№ 44
гр. Бургас , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Г.ева
в присъствието на прокурора Красимира Г.ева Кателиева (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212000600114 по описа за 2021 година
С присъда №3/26.04.2021г. по НОХД №1012/2020г. Бургаският
окръжен съд признал подсъдимия ЯНЧ. АЛ. Г. за виновен в това, че в
периода 02.07.2019г.-25.09.2019г. в град Бургас, в условията на продължавано
престъпление, като длъжностно лице – специалист по „Рибарство и контрол“
в отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – град Пловдив към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ в Изпълнителната агенция по рибарство и
аквакултури на Република България, приел от две лица - А.П. и Р. Б. П.
дарове – парични суми в общ размер от 850 лева, които не му се следвали,
загдето не извършил действие по служба и за да наруши службата си съгласно
чл. 5, ал. 1, чл. 54, ал. 1, изречение първо и ал. 2, т. 3, т. 4, т. 7, т. 11 и т. 13, чл.
55 и чл. 91, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, т. 1 от Заповед №
РД 09 – 25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните относно
определените служители – длъжностни лица в ИАРА по чл. 91, ал. 1 от ЗРА,
чл. 10, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, приет с ПМС № 126 от 11.06.2004 г., обн. ДВ, бр. 53 от
22.06.2004 г., отменен с ПМС № 57 от 02.04.2020 г., бр. 33 от 07.04.2020 г., в
сила от 08.05.2020 г., чл. 3, чл. 16 и чл. 27, ал. 1 от Етичния кодекс за
поведение на служителите в ИАРА, утвърден със Заповед № РД –
280/13.06.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, и Раздели III, IV и V
от длъжностната си характеристика, като това нарушение не съставлявало
престъпление, както следва:
1
1.На 02.07.2019 г., в град Бургас, приел дар от А.П. – парична сума в размер
на 100 лева, който не му се следвал, загдето не извършил действие по служба,
а именно загдето по – рано на същата дата не му съставил акт за установяване
на административно нарушение на чл. 17 и чл. 56, ал. 1 от ЗРА, и не иззел и
не задържал вещта, която послужила за извършването на административното
нарушение на А.П.;
2.На 29.08.2019 г., в град Бургас, приел дар от Р.Б.П. – парична сума в размер
на 300 лева, който не му се следвал, за да наруши службата си, а именно за да
не осъществява проверовъчните си и контролните си функции и правомощия
спрямо П. при извършван от същия риболов в нарушение на Закона за
рибарството и аквакултурите и Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползването
на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско отношение и
правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в
обектите - държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите и за да предоставя на Р. П. информация, придобита в
качеството му на служител на ИАРА, за това къде и кога ще бъдат
извършвани или няма да бъдат извършвани проверки от служители на ИАРА
за спазването на ЗРА и Наредба № 37 от 10.11.2008г., като това нарушение не
съставлява престъпление;
3.На 25.09.2019 г., в град Бургас, приел дар от Р.Б.П. – парична сума в размер
на 450 лева, който не му се следвал, за да наруши службата си, а именно за да
не осъществява проверовъчните си и контролните си функции и правомощия
спрямо П. при извършван от същия риболов в нарушение на Закона за
рибарството и аквакултурите и Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползването
на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско отношение и
правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в
обектите - държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите, и за да предоставя на Р. П. информация, придобита в
качеството му на служител на ИАРА, за това къде и кога ще бъдат
извършвани или няма да бъдат извършвани проверки от служители на ИАРА
за спазването на ЗРА и Наредба № 37 от 10.11.2008г., като това нарушение не
съставлява престъпление
- Престъпление по чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.3 вр. ал. 1 от НК,
поради което и вр. с чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от
три години, глоба от четири хиляди лева и го лишил от права по чл. 37, т. 6 и
т. 7 от НК - да заема държавна и обществена длъжност в областта на
рибарството и аквакултурите и да упражнява професия или дейност в
областта на рибарството и аквакултурите за срок от четири години.
Отложил на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода, за изпитателен срок от пет
години.
2
Със същата присъда съдът оправдал, на основание чл.304 от НПК,
подсъдимия Г. в частта по повдигнатото му обвинение за това, че е извършил
деянието по пункт 1 от продължаваното престъпление загдето нарушил
службата си.
Отнел в полза на държавата, на основание чл. 307а от НК, сумата от 450
лева, като част от предмета на престъплението по чл. 301, ал.2 вр. с ал.1 от
НК, който е налице.
Осъдил подсъдимия, на основание чл. 307а от НК, да заплати в полза на
държавата сумата от 400 лева като част от предмета на престъплението по чл.
301, ал.2 вр. ал. 1 от НК, който не е налице, както и направените деловодни
разноски.
Недоволни от постановената присъда останали както прокурорът, така и
подсъдимият и неговите защитници.
В подадения въззивен протест е изразено недоволство от размера на
наложеното наказание и приложението на чл.66 от НК, което в този вид и
размер не съответства на целите по чл.36 от НК, на обществената опасност на
подсъдимия и деянието. Изтъкнато е, че неправилно е зачетено за смекчаващо
обстоятелство направените частични самопризнания на подсъдимия, които
след досъдебното производство на практика са отречени. Не са отчетени
съществени отегчаващи отговорността обстоятелства – извършването на три
отделни деяния, събраните гласни доказателства за извършени други
идентични деяния, които не са включени в повдигнатото обвинение.
Предложено е наказанието да бъде увеличено на четири години, като бъде
отменено приложението на чл.66 от НК и бъде постановено ефективно
изтърпяване. Последното е наложително дори и да не бъде увеличен размера
на наложеното наказание. Определеното наказание глоба също не съответства
на обществената опасност на извършителя и деянието, поради което е
предложено увеличаване на размера на 8000 лв. Несъответно е и наложеното
наказание лишаване от права по чл.37, т.6 и т.7 от НК, като е предложено
срокът да бъде увеличен на пет години. В останалата част е предложено
присъдата да бъде потвърдена.
Аргументите са доразвити в подадено допълнително писмено
изложение към протеста. Оспорен е извода на решаващия съд да не цени като
отегчаващо отговорността обстоятелство доказателствата за друго
противоправно поведение на подсъдимия идентично с инкриминираното,
което не е включено в обвинителния акт . Показанията на разпитаните в тази
насока свидетели са годни доказателства, кореспондиращи с показанията на
други свидетели, писмени доказателства, конкретни разговори, фиксирани
във ВДС. Голяма част от показанията на тези свидетели са приобщени от
досъдебното производство със съгласието на подсъдимия и неговите
защитници, по реда на чл.371, т.1 от НПК. Посочени са игнорираните от съда
3
свидетели и другите доказателства, които кореспондират с показанията им.
Потвърдени са претенциите за увеличаване размера на лишаването от свобода
и ефективното му изтърпяване, дори и да остане в същия размер;
увеличаването на глобата, както и всички искания и мотиви в подадения
протест.
Въззивна жалба с бланкетно съдържание е подадена и от защитника адв.
К.. Декларативно е заявено, че присъдата е неправилна, тъй като Г. е осъден
за недоказано деяние, което не е и извършил. Допуснато е съществено
процесуално нарушение, чрез превратно тълкуване на доказателствата,
наложено е явно несправедливо наказание, несъответстващо на обществената
опасност на деянието и дееца.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
апелативна прокуратура поддържа протеста и допълнението към него . Счита,
че следва да се вземат предвид доказателствата за друго укоримо поведение
на подсъдимия и да не се премира неговото процесуално поведение.
