МОТИВИ
към присъда от 03.08.2018г. по НОХД № 178/2018г. на Дряновския районен съд.
Подсъдимият
М.П.М. е предаден на съд за престъпление по чл.
296, ал. 1 от НК за това, че на на 18.07.2018г., около
20,30 ч., в жилище, находящо се в гр. Дряново, ул. ***, след като със Заповед №
2/ 11.07.2018г. на Районен съд Дряново по гр. дело № 316/ 2018г. е бил задължен
да се извършва от извършване на домашно насилие спрямо майка си Й.Б. М., живуща в същото жилище, не изпълнил заповедта за
защита, като викал и обиждал Й.Б.М. ***, казвайки ѝ «ще те убия» и
«боклук … мърша», след което счупил чиния в пода.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа обвинението и го намира за установено и доказано. Счита, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание пробация.
В съдебно заседание подсъдимият
М.М. не се признава за виновен. Дава обяснения по делото.
От
цялостната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни,
ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на последните
с обясненията на подсъдимия М., съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
живее в гр. Дряново в дома на своята майка Й.М., заедно с брат си Р.М. и
племенникът си П.М..
Подсъдимият
е осъждан. С присъда по НОХД № 1644/ 2014г. по описа на Районен съд Велико
Търново, влязла в сила на 14.10.2015г., за извършени престъпления по чл. 309,
ал. 1 НК и по чл. 209, ал. 1 от НК му е наложено едно общо наказание лишаване
от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66 от НК изпълнението
на наказанието е било отложено за срок от три години.
С
решение № 140/ 11.07.2018г. по гр. дело № 316/ 2018г. по описа на Районен съд
Дряново на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашно насилие
(ЗЗДН) съдът е задължил подсъдимия да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Й.М.. Издадена е заповед за защита № 2/ 11.07.2018г., в която е
указано, че същата подлежи на незабавно изпълнение. При неизпълнение на
заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата. Препис от решението и издадената
заповед са връчени лично на подсъдимия на 11.07.2018г., видно от приложеното по
делото заверено копие от съобщение.
На
18.07.2018г. подсъдимият бил в жилището на майка си, където между двамата
възникнал скандал. Свидетелят П.М. заяви, че чул разговор на висок тон и
откъслечни реплики, но не може да потвърди дали подсъдимият е отправял обиди и
закани към своята майка. Свидетелят П., който е служител на РУ Дряново,
изпратен по сигнал на телефон 112, заяви, че разговарял с майката на
подсъдимия, която му казала, че преди е била пострадала от побой, нанесен от
подсъдимия, се обадила на телефон 112 с превентивна цел. На място при
посещението си служителите на РУ Дряново не констатирали нарушения на
обществения ред.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна
подсъдимият с деянието си не е осъществил състава на престъпление по чл. 296,
ал. 1 НК. Това е така, тъй като не се установи на посочената в обвинителния акт
дата (18.07.2018г.) да е нарушил издадената заповед за защита от домашно
насилие спрямо майка си Й.М.. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
296, ал. 1 НК, за което е предаден на съд подсъдимият, се изразява в
неизпълнение на издадена от Дряновския районен съд заповед за защита от домашно
насилие. В тази хипотеза всяко едно действие, което е в разрез с постановените
от съда мерки за защита, съставляващи вменени на задълженото лице задължения за
действия и бездействия, би съставлявало престъпление, наказуемо по НК. В
конкретния случай обаче изводите на обвинението за съставомерност на деянието
не се споделят от съда.
От разпита на
свидетелите по делото не се установи подсъдимият да е изрекъл обидите и
заканите, описани в обвинителния акт. След като съдът разясни на свидетелите Й.М.
и Р.М. правото им да откажат да дадат показания по делото, същите декларираха,
че не желаят да бъдат свидетели. Поради което същите бяха заличени от списъка
на свидетелите по делото и не е възможно показанията им, дадени в хода на
досъдебното производство, да бъдат прочетени от съда. На досъдебното
производство подсъдимият не е бил разпитван пред съдия и не е имал защитник,
поради което не е налице основание за прочитане на неговите показания, дадени
на досъдебното производство. Поради което съдът приема, че не се събраха
несъмнени доказателства, че на посочената в обвинителния акт дата подсъдимият е
викал и обиждал майка си, като я е заплашвал “ще те убия” и я наричал “боклук”
и “мърша”.
Действително между
двамата е имало разговор на висок тон, възприет от свидетеля П.М., но при липса
на конкретика в неговите показания относно изречените от подсъдимия думи, не
може да се приеме, че с действията си последният е нарушил заповедта за защита.
Съдът отчете още, че подсъдимият и свидетелят М. са в лоши отношения, както и
обстоятелството, че свидетелят не е реагирал в защита на баба си, тъй като “понеже
е редовен случай, не обърнах внимание”.
По изложените съображения съдът намира, че от събраните в
хода на производството доказателства не може да се обоснове по несъмнен начин
извод, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, за което е обвинен. Поради което на
основание чл. 304 от НПК съдът го оправда по повдигнатото обвинение.
С оглед
изхода на делото направените разноски остават за сметка на държавата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :