МОТИВИ по НЧХД № 83 / 2011 г. по
описа на ПРС
Подсъдимият А.А.Ю. ***, е предаден на съд за това,
че : 1/ На 28.09.2010г., около 15.20ч. в с.С., общ.П., обл.Т. пред къщата на А.М.Й.,
при условията на продължавано престъпление е отправил спрямо него обидни думи и
изрази „боклук мръсен”, с което е унижил неговата чест и достойнство, като са
нанесени публично - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК,
2/
На 28.09.2010г., около 15.20ч. в с.С., общ.П., обл.Т.се заканил на А.М.Й. с
престъпление срещу личността му и имота му, както и срещу личността и имота на
негови ближни: „ще те пребия, ще те излежа….ще запаля къщата да изгориш и ти и
другите” като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяване на заканите му, тъй като размахвал пистолет-престъпление по
чл.144, ал.1 от НК
Ведно с тъжбата тъжителят Й., чрез
повереника си адв.С. от АК С. предвява граждански иск против подсъдимия Ю., в
размер на 15000лв /петнадесет хиляди лв/ за причинени неимуществени вреди. До
започване на съдебното следствие е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес така предявения граждански иск и тъжителят Й., чрез
повереника си е конституиран като
граждански ищец в процеса.
Частният тъжител
в с.з. лично и чрез повереника си, поддържа изцяло обвинението и пледира
за налагане на справедливо наказание, както и
за уважаване на гражданския иск в пълен размер. Претендира разноски по делото.
Подсъдимият Ю., редовно призован, не се явава в с.з. Вместо него се
явява упълномощен защитник – адв.Б.К. от АК Т.. Счита, че повдигнатото частно обвинение е недоказано,
поради което подсъдимият следва да бъде признат за невиновен. Моли подзащитният да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение, като бъде отхвърлен предявения граждански иск.
Съдът, след като изслуша свидетелските
показания, след като обсъди събраните гласни и писмени доказателства по делото, прие
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.А.Ю. е роден на ***г***, с настоящ
адрес в гр.С., **№**, вх.**, ет**, ап.**, български гражданин, с висше
образование, безработен, неженен, осъждан.
Тъжителят и подсъдимият се познавали,
имали обща търговска дейност. След приключването и между тях останали неуредени
финансови отношения, по повод на които водили разговори. На 28.09.2010г. в
ранния следобед тъжителят се намирал в
дома на родителите си в с.С.. Подсъдимият се намирал в гр.П., където в заведение пиел кафе със свои
познати, сред които и св.Б., св. А.. Разговарял по мобилния си телефон, след
което казал пред компанията, че трябва да отиде до с.С., за да се срещне с тъжителя, който щял да му
върне пари, които му дължи. С лек
автомобил подсъдимият, св. А., св.Б. и друг техен познат се придвижили до с.С..
Подсъдимият бил в добро настроение, за това, че ще си получи парите. Спрели в
близост до дома на тъжителя. Подсъдимият слязъл от автомобила и по телефона се
обадил на тъжителя, че е пред дома му. Тъжителят не излязъл на улицата. Пред
входната врата излезли св.Ю. – майка на тъжителя, св.Й. – негова сестра, както и
негов доверен близък човек на име М.. Последният мълчал, докато св.Й. и св.Ю.
посрещнали подсъдимия с думите “Защо идвате да притеснявате сина ми?”
Подсъдимият и обяснил, че идва, защото имат уговорка да му бъдат върнати
парите, но двете свидетелки продължавали на висок глас да питат за какви пари е
дошъл. Казали, че тъжителят не е в къщи. Подсъдимият попитал намиращия се до
входната врата М. къде са му парите. Последният не отговорил, само вдигнал
рамене. Майката и сестрата на тъжителя продължавали на висок глас да говорят на
подсъдимия: “Ще видиш какво ще ти се случи, идваш да ни биеш ли?” След като
разбрал, че тъжителят няма да излезе и да се срещне с него, подсъдимият се
върнал обратно в амтомобила и пред останалите свидетели споделил, че за него
това е постановка, за да не му върнат парите. Ядосан от поведението на
тъжителя, подсъдимият решил да пусне жалба срещу него в РУ Полиция” гр. П..
Всички заедно с автомобила отишли в полицейското управление. Там се срещнали с
тъжителя, който подал срещу подсъдимия жалба за извършено престъпление по чл.
144, ал.3 от НК и чл. 213”а” от НК. В полицейското управление се намирал и св.Ж.,
познат на страните по делото, който чул тъжителят да обяснява, че има намерение
да бъде президент на републиката, както и за намеренията му като такъв. По повод
жалбата на тъжетеля бил образуван ЗМ № 786/2010г. по описа на РУ Полиция” гр. П. и разпоредена полицейска
проверка, завършила с Постановление на Районна прокуратура гр.П. от
10.02.2011г. за отказ да се образува досъдебно производство/л.51/, поради липса
на достатъчно данни за престъпление от общ характер. На 07.10.2010г. по ДП
670/2010 по описа на РУ Полиция” гр. П. било извършено претърсване с цел
изземване в жилището на подсъдимия в с.К., общ.П.. За това следствено действие
бил съставен съответен протокол/л.69/, като действието било одобрено по реда на
чл.161, ал.2 от НПК с разпореждане /л.68/ от съдия от първоинстанционния съд в
гр.П.. В протокола разследващият полицай отбелязал, че в жилището на подсъдимия
не били намерени търсените оръжие и боеприпаси.
Така
възприетата от съда фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите Б., А., Ж., Ю. и Й..
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели Б., А., Ж., като отчита, че те познават и са в добри отношения с двете
страни – с подсъдимия и с тъжителя. В този смисъл счита, че техните показания
отговарят на обективната истина, тъй като тези свидетели са непредубедени и незаинтересовани
от изхода на делото. Показанията им са логични, последователни,
непротиворечиви, подкрепят се от събраните писмени доказателства, поради което
съдът ги кредитира изцяло и ги поставя в основата на постановената присъда.
Съдът внимателно обсъди показанията на св.Ю. и Й., като отчита преди всичко, че
двете са близки роднини на тъжителя – майка и сестра, поради което двете са
силно пристрастни към спора между страните. Въпреки това съдът приема за
достоверни показанията им относно някои изнесени от тях факти – това, че на
инкриминираната дата и място подсъдимият с автомобил е отишъл да потърси
тъжителя с цел да получи от него парична сума. Всички останали показания на
двете свидетелки не се подкрепят от събраните други доказателства, поради което
в тази част съдът ги изключва от доказателствения материал.
От правна
страна при така установеното в хода
на съдебното производство и след подробен анализ на събраните писмени и гласни
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност
съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия Ю. за извършени от него в
условията на реална съвкупност престъпления по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с
чл.146, ал.1 от НК и по чл.144, ал.1 от НК не е безспорно и категорично доказано.
Събраните писмени и гласни доказателства по никакъв начин не доказват
обвинението и не формират вътрешно убеждение в настоящия състав, че подсъдимият е извършил описаните в тъжбата престъпления.
Съдът отчита установения факт на неуредени парични
отношения и претенции между страните, които реално могат да провокират подобно
престъпно поведение от страна на подсъдимия, но от целия доказателствен
материал не се установи нито пряко, нито чрез косвени доказателства
осъществяване от страна на подсъдимия на престъпни действия. Относно
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК не се
представиха годни доказателства, чрез които да се докаже, че подсъдимият е
отправил публично спрямо тъжителя обидни думи и изрази „боклук мръсен”, с което
да е унижил неговата чест и достойнство. По делото остана неизяснен въпроса
изобщо тъжителят намирал ли се е в близост, за да възприеме лично подобни
отправени думи, доколкото това обстоятелство е част от обективната страна на
престъплението обида. Разпитаните свидетели Б. и А., които се намирали в
непосредствена близост до подсъдимия отричат отправянето на подобни обиди от
подсъдимия към тъжителя, с което категорично опровергават обвинението. Съдът
кредитира показанията им в тази част, тъй като двамата се намирали в
автомобила, при отворени прозорци, имали са добра видимост към мястото на
срещата на подсъдимия и двете свидетелки Ю. и Й.. Освен това според двамата
свидетели св.Ю. е обяснила на подсъдимия, че синът и не е в къщи, с което се
обезсмисля отправянето на обиди към него. Св.А. ясно заявява: ”Думата “боклук”
по адрес на А.Й. не съм чувал от А..” В този смисъл са и показанията и на
другия свидетел-очевидец Б., според когото агресивно и скандално е било
по-скоро поведението на двете жени към подсъдимия, както и че св.Ю. е говорила
към него със заплашителен тон. Предвид изложеното по делото остава изцяло
недоказано обвинението за отправени от подсъдимия към тъжителя обидни думи.
Относно престъплението по чл.144, ал.1 от НК също по
делото не се събраха доказателства с
които безспорно и категорично да се потвърди обвинението. Данни за
твърдените в тъжбата вербални закани „ще те пребия, ще те излежа….ще запаля
къщата да изгориш и ти и другите” се съдържат само в обясненията на двете
свидетелки Ю. и Й., чиито показания по изложените горе съображения съдът
изключи от доказателствения материал. Другите разпитани свидетели представят в
обясненията си съвсем различна фактическа обстановка, от анализа на която се налага
извода, че по-скоро майката и сестрата на тъжителя са отправяли закани и
заплахи към подсъдимия, а в полицейското управление и самият подсъдим се е
заканвал със саморазправа след като бъде избран за президент. Св.Н.А.: “ Не съм
чувал /А./ да отправя закани и заплахи към цялото семейство”. Следващата
сериозна част от обвинението – че отправяйки вербални закани, подсъдимият е
размахвал пистолет е изцяло опровергана от събраните писмени и гласни
доказателства. Тези твърдения от тъжбата не се потвърждават дори от разпитите
на двете свидетелки, водени от частното обвинение: Св.Ю.:”Не ги видях да носят
оръжие в себе си.”, св.Й. :”Не съм видяла да размахва оръжие”. В този смисъл са
показанията на свидетелите на защитата – св.А.:”А. не е вадил пистолет”. Освен
това, по повод подадената от тъжителя жалба в дома на подсъдимия в с.К. е извършено претърсване, с цел да бъде
иззето като веществено доказателство въпросния пистолет или други оръжия. Видно
от представения протокол/л.69/, одобрен
по реда на чл.161, ал.2 от НПК с разпореждане /л.68/ от съдия от ПРС не са
намерени и иззети търсените вещи. Това обстоятелство е още едно потвърждение на
защитната теза, че пред дома на тъжителя не е размахвано оръжие с цел заплаха,
поради което твърденията в тъжбата, че е възбуден в тъжителя основателен страх
за осъществяване на закани са изцяло опровергани.
По настоящото дело относно предмета на
доказване – извършено ли е виновно престъпление от подсъдимия Ю. не се събраха
необходимите доказателства за категорично установени съставомерни престъпни деяния
извършени от него. Предвид приетата и установена фактическа обстановка и след
нейния правен анализ съдът намира, че остава недоказано обвинението и за двете
престъпления, описани в тъжбата. Ето защо въз основа на така изложеното и на
основание чл. 304 НПК подсъдимият Ю. е признат за невиновен, в извършването на престъпления по чл.148,
ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и по чл.144, ал.1 от НК спрямо тъжителя Й..
Относно предявения за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск против подсъдимия в общ размер
на 15000лв за причинени неимуществени вреди, съдът съобрази : по делото не се
установи подсъдимият да е извършил престъпни деяния, от които да са произлезли неимуществени вреди и поради това счита, че не следва да се ангажира за такива вреди
гражданската му отговорност По тези съображения гражданският иск следва да бъде
изцяло отхвърлен като неоснователен.
По въпроса за разноските – предвид оправдателната
присъда, на осн. чл. 190 от НПК тъжителя следва да заплати на подсъдимия направените разноски в размер на 200лв за адвокатски
хонорар.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :