Решение по дело №51650/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18495
Дата: 10 ноември 2023 г.
Съдия: Слава Сергиева Гьошева
Дело: 20221110151650
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18495
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110151650 по
описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е предявен от И. Д. В. срещу „Р..“ ООД иск с правно основание чл.
49 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 27.06.2022 г. на интернет страницата ... е публикувана статия
със заглавие „... иска скандална юристка за шеф на БНТ", отнасяща се за нея, в която се
съдържали редица неверни и/или подвеждащи твърдения по отношение на нея, свързани с
личността и професионалната й квалификация. Сочи, че като автор на статията била
посочена „М А, автор във ...". В същия ден било извършено изслушване на ищцата във
връзка с процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия
(БНТ). Твърди, че ответното дружество е собственик на сайта .... Твърди, че резултат от
неверните твърдения и обидни квалификации в статията претърпяла неимуществени вреди.
Сочи, че съгласно статистика в самата статия същата била прочетена от 40 0000 души.
Посочва, че след изслушването в СЕМ, проведено по обяд на 27 юни 2022 г., се прибрала и
научава от медиите за публикувана по неин адрес статия във ... със заглавие „... иска
скандална юристка за шеф на БНТ". Твърди, че статията съдържа неверни твърдения
относно политическата обвързаност на ищцата с политическата партия „.." (..). Освен това
статията съдържала неверни твърдения във връзка участието на И. В. в подписването на
договора с „В И" ООД и относно естеството на този договор. На следващо място твърди, че
статията съдържа манипулативни твърдения, а именно, че ищцата никога не е била
журналист в буквалния смисъл на думата. Освен това статията съдържала оценъчни
твърдения като „скандален журналист“ и „аутсайдер“ по отношение на нея. Твърди, че в
резултат на статията претърпяла главоболие и световъртеж, както и претърпяла
хипертонична криза. Моли за осъждането на ответника да заплати обезщетение за
1
претърпените неимуществени вреди в размер 5000,00 лв., заявено като частична претенция
от общо дължимо обезщетение в размер на 50 000,00 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, с който оспорва
предявения иск. Не оспорва, че е собственик на сайта www.fakti.bg, както и че на 27.06.2022
г. в сайта е била качена процесната статия. Въпреки това твърди, че статията е препечатана,
от вестник „У...“, което изрично било посочено в нея. Посочва, че във връзка с участието на
ищцата в конкурса за директор на БНТ са били публикувани множество статии по за нея в
процесния период като посочва: на 27.05. в actualno.com статия със заглавие „Коя е И. В.,
изненадата в конкурса за директор на БНТ”; на 25.06. във varnaanovini статия със заглавие
„П. с втори план за овладяване на БНТ”;/, на 25.06 във вестик „У...” статия със заглавие „...
иска скандална юристка за шеф на БНТ”, на 26.06. в trud.bg статия със заглавие „П. атакува
БНТ с две протежета”. Оспорва твърденията, че статията съдържа манипупативни факти или
обидни квалификации. Освен това счита, че е възможно претърпените неимуществени вреди
да са от всяка друга статия, а не от процесната. Оспорва претърпените неимуществени вреди
от ищцата, както и наличието причинна връзка между тях и поместената статия в сайта
www.fakti.bg. Оспорва, че заболяването на ищцата е било хронично, поради което няма как
влошеното здравословно състояния да е в резултат на процесната статия. С оглед
гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Между страните не се спори, като същото обстоятелство се установява и от
събраните писмени доказателства, че на 27.06.2022 г. на интернет страницата ... е
публикувана статия със заглавие „... иска скандална юристка за шеф на БНТ", касаеща
личността на ищцата. Безспорно е и обстоятелството, че ответното дружество е собственик
на собственик на сайта www.fakti.bg. В статията е посочено, че информация, че ищцата е
фаворитка на „... Т. и „..“ и за нея лобира парламентарната група на партия“ е според
информация от вестник „У...“, който пък се позовава няколко свои източници от
политически медийни среди.
Като доказателство по делото е приложен брой от вестник „У...“ от 25.06.2022 г., в
който е публикувана статия със заглавие „... иска скандална юристка за шеф на БНТ“ със
съдържание, идентично с процесната статия.
Общоизвестен факт е, а освен това е безспорно между страните, че на 5 май 2022 г.
Съветът за електронни медии (СЕМ) е обявил процедура за избор на генерален директор на
Българската национална телевизия (БНТ), в рамките на който ищцата И. Д. В. е подала
документи и е допусната до изслушване. Изслушването е проведено на 27 юни 2022 г. от
12:15 часа. В извънредно заседание от 29 юни 2022 г., чийто решения са обективирани в
Протокол № 23 от 29.06.2022 г., СЕМ взима решение относно изхода от процедурата.
От представените писмените доказателства от страна на ответника се установява, че
по отношение на ищцата по делото са били публикувани следните статии: на 27.05. в
actualno.com статия със заглавие „Коя е И. В., изненадата в конкурса за директор на БНТ”;
2
на 25.06. във varnaanovini статия със заглавие „П. с втори план за овладяване на БНТ”;/, на
25.06 във вестник „У...” статия със заглавие „... иска скандална юристка за шеф на БНТ”, на
26.06. в trud.bg статия със заглавие „П. атакува БНТ с две протежета”.
Във връзка с претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Д Б, която споделя, че познава ищцата от 2000 г. от
съвместната им работа в БНТ. Посочва, че ищцата се подготвяла цялото лято за конкурса за
директор на БНТ, като изслушването е било в края на юни, на което се представила много
добре. Споделя, че ищцата не била чела публикации относно себе си преди изслушването,
но вечерта след него попаднала на процесната статия, от която останала шокирана. Посочва,
че в резултат на прочетеното ищцата пребледняла и ѝ станало лошо, както и вдигнала
кръвно 200, а на следващата сутрин посетила лекар, като й бил сложен холтер. Споделя, че
от ищцата научила, че касиерка от близкия магазин Била коментирала процесната статия и я
разпитвала за нея. Свидетелката посочва, че двете жени прочели статията от мобилен
телефон, а фейсбук е бил заринат не само с тази статия, а е имало и много други, имало и
много коментари, но въпросната статията била потресаваща, като информация.
Съдът кредитира свидетелските показания по отношение на информация, на която
свидетелката е бил пряк свидетел, а именно за претърпените неимуществени вреди на
27.06.2022 г., когато двете са били заедно. По отношение на информация, за която
свидетелката не е бил пряк свидетел, а именно че ищцата била разпитвана от касиер в
„Била“ за процесната статия съдът счита, че не следва да кредитира, доколкото свидетелката
не е бил пряк свидетел.
По делото е представено медицинско направление от 28.06.2022 г. и амбулаторен
преглед, в което е посочено като диагноза хипертония. Предписано е три дни домашно
лечение на ищцата поради влошено здравословно състояния. Посочено е, че ищцата е
претърпяла силно главоболие, сърцебиене и виене на свят в резултата на силни емоции.
Като доказателство по делото е приета аудио-техническа експертиза, която е
възпроизвела с хронология и реплики изслушването на ищцата пред СЕМ, като въпросното
изслушване е продължителност 01:13:45 часа. В първата част ищцата е представила своите
идеи, а във втората част отговаря на въпроси на комисията. Установява се, че ищцата е
попитана за договора с руската „В И“, който е предмет на процесната статия. От така
представеното доказателство не би могло да се установи емоционалното състояния на
ищцата, нито съдът има възможност да оцени представянето ѝ,
По делото е представена интернет кореспонденция от платформата „Месинджър“,
която се твърди да е между журналистката Л К и С М, председател на СЕМ, като С М била
изпратила на С М линк към въпросната статия. Ответникът е оспорил процесното
доказателство, като счита, че същото е недопустимо и неотносимо. Съдът счита, че не
следва да кредитира процесното доказателство, доколкото от него по никакъв начин не би
могло да се установи между кои лица са процесните съобщения, тяхната дата, както и
тяхната автентичност.
3
След извършена служебна проверка в Единната информационна система на
съдилищата от настоящия състав се установява, че ищцата има друго заведено дело № 51651
по описа за 2022г срещу „С“ ЕООД, както в него ищцата претендира идентични претърпени
неимуществени вреди на същата дата, но от статия публикувана на 26.06.2022 г. на интернет
страницата trud.bg със заглавие „П. атакува БНТ с две протежета”.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД във връзка
с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5000 лв., от общо дължимата претенция в
размер на 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на честта и достойнството на ищцата, авторитетът и в
обществото, както и психологически и физически дискомфорт, вследствие на клеветнически
и манипулативни твърдения и обидни квалификации, изнесени от ответното дружество в
сайта www.... в статия със заглавие; „... иска скандална юристка за шеф на БНТ“, ведно със
законна лихва от датата на увреждането (27.06.2022 г.) до окончателното изплащане на
присъденото обезщетение.
По така предявения иск с тежест на ищцата е да докаже настъпването на посочените в
исковата молба вреди, техния размер, както и причинната връзка с противоправно виновно
поведение на ответника, изразено в посочените в исковата молба форми – чрез публикация
на визираната статия, че ответната страна е възложител, относно дейността по изготвяне на
процесната публикация, както и, че при и по повод изпълнението й са причинени вредите.
От събраните доказателства безспорно се установява, че процесната статия е публикувана на
27.06.2022 г. на интернет страницата ... е публикувана статия със заглавие „... иска скандална
юристка за шеф на БНТ". В статията е посочено, че информация, че ищцата е фаворитка на
„... Т. и „..“ и за нея лобира парламентарната група на партия“ , като в нея е посочено че
информация е от вестник „У...“ , който се позовава на няколко свои източници от
политически медийни среди.
Съгласно трайна практика на ВКС (В решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г.
на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК) при препечатване на чужда статия в
медия, като авторът изрично се е позовал на източника следва да се разграничат хипотезите
в зависимост от това, дали съдържанието на препечатаната статия е обидно или
клеветническо. Когато се възпроизвеждат факти, които впоследствие се окажат неверни,
отговаря първоначалният издател, тъй като той е трябвало да провери информацията в
съответствие с правилата на добрата журналистическа практика, като вторият издател не
може да бъде държан отговорен за това, че се е доверил на добросъвестността на първия.
Ако обаче в препечатаната статия се съдържат обиди, отговаря и вторият издател.
С оглед на това настоящия състав приема, че безспорно ответникът се е позовал на своя
източник, поради което не следва да отговаря за неверните факти в статията, които твърди
ищцата. Такива факти представляват твърденията, че е подкрепяна от „... Т. и „..“ и за нея
4
лобира парламентарната група на партия“, както и че никога не е била журналист в
буквален смисъл на думата, както и по отношение на информация за сделката с „В И“.
С оглед на това следва единствено да бъде разгледани твърденията за наличие на обиди, за
което поведение би могъл да отговаря втория издател, в случая ответника по делото.
Относно съдържанието на "обидата" като правна категория и квалификация на едно деяние
се следва да се прилагат понятията на наказателното право, доколкото в гражданското не е
дадена легална дефиниция. Така доколкото в гражданското право не се съдържа легално
определение за "обида", съдържането на понятието следва да се извлече от разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс - по аргумент от разпоредбата на чл. 46 от Закона за
нормативните актове.
Както съдебната практика, така и доктрината приема, че "обида" е това изявление - устно
или писмено, което е унизително за честта и достойнството на другиго в най-широк смисъл.
От друга страна обаче, следва да се има предвид, че не се касае за личните субективни
възприятия на лицето, което твърди да е пострадало, а до наличието на обективен критерий
- доколко казаното или написаното съдържа неприлични, груби, нецензурни,
общонеприемливи думи и изрази, които имат конкретен адресат, и субективно се оценяват
от достатъчен кръг от лица като унизителни за честта и достойнството на адресата.
От друга страна мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не
осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено
разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на
някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да
накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични,
вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато
мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на
личности и събития.
Ищцата твърди, че статията съдържа обидни квалификации, а именно, че тя е „аутсайдер“ в
конкурса, както и че е скандална юристка. Твърди се, че посочването на думи като скандал,
„далавера“ и гешефт“ също съдържат негативна конотация, но те са във връзка с
твърденията за сделката с „Видео интершънъл“, информацията за която ответникът е
използвал от вестник „У...“.
Настоящия състав счита, че определението на ищцата като „аутсайдер“ в конкурса не е
обидно. Определението се отнася по отношение на шансовете на ищцата спрямо другите
кандидати. Същото не представлява обидна квалификация, а оценка на шансовете на
кандидата спрямо другите кандидати от страна на автора на статията.
Определението на ищцата като „скандална юристка“ би могло да е обидно или не в
зависимост от естеството на използваното определение. В случая фразата би могла да има
негативен оттенък, но в същото време тя би могла да се третира и като оценъчна за
дейността на ищцата като юрист във връзка с извършената дейност преди това. Настоящият
състав счита, че посочената фраза не е от такова естество, с което би могла да бъде
5
накърнена честта и достойнството на ищцата.
С оглед гореизложеното съдът счита, че не се доказва да е извършено такова поведение от
ответника, което да е противоправно. От една страна не са налице клеветнически твърдения,
доколкото се е позовал на своя източник и статията е препечатана, а на следващо място
статията не съдържа оценъчни изрази, които да са обидни и да накърняват честта и
достойнството на ищцата.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпреки че ищцата доказва, че е
претърпяла вреди на 27.06.2022 г. и 28.06.2022 г. не се доказва, че същите са в пряка връзка
с поведението на ответника. Свидетелката на ищцата признава, че във „Фейсбук“ е било
пълно със статии и коментари за ищцата. Безспорно е, че те са станали свидетелки на тези
статии и въпреки че твърди, че ищцата е останала разстроена именно от процесната статия,
съдът счита, че това не се доказва пряко и пълно. Следва да се отбележи, че ищцата твърди,
че е претърпяла същите неимуществени вреди от статия във trud.bg със заглавие „П. атакува
БНТ с две протежета” по друго дело, поради което е трудно да бъде разграничено по какъв
точно начин се е отразила всяка една от статиите на ищцата. Следа да се отбележи, че
процесната статия е препечатана от статия от вестник „У...“ публикувана два дни по-рано, а
освен това статия със същото заглавие е била публикувана и в „мигnews.info”на 27.06.2022
г., поради което въпросните твърдения са били изложени в различни медии, с оглед на което
съдът счита, че не се доказва главно и пълно наличието на причинна връзка между
поведението на ответника и претърпените от ищцата неимуществени вреди.
По така изложените съображения настоящият състав намира за неустановен първия от
изброените елементи на деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД, доколкото съдът не определя
сочените изрази като противоправни, а като попадащи под защитата на основното право на
свободно изразяване. Искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има единствено
ответното дружество. Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е
сторил разноски в размер на 400 лв. за съдебно-техническа експертиза и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 05.12.2022
г., като в него е посочено, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер 1000,00 лв.,
като е посочен начин на плащане по банкова сметка (л.120). Въпреки това по делото не са
представени доказателства, че плащането е действително извършено. С оглед на това съдът
счита, че следва да бъде присъдени единствено разноските за депозит за вещо лице.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. В., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. „П..“ .., ет.4
срещу „Р..“ ООД, ЕИК .., с адрес: гр. София, ул. „К..“ № .., ет. 4 иск с правно основание чл.
6
49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000
частично от 50000 лв. - обезщетение за обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на честта и достойнството на ищцата, авторитетът й в
обществото, както и психологически и физически дискомфорт, вследствие на клеветнически
и манипулативни твърдения и обидни квалификации, изнесени от ответното дружество в
сайта www.... в статия със заглавие; „... иска скандална юристка за шеф на БНТ“, ведно със
законна лихва от датата на увреждането (27.06.2022 г.) до окончателното изплащане на
присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА И. Д. В., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. „П..“ .., ет.4 да заплати на
„Р..“ ООД, ЕИК .., с адрес: гр. София, ул. „К..“ № .., ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 400 лв., разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7