№ 381
гр. Пловдив , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330200522 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36 - 0000745/ 24.11.2020г.,
издадено Директор на РД „Автомобилна администрация”, с което на П. Н. Н.
е наложено административно наказание глоба от 2000 лева на основание
чл.93, ал.1, т. 1 от ЗАвП, за нарушение разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба
№ 41 от 04.08.2008г. на МТ.
Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, чрез пълномощника
си адв. М., излага становище по същество и моли да се отмени наказателното
постановление, като навежда конкретни аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното НП, включително поддържа тезата за
наличието на маловажен случай на административно нарушение. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на
разноските.
Въззиваемата страна е ангажирала писмено становище за неоснователност
на въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без
уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
1
възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
От фактическа страна се установява следното:
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ от 02.11.2020 г. Серия
А-2018 с № 255537, с който се констатира, че на датата на съставянето му,
около 10,15 часа в гр. Пловдив, главен път I - 64, КПП Карловско шосе,
жалбоподателят управлява товарен автомобил „МАН“ ТГС с рег. № *** от
категория N3G, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД – клон Пловдив,
ЕИК 1218879480016 с Удостоверение на пътно превозно средство за
обществен превоз на товари на територията на Република България към
лиценз № 0447/ 22.01.2026 г. , с пътен лист серия ПП № 031136 за дата
02.11.2020 г. извършва обществен превоз на товари - в момента на проверката
е без товар, като извършва следното нарушение: водачът извършва обществен
превоз на товари без да притежава карта за квалификация на водача.
Посоченото обстоятелство било установено и след извършена справка в
информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ – София.
По идентичен начин е описано констатираното и в наказателното
постановление, като установеното поведение на водача е квалифицирано като
такова нарушаващо разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г.
на МТ.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена
съвкупност, включваща приложените по преписката писмени доказателства,
както и показанията на разпитания като свидетел актосъставител - Т.Г., които
съдът кредитира изцяло като логични последователни и съответни на
останалите доказателствени материали. Същата потвърждава авторството на
акта и на констатациите, отразени в него. Свидетелят акцентира, че преди
2
да състави процесния АУАН е направила справка в информационната система
на АА, където установила, че жалбоподателят не притежава карта за
квалификация на водача.
Следва да се отбележи и че изложената фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателя, напротив същия не отрича, че нарушението е
установено по безспорен начин.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
При изготвяне съдържанието на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение
и нарушените правни норми. Спазени са и изискванията на закона за
реквизити на АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. Нарушението и нарушителят са констатирани на 02.11.2020
г., АУАН е издаден на същата дата (в присъствието на жалбоподателя), а НП -
на 24.11.2020г., тоест преди погасяване на административно-наказателната
отговорност по давност.
Отделно от горното, настоящата съдебна инстанция намира, че по
категоричен и безсъмнен начин се установява описаното в Наказателното
постановление нарушение, като възраженията в обратна насока не се
споделят.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на
МТ за условията за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация, водачите на МПС, за управлението
на които се изисква свидетелство за управление на МПС от категории и
подкатегории С1, С1+Е, С, С+Е, D1, D1+Е, D или D+Е, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Във връзка с горното и предвид наведените с жалбата възражения за
наличие на условията на чл. 5, т. 6 от Наредба № 41/04.08.2008 г. следва
изрично да се подчертае, че съгласно легалната дефиниция на пар. 1, т. 3 от
3
Закона за автомобилните превози „превоз на товари“ е превоз на товари с
моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу
възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за
превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с
превоза. Ето защо няма как да бъдат споделени доводите, че след като
товарният автомобил е празен, то не можело да се направи извод, че
извършваният превоз на товари е бил обществен, а не за лична употреба с
нетърговска цел. Отделно от това, съдът няма как да пренебрегне и данните
от приложения по преписката пътен лист, видно от който същия е издаден от
„Строймаш“ ЕООД. Отбелязано е, че водачът е инструктиран за безопасна
работа, като същия е следвало да натовари и пренесе пясък.
Следователно, в конкретния случай от доказателствата по делото
категорично се установява, че жалбоподателят към датата на процесното
нарушение не е притежавал валидна карта за квалификация, обстоятелство,
което и самият той не отрича. Правилно в тази връзка поведението на
жалбоподателя е било квалифицирано, както от съставителя на акта, така и от
наказващия орган като нарушение по чл. 2, ал. 1 от цитираната Наредба №
41.
Напълно съответно на установеното виновно извършено от водача
нарушение е посочването на санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози, тъй като е констатирано, че водачът
извършва обществен превоз на товар, без да притежава редовно издаден
документ – карта за квалификация на водач, който се изисква от подзаконов
нормативен акт по прилагането на закона. Доколкото Наредба № 41/2008 г. е
издадена по прилагането на ЗАвПр и към момента на проверката водачът
изобщо не е разполагал с карта за квалификация на водача, то съвсем
правилно е приложена санкционната разпоредба именно на чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр. В тази насока възражението на жалбоподателя за приложимост на
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗАвПр се явява неоснователно. Последно
цитираната разпоредба касае хипотеза, при която за нарушение на ЗАвПр и
на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превози на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция в
размер на 200 лева. Очевидно посочената норма касае хипотеза, при която се
налага наказание в размер на 200 лева, ако за допуснатото нарушение не е
4
предвидено друго наказание, какъвто не е настоящият случай.
На следващо място, обстоятелството, че преди датата на проверката
жалбоподателят е бил преминал периодично обучение, във връзка с което му
е било издадено представеното по делото в копие удостоверение за
професионална компетентност за извършване превоз на пътници не променя
извода за наличие на нарушение, предвид изискването на чл.2, ал.1 от
Наредба № 41/2008 г. водачът да притежава карта за квалификация на водача,
който документ действително се издава въз основа на удостоверението, но е
предвиден да бъде издаван отделно от същото, независимо, че последното
принципно удостоверява професионалната компетентност на водача за
съответната категория.
В аспект на горното, неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че
случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно
дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения, по следните аргументи:
Касае се до формално извършено нарушение, при което се установява
5
освен това, че водачът е преминал курс за периодично обучение от 06.04. до
11.04.2018 г. или почти две години и половина преди процесното
нарушение. В аспект на изложеното от вниманието на съда не остава скрито
обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението
жалбоподателят е бил преминал успешно периодичното обучение, но в един
значителен период от време след това не е направил необходимото да се
сдобие с валидна карта за професионална компетентност. Ето защо и
според съда в случая наказващият орган е процедирал правилно като е издал
наказателното постановление. Наложеното наказание глоба от 2000 лева е
определено в санкционната норма в твърд размер, поради което и не подлежи
на преценка във връзка с обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН.
Гореизложеното води до извод за правилност и законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, поради което същото ще бъде
потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36 - 0000745/
24.11.2020г., издадено Директор на РД „Автомобилна администрация”,
Пловдив, с което на П. Н. Н., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр,
6
за нарушение разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на
МТ
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7