Отлагането на изпълнението не спомага за постигане целите на
индивидуалната и генерална превенция. Посочи примери от съдебната
практика на наложени ефективни наказания лишаване от свобода за
престъпления подкуп. Намира жалбата на защитника за неоснователна, тъй
като при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения,
фактическата обстановка е напълно изяснена, а правните изводи са правилни.
Защитникът адв. Р. изтъква, че присъдата противоречи на събраните
доказателства и установените въз основа на тях факти. Първото деяние е
несъставомерно, тъй като по длъжностна характеристика Г. е имал право само
на участие и присъствие в планираните проверки и с това правомощията му
се изчерпват. Няма задължение по служба да състави АУАН, поради което и
не може да извърши престъпление по чл.301, ал.1 от НК. Парите също не са
достигнали до него. За второто деяние също няма доказателства. Не е
установено несъмнено предаването на парична сума. Показанията на св. П.
както за второто, така и за третото деяние, са били внушени от полицейските
служители, за да не му бъде повдигнато обвинение за подкуп. Свидетелят е
давал пари на подсъдимия, за да изплати закупена от него лодка. Г. е говорил
за незаконен улов на риба, за да получава информация за други бракониери, а
не да разпространява служебна информация. Алтернативно моли да бъде
отдадено необходимото значение на необремененото минало на подсъдимия,
семейна среда и малка дъщеричка, като наказанието бъде намалено и остане
отложено по реда на чл.66 НК.
Защитникът адв. К. моли за отмяна на присъдата и оправдаване на Г.,
който, макар и длъжностно лице, не е бил териториално компетентен да
извърши инкриминираните действия или бездействия. Цитираната в мотивите
министерска заповед най-общо определя длъжностните лица, оправомощени
да съставят АУАН, но тя не може да игнорира Кодекса на труда и трудовия
4
договор, в който е определена неговата териториална компетентност. В
устройствения правилник на агенцията, в длъжностната характеристика също
е посочена териториалната компетентност. Ако това не беше така, не би било
необходимо издаването на командировъчни заповеди. Становището на
агенцията, видно от кореспонденцията с прокуратурата е, че когато
служителят не е командирован, той може само да участва в планираните
проверки и нищо повече. Това становище несъмнено се извлича от
безпротиворечивата съдебна практика на районните и административни
съдилища в административнонаказателни производства. Даването и
приемането на сумата от 300 лв. не е несъмнено установено. П. точно за този
случай не е разпитван, а Г. е водил и предизборна агитация. За третото деяние
съдът е приел, че има продадена лодка, но необосновано приема, че парите
не са дадени за тази лодка.
Защитникът намира прокурорския протест за неоснователен. Съдът
аргументирано е отказал да кредитира данните за недоказани престъпни
прояви. Правилно съдът е оценил процесуалното поведение на подсъдимия.
Промяната на обясненията му е негово процесуално право, но той
добросъвестно се е явявал и не е станал причина за отлагане на нито едно
заседание. Преобладаващата съдебна практика в такива случаи е с
приложението на чл.66 НК. Важното е да има бързо правораздаване и когато
се докаже вината на едно лице, то да бъде своевременно осъдено. Г. осем
месеца е бил задържан под стража, което е постигнало необходимия
превантивен минимум, който да е базата, въз основа на която той да
надгражда своето добросъвестно поведение през изпитателния срок. Не са
налице основания наказанието да бъде ефективно изтърпяно.
Подсъдимият Г. моли да бъде оправдан. Говорил е с бракониери, но за
да получава информация от тях, необходима за работата му. Всички успешни
акции в региона по залавяне на бракониери са били негови. Не е нарушавал
служебните си задължения.
Като се запозна с постъпилата жалба, изслуша становищата на страните
в съдебно заседание и извърши цялостна служебна проверка на атакуваната
присъда, въззивният съд намери следното:
След съгласие на подсъдимия и защитниците, по реда на чл.371,т.1 от
НПК са били приобщени показанията от досъдебното производство на
свидетелите: свидетел с тайна самоличност №1, св. С.С., св. А.П. – том 4 стр.
17 и том 10, стр. 6, св. И.С., св. Ж.Д., св. В.Т., св. К.М. – том 4, стр. 7-10, том
11, стр. 46-49 и том 4, стр. 95-96, св. Д.П., св. Т.И., св. Н.К., св. М.С., св. Н.С.,
св. С.С., св. С.Б., св. К.С., св. Т.К., св. Г.Ф., св. Д.В., св. М.А., св. С.А., св.
М.А., св. Н.А., св.Х. Г., заключенията на вещите лица П. – том 2, стр. 68-75, С.
– том 8, стр. 11-54 и Н. – том 8, стр. 58-59. Съдържанието на изброените
доказателствени източници е било използвано непосредствено при
постановяване на присъдата.
5
От обективния и всестранен анализ на събраните доказателства се
установява, че подсъдимият Г. през 2002г. започнал работа като шофьор в
„СЛАДКАР – 2000“ ООД, град Бургас. През 2019г. той продължавал да
работи в същото търговско дружество с основно месечно възнаграждение от
300 лева при непълно работно време от 4 часа.
Едновременно с посочената трудова дейност, в периода 05.06.2017 г. –
05.06.2018г. Я.Г. бил доброволен сътрудник към ИАРА.
На 10.10.2018 г. в град Бургас бил сключен трудов договор №
135/10.10.2018 г. между ИАРА, представлявана от своя Изпълнителен
директор - като работодател, и ЯНЧ. АЛ. Г. – като служител, с който от
11.10.2018 г. той започнал да изпълнява в ИАРА длъжността „Специалист“ по
„Рибарство и контрол“ с място на изпълнение на работата в отдел „Рибарство
и контрол – Южна България“ – град Пловдив към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ в ИАРА ( т.6, л. 205 ДП). Договорът бил с 6 месеца
срок за изпитване, било определено основно възнаграждение в размер на 700
лева. Същият ден му била връчена и длъжностната му характеристика (т.6, л.
200 – 203 ДП). На 11.10.2018 г. Г. подписал декларация за конфиденциалност,
с която се съгласил и задължил да пази и да не разгласява служебна
информация на ИАРА, както и декларации, че е запознат с Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация и Етичния кодекс на
служителите в ИАРА (т.6, л. 195 – 197 ДП). Бил му предоставен и достъп до
информационната система на ИАРА – ИСС.
Фактически през целия период, в който работил в ИАРА, подс. Г.
изпълнявал трудовите си задължения в сектор „Рибарство и контрол – гр.
Бургас “ в отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ - град Бургас, за което
имало издадени командировъчни заповеди на Изпълнителния директор на
ИАРА. Дори и в периоди, за които не били издавани такива заповеди, той
изпълнявал трудовите си задължения в сектора в гр. Бургас, отдел „Рибарство
и контрол – Черно море“, бил осигуряван от ИАРА и получавал трудовото си
възнаграждение в агенцията в гр.Бургас.
Така със Заповед № РД – 484/19.10.2018 г. на Изпълнителния директор
на ИАРА Г. бил командирован в сектор „Рибарство и контрол – гр. Бургас “,
отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ - град Бургас, към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА, за периода 19.10.2018 г. –
02.12.2018 г. ( т.6, л. 183).
Със Заповед № РД – 558/03.12.2018 г. на Изпълнителния директор на
ИАРА бил командирован в същия сектор и отдел в гр.Бургас за периода
03.12.2018 г. – 31.12.2018 г. (т.6, л. 180).
Въпреки, че нямало издадена командировъчна заповед за периода от
01.01.2019 г. до 17.01.2019 г., Г. отново изпълнявал трудовите си задължения
в същия сектор и отдел на ИАРА в гр.Бургас, където бил осигуряван и
6
получавал заплатата си, изпълнявал и контролните си правомощия на
специалист по „Рибарство и контрол“, като съставял актове за установени
нарушения на Закона за рибарство и аквакултури – от 08.01.2019 г. (т.5, л. 79,
т. 13, л. 138 – 144 ДП), от 17.01.2019 г. (т.13, л. 136 – 137 ДП).
За периода 18.01.2019 г. – 19.05.2019 г. Г. бил командирован в същия
сектор и отдел на ИАРА в гр.Бургас със Заповед № РД – 37/18.01.2019 г. на
Изпълнителния директор на ИАРА.
На 30.01.2019 г. било сключено допълнително споразумение към
трудовия договор на Г., с което договорът му станал безсрочен, а на
19.03.2019 г. с допълнително споразумение към трудовия договор било
увеличено основното му трудово възнаграждение на 720 лева.
За времето от 20.05.2019 г. до 02.07.2019г. Г. работил в същия сектор и
отдел в ИАРА в гр.Бургас, без да бъде издадена изрична командировъчна
заповед, като отново бил осигуряван от ИАРА и получавал заплатата си в
гр.Бургас.
За периода 03.07.2019 г. – 01.11.2019 г. имало издадена командировъчна
Заповед № РД – 356/03.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ИАРА за
гр.Бургас, която била отменена на 27.08.2019г със Заповед №РД
418/27.08.2019г.(л.160 от том 6 на ДП).
На 27.08.2019г. било сключено допълнително споразумение № 286 към
трудовия договор на Г., с което считано от 02.09.2019 г., било променено
мястото на изпълнение на работата му от отдел „Рибарство и контрол –
Южна България“ – град Пловдив в сектор „Рибарство и контрол – Стара
Загора“, в отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – град Пловдив към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА ( л. 164, том 6).
За периода 12.09.2019 г. – 31.12.2019 г. Г. бил командирован да
изпълнява трудовите си задължения в сектор „Рибарство и контрол – гр.
Бургас “, в отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ - град Бургас, към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА със Заповед № РД –
426/12.09.2019 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, която била отменена
на 27.09.2019г. със Заповед №РД 441/27.09.2019г.(л.148 от том 6 на ДП).
Основните задължения и правомощия на подсъдимия в периодите на
командироване били тези, посочени в длъжностната характеристика на
всички служители на длъжност „Специалист РК“ в сектор РК-Бургас,
утвърдена на 16.09.2016г., включително да съставя АУАН и да бъде свидетел
по такива.
От 05.04.2019г. до 05.10.2019г. св. Т.И. изпълнявал длъжността
началник сектор „Рибарство и контрол – гр. Бургас“, съгласно Заповед №ЧР-
284/05.04.2019г. Като такъв той изготвял графици за планираните дейности
на сектор „Рибарство и контрол – гр. Бургас “ към отдел „Рибарство и
7
контрол – Черно море“ - град Бургас за периодите от 24.05.2019 г. до
31.05.2019 г., от 01.06.2019 г. до 07.06.2019 г., от 08.06.2019 г. до 14.06.2019
г., от 14.06.2019 г. до 20.06.2019 г., и от 21.06.2019 г. до 27.06.2019 г. ( л. 93 -
112, том 13). В тези графици бил включен и подсъдимия, който бил определен
да участва в проверки на различни дати в районите на Сарафово, Отманли,
Бургас и Крайморие. Св. И. изготвил график и за периода от 28.06.2019 г. до
04.07.2019 г. (т.13, л. 30 – 34, л. 121), в който Я.Г. бил определен да участва в
проверки на 28.06.2019 г., 29.06.2019 г., 30.06.2019 г., 01.07.2019 г., 02.07.2019
г., 03.07.2019 г. и на 04.07.2019 г. в районите на Сарафово, Отманли, Бургас и
Крайморие.
За проверката на 02.07.2019 г. , в графика заедно с Г. били определени
да участват и св. Н.К., специалист по „Рибарство и контрол“ в сектор
„Рибарство и контрол – гр. Бургас “ в отдел „Рибарство и контрол – Черно
море“ - град Бургас и св. Д.П., главен специалист в ИАРА.
Видно от писма на изпълнителния директор на ИАРА, приложени
АУАН, НП, удостоверения за право на извършване на стопански риболов
(т.11, л.55-75 ДП), уловът на миди и рапани с плавателен съд, различен от
този посочен в удостоверението за право на извършване на стопански
риболов в Черно море, е в нарушение на чл. 17 от ЗРА и подлежи на
санкциониране по чл. 56, ал. 1 от ЗРА.
Св. А.П. от дълги години се занимавал с улов на миди и рапани в Черно
море, но нямал разрешителни или удостоверения за стопански риболов или
билет за любителски риболов, издадени лично на него (л. 9, том 6). Той бил
посочен като лице, извършващо риболов от името и за сметка на собственика
на риболовен кораб с външна маркировка и име НС 204 – В.вК.К., в
удостоверение за право за извършване на стопански риболов в Черно море и
река Дунав № 02106210 – 020/07.03.2019 г. за улов на миди и удостоверение
за право за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав №
02106210 – 021/07.03.2019 г. за улов на рапани, издадени от ИАРА. На
02.07.2019 г., сутринта, между 07.18 часа и 09.24 часа, П. хващал миди и
рапани в морския залив Ченгене скеле, област Бургас, с надуваема лодка без
номер, която била различна от посочения риболовен кораб в издадените от
ИАРА удостоверения за право за извършване на стопански риболов в Черно
море и река Дунав за улов на миди, и удостоверение за право за извършване
на стопански риболов в Черно море и река Дунав за улов на рапани.
Свидетелят бил проверен от подс. Г., св. Д.П. и св. Н.К., на които
представил посочените две удостоверения за право за извършване на
стопански риболов на миди и рапани в Черно море и река Дунав.
Проверяващите установили, че използваната от свидетеля лодка е различна от
посочения риболовен съд в издадените от ИАРА удостоверения и го
уведомили, че това е нарушение, но решили да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение на чл. 17 и чл. 56, ал. 1 от ЗРА,
8
а само устно го предупредили да спазва посочените две удостоверения и го
оставили, като продължили с проверката в района.
Към датата на тази проверка св.П. ползвал телефонен номер ....,
регистриран на негово име. Той познавал св. Ж.Д. и знаел, че Д. се познава с
Я.Г.. В 09.24 часа на 02.07.2019 г. св. П. от своя телефон избрал телефонен
номер .... на св. Ж.Д. и се свързал с него, като му разказал за извършената му
проверка от екипа на ИАРА, и споделил, че иска да даде на служителите
пари. Помолил Д. да говори за това с Я. Г.. Незабавно след разговора, в 09.37
часа на 02.07.2019 г. св. Д. – чрез ползвания от него друг телефонен номер ...,
регистриран на СЛАДКАР - 2000 ООД и предоставен на него ( л. 87, том 8),
се свързал по телефона с подсъдимия на телефон ... и му казал, че „са
заприщили“ неговия приятел П., а Г. отговорил, че са го „пуснали“. На това Д.
отговорил, че П. иска да „почерпи“ и „да даде някой лев“, като Г. казал
„Хубаво, добре. Разчитам на тебе тогава“.
Веднага, в 09.40 часа на същата дата, последвал разговор между Д. и П.
(между телефони ...), като Д. предал на П. думите на подсъдимия. Същият ден
в 13.55 часа двамата свидетели (чрез телефони ....) се уговорили П. да отиде
до дома на Д.. В 16.30 часа провели нов разговор по същите телефони, след
който П. се срещнал с Д. до дома му в гр.Бургас и му предал парична сума в
размер на 100 лева.
Десетина минути след получаването на парите, в 16.47 – 16.48 часа св.
Д. от телефонен номер .... се свързал с Я.Г. на тел.... и обяснил, че се е
срещнал с П., който му е оставил „багаж“ за Г. ( стр. 71 – 73, папка № 4 с
ВДС). Подсъдимият указал на св. Д. да го предаде на жената, с която живее на
семейни начала - св. И.С. с думите – „..дай го на И...“ Д. изрично посочил Г.,
че П. му е дал пари, за да ги даде на него, като Г. му забранил да говори
подобни неща по телефона и още веднъж му указал да даде парите на св. С..
Д. потвърдил, че ще даде получените от П. пари на С., като скоро след това
посетил дома на Г. в град Бургас и предал 100-те лева, дадени му от П., на св.
И.С.. Незабавно след това, в 16.59 часа Д. позвънил на П. (телефони ....) и
разказал, че по указание на Г. е предал дадените от П. 100 лева на жената, с
която подс. Г. живеел.
Малко след това, в 17.21 – 17.22 подсъдимият от номер ... позвънил на
св.И.С. на тел. 0888 920 055, като тя споделила, че Д. я посетил и й предал
сумата от 100 лева ( стр. 74, папка № 4 с ВДС), като Г. казал „..ти да видиш !
Едно телефонно обаждане.“
На следващия ден в 14.46 часа Я.Г. от телефонен ... позвънил на св. Ж.
Д. на .... като посочил, че П. „постоянно е в издънка“ ( стр. 75-78, папка № 4 с
ВДС) и, че на 02.07.2019 г. е можел да му вземе „лиценза“, защото той бил
„де факто ..бракониер“, не можел да работи с лодка, различна от тази по
„лиценза“. Г. заявил още на Д. – „От моя страна аз всичко ще уредя. Ако има
9
нещо – ти ще ми звъниш…аз съм човекът, който може да му помогне.“
Свидетелят Р.Б.П., с прякор „К.“, жиеел в к-с „Меден рудник“ в
гр.Бургас и се занимавал с бракониерски улов на риба, основно от язовир
Мандра, като продавал уловената риба. Той нямал издадени разрешителни
или удостоверения както за стопански, така и за любителски риболов. На
16.10.2017г. бил заловен да извършва бракониерски улов от сътрудници на
ИАРА, сред които бил и подс.Г.. Гумената му лодка и мрежите му били
иззети, а той трябвало да се яви в 4 РУП ОД МВР Бургас, където да даде
обяснения. На следващия ден трябвало да отиде в ИАРА Бургас.
Няколко дни по-късно, подсъдимият се обадил на П. с предложение да
му върне лодката и мрежите. Казал му, че може да го пази от проверки на
неговите колеги, като в замяна на това П. трябвало да му дава по 300 лева на
всяко 20 число от месеца. След няколко дни св.Р.П. се срещнал с подсъдимия
на басейна в к.с.“М.Рудник“ и се уговорили всеки месец на 20 число П. да
дава на Г. 300 лева, срещу което Г. се ангажирал да го пази от своите колеги и
да му дава информация за извършвани проверки.
След тази уговорка, св.Р.П. започнал да лови незаконно риба в яз.
"Мандра", а подсъдимият да го пази.
На 29.08.2019 г., в 12.28 часа – 12.29 часа и в 13.15 часа,, св. Р. П.,
ползващ регистрирания на негово име т.н., два пъти говорил с подс. Я. Г. по
регистрирания на св. И. С. телефонен номер ... ( л. 8, л. 16 – на гърба, том 9, л.
37 от папка № 7 с ВДС). Уговорили се да се видят веднага след втория
разговор на плувния басейн в к-с Меден рудник, където около 14.30 часа,
подс.Я. Г. отишъл, управляващ лек автомобил Land Rover с рег. № А .. НМ.
Св. П. влязъл в автомобила и дал на подсъдимия 300 лева, след което тръгнал
обратно към дома си. Г. напуснал района на басейна с автомобила. Срещата
била наблюдавана от св. Н.М., служител на ОД на МВР – Бургас, който
извършвал оперативни действия по повод разследването по настоящото дело.
На 02.09.2019 г. в 10.07 часа, Г. от номер ... позвънил на св. Р. П. на ...,
като го питал колко риба е хванал, разбрал, че я продава и поискал от него да
разпита изкупвачите дали изкупуват много риба от бракониерите от района на
град Средец ( л. 54, папка № 7 с ВДС). В 10.22 часа провели втори телефонен
разговор (документиран на л. 55 – 56, папка № 7 с ВДС), като свидетелят
разказал какво е научил от изкупвачите на риба. В 18.17 часа същия ден, в
телефонен разговор с друго лице Г. описал какво е научил за пазара на риба
като уточнил как е научил това с думите „Ами, говорих с мангалите“ и
отговорил утвърдително на въпрос дали това са били „нашите“ – л. 56-57,
папка № 7 с ВДС.
На 15.09.2019 г. по телефона св. Р.П. се оплакал на подсъдимия, че са
му изчезнали мрежите, но Г. му отговорил, че не са взети от служители на
ИАРА.
10
На 17.09.2019 г., в 09.52 часа, на тел. ... подсъдимият получил обаждане
от св.Т.К. който предал, че Р. П. го е питал кога ще може да лови риба в
язовир Мандра, защото нямал пари. К. поискал подсъдимия да се обади на П.
и той се съгласил. В 10.30ч. на 19.09.2019 г. П. от тел. ... се обадил на
подсъдимия на номер ..., като го питал кога ще може да лови в язовир
Мандра, защото заради липсата на пари започнал да залага свои вещи. По-
късно, в 14.27 часа Г. казал на П., че може да лови същия ден, защото в
язовира нямало да има проверяващи служители на ИАРА. П. отговорил, че
щял да тръгне към язовира в 20 часа.
Св. Р. П. от номер ... позвънил на подсъдимия на 21.09.2019 г. в 12.13
часа на тел. ... и му казал, че има пазар за уловената от него риба и го
попитал: „Ще може ли да работя тука няколко дена? Да може да ти събера
паричките, останаха още малко да ти ги събера….Четиристотин и шейсет, ще
ти ги дам.“. Попитал конкретно и дали привечер на 21.09.2019 г. можел да
лови в язовир Мандра или първо трябвало да му позвъни, на което Г.
отговорил, че допълнително ще говорят и го предупредил да не влиза в
язовира в светлата част от деня. В 18.41 часа провели нов разговор и П. питал
подсъдимия дали вече може да влиза на риболов в язовир Мандра, а Г. му
отговорил, че може и дори се „мота“. П. попитал „Всичко нормално, нали
батко?“, а Г. отвърнал „Да, да.“
Св. Р.П. се обадил от телефона си на подсъдимия и на 22.09.2019 г., в
18.37 часа и му казал, че тръгва към язовир Мандра да лови риба. Попитал го
„Всичко нормално ли е?“, а Г. отвърнал „Да.“ – л. 195 – 196, папка № 7 с ВДС,
като по този начин го уверил, че в язовира няма да има проверяващи. В
същия разговор П. казал на подсъдимия, че в рамките на един – два дни щял
да събере пари, за да му ги даде. В 18.52 часа П., който вече бил в района на
язовира, се обадил на подсъдимия във връзка с лодка във водоема, като Г.
отговорил, че ще отиде и ще провери кои са с лодката.
Следващият ден в 12.19 часа св. Р. П. отново се обадил на подсъдимия и
го питал „Довечера … как е положението, бате?“, а Г. отговорил „Ще се
чуем.“. В 18.55 часа П. се обадил на подсъдимия, че тръгва от дома си към
язовир Мандра да лови риба и питал „Батко, всичко нормално ли е?“, а Г.
отвърнал „Ами да.“
На следващия ден - 24.09.2019 г., в 18.38 часа, св. Р. П., се обадил на
подсъдимия, като му казал, че на следващия ден ще му се обади за „оная
работа“.
На 25.09.2019 г. в 10.39 часа П. позвънил на Я.Г. и поискал да се
срещнат с думите „.., батинка, следобед нещо да направим, да се видим ? .. да
се оправим.“. Г. в разговора посочил на П. „..значи да знаеш, 450….“.
Подсъдимият се съгласил да се срещнат до плувния басейн в к-с Меден
рудник в 12 часа. В 10.43 часа на същата дата, Г. - чрез телефонен номер ...,
11
позвънил на св. Г. И. на номер .... и му казал, че в 12 часа трябва да бъде в
района на басейна. Около 12 часа св. И. отишъл с управлявания от него
микробус Мерцедес Спринтер с рег. № РА ... КН до плувния басейн в ж.к.
„М. Рудник”. Междувременно там отишъл и св. Р. П., като дал на св. Г. И. 450
лева в 6 банкноти по 50 лв., 7 по 20 лв. и 1 от 10 лв. След като предал на Г. И.
сумата от 450 лева, Р. П. се отдалечил, а И. потеглил с микробуса.
Непосредствено след това бил спрян от служители на ОД МВР Бургас във
връзка с разследването по делото.
Било извършено претърсване и изземване, като в купето на микробуса,
на предна средна седалка, в трета преграда на черна чанта, били намерени и
иззети банкноти в български лева, навити на руло и захванати с оранжев на
цвят ластик, както следва - 14 бр. банкноти с номинал от 20 лева, 1 банкнота с
номинал от 10 лева - общо 290 лева. От същата преграда на чантата били
намерени и иззети дадените от св. Р.П. 6 банкноти от 50 лева, 7 банкноти от
20 лева и 1 банкнота от 10 лева, описани по купюри, серия и номер - общо
450 лева. От втория джоб на черната чанта били намерени и иззети 14 бр.
банкноти с номинал от 20 лева, 22 броя банкноти с номинал от 10 лева и 3
броя банкноти с номинал от 5 лева - представляващи общо сумата от 515
лева. В четвъртата преграда на черната чанта били намерени и иззети
мобилен телефон марка „ HUAWEI”, модел Y5 2018, с IMEI 1-.., IMEI 2- ...,
със СИМ карта на оператора „Виваком” към телефонен номер ..., и стокова
разписка с № ********** от 25.09.2019 г., с получател Я.А. и доставчик
СЛАДКАР - 2000 ООД. Мобилният телефон бил служебно предоставен на
Я.Г. от ИАРА.
В хода на ДП била извършена техническа експертиза на иззетия
телефон, като е установено че в паметта на устройството били записани
ползваните от св. Ж. Д. и св. К. Станков номера.
За истинността на иззетите банкноти била извършена експертиза по
техническо изследване на документи като е установено, че всички иззети
банкноти са истински.
Била извършена и дактилосконпа експертиза, като по банкнотите не
били установени годни за идентификационно изследване дактилоскопни
следи.
Описаните факти са установени по категоричен и несъмнен начин от
анализа на доказателствата, който окръжният съд е направил в съответствие с
принципите, посочени в чл.102-107 НПК. На внимателна преценка и
съпоставка са били подложени всички събрани доказателства, като в
изпълнение на задължението си по чл.305, ал.3 НПК съдът е посочил кои
приети за описани обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали са установени. Посочени и анализирани са наличните
противоречия, предимно в гласните доказателства, като са изложени
12
съображения кои се приемат за достоверни и кои се отхвърлят, и защо.
Детайлно са посочени доказателствата, относими към всяко от
инкриминираните деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление. Обстоятелствата по извършената проверка на св. П., дадените
от него пари и причината за това се установяват и потвърждават от графика
за проверки, в който на процесната дата и район, за проверяващи са били
посочени подсъдимия, св. К. и св. П.; от показанията от ДП на свидетелите
П., Д.П., Н.К., Ж.Д., И.С., приобщени по реда на чл.373, ал.1 НПК в
съдебното следствие, показанията на К. пред съда от 23.03.2021г.;
съдържанието на ВДС от подслушване и звукозапис на телефонните
разговори между св. Д. и подсъдимия, св.И.С. и подсъдимия.
Правилно показанията на К., П. и П. са приети за безпротиворечиви и
установяващи по несъмнен начин обстоятелството на извършената проверка и
констатираното нарушение на св. П., за което проверяващите решили да не му
съставят АУАН, а го предупредили устно да спазва разрешителните. Също
правилно е дадена вяра на заявеното в показанията от 01.10.2019г. на П., че
още на 02.07.2019. той дал 100 лв. на св.Д. за да ги предаде на служителите от
ИАРА за благодарност, че не му бил съставен АУАН. Обективно е отчетено,
че тези показания кореспондират с дадените от Д. в присъствието на съдия от
БОС на 26.09.2019г., в които потвърждава предаването на 100 лева от П.,
които той е взел и е предал на св.И.С., за да ги даде на подсъдимия.
Настоящата инстанция не може да приеме за основателно възражението
на защитниците, че макар и дадени пред съдия, свидетелските показания са
били повлияни предварително от полицаите, а и по време на разпита от
тяхното присъствие в съдебната зала. Окръжният съд също е дал
аргументиран отговор защо вярва на досъдебните показания на посочените
свидетели, който отговор споделя и настоящият състав. И П., и Д. излагат
логични и последователни сведения, които кореспондират помежду си. Ако,
макар и теоретично, може да се претендира повлияване на свидетелските
показания, дадени след събитието, няма как да е повлияно на съдържанието
на телефонните разговори, проведени в същия ден между контролираните
лица, които не са знаели, че са подслушвани. Казаното от св. Д. пред съдия в
ДП, освен че е скоро след събитието за което се отнася, кореспондира и със
съдържанието на проведените от него същия ден телефонни разговори с
подсъдимия, както и между подсъдимия и св. С., които са документирани в
изготвените ВДС, както и с обяснения на подсъдимия пред съда от
23.03.2021г., че св.Ж.Д. е дал 100 лева на св.И.С.. Ето защо правилно
посочените обстоятелства относно първото инкриминирано деяние са приети
за несъмнено установени от посочените доказателства.
Правилно са предпочетени като достоверни относимите към второто
инкриминирано деяние показания на св. Р. П., дадени на ДП пред съдия от
БОС на 25.09.2019г. и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК. Те са
13
непосредствено близо във времето към момента, за който се отнасят, логично
е свидетелят да има по-точни и детайлни спомени. Логични и последователни
са, съдържащи детайли, които няма как да бъдат внушени на свидетеля, както
претендира защитата. Присъствието на съдия на разпита е гаранция за
спокойното му и обективно провеждане, без влияние от когото и да било.
Данните от този разпит – че е имал уговорка с Г. да му заплаща 300 лева на
всеки 20 дни, за да го пази от другите служители на ИАРА и самия той да не
го хваща, когато бракониерства; че срещите между двамата за предаване на
парите били винаги на паркинга на плувния басейн в к-с Меден рудник, се
потвърждават от съдържанието на записаните телефонни разговори от същия
ден, на което няма кой, кога и как да повлияе, тъй като записаните лица не са
знаели, че са контролирани от органите на ДП. Провеждането на срещата
между свидетеля и подсъдимия е потвърдено и от представения запис от
охранителна камера, за който вещо лице е установило, че не е манипулиран,
както и от наблюдавалия срещата оперативен работник св. Милев, който е
безпристрастен и незаинтересован свидетел. Срещата е потвърдена и от
подсъдимия в приобщените му обяснения от ДП на 20.11.2019г. Съвпадането
на различни доказателствени източници установява с категоричност
провеждането на посочената среща.
Въпреки, че даването и приемането на парите на тази дата от свидетеля
на подсъдимия не е установено с преки доказателства, с показания на
очевидец, не може да се приеме становището на защитата, че то въобще не е
доказано. Приобщените и посочени показания на П. от ДП изтъкват
причината за срещата му с подсъдимия на тази дата, която е потвърдена в
обясненията на Г., дадени в ДП на 20.11.2019г. и приобщени по реда на
чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК (стр.82-92 от том 2 на ДП). Не може да се
приеме за логична причината за тези обяснения, изтъкната от защитниците –
че подсъдимият е бил подведен да даде такива, за да му бъде изменена
мярката за неотклонение. Видно от доказателствата е, че задържането му е
продължило и след въпросните обяснения, а изложеното в тях е
последователно, логично и съвпадащо с показания на други свидетели и
съдържанието на проведени от него телефонни разговори, поради което няма
как да е продиктувано на Г. от разследващите. Посочените показания на П. и
обяснения на Г. кореспондират и със съдържанието на отделните телефони
разговори между двамата от тази дата, включващи изразите „Значи, за тоя
месец, утре…., значи ще ти го платя. А за другия месец как може да се?
Колко пак горе – долу? Щото и миналия месец, нали, аз не можах да работя,
бе батко, много.“; „Айде, да дойда направо да видим, да се оправим……Става
ли? Сега направо да ти ги дам? Татко, дай ми тез триста лева.“, казани от П.;
отговорите на подсъдимия – „Ми, ще видим за какво става въпрос..ще видим
как е положението и тогава ще говорим“. Провеждането на среща между
свидетеля и подсъдимия непосредствено след последния телефонен разговор
с посочена сума от 300 лв., наблюдавана от св.Н.Милев и записана от
охранителна камера, кредитираните показания на П., дадени на ДП пред
14
съдия и обстоятелството, че на същото място на 25.09.2019г. свидетелят
предал 450лв. на св.Г.И. за подсъдимия Я.Г., обосновано водят двете съдебни
инстанции до категоричен извод, че сумата от 300 лв. е била предадена от св.
П. на подсъдимия на 29.08.2019г.
Правилно съдът е кредитирал обсъдените показания на Р.П. от ДП пред
съдия от БОС на 25.09.2019г. и по отношение на третото деяние, включено в
състава на продължаваното престъпление. Вече беше посочена причината те
да бъдат предпочетени пред показанията му от съдебното производство. Към
изтъкнатите причини за кредитиране следва да се добавят различието между
тези показания и дадените в хода на съдебното следствие, които са непълни,
нелогични, лишени от подробности, противоречащи на изготвените СРС от
подслушани разговори - в показанията пред съда е посочил, че един – два
пъти контактувал с подсъдимия, което е опровергано от броя и съдържанието
на телефонните разговори между двамата; никъде в тях не се споменава за
изплащане на лодка или заем, а се говори за неразрешен улов на риба в
яз.Мандра и даване на пари. Те съвпадат и с тези на Г.И. от ДП, че 7-8 пъти се
е срещал със св.Р.П. и вземал пари от него на същото място – района на
басейна, като е разбрал, че тези пари били от продадена риба. Обосновано и
правилно съдът е посочил, че тези двама свидетели са разпитани в един и
същи ден от двама различни разследващи полицаи, пред двама различни
съдии от БОС, което свежда до минимум възможността върху тях да е бил
оказван натиск и да са били манипулирани да разказват независимо един от
друг едни и същи уличаващи подсъдимия Г. факти. Индиция за достоверност
на същите показания на свидетеля Р.П. са и сведенията, които е изложил в тях
за запознанството си с подс.Г., които кореспондират с обясненията му от ДП
на 20.11.2019г. както и пред съдия на 18.12.2020г., със съдържанието на
книгата за пропускателния режим на 4 РУП Бургас за пребиваването на
свидетеля на 16.10.2017г. в полицейското управление. Показанията на
свидетеля П. от ДП кореспондират и с показанията от ДП на свидетелите
М.Х. (потвърдени от свидетеля като по-достоверни), М.С. и Н.С., че всеки
месец са заплащали определени суми на подсъдимия и негови познати, за да
могат да ловят риба в яз.Мандра необезпокоявани и в нарушение на ЗРА,
както и с наличните във ВДС данни, че подсъдимия е предоставял
информация за извършвани проверки в язовир Мандра на св. М. Т., М. С.,
връщал мрежи и давал заеми на бракониери за закупуване на такива (М.С. и
Н.С.). Кореспондират и с показанията на св. №1, че подсъдимият
принуждавал бракониери да работят за него, осигурявал им средства за
незаконен улов на риба и обещавал да ги предупреждава за проверки на свои
колеги; с показанията на св. Т.К., че бракониерът „К.“ и той са звънели на
подсъдимия, за да питат кога може да се лови риба в язовир „Мандра“.
Показанията на тези свидетели са приобщени към доказателствата със
съгласието на подсъдимия и неговите защитници и претенцията на прокурора,
че са годни доказателства, от които се установяват релевантни за
обвинението факти, е основателна.
15
Същото се отнася и до ценените и приобщени обяснения на Г. от ДП,
депозирани на 20.11.2019г. в присъствието на защитник. Съдържанието на
посочените гласни доказателства кореспондира със записаното съдържание на
подслушаните разговори между двамата за времето от 15. до 25.09.2019г.,
кредитираните показания на П. и И..
В подкрепа на обвинението и в синхрон с тези доказателства са и
показанията на св. И. от ДП пред съдия, дадени непосредствено след
задържането и приобщени в хода на съдебното следствие. Наивно е
обяснението му за противоречията между показанията в съдебното
производство и досъдебното. Напрежението след задържането не може да се
отрази в измисляне на подробни и конкретни сведения за събития, които не са
се случвали. Не може да се приеме и твърдението за показания дадени под
заплаха за повдигане на обвинение и диктовка от страна на полицаите, както
са твърдели свидетелят пред съда и защитата пред въззивната инстанция, тъй
като изложеното в тях се потвърждава от съдържанието на записаните
телефонни разговори, които са контролирани преди задържането, без знание
на свидетеля за това и няма как на тях да бъде повлияно. Показанията са
неразривно свързани по време с инкриминирания момент, логично е
спомените тогава да са по-подробни от показания след две години.
Съдържанието им съответства на съдържанието на телефонния разговор
между свидетеля и подсъдимия от 25.09.2019г. и протокола за претърсване и
изземване в микробуса, на показанията на Р.П. за предадената сума от 450
лева на св.Г.И., като двамата са безпротиворечиви в кредитираните
показания, че тази сума била предназначена за подсъдимия Я.Г.. Това не е
отрекъл и подсъдимия, макар и включено в появилата се по-късно защитна
версия, че парите са част от цена на лодка, която той продал на свидетеля.
Само че, за продажба на лодка не се споменава в кредитираните показания
на св. И. и П., които еднозначно са потвърдили, че парите са от хваната риба
от последния и са ежемесечни плащания на подсъдимия, изяснени от П. като
такива за пазене от другите риболовни да не го хванат и лично той повече да
не го хваща. Ето защо правилно са кредитирани досъдебните показания на
посочените свидетели, от които са приети за несъмнено установени
релевантни факти.
Защитната версия за продадена на изплащане лодка от подсъдимия на
свидетелите правилно е приета за недоказана. По-късното й появяване и
липсата на данни в тази насока в кредитираните показания на посочените
свидетели и подслушаните телефонни разговори между всички контролирани
лица закономерно водят двете съдебни инстанции до извод за неистинност на
тези защитни твърдения. Окръжният съд е мотивирал извод защо приема за
установено, че действително св. С. е продал рибарска лодка на подсъдимия -
разпознаването на намерената при оглед в местността Кален бурун лодка от
свидетеля, подсъдимия и св. П.. Но освен извод, че лодката е продадена от С.
на подсъдимия и е ползвана от баща и син П.и за бракониерски риболов,
16
няма доказателства за това, че парите Р.П. е давал за изплащане на лодка.
Категорично от посочените телефонни разговори и показания се установява,
че са давани за инкриминираните действия на подсъдимия. В тази насока са
показанията на Р.П. от 25.09.2019г. (приобщени), потвърждаващото ги
съдържание на телефонни разговори между Г. и П. от периода 15.09.2019-
25.09.2019г., показанията на св.Г.И. пред съдия в ДП (приобщени).
Подсъдимият в обясненията си е развил три версии за основанието за
предаване на паричната сума от П. към него, последната от които е изплащане
на лодка. Макар, че тя е подкрепена от показанията на Г. И. и Р.П. пред съда,
на бащата на последния също пред съда и обясненията на подсъдимия в ДП
пред съдия на 18.12.2019г. и пред съда в съдебното следствие, посочените
гласни доказателства се отхвърлят като недостоверни от двете съдебни
инстанции по изложени вече причини - противоречия с приети за достоверни
показания непосредствено след събитията, потвърдени от съдържанието на
СРС и кореспондиращи помежду си. Основателно съдът е посочил, че св. И. е
приятел на подсъдимия от дълги години и е нормално и логично да иска да
облекчи положението му с желаната от него промяна в показанията, която
обаче е изолирана от достоверни доказателства. Налични съществени
противоречия между св.Б.П. и неговия син Р.П. относно закупуването на
лодката – кой я е купил и кой е плащал вноските, наред с противоречието със
съдържанието на телефонните разговори и кредитираните показания,
закономерно води до отричане достоверността на св. Б.П. и показанията на
сина му пред съда и подкрепя извода за недоказаност на защитната версия за
изплащане на лодка. Посочени са подобни противоречия в обясненията на Г.
от 18.12.2019г. и от 23.03.2021г. пред съда на кого е продал лодката и кой я е
изплащал, които също подкрепят извода за недостоверност на защитната
версия.
Записите на телефонните разговори показват несъстоятелността и на
изложената от подсъдимия защитна теза, че той получавал информация от П.
за други бракониери. Съдържанието на разговорите е обратно – подсъдимият
е съобщавал на свидетеля, че в язовира всичко е нормално, може да влиза да
лови, а П. му отчитал улова си.
Неоснователно е възражението на защитата, че парите от
инкриминираните деяния не са стигнали до подсъдимия. Дадените от П. пари
по указание на подсъдимия са достигнали до жената, с която той живее на
семейни начала. Втората сума му е директно предадена от св. П., за което
съдът посочи доказателства. Третата сума също по указания на подсъдимия е
дадена на св. И., с която е бил задържан. Парите са дадени на лица, които не
са знаели всички обстоятелства и са действали невиновно от името, по
указания и в полза на подсъдимия. Ето защо и настоящата инстанция приема,
че деянията са довършени.
Неоснователно е и възражението, че парите от П. са дадени заради
друга незаконна дейност на подсъдимия – купуване на гласове за изборите.
17
Дори и да се е занимавал с това, за което е имало получена информация в
органите на полицията, за предназначението на конкретните суми
съдилищата кредитират анализираните гласни доказателства, както и
посочените данни от контролирани телефонни разговори, документирани в
изготвените ВДС от СРС.
Установените факти са получили правилна правна квалификация.
Най-напред – няма спор, че подсъдимият Г. е бил длъжностно лице, по
смисъла на чл.93, т. 1 б. "а" от НК. Заемал е длъжността специалист по
„Рибарство и контрол“ в ИАРА. Било му е възложено да изпълнява със
заплата постоянно служба в държавно учреждение – Изпълнителната агенция
по рибарство и аквакултури, която е юридическо лице на бюджетна издръжка
и съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 и чл. 54, ал. 1, от Закона за рибарството и
аквакултурите извършва управлението, наблюдението и контролът върху
рибарството, аквакултурите и търговията с риба и други водни организми
чрез оправомощени за това служители. Г. е бил назначен със сключени
трудови договори, допълнителни споразумения към тях, бил е запознат с
длъжностната си характеристика, с нормите на ЗРА, ЗАНН, Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация, Етичния кодекс на
служителите в ИАРА, които е трябвало да спазва и прилага в работата си, с т.
1 от Заповед № РД 09 – 25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и
храните и графиците за планираните дейности на сектор „Рибарство и
контрол“ – град Бургас. Възложените му функции, според посочените актове,
били проверовъчни и контролни, свързани с осъществяване на дейностите,
обект на контрол от ИАРА, в т. ч. да участва в извършването на проверки по
спазване на законодателството в дейностите свързани с рибарството и
аквакултурите, включително и да съставя констативни протоколи и актове за
установяване на административни нарушения. Според ал. 2 на чл. 54 от ЗРА
оправомощените по ал. 1 служители на ИАРА: т. 3. контролират спазването
на режима на ползването на рибните ресурси; т. 4. контролират риболовните
уреди, оборудването, спомагателните материали и другите технически
средства за извършване на риболов; т. 7. изземват и задържат вещите -
предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото
извършване; т. 13. съставят актове за констатирани нарушения на този закон
по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В чл. 55 от
ЗРА е предвидено, че контролът по чл. 54 се извършва чрез проверки във
водните обекти по чл. 3 на плавателни и моторни превозни средства…., а
плавателните и другите превозни средства на ИАРА, предназначени за
осъществяване на проверки, се обозначават и маркират с нейни
опознавателни и отличителни знаци.
Длъжността на подсъдимия, посочено в раздели III, IV и V от
длъжностната характеристика на „специалист рибарство и контрол“ има за
цел да контролира и съдейства за развитие на стопанския риболов,
любителския риболов, рибовъдството и аквакултурите, спазване на правилата
18
за отговорен риболов, осъществяване на контролната функция на ИАРА при
извършване на риболов и рибовъдство и в търговската мрежа. Сред основните
задължения на същата длъжност са да познава и спазва националното
законодателство в областта на рибарството - Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА), Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), и наредбите, свързани с изпълнението на тези закони, да спазва
правилата, определени от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, Устройствения правилник на ИАРА, Етичния кодекс на
служителите в ИАРА, Вътрешните правила за дейността на дирекцията и
Вътрешните правила за правата и задълженията на потребителите на
компютърната и информационната среда в ИАРА, в координация с колегите
си, съгласувано или съвместно с другите компетентни и оправомощени в тази
област държавни органи да проверява всички документи, удостоверяващи
произхода и търговията с риба и рибни продукти, да осъществява контролни
функции върху риболовните уреди, оборудването и спомагателните
материали и другите технически средства за извършване на стопански и
любителски риболов по отношение на установените правила, норми и режим
на тяхното използване в съответните рибностопански води и водни обекти,
както и да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с
длъжността.
