РЕШЕНИЕ
№260091/8.9.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На първи септември Година
две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА И.
Секретар : Маргарита
Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1704 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ К.К.”
ООД с ЕИК 175 365 398, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.Х.И., против НП № ДЗК-2/10.03.2020 год. на директор
на РЗИ Варна, с което за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето, на
осн. чл.218,ал.3 от Закона за здравето на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 / две хиляди / лв.
С
жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и
се излагат следните съображения:
1. Обжалваното НП не е било надлежно връчено на
законен представител на дружеството;
2. В НП липсват множество реквизити-няма индивидуализация
на АУАН, като била посочена само датата на акта за установяване на
административно нарушение, но не и неговия изходящ номер;посочени са били само
имената на актосъставителя и свидетеля по акта, но не и тяхната месторабота; не
е било правилно индивидуализирано санкционираното дружество;
3. Липса на точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено-допуснати нарушения на чл.42,т.4,5 и 7 и
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН- и в двата акта не било налице точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено;
4. При произнасянето по
административнонаказателната преписка АНО е нарушил разпоредбата на чл.52,ал.4
от ЗАНН като не е преценил обосноваността и законосъобразността на акта и не е
извършил разследване на спорните обстоятелства, тъй като не е взел под внимание
и обсъдил представеното от наказаното дружество възражение срещу АУАН;
5. Допуснато съществено нарушение на чл.27,ал.2
от ЗАНН, като се твърди, че АНО не е обсъдил тежестта на нарушението и всички
факти и обстоятелства по случая, водещи според дружеството до маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН;
6. Грешно е била определена санкционната норма
чл.218,ал.3 от Закона за здравето, като се твърди, че дружеството никога е
нямало други издадени НП, които да осъществяват състава на „ повторно
нарушение” по смисъла на т.5,от пар.1 на ДР на Закона за здравето.
Твърди се също така, че приетите за установени
в НП факти и обстоятелства не разкриват признаците на твърдяното нарушение, тъй
като според дружеството с нормата на
чл.56,ал.1 от ЗЗ се налага забрана за фактическо тютюнопушене.
В
съдебно заседание дружеството, редовно
призовано, се представлява от адв. Б. Петрова, ВАК, която поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна – РЗИ Варна, редовно призована, се представлява от юк Иван Николов , който
моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН, изх. № 000123/08.10.2020 год.
административния орган е приел за установено от фактическа страна, че при
извършена проверка на 04.10.2019 год. в 18,30 часа / обективирана в Протокол от
извършена проверка / в обект –„игрална
зала” WINBET” с адрес ***
се установи, следното нарушение: фирма К.к. ООД стопанисващо обект- игрална
зала WINBET” с адрес гр.Ва, ул.Ген. Скобелев 31 позволява извършването на
тютюнопушене на цигари от тютюн от клиенти в закритата част на игралната зала.В
момента на проверката се усеща силна миризма на цигари от тютюн и трима
посетители пред които са поставени пепелници пълни с фасове от цигари пушат в
закритата част на обекта цигари от тютюн.
Установеното било прието за нарушение
на чл.56,ал.1 от Закона за здравето.
Актът е съставен в присъствието на М.Г.П.,
за който е посочено, че е упълномощено лице, който отказал да го подпише, което
е удостоверено с подписа на един
свидетел индивидуализиран с три имена и адрес.
В графата бележки и възражения не са
отразени такива.
В срока
по чл.44 от ЗАНН било направено
възражение, с което се оспорва нарушението, като се твърди, че в обекта има
определени длъжностни лица, които следва да отговарят за спазване забраните за
тютюнопушене в обекта; не са били индивидуализирани лицата, които са установени
да пушат; както и че са допуснати процесуални нарушения – в АУАН няма дата ,
липсва пълнота и прецизност при описване на фактическата обстановка; неправилно
била определена нарушената разпоредба на чл.56,ал.1 от ЗЗ.
АНО не възприел така направените
възражения и въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП , с
което за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето, на осн. чл.218,ал.3 от
Закона за здравето наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди / лв.
В хода на съдебното производство е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Е.Ф., която потвърждава изложеното в акта. Посочва,
че при извършената на 04.10.2019 год. проверка в закритата част на обекта тя и
колегите и установили лица да пушат. В залата имало трима посетители, пред
които имало пепелници и пушели, на бара имало и запалки. Акта бил съставен в
присъствието на управителката на игралната зала, която отказала да подпише
протокола от проверката.
От показанията на св.М. се установява,
че е присъствал при проверката . Твърди, че още от предверието лъхало на
цигарен дим. Свидетеля описва помещението, като посочва, че същото се състояло
от три зали, в първата имало хора, които пушели, а във втората установили само
един човек, който също пушел. Изчакали управителката и провели с нея разговор,
за да установят защо се допуска тютюнопушене в закритата част на обекта, като
тя им обяснила, че всеки взема решенията си. Съставили протокол за проверка, който
управителката отказала да подпише.
От показанията на св.П. се установява,
че в обекта имало разлепени табели, в които се посочвало, че тютюнопушеното е
забранено, нямало обособени места за пушене пред входовете на обектите. Твърди, че залата не са били
предоставяне пепелници на клиентите.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Ф. и М., като ги намира за обективни и относими към предмета на
делото.
Състава на съда не кредитира
показанията на св.П., като ги намира за заинтересовани и предубедени, с оглед
обстоятелството, че представлява дружеството.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства:
показанията на свидетелите Ф.и М. , дадени в хода на съдебното следствие, от
изготвената СТЕ и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана.
По същество е частично основателна.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- директор на РЗИ Варна , въз основа на разпоредбата на
чл.222,ал.1,т.15 от ЗУТ.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
Разпоредбата на чл.56, ал.1 от Закона
за здравето забранява тютюнопушенето в закритите обществени места. Понятието
„обществени места” е дефинирано в §1а от ДР на ЗЗ, като процесният обект
–„игрална зала” WINBET” с адрес гр.Варна, ул.”Ген. Скобелев” 31 представлява
обществено място по смисъла на посочената разпоредба. От показанията
на свидетелите Ф. и М. се установява по безспорен начин, че
на процесната дата в обекта са се намирали три лица, клиенти в
заведението, които са пушели цигара.
Допускането на тютюнопушене в
стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, представляващ
закрито обществено място, се явява неизпълнение на административно задължение,
установено с разпоредбата на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.
На първо място състава на съда намира
за неоснователно възражението, направено в жалбата , че процесното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като в акта за установяване
на административно нарушение не са посочени изходящия му номер, както и
местоработата на посочените свидетели, съобразно разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН.
Непосочването на изходящ номер на АУАН, както и месторабота на свидетелите по акта не е нарушение от категорията на
съществените, тъй като не води до накърняване правата на нарушителя,
процедурата по установяването на нарушението и установяването на обективната
истина, понеже са налице достатъчно индивидуализиращи данни за свидетелите.
Следва да се посочи също, че не всяко нарушаване на разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН води до нередовност на акта или препятства издаването на наказателно
постановление, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.
Съдът
намира за неоснователно и възражението, че е налице и допуснато нарушение на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на
санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен
факта на депозиране на писмени възражения, а освен това, разпоредбата на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване
на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на
тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган.
Неоснователно е и възражението, че управителя
на обекта е бил издал заповеди за
забрана за тютюнопушене и са били определени длъжностни лица, които да
отговарят за спазване на заповедите, с което се твърди, че дружеството е
изпълнило задълженията си по Закона за здравето.
Анализът на чл.56,ал.1 от Закона за
здравето сочи, че за съставомерността на административното нарушение е
ирелевантно конкретното деяние (действие или бездействие), чрез което е
осъществено нарушаването на въведената от закона, забрана. Достатъчно е да е
налице обективният факт на неспазване на забраната за тютюнопушене, която не е
свързана само и единствено с поведението на физическите лица - пушачи, а
ангажира и поведението на лицата, стопанисващи закрити обществени места, където
се забранява тютюнопушенето. Именно в тази връзка законът е предвидил санкция и
за еднолични търговци и юридически лица, които при стопанисване на подобни
обекти нарушават въведената забрана като допускат или разрешават тютюнопушене в
тези обекти, като е без правно значение дали са допуснали или разрешили с
действие или бездействие извършването на тютюнопушене в забраненото за това
място.
В процесния случай по делото е
безспорно установено, че в проверения обект, стопанисван от дружеството -
жалбоподател, е извършвано тютюнопушене, с което въведената от закона забрана е
нарушена. Без значение е обстоятелството дали и колко души са пушели и др..
Наличието дори и на едно лице в заведението, което пуши, представлява
административно нарушение, за което дружеството носи административно -
наказателна отговорност.
Неоснователно е и възражението , че при
определяне на административното наказание АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение на чл.27,ал.2 от ЗАНН, като не е обсъдил тежестта на нарушението и
всички факти по случая, които според жалбата сочат на маловажност по чл.28 от ЗАНН.
По аргумент от разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият
орган няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява
маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление.
С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че случаят не е маловажен. При проверката на материалната
законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд също
има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по ТД №
1/2007 г./.
За нарушението на чл.56,ал.1 от Закона
за здравето, АНО с издаденото наказателно постановление е наложил на
дружеството нарушител административно наказание „имуществена санкция” в размер
от 2000,00 лв. на осн.чл.218,ал.3 от Закона за здравето, според която при
повторно нарушение по ал. 2 се налага глоба от 500 до 1000 лв., съответно
имуществена санкция от 1500 до 3000 лв. - за едноличен търговец, и от 5000 до
10 000 лв. - за юридическо лице.
АНО върху когото лежи
доказателствената тежест да докаже извършването на нарушението и
законосъобразността на наказателното постановление, и в частност, че нарушението
е извършено в условията на повторност не е представил по делото писмени
доказателства, които да потвърдят констатациите в обжалваното наказателно
постановление, като такива липсват приложени и по преписката.
Действително,
съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за
квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят
предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира
деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.
В конкретния
случай обаче това не е възможно.
Съгласно чл. 218, ал. 2 (Нова - ДВ,
бр. 41 от
В чл. 27, ал.5 от ЗАНН е
предвидено общото изискване да не се определя наказание под предвидения в
закона минимум. Разпоредбата на чл.27 ал.5 от ЗАНН е императивна
и не може да бъде преодоляна дори и при наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства . Определянето на административно
наказание под въведения от закона минимум е нарушение от категорията
на съществените, защото е наложено наказание в разрез със закона, като
този порок на наказателното постановление няма възможност да бъде коригиран и
преодолян от съда, а е основание в конкретния случай за отмяна на наказателното
постановление .
Дори да се измени НП и на дружеството
бъде наложено административното
наказание по основния състав съобразно
ал.2, а не по ал.3 ,то в този случай наложената имуществена санкция на
дружеството - жалбоподател в размер от 2000,00 лв. е под законоустановения
минимум от 3000 лв..
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото такива се
дължат само на дружеството „ К.К.” ООД с ЕИК 175 365 398, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Х.И., което чрез процесуалния си представител е
направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 360 лева, сторени
за изготвяне и депозиране на жалбата и процесуално представителство.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН
препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
НП № ДЗК-2/10.03.2020 год. на директор на РЗИ Варна, с което на „ К.К.”
ООД с ЕИК 175 365 398, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.Х.И. за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за
здравето, на осн. чл.218,ал.3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на
2000 / две хиляди / лв.
ОСЪЖДА РЗИ-Варна
да заплати на „ К.К.” ООД с ЕИК 175 365 398, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Х.И. сумата от 360.00 лева / триста и шесдесет / лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: