на 500.00 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2014 г. и сумата от 10.00 /десет/ лева държавна такса по делото.

  Посочва се, че същевременно, към настоящия момент и Х.А.Х., с Определение № 7958/13.06.2018 г. по адм.д. № 7377/2018 г. на ВАС е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София сума в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото, като е издаден изпълнителен лист № 90/26.06.2018 г. на АС-Плевен.

  Твърди се също, че с решение № 5365/29.07.2015 г. по адм. д. № 3685/2015 г. по описа на АССГ, Х.А.Х. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София сума в размер на 300.00 /триста/ лева разноски по делото, като е издаден изпълнителен лист от 30.12.2015 г. на АССГ.

  С решение № 2967/03.05.2016 г. по адм. д. № 621/2016 г. по описа на АССГ и с решение № 13547/08.11.2017 г. по адм. д. № 7306/2016 г. по описа на ВАС, Х.А.Х. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София сума в размер на 400.00 лева разноски по делото, като е издаден изпълнителен лист от 17.11.2017 г. на АССГ.

  Въз основа на издадените изпълнителни листи, се твърди, че срещу Х.А.Х. са образувани изпълнителни дела № 625/2018 г., № 631/2018 г., № 629/2018 г. на ДСИ при РС - Ловеч с взискател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията".

  Посочва се още, че горепосочените административни дела са образувани и водени лично от Х.А.Х., който надлежно е уведомяван от съда и е запознат със задължението си към ГДИН гр.София. Получавал е съобщения и по образуваните срещу него изпълнителни дела на РС - Ловеч. Изтъква се, че задължението на Х.А.Х. към ГДИН е възникнало преди подписването на договора за прехвърляне на парично вземане между него и В.Г.В. и не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни способи.

  Ищецът сочи, че горното им дава основание да твърдят, че Х.А.Х. със знанието, че има задължения към ГДИН гр. София, извършва разпоредителни действия, с които уврежда интересите на ГДИН гр. София.

  Счита, че знанието на третото лице - В.Г.В., не подлежи на доказване, тъй като увреждането не произтича от двустранна възмездна сделка. Според ищеца, договорът за прехвърляне на вземане между Х.А.Х. и В.Г.В. от 15.12.2018 г. е безвъзмезден.

  Въз основа на изложеното, се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде обявен за относително недействителен сключения във вреда на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр. София, договор за прехвърляне на вземане между Х.А.Х. и В.Г.В. от 15.12.2018 г., като в полза на ищеца се присъдят и направените разноски.

  В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор само от ответника В.Г.В., който счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Признава, че с другия ответник Х.А.Х. са сключили договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г. Заявява, че на 20.12.2018 г. между тях двамата е сключено допълнение към договор за прехвърляне на парично вземане, неразделна част към договора за цесия, с което се прехвърлят паричните вземания на Х.А.Х. към ГДИН за размера над 800 лева. Моли да се отхвърли исковата претенция като неоснователна.

  Другият ответник – Х.А.Х., не е подал писмен отговор в законоустановения едномесечен срок, не е изразил становище по иска, не е направил възражения, не е сочил или представял доказателства.

              В съдебно заседание ищецът ГД“ИН“ се представлява от ст.юрисконсулт Г.Г., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като излага съображения, че с извършените разпоредителни действия с процесния договор за прехвърляне на парично вземане са увредени интересите на ГД“ИН“, а договорът е безвъзмезден, поради което не е необходимо да се доказва знание на втория ответник за увреждането.

              Ответникът Х.А.Х. се явява лично и счита, че предявения иск е недопустим, а по съществото си неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.

              От приложените по делото доказателства, както и от становищата на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

              Видно от изпълнителен лист от 30.12.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/, издаден въз основа на влязло в сила Решение № 5365 от 29.07.2015 г. по адм.дело № 3685/2015 г. по описа на АССГ, ответникът Х.А.Х. е осъден да заплати на ищеца Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, сума в размер на 300.00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

              Представен е и изпълнителен лист от 17.11.2017 г. на АССГ, издаден въз основа на влязло в сила Решение № 2967/03.05.2016 г. по адм. дело № 621/2016 г. по описа на АССГ и Решение № 13547/08.11.2017 г. по адм. дело № 7306/2016 г. по описа на ВАС, от който е видно, че ответникът Х.А.Х. е осъден да заплати на ищеца Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр. София сума в общ размер на 400.00 лева разноски по двете дела.

              Представен е и трети изпълнителен лист № 90/26.06.2018 г., издаден от Административен съд-Плевен въз основа на влязло в сила Определение № 7958/13.06.2018 г. по адм.дело № 7377/2018 г. на ВАС, от който е видно, че ответникът Х.А.Х. е осъден да заплати на ищеца Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сумата от 100.00 лева, представляваща разноски по делото.

  По делото не се спори, че с влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 758/2014 г. по описа на Административен съд-Плевен, потвърдено с решение от 21.11.2016 г. по адм.дело  № 11416/2015 г. на Върховния административен съд, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр. София е осъдена да заплати на Х.А.Х. сума в размер на 500.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2014 г. и сумата от 10.00 лева държавна такса по делото.

  С Договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., ответникът Х.А.Х., в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 758/2014 г. на АС-Плевен и по адм.дело № 11416/2015 г. на ВАС, прехвърлил на втория ответник – адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото му обезщетение по визираното административно дело в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2014 г. до окончателното й изплащане и сумата от 10.00 лв. /десет лева/ държавна такса по делото, които парични суми се дължат от ГД“ИН“ – гр. София, срещу задължението на новия кредитор /ответникът В.Г.В./ за правни съвети и консултации във връзка с подготовка за завеждане на съдебни дела от стария кредитор /ответникът Х.А.Х./.

              Прехвърлителят по договора Х.А.Х. е изпратил писмено съобщение, регистрирано с вх. № М-1631 от 20.12.2018 г. при ГД“ИН“, с което уведомява последната, че е прехвърлил паричните си вземания към нея по посочени три броя административни дела, между които и адм.дело № 758/2014 г. на АС-Плевен, като е приложил договора за прехвърляне от 15.12.2018 г.

              С отговора на втория ответник и цесионер по договора е представено Допълнение от 20.12.2018 г., неразделна част от същия договор, с което страните по договора се съгласили, че прехвърлените от Х.А.Х. задължения на ГД“ИН“ по адм.дело № 758/2014 г. на АС-Плевен /адм.дело № 11416/2015 г. на ВАС/ и адм.дело № 784/2015 г. на АС-Плевен /адм.дело № 8415/2016 г. на ВАС/, на адв. В.Г.В., да обхващат размера на дължимите от ГД“ИН“ обезщетения над 800 лева, а дължимите от ГД“ИН“ обезщетения по гореописаните дела до 800 лева да покрият задълженията на Х.А.Х. към ГД“ИН“ по посочените по-горе изпълнителни листи - изп.лист от 30.12.2015 г. по адм.дело № 3685/2015 г. на АССГ, изп.лист от 17.11.2017 г. по адм.дело № 621/2016 г. на АССГ /адм.дело № 7306/2016 г. на ВАС/ и изп.лист № 90 от 26.06.2018 г. по адм.дело № 1106/2017 г. на АС-Плевен /адм.д.№ 7377/2018 г. на ВАС/.

              При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца посочения по-горе договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г.

Съгласно чл. 135 ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

Следователно с иска по чл. 135 от ЗЗД, т.нар. „Павлов” или „отменителен” иск, могат да бъдат атакувани всякакви правни действия, включително правни сделки, какъвто е процесния случай.

Видно от хипотезата на цитираната правна норма е, че искът, който може да бъде предявен е правно средство за защита интересите на кредитора. Настоящият иск е основан на условията и предпоставките, регламентирани в цитираната правна норма и без значение за допустимостта му е дали вземането е публично и по какъв ред и от кой орган следва да бъде събрано. Изложените в обратната насока доводи на ответника Х.Х. за недопустимост на иска са в противоречие с правната норма, която го урежда. Искът е предявен при наличието на необходимите процесуални предпоставки, при наличие на правен интерес за ищеца от предявяването му, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

За да бъде уважен отменителният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, т.е. да има вземане спрямо ответника – прехвърлител по процесната сделка; сключената разпоредителна сделка между двамата ответници да уврежда кредитора, т.е. чрез нея длъжникът да е намалил имуществото си и по този начин да е осуетил или затруднил удовлетворяването на кредитора; длъжникът да е знаел при извършване на сделката, че с нея уврежда ищцовата страна, а когато сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договорял също трябва да е знаело, че с нея се уврежда кредитора. В хипотезата на ал. 1 е необходимо и вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на сделката от длъжника.

Ищецът доказва качеството си на кредитор с издадените в негова полза три броя изпълнителни листи от 30.12.2015 г., от 17.11.2017 г. и от 26.06.2018 г. срещу ответника Х.А.Х., за дължими парични суми в общ размер от 800.00 лева.

Както се посочи по-горе, необходима предпоставка за уважаване на отменителния иск е когато сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането.

Съдът приема, че атакуваната от ищеца сделка – договор за прехвърляне на парично вземане срещу задължение на приобретателя за правни съвети и консултации във връзка с подготовка за завеждане на съдебни дела от прехвърлителя, е възмездна сделка. Законът в нормата на чл. 25 от ЗЗД допуска сделките, сключени под условие - отлагателно /суспензивно/ или прекратително /резултативно/. Условието е включено във волеизявлението ограничение, с което настъпването на правното действие на сделката се поставя в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, каквото е и завеждането на съдебно дело. С оглед предмета на договора за правна защита и съдействие във връзка със завеждането и представителството по съдебни дела, се приема, че отношенията между адвокат и клиент са такива по договор за поръчка, с който довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя правни действия с грижата на добър стопанин. Съгласно разпоредбата на чл. 286 от ЗЗД, при договора за поръчка доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено, но в практиката на ВКС е застъпено становището, че възнаграждение за процесуално представителство на адвокат се дължи винаги, тъй като дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд - чл. 36 ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

От изложеното се налага извода, че процесният договор за прехвърляне на вземане е възмездна сделка, тъй като с нея се прехвърля парична сума срещу задължение за оказване на правни съвети и консултации във връзка с подготовка за завеждане на съдебни дела, което макар и да е бъдещо несигурно събитие, при осъществяването му, за него се дължи възнаграждение по смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗА. Както вече се посочи, според разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД е допустимо сключването на сделка под отлагателно условие, с което настъпването на правното действие на сделката се поставя в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Като част от фактическия състав на сделката, условието трябва да бъде ясно изразено и прието от страните. Сделката, сключена под отлагателно условие, не поражда правно действие, но тя е действителна и се намира във висящо положение до продължаване на правното очакване от страните. Едва когато отлагателното условие се сбъдне, настъпват правните последици на сделката. Според чл. 25 ал. 2 от ЗЗД сбъдването на условието има обратна сила и правните последици на сделката се пораждат от момента на сключване на сделката, а не от деня на сбъдване на условието. Следователно, за договор за правна защита и съдействие под отлагателно условие, се дължи съответното адвокатско възнаграждение, което е определяемо и няма пречка да се издължи чрез прехвърляне на парично вземане в полза на адвоката, от което следва и възмездния характер на процесния договор за прехвърляне на парично вземане.  

При този извод, че атакуваната сделка е възмездна, следва и необходимостта да се докаже, че приобретателят по сделката, т.е. третото лице, с което длъжникът е договорял, е знаело също за увреждането – чл. 135 ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. В разглеждания случай знанието на третото лице не се предполага, тъй като не е налице хипотезата на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД – ответникът В.Г.В. не е от кръга на лицата, визирани в посочената разпоредба /низходящ, възходящ или брат на длъжника/. С оглед на това, ищецът следваше да установи чрез пълно и пряко доказване, че към момента на сключване на атакуваната цесия /15.12.2018 г./ ответникът В. е знаел за увреждането. Въпреки указаната в тази насока доказателствена тежест с доклада по делото, ищецът не се възползва от правото си да поиска събиране на други доказателства. 

При тези данни съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява приобретателят по процесния договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г. да е бил недобросъвестен към момента на неговото сключване, т.е. да е знаел, че ответникът Х.А.Х. има неизпълнени парични задължения към ищеца.

Ето защо, съдът счита, че не е доказано наличието на субективния елемент на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД – знание на третото лице - ответникът В.Г.В. за увреждането. При това положение, след като не е налице една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на отменителния иск, същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.  

При този изход на процеса следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на разноски по делото.

Ответниците не са претендирали разноски по делото, а и няма данни да са направили такива, поради което не им се присъждат.

             Водим от горното, съдът

 

                                                  Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, чрез пълномощник ст. юрисконсулт Г.Г., с адрес за призоваване: гр. Ловеч, ул. „Могилата“ № 1, против Х.А.Х., ЕГН **********,***, и В.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, за обявяване за недействителен спрямо ищеца ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ договор за прехвърляне на парично вземане от 15.12.2018 г., с който Х.А.Х., в качеството си на ищец /кредитор/ по адм.дело № 758/2014 г. на АС-Плевен и по адм.дело № 11416/2015 г. на ВАС, прехвърлил на адвокат В.Г.В. от ВТАК, пълния размер на присъденото му обезщетение по визираното административно дело в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2014 г. до окончателното й изплащане и сумата от 10.00 лв. /десет лева/ държавна такса по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, с горните данни, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: