О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260101/16.10.2020г.
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на деветнадесети октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
като
разгледа докладваното гр. дело №450/2020 г. по описа на РС -Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „Теленор
България“ЕАД, ЕИК *********, с която против ответника И.И.И., ЕГН: ********** е
предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК за сумата от общо 1 531,
65 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги, за която сума има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 84/2020
г. по описа на ДРС.
Съдът, пред който е предявен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за
допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено от
длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение по чл. 414 от ГПК, алтернативно заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 или да е налице отказ за издаване на заповед за
изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422
във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от
проверката на заповедния съд, като в настоящия случай от служебно изисканото ч.
гр. дело № 84/2020 г. по описа на съда се установява, че заповедта за
изпълнение не е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК – не е
извършена справка за месторабота и не е разпоредено връчване на издадената
заповед по местоработата на длъжника.
Връчване при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК е
налице, когато е спазен реда за връчване, регламентиран в ал. 1 и ал. 3 от
цитираната норма. Съгласно чл. 47 ал. 3 изр. последно, след като са изчерпани
останалите възможности за връчване на съобщението на длъжника лично, на друго
лице или чрез залепване на уведомление, съдът служебно проверява и неговата месторабота
и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за
осъществяване на стопанска дейност. Чак тогава се пристъпва
към даване на указания за предявяване на иск по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай това не е сторено, като видно от
служебно изисканата по настоящото исково производство справка е, че към момента
на даване на указания от заповедния съд до заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, длъжникът е имал действащ трудов договор с
работодател „СОД – Варна“АД, чрез който е следвало да му бъде връчена
издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В случай, че това беше
сторено, вероятно не би се стигнало до настоящото исково производство, като
отношенията между страните биха били уредени чрез бързия способ за събиране на
вземания, какъвто е заповедното производство, уредено в глава тридесет и седма
от ГПК. Видно от справката е, че и към настоящия момент лицето работи при същия
работодател.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че настоящото
производство е преждевременно образувано, тъй като следва да се изчерпят всички
възможности за длъжника да узнае за претендираното вземане и да възрази, че не
дължи, съответно да не подаде възражение и заповедта да влезе в сила, или пък да
подаде възражение по чл. 414а от ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице всички
абсолютни процесуални предпоставки за предявяване на иск на основание чл. 422
от ГПК, за които съдът следи служебно, поради което производството по делото
следва да се прекрати, а исковата молба да бъде върната.
Така
мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
искова молба вх. № 4024/10.07.2020 г. по описа на РС – Девня, подадена от
„Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, с която против ответника И.И.И., ЕГН: **********
е предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК за сумата от общо
1 531, 65 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги, за която
сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №
84/2020 г. по описа на ДРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. дело № 450/2020 г. по описа на ДРС.
Определението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение да се
докладва същото на заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: