МОТИВИ
към присъда
по в.н.о.х.д. № 1123/21
г. по описа на
СГС, НО, V-ти
въззивен
състав
С Присъда
№ 547433 от 27.11.2018 г. по
НОХД № 18448/2015
г. Софийският
районен съд,
Наказателно
отделение, 105-
ти състав е
признал
подсъдимия Н.А.З.
за ВИНОВЕН
в това, че на
19.04.2013г. около 15:00 часа
в гр. София,
бул. „******, пред фенклуб
на „Левски -
София“,
извършил
непристойни
действия, грубо
нарушаващи
обществения
ред и изразяващи
явно
неуважение
към
обществото –
отправял към
оператора на
БНТ 2 – В.Л.Ц.обидни
думи и
заплахи,
казал му: „Искаш
ли да ти
счупя
камерата,
педал“, дърпал
от ръцете му
професионална
камера марка
„Сони“, модел „Z 7E“, и
го изритал в
областта на
слабините,
при което В.Л.Ц.паднал
на земята –
престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК, като на
основание чл.
325, ал. 1 от НК вр.
чл. 78а от НК вр.
чл. 301, ал. 1, т.4, пр. 2
вр. чл. 303, ал. 2 от НПК го е
ОСВОБОДИЛ
от
наказателна
отговорност
и му е НАЛОЖИЛ
административно
наказание
„глоба“ в
размер на 1000
лева, като на
осн. 304 от НПК го
е ОПРАВДАЛ
да е счупил държача
на атмосферния
микрофон на
камерата,
включено като
част от
хулиганските
подбуди.
Районният
съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия Н.А.З.
за НЕВИНОВЕН в
това, че на 19.04.2013 г.
около 15.00 часа в
гр. София, бул. „******,
пред фенклуб
на „Левски -
София“,
унищожил
противозаконно
чужда
движими веш
– с ръка
счупил държача
на атмосфрения
микрофон на
професионална
камера марка
„Сони“, модел „Z 7E“, на
стойност 100
лева,
собственост
на Б.Н.Т.,
представлявана
от генерален
директор, поради
което и на
осн. 304 от НПК го
е ОПРАВДАЛ
по внесеното
и поддържано
обвинение за
престъпление
по чл. 216, ал. 1 от НК.
Със
същата
присъда
предходната
инстанция е ПРИЗНАЛА
подсъдимия А.А.З. за ВИНОВЕН в
това, че на 19.04.2013 г.
около 15:00
часа в гр.
София, на
улица до
служебен
автомобил на
„Б.Н.Т.2“,
паркиран на
около 10 метра
от Спортен
клуб на
„Левски“,
находящ се на
бул. „******, чрез
нанасяне на
удар с
дясната ръка
в областта на
лявото ухо на
В.Л.Ц.е
причинил
лека телесна
повреда по
смисъла на
чл. 130, ал. 1 от НК,
изразяваща
се в
разстройство
на здравето,
извън
случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК,
а именно:
контузия на
лявата
теменно-тилна
област на
главата и
лявата ушна
мида,
травматично разкъсване
на лявата тъпанчева-мембрана,
с което увреждане
му е причинил
временно
разстройство
на здравето
неопасно за
живота, като
леката
телесна
повреда е
причинена по
хулигански
подбуди -
престъпление
по чл. 131, ал.1, т. 12,
пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1
от НК, като на
основание чл.
78а от НК вр
чл. 301, ал.1, т. 4, пр. 2
вр. чл. 303, ал. 2 от НПК го е ОСВОБОДИЛ от
наказателна
отговорност
и му е НАЛОЖИЛ
административно
наказание
„глоба“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева,
като на
основание чл.
304 от НПК го е ОПРАВДАЛ
деянието да е
квалифицирано
по чл. 131, ал.1, т. 1,
пр. 1 от НК и
телесната
повреда да е
нанесена на Ц.в
качеството
му на
длъжностно
лице – оператор
при БНТ2, при и
по повод
изпълнение
на службата и
функцията му.
На
основание чл.
189, ал. 3 от НПК е ОСЪДИЛ
подсъдимите - А.З.
да заплати по
сметка на
СДВР сумата
от 60.00 лева за
изготвена
СМЕ и сумата
от 50.00 лева,
платими по
сметка на СРС
за вещо лице,
и Н.А.З. да
заплати по
сметка на
СДВР сумата
от 83.90 лева за
изготвена
СВТЕ, както и
сумата от 50.00
лева, платими
по сметка на
СРС за вещо лице.
На основание
чл. 190, ал. 2 от НПК районният
съд е ОСЪДИЛ
подсъдимите
да заплатят
по 5 лева за
издаване на
всеки
изпълнителен
лист.
Въз
основа на чл. 190,
ал. 1 от НПК
съдът е
определил
разноските
за
изготвената
съдебно оценителна
експертиза
от ДП да
останат за сметка
на Държавата,
предвид
признаването
на
подсъдимия Н.З.
за невиновен
в извършване
на
престъплението
по чл. 216, ал.1 от НПК.
Срещу
така
постановената
присъда е депозиран
протест от прокуратурата.
С него се релевират
доводи за
неправилност
на
постановения
съдебен акт в
частта, в
която съдът е
оправдал
подсъдимият Н.З.
за
престъплението
по чл. 325, ал. 1 от НК и
за
осъществен
състав по чл. 216,
ал. 1 от НК,
както
и относно
частта с
която съдът е
признал
подсъдимият А.З.
за невиновен
и го е
оправдал по
повдигнатото
му обвинение
по чл. 131, ал. 1, т.1,
пр.1 вр. чл. 130, ал.1
от НК. В
допълнението
към протеста прокуратурата
е изложила
доводи, че
липсва
съответствие
между
приетите от
съда факти и
крайния
извод
относно несъставомерността
на
престъплението
по чл. 216, ал. 1 от НК по
отношение на подсъдимия
Н.З.. В тази
връзка
посочва
свидетелските
показания на Ц.и
С., както и
приобщените
записи от
камерата. Изтъква,
че деянието е
квалифицирано
като престъпление
с предмет – държач
на
атмосферен
микрофон на
професионална
камера. Коментира,
че районният
съд е приел,
че има противоречие
между
обстоятелствената
част на
обвинителния
акт и
диспозитива,
с което е
нарушено
правото на
защита на
подсъдимия,
но е нямало
пречка
предходната
инстанция да преквалифицира
обвинението
по отношение
на предмета и
изпълнителното
деяние.
Във
връзка с
оправдателната
част на присъдата
по отношение
на
подсъдимия Н.З.
за
повдигнатото
обвинение по
чл. 325, ал. 1 от НК
представителят
на
прокуратурата
намира, че
съдът не се е
обосновал
относно
крайния си
извод. Излага
аргументи, че
в теорията и
практиката се
приема, че
когато
хулиганските
прояви са се
изразили в
посегателство
над личността
и
собствеността
неизменно се
приема, че е
налице
идеална
съвкупност.
По
отношение на
оправдаването
на подсъдимия
А.З. за
осъществен
квалифициран
състав на чл. 131, ал.1,
т.1, пр. 1 вр. чл. 130,
ал. 1 от НК
прокуратурата
приема, че е
налице
необходимото
длъжностно
качество на
пострадалия.
Излага
доводи, че
преценката
относно
притежава ли
едно лице
длъжностно
качество
следва да е
на базата на
това какви
права и
задължения
има, а не въз
основа какъв
договор са
уредени отношенията
между лицето
и
работодателя.
Представя
аргументи, че
пострадалият
е имал
задължение
да полага
необходимите
грижи
относно
правилната
експлоатация
и съхранение на
снимачната
техника. В
заключение
моли въззивния
съд да отмени
първоинстанционната
присъда в
посочените
части.
Този
съд е сезиран
и с въззивна
жалба от
страна на Н.З.,
който
атакува
постановеният
съдебен акт в
осъдителната
част спрямо
него. Намира,
че има
несъответствие
между правния
извод на съда
и приетите от
него фактически
положения.
Иска от
въззивната
инстанция да
отмени
присъдата
или да върне
делото за
ново
разглеждане
в случай на
установени
процесуални
нарушения.
Подсъдимият
А.З. оспорва
постановената
присъда в
осъдителната
и спрямо него
част. Счита,
че има несъответствие
между
фактическата
обстановка и
правните
изводи,
изведени от
съда. Моли
настоящата инстанция
да го
оправдае.
В
проведеното закрито
заседание на 24.03.2021
година
въззивният
съд по реда
на чл. 327 от НПК е
преценил, че
за
изясняване
на
обстоятелствата
по делото не
се налага
разпит на
подсъдимите,
свидетели и
експерти
пред
настоящата
инстанция,
както и
ангажирането
на нови доказателства.
В
публичното
съдебно
заседание на 28.05.2021
г. прокурорът
поддържа
направения
протест. Излага
аргументи, че
обвинението
за
осъществен
състав по чл. 216,
ал. 1 от НК е с
предмет
унищожаване
на държач
на атмосферния
микрофон на
камерата,
като счита
този факт за
доказан от
обстоятелството,
че се е
наложила
неговата
подмяна. Иска
от съда да
признае Н.З.
за виновен за
престъпление
по чл. 216, ал. 1 от НК, както и да
отчете като
смекчаващи
отговорността
обстоятелства
чистото
съдебно минало
на подсъдимия
към момента
на
извършване
на престъпното
деяние, както
и младата му
възраст.
Излага
аргументи, че
присъдата на
предходната
инстанция по
отношение на
подсъдимия Н.З.
и
повдигнатото
му обвинение
за осъществяване
на съставите
на
престъпните
посегателства
по чл. 325, ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 1 от НК следва да
бъде
отменена и
наказателното
производство
да бъде
прекратена
поради
изтекла абсолютна
давност.
Адвокатът
на
подсъдимите
излага
доводи за
изтекла
абсолютна
давност по
отношение на
двамата
подсъдими.
Въззивният
съд, като
съобрази
събраните пред
двете
съдебни
инстанции
доказателства
и
доказателствени
средства,
данните от
способите за
доказване,
както и становищата
на страните,
намери за
установено
следното:
Постановената
от СРС присъда
е частично неправилна,
тъй като този
съдебен
състав
намира че
подсъдимият Н.З.
е осъществил
от обективна
и субективна
страна
престъплението
по чл. 216, ал.. С
оглед на
което
депозираният
протест се
явява
частично
основателен
и следва да
бъде уважен в
посочената
част.
При
самостоятелната
преценка на доказателствената
съвкупност
настоящият
въззивен
състав, в рамките
на
правомощията
му да прави
нови фактически
установявания,
прие
фактическа
обстановка,
която се различава
от части с
изложената
от
контролираната
инстанция. С
оглед на
което
въззивният
съдебен
състав
възприема
част от
установените
от първостепенния
съд факти,
които се
изразяват в следното:
Подсъдимият
Н.А.З. е роден
на *** г. в гр.
Кърджали, българин,
български
гражданин,
средно образование,
неосъждан,
трудово
неангажиран, живущ
***9, с ЕГН **********.
Подсъдимият
А.А.З. е
роден на *** г.,
българин,
български
гражданин, със
средно
образование,
неосъждан,
трудово
неангажиран, живущ ***9,
с ЕГН **********.
На 19.04.2013 г.
екипът от
журналисти
от БНТ 2, в това
число свидетелите
В.Л.Ц.–
оператор, В.Ю.С.
– репортер и М.Д.К.–
шофьор,
отишли на
място, за да
заснемат
репортаж за
неправилно
паркирали
автомобил на
бул. „Тодор А.“***.00
часа Екипът
на БНТ
стигнали до
мястото със
служебен лек
автомобил „Опел
Астра“ с рег. № *****,
като М.К.паркирал
колата на
бул. „Тодор А.“***,
между ул. Братя
Миладинови“ и
ул. „Цар Саумил“.
От
превозното
средство
излезли
операторът Ц.и
репортерът С.,
които
започнали да
снимат с
професионална
камера марка
„Сони“, модел „Ю
Е7“,
собственост
на БНТ,
паркираните
в близост на
тротоара и
булеварда коли.
По време на
изготвянето
на репортажа С.
и Ц.се
приближили
към клуб на
привържениците
на „Левски -
София“, пред
който стояли група
от хора, сред
които подсъдимият
А.З. и
председателят
на клуба В.И.В.. В
близост до
тях бил и
другият
подсъдим
брат на А.З. – Н.З..
Групата мъже
забелязали
журналистите,
както и че ги
снимат, като
се подразнили
и започнали
да им задават
въпроси какво
точно снимат
и къде са
паркирали
служебния си
автомобил. В.С.
и В.Ц.не
обърнали
внимание на
крясъците на
събралите се
пред фенклуба
мъже, в
резултат на
което мъжете
започнали да
проявяват
агресия и да
повишават
тон. Тогава
подсъдимият Н.З.
тръгнал към
свидетеля Ц.с
намерение да
ги отпрати,
приближил се
към него,
хванал камерата
и започнал да
я дърпа от
ръцете на
свидетеля. В
този момент
подсъдимият
започнал да
обижда и да
отправя
закани към
оператора на
БНТ, като му
казвал –
„Искаш ли да
ти счупя
камерата,
педал ?“. В
стремежа си да
издърпа
камерата
подсъдимият
счупил държача
на
атмосферния
й микрофон,
който останал
да виси на
кабелите си.
В това време
се намесил
свидетелят В.,
който хванал
подсъдимият
през кръста и
се опитал да
го издърпа.
Това действиe още
повече
ядосало Н.З. и
същият
изритал Ц.в областта
на слабините.
След което
свидетелят
паднал на
земята заедно
с камерата,
която
продължила
да работи и
да снима. Падането
на свидетеля
на земята
изплашило
подсъдимият
и същият
побягнал.
Междувременно
В.Ц.се обадил
на телефон 112,
за да съобщи
за случилото
се.
Свидетелката
В.С.
започнала да събира
камерата. Останалите
мъже, събрали
се пред
футболния
клуб
разбрали, че
пострадалият
се обажда на
телефон 112 и
започнали да
му крещят и
да го псуват. Подсъдимият
А.З. подгонил Ц., който
се отправил
към
служебния
автомобил.З.
стигнал В.Ц.и
му нанесъл
удар с
дясната си
ръка в областта
на ухото на
пострадалия
и побягнал. На
посочения
удар станал
свидетел – очевидец
шофьора на службения
автомобил – М.К.,
който се
притекъл на
помощ на
свидетеля Ц.. Заедно
при тях дошли
други лица от
фенклуба
и започнали
да се карат с
журналистите.
В.Ц.извикал
екип на Бърза
помощ, който
го откарал
към УМАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД.
В лечебното
заведение установили,
че
пострадалият
е получил
следните
травматични
увреждания –
контузия на лявата
теменно-тилна
област на
главата и лявата
ушна мида,
както и
травматично
разкъсване на
лявата тъпанчева
мембрана. След
отвеждане на
пострадалия
към
лечебното
заведение
конфликта
бил
преустановен,
а на мястото пристигнал
още един екип
на БНТ 2 със
служебен бус
марка „Опел“,
модел „Виваро“
с рег. № *****, управляван
от Н.К., като
заснели
репортаж.
През това време
предната
дясна гума на
служебния
бус била
прорязана на
две места и
спукана. На
посоченото
място
пристигнали
и полицейски
служители от
03 РУ-СДВР,
които
извършили
процесуално
следствени
действия.
За да
достигне до
крайния
извод в
настоящото
наказателно производство,
контролиращата
съдебна
инстанция
се
позова на
показанията
на свидетелите
– В.Л.Ц., М.Д.К./показанията
на
свидетелите,
дадени пред
орган в
досъдебното
производство,
са прочетени на
основание
чл.281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК/, В.И.В., Н.С.К.Н.М.Н.,
Ф.Н.И., К.В.Б., В.И.И., В.Ю.С. /показанията
на
свидетелката,
дадени пред орган
в
досъдебното
производство,
са прочетени на
основание
чл.281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК/, О.Л.Х., протокол
за оглед на
местопроизшествие
/л. 16 – 19 от ДП/, протокол
за
доброволно
предаване /л. 28/,
съдебномедицинско
удостоверение
№ 90.04/2013 г. /л.29
от ДП/,
протокол за
преместване
на
дълготрайни
активи /л.34
от ДП/,
справка ГРАО /л.40 от ДП/, протокол
за личен
обиск /л.
50 от ДП/, съдебно-оценителна
експертиза /л. 65 – 66 от ДП/, протокол
№ 260 за извършена
видео-техническа
експертиза /л. 69 – 73 от ДП/, справка
от УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“
ЕАД, ведно с медицинска
документация
/л. 76 – 85 от ДП/,
съдебномедицинска
експертиза по
писмени
данни /л.
87-89 от ДП/, протокол
за
разпознаване
на лица и
предмети /л. 97 от ДП/, справка
съдимост /л. 103 от ДП/, протокол
за
разпознаване
на лица и
предмети /л. 109 – 110 от ДП/, справка
съдимост /л.149 от ДП/, отговор от БНТ,
ведно с копия
на договори /л. 173,
182, 194, 195 - 204/.
Пред
настоящата
съдебна
инстанция не
бе проведено
съдебно
следствие,
респективно
не бяха
представени
и събрани
нови
доказателства
и доказателствени
средства.
Въззивният
съд изгради
своите
фактически и
правни
изводи изцяло
на база на
доказателствата,
събрани и
проверени в
хода на
съдебното
следствие пред
първата
съдебна
инстанция,
които намери
за
достатъчно
по своя обем
и категоричност,
за да
позволят
формиране на
еднозначни
изводи по
фактите.
При изграждане
на своите
изводи по
отношение на
извършеното
престъпно
посегателство
по чл. 216, ал. 1 от НК съдът
постави в
основа на
своите
фактически и
правни
изводи
показанията
на свидетеля и
пострадал в
настоящето
наказателно
производство
– В.Ц.. От
твърденията
на свидетеля
съдът извлече
данни за
обстоятелствата
преди
инкриминираното
деяние,
свързани с
точния адрес
на който се е
случило
процесното
събитие, времевия
диапазон, участниците
в него,
предхождащата
го конфронтация
между Ц.и
мъжете от фенклуба,
нанесените
му удари от
страна на
подсъдимите,
последващите
ги
травматични
увреждания.
За посегателството
срещу техниката
свидетелят
казва, че
подсъдимият Н.З.
хванал с
ръката си
камерата и я
натискал, след
това е
отправил
удар спрямо Ц..
Предходната
инстанция е
приобщила
свидетелските
показания на Ц.от
хода на
досъдебното
производство,
от които
съдът
извлече
подробна
информация
относно
механизма на
инкриминираното
деяние по чл. 216
от НК. Съгласно
твърденията
на свидетеля
подсъдимият Н.З.
е хванал
камерата и е
отчупил държача
на
атмосферния
микрофон,
като същият е
останал да
виси на
кабелите си. Свидетелят
излага
сведения
относно характеристиките
на камерата,
че същата е
собственост
на БНТ и му е
преотстъпена
от
свидетелката
О.Х.. В
повторно
извършения
разпит пред
предходната
инстанция Ц.обяснява
за счупената
част, която
не влияе на
изправността
на камерата. Свидетелските
показания на
пострадалия се
припокриват
с изложеното
от неговата колежка
С., която е
била
свидетел
очевидец на
инкриминираното
деяние. Свидетелката
излага
своите
възприятия за
случилото се,
потвърждава
за настъпила
конфронтация
между
оператора Ц.и
част от
мъжете от фенклуба,
разказва за
нанесените
удари на
пострадалия,
както и че са
се опитали да
изтръгнат камерата
от ръцете на В.Ц..
От
приобщените
показания на С.
от
досъдебната
фаза съдът
установи, че
същата е
възприела
лично как
подсъдимият З.
се е опитал
да вземе
камерата и в
резултат на
тези негови
действия се е
счупила
инкриминираната
вещ, като
свидетелката
лично е
отишла да
събира
камерата и държача. От
изложените
свидетелски
показания на С.
и Ц.съдът
установи, че
действията,
насочени срещу
пострадалия,
както и
опитите да се
изземе
камерата
принудително
са записани
от процесната
камера, това
твърдение се
подкрепя от
приобщения видеозапис
към
доказателствената
съвкупност.
Самоличността
на
извършителя на
описаните от
свидетелите
действия и
посочен в
съдебна зала
от страна
пострадалия Ц.съвпада
с приетото от
назначената
и изготвена
видеотехническа
експертиза,
която установи,
че това е
подсъдимият Н.З..
Изложеното
твърдение на
пострадалия
бива
подкрепено и
от
резултатите
от извършеното
процесуално-следствено
действие по
разпознаване.
От
съдържанието
на
приобщения
видеозапис,
изследван с
назначената
видеотехническа
експертиза,
съдът
установи и
конкретно
предприетите
действия от
страна на Н.З.
спрямо
пострадалия,
които
напълно
съвпадат с
твърденията
на Ц.и на
свидетелката
С..
Въззивният
съд
кредитира
свидетелските
показания на
полицейските
служители Н.Н.и Ф.И.,
макар и не
особено
информативни
по отношение
на значимите
към
инкриминираното
деяние
обстоятелства.
От тях съдът
извлече
данни, че са се
отзовали на
сигнал за
счупена
журналистическа
камера и
срязани гуми
на автомобил.
Настоящата
инстанция не
намира за
отговарящи
на
обективната
истина изложените
от страна на
свидетеля В.
твърдения,
свързани с
това че В.Ц.е изпуснал
или хвърлил
камерата. Съдът
намира
изложените
твърдения за
пристрастни
и ненадеждни.
В противовес
на тях са
освен
коментираните
в настоящия
акт
свидетелските
показания,
така и
приобщения
видеозапис от
камерата, с
която
пострадалия
е снимал, от
която се
извличат
данни за
конфронтацията
между Ц.и Н.З..
Съдът
ползва с
доверие съставения
протокол за
доброволно
предаване,
чрез който надлежните
органи са
приобщили
към доказателствената
съвкупност
следните
предмети– един
брой
съдебномедицинско
удостоверение
и един брой
компактдиск,
формат „DVD“,
съдържащ
видео и
звуков
материал от
предприетите
действия
спрямо
пострадалия на
инкриминираната
дата.
Приобщеният
като писмено
доказателствено
средство –
протокол за
разпознаване
на лица и
предмети,
установяващ
разпознаването
на
подсъдимия Н.З.
като
извършител
на
инкриминираните
действия
спрямо
пострадалия Ц.е
съставен по
реда и правилата
на
процесуалния
закон и
е годен да
послужи за
установяване
на описаните обстоятелства.
Въззивният
съд е на
същото
мнение като
контролираната
инстанция,
досежно
изминалия
период от
време от инкриминираното
деяние и
извършените
процесуално-следствени
действия по
разпознаване,
че
процедурата
не е
опорочена и
пострадалият
е запаметил
добре външния
вид на
подсъдимите,
като ги е
възприел от
близко
разстояние
по време на
светлата
част на деня за
не кратък
период от
време.
Съдът
ползва с
доверие
експертното
заключение
на
изготвената
съдебно-оценителна
експертиза,
което
изчисли
пазарната
цена на инкриминираната
вещ в размер
на 100 лева.
Въззивната
инстанция
кредитира и
взема предвид
заключението
на вещите
лица,
обективирано
в
изготвената
видео-техническа
експертиза.
Съгласно
същата съдът
установи
съвпадение
между заснетото
лице върху
предоставения
за изследване
запис от
оптичен
носител и
снимковия
материал на
подсъдимия Н.З..
Резултатите
от
извършената
експертиза
са обосновани,
компетентно
изготвени и
подкрепени
от
доказателствената
съвкупност
като такива
следва да се
ползват с
необходимото
доверие.
По
отношение на
съдебното
минало на
подсъдимия Н.З.,
съдът даде
вяра на
приложените
по делото
справки за
съдимост, от
които се
изведоха
данни за необременено
съдебно
минало към
момента на
осъществяване
на
инкриминираното
деянието /19.04.2013
г./.
С
оглед
задълженията
си, съгласно
чл. 339, ал. 2 от НПК
въззивният
състав в
решението си дължи
отговор на
доводите и
възраженията,
изложени в
депозирания
протест,
както и на
тези от
съдебно
заседание,
поради което
намира за
необходимо
да посочи следното:
Настоящата
инстанция е
сезирана с
протест от
страна на
прокуратурата,
в който се
излагат доводи
за
неправилност
на
постановената
първоинстанционна
присъда.
Съдът намира
протеста за частично
основателен
по отношение
на частта
засягаща
инкриминираното
деяние по чл. 216,
ал. 1 от НК.
Съображенията
в тази насока
са свързани на
първо място с
това, че както
прокуратурата
правилно
отбелязва в
допълнението
към
депозирания
протест, че
като предмет
на
извършеното
престъпление
против
собствеността
е изведен в
диспозитива
и в обстоятелствената
част именно държача
на
атмосферния
микрофон на
камерата, а
не камерата. Предвид
което
настоящата
инстанция
намира за
несъстоятелен
направения
извод от
страна на
предходната
инстанция за несъставомерност
по отношение
на
инкриминираното
деяние поради
извършения
ремонт на
камерата и
обстоятелството,
че същата е
продължила
да се ползва,
тъй като
повредата
била отстранена.
В тази връзка
са
свидетелските
показания на
пострадалото
лице В.Ц.,
който пред
съда е
обяснил, че
инкриминираната
вещ не влияе
върху
работата на
камерата и не
е част от нея. На
свидетеля
предходната
инстанция е
предявила
приобщената като
писмено
доказателство
счетоводна
програма,
предоставена
от БНТ, от
която същият
посочва, че държачът
на микрофона
спада към
различна
позиция, а не
тази
описваща
камерата
като
дълготраен
актив. С
оглед на
което съдът
не може да се
съгласи с
тезата на
районния съд,
че в случая
не става
въпрос за
унищожаване
на вещ с
аргументи, че
камерата е
поправена и е
продължила
да се ползва,
тъй като
става въпрос
за отделна
вещ, която не
влияе върху
функционирането
на камерата.
По
отношение на
наведените с
протеста възражения
относно
престъпните
посегателства
по чл. 325, ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 1,
т.1,пр. 1
вр. чл. 130, ал. 1 от НК, съдът при
проверка на
постановената
присъда в
цялост и
отчитайки
направените в
открито
съдебно
заседание констатации
от страна на
държавното
обвинение и процесуалния
представител
на подсъдимите
за изтекъл
давностен
срок, прецени
че същите не
следва да
бъдат
коментирани. Въззивният
съд намира за
основателни
така наведените
искания за
приложение
на института
на изтеклия абсолютен
давностен
срок.
Престъпните
посегателства,
за които е
повдигнато
обвинение на
подсъдимите
са
осъществени
на 19.04.2013г., като
изпълнителните
деяния са
довършени на
същата дата. За
престъплението
по чл. 325, ал. 1 санкционната
част на
визираната
разпоредба
предвижда
наказание
„лишаване от
свобода“ до
две години
или „пробация“,
както и „обществено
порицание“. За
инкриминирания
състав на
престъпление
по чл. 131, т. 1 от НК
законодателят
е предвидил в
т. 12 на същата
разпоредба
наказание
„лишаване от свобода“
в размер до 3
години.
В чл. 80,
ал. 1, т. 4 от НК, който
урежда
изключването
на
наказателно
преследване
поради
настъпила
давност за престъпление,
което се
наказва с
лишаване от
свобода
повече от
една година,
законодателят
е предвидил
наказателното
преследване
да бъде
изключено
поради
давност с изтичане
на срок от 5
години. В
процесния
случай
наказателното
преследване
е започнато,
предвид
което при
преценка
дали е изтекъл
абсолютния
давностен
срок за конкретното
инкриминирано
деяние
следва да
намери приложение
разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно
която
независимо
от спиране
или
прекъсване
на давността наказателното
преследване
не се
изпълнява при
изтичане на
срок, който
надвишава с Ѕ срока,
предвиден за
конкретното
инкриминирано
деяние по чл. 80
от НК, който в
случая се
определя по
правилата на
чл. 89, ал. 1 т. 4 от НК.
Предвид
което
абсолютната
давност за
инкриминираните
деяния, обект
на
настоящото
наказателно
производство,
касае срок в
размер на 7
години и 6
месеца.
Давностният
срок по
настоящото
производство
е започнал да
тече в
конкретния
случай от
датата на
деянието – 19.04.2013 г.
и
съблюдавайки
изчислението
на сроковете
съгласно
материално
правните
разпоредби
на чл. 81, ал.3 и чл. 80,
ал. 1, т. 4 от НК, то
този
абсолютен давностен
срок,
изключващ наказателното
преследване
спрямо
подсъдимия Н.З.
за
осъществено
престъпно
деяние по чл. 325,
ал. 1 от НК и
подсъдимия А.З.
за извършено
престъпление
по чл. 131, ал.1 , т.1 от НК, е изтекъл
на 19.10.2020 г.
Предвид
което,
отичайки и
направеното
изявление от
страна на
упълномощения
защитник на
подсъдимия в
съдебно заседание
пред тази инстанция
на 28.05.2021 г., съдът
намира за
основателно
да прекрати
настоящето
наказателното
производство
на основание
чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 3 от НПК
по отношение
на двете
инкриминирани
деяния,
осъществяващи
съставите на
чл. 325, ал.1 от НК и
чл. 131, т.1 от НК.
Предвид
изложените
факти и
анализа на събраните
доказателства
и
доказателствени
средства
съдебният
състав на СГС
достигна до
различен
краен извод
от този на
проверяваната
инстанция
относно съставомерността
на
престъпното
посегателство,
осъществено
от страна на
подсъдимия Н.З.,
съставляващо
престъпление
по чл. 216, ал. 1 от НК.
В
случая
въззивният
съд прие за
безспорно установено,
че на 19.04.2013г.
около 15:00 часа в гр.
София, бул. „******,
пред фенклуб
на „Левски -
София“, Н.А.З. е
унищожил противозаконно
чужда
движима вещ –
с ръка счупил
държача
на
атмосферния микрофон
на
професионална
камера марка
„Сони“, модел „Z 7 E“, на
стойност 100
лева,
собственост
на Б.Н.Т.. Като
за съставомерността
на
престъплението
се установи,
че годен предмет
на
инкриминираното
деяние е
чужда
движима вещ,
представляваща
държач
на
атмосферен
микрофон на
професионална
камера марка
„Сони“, модел „Z 7 E“, на
стойност 100
лева,съгласно
заключението
на вещите
лица по изготвената
съдебно
оценителна
експертиза,
собственост
на БНТ.
От
обективна
страна съдът
установи, че подсъдимия
Н.З. е осъществил
изпълнителното
деяние по унищожаване,
като същият
чрез
действията
си е внесъл
качествено
изменение в
структурата
на вещта – държач
на
атмосферен
микрофон,
инкриминираната
вещ е била
счупена и е
останала да
виси само на
кабелите си, с
което я прави
напълно и
окончателно
негодна за
използване
по
първоначалното
й
предназначение.
Самото изъплнително
деяние е
станало без
съгласието и
противопоставянето
на
правоимащото
лице, в чието владение
е била вещта,
поради което
е и противозаконно.
От
субективна
страна
деянието е
извършено от
подсъдимия З.
при форма на
вината пряк
умисъл.
Същият е съзнавал
общественоопасния
му характер,
предвиждал е
и е искал
настъпването
на неговите
общественоопасни
последици.
Той е имал
представа, че
въздейства
върху чужда движима
вещ по начин,
че да я
повреди,
което е
реализирало
и
интелектуалния
момент на вината.
Едновременно
с това
подсъдимият
е имал за цел
да постигне
противоправния
резултат –
повреждането
на вещта, т.е.
налице е и
волевия
елемент на
вината.
Относно
индивидуализацията
на
наказанието
на
подсъдимия:
За престъплението
по чл. 216, ал. 1 от НК е
предвидено
наказание
„лишаване от
свобода“ до 5
години,
поради което
съдът,
съобразявайки
и разпоредбата
на чл. 36 от НК
следва да
определи наказанието
в тези рамки.
При
направената
индивидуализация
съдът отчете
като
смекчаващи
отговорността
обстоятелства
по отношение
на подсъдимия
Н.З. необремененото
съдебно
минало към
момента на
осъществяване
на
инкриминираното
деяние, младата
възраст на
извършителя,
продължителността
на
наказателното
производство,
ниската
стойност на
вещта.
Въззивният
съд установи
като
отегчаващо
отговорността
обстоятелство
лоши
характеристични
данни
относно
подсъдимия З..
В
заключение,
съобразявайки
относителната
тежест на
смекчаващите
отговорността
обстоятелства,
настоящата
инстанция
прецени, че
спрямо
подсъдимия Н.З.
следва да се
определи
наказание
към законовия
минимум от 3
месеца
„лишаване от
свобода“.
Тази
инстанция прие,
че
определеното
наказание
„лишаване от
свобода“ за
срок от
3 месеца
спрямо подсъдимия
следва да
бъде
отложено по
реда на чл. 66 от НК, след
преценка на
степента на
обществената
опасност на
деянието,
както и
обстоятелствата,
свързани с
конкретния
извършител, и
достигна до
извода, че
условното осъждане
би
осъществило,
визираните в
чл. 36 от НК цели
на
наказанието,
с оглед на
което отложи
изпълнението
на така
определеното
наказание „лишаване
от свобода“
за
изпитателен
срок от три години.
На
основание чл.
189, ал. 3 от НПК
направените
по делото
разноски във
връзка с
повдигнатото
обвинение следва
да бъдат
заплатени от Н.А.З. с
оглед изхода
на
наказателното
производство.
Така
мотивиран,
Софийският
градски съд
постанови
решението си .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.