Правилно окръжният съд е приел, че от обективна страна, като
длъжностно лице – Специалист по „Рибарство и контрол“ в отдел „Рибарство
и контрол – Южна България“ – град Пловдив към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ в Изпълнителната агенция по рибарство и
аквакултури, подсъдимият Г. приел от две лица - А.П. и Р. Б. П. дарове –
парични суми в общ размер от 850 лева, които не му се следвали, загдето не
извършил действие по служба и за да наруши службата си, като това
нарушение не съставлявало престъпление.
Обоснован и правилен е изводът на съда, че във функциите на Г. да
контролира и съдейства за развитие на стопанския и любителския риболов,
рибовъдството и аквакултурите, спазване на правилата за отговорен риболов,
осъществяване на контролната функция на ИАРА при извършване на риболов
и рибовъдство се включват и правомощията посочени в чл.54, ал.2 от ЗРА да
съставя актове за установяване на административни нарушения. Това е
нормативно уредено и в чл. 91, ал. 1 от ЗРА - нарушенията по този закон се
установяват с актове, съставени от съответните длъжностни лица, определени
със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Такава е Заповед
№ РД 09 – 25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните /л. 53-54,
том 6 на ДП/ действала в процесния период, в т.1 от която били определени
служителите – длъжностни лица в ИАРА по чл. 91, ал. 1 от ЗРА, които да
съставят актове за установяване на административни нарушения на ЗРА,
извършени на територията на цялата страна - служителите на длъжност
„Младши специалист“, „Специалист“, „Старши специалист“, „Главен
19
специалист“, „Инспектор“, „Старши инспектор“ и „Главен инспектор“ в
отделите „Рибарство и контрол“ на ИАРА. Несъмнено подсъдимият Г. на
длъжност “Специалист“ бил сред определените служители – длъжностни
лица в ИАРА с правомощия да съставят АУАН на територията на цялата
страна.
Сектор „Рибарство и контрол – гр. Бургас “ в отдел „Рибарство и
контрол – Черно море“ - град Бургас бил с териториална компетентност върху
намиращите се на територията на област Бургас естествени води и водни
обекти, вкл. Черно море и язовир Мандра/л. 404 - 405, том 6/. Св. П. е нямал
право да извършва стопански риболов на миди и рапани с плавателно
средство различно от посоченото в издадените от ИАРА удостоверения и е
знаел това. Нарушил е чл.17 и чл.56, ал.1 от ЗРА. Подсъдимият е имал
правомощие, съгласно посочените по-напред разпоредби от ЗРА,
длъжностната характеристика и заповедта на министъра, да му състави АУАН
за констатираното нарушение и да изземе средствата за извършване на
нарушението. Това, че не е съставил АУАН и не е иззел лодката на свидетеля,
не е престъпление. Правилно окръжният съд е приел, че това не може да се
квалифицира и като нарушение на службата и е оправдал подсъдимия във
връзка с това обвинение, тъй като заедно със свидетелите П. и К. са
преценили, че нарушението на П. е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
каквото правомощие те имат по служба в съответствие с нормите на ЗАНН.
Въззивната инстанция също приема за неоснователно основното
възражение на защитата срещу обективната съставомерност на това деяние -
че след като не е бил командирован в Сектор „Рибарство и контрол – гр.
Бургас “ в отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ - град Бургас, то Г. е
нямал обсъжданото правомощие. Действително за процесната дата е нямало
издадена командировъчна заповед за отдела в гр.Бургас и по силата на
трудовия договор мястото на изпълнение на длъжността му е било отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ – гр. Пловдив.
Двете инстанции не приемат, че липсата на командировъчна заповед
следва да се приравни на липса на правомощие. Всички отдели на ИАРА са
към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА. Правомощието да
съставя АУАН произтича от закона, развито е в длъжностната характеристика
и е свързано с длъжността „специалист рибарство и контрол“ в структурата на
ИАРА. Фактически за целия период от постъпването си в ИАРА до
задържането му подсъдимият е изпълнявал работата в отдела в гр.Бургас,
независимо дали е имало командировъчна заповед. Видно от Устройствен
правилник на ИАРА (т.2, л.50 ДП), чл.14, ал.6 – дейността на отделите се
ръководи от началник на отдел. Дори и когато е нямало командировъчна
заповед, Г. е включван в графиците за проверки и конкретните задачи са
определяни от началника на отдела в гр.Бургас. В същия устройствен
правилник в чл.15, ал.3 са посочени еднаквите функции на всички
териториални отдели на ГД „Рибарство и контрол“ в ИАРА. В изложението
20
на фактите бе посочено с релевантните доказателства, че дори и когато е
нямало издадена командировъчна заповед за отдела в гр.Бургас, Г. е бил
осигуряван и е получавал трудовото си възнаграждение от същия отдел.
Посочено бе също, че при липсващи командировъчни заповеди той е
осъществявал пълноценно контролните си функции на служител в отдел
Бургас, като е съставял АУАН за нарушения на ЗРА – от 22.05.2019г. и
27.06.2019г. т.13, л.38-40; л.152,; л.132-135; л.145-148). Правомощията на
длъжността му са конкретизирани и в посочената Заповед № РД 09 –
25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните - да съставя актове за
установяване на административни нарушения на ЗРА, извършени на
територията на цялата страна. При всички тези данни въззивната
инстанция не може да приеме, че липсата на командировъчна заповед за
съответния момент се приравнява на липса на компетентност и правомощие
да съставя АУАН. Независимо каква ще бъде съдбата на такъв АУАН в
административнонаказателно производство, това не може да доведе до липса
въобще на правомощие на длъжностното лице да съставя акт и да извърши
действие по служба, до липса на съставомерност от обективна страна и
отпадане на наказателна отговорност.
Правомощието на служителите на ИАРА да съставят протоколи и
актове за установяване на нарушения е било съзнавано и от св. П., който
именно за това е бил благодарен на проверяващите, вкл. Подсъдимия – че не
са му съставили акт и не са му взели лодката. И той напълно е съзнавал, че
могат да направят това и е искал „да почерпи“, че не са го направили.
Съзнавал е и, че не се следва дар на длъжностните лица за това.
Г. е осъществил изпълнителното деяние по чл. 301, ал. 1 от НК
„приемане“ на дар – паричната сума от 100 лв., който не му се следвал,
защото той не е имал правно основание да получи тази парична сума, която
била предадена от А. П. на Ж. Д., след което по указание на Г. на И. С.. Чрез
последната той установил своя фактическа власт върху парите. Ж. Д. и И. С.
не са знаели, че това са пари от подкуп и са действали невиновно. Парите са
дадени и приети, загдето не извършил действие по служба, по – рано на
същата дата не съставил на А.П. акт за установяване на административно
нарушение на чл. 17 и чл. 56, ал. 1 от ЗРА, и не иззел и не задържал лодката,
послужила за извършването на административното нарушение.
Според Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите -
държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за
извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите -
държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите, язовир Мандра е държавна собственост и е предназначен само
за любителски риболов.
На 29.08.2019 г. и 25.09.2019 г. подсъдимият приел две парични суми, за
да наруши занапред службата си съгласно чл. 5, ал. 1, чл. 54, ал. 1, изречение
21
първо и ал. 2, т. 3, т. 4, т. 7, т. 11 и т. 13, чл. 55 и чл. 91, ал. 1 от ЗРА, т. 1 от
Заповед № РД 09 – 25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните
относно определените служители – длъжностни лица в ИАРА по чл. 91, ал. 1
от ЗРА, чл. 10, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, приет с ПМС № 126 от 11.06.2004 г., обн. ДВ, бр. 53 от
22.06.2004 г., отменен с ПМС № 57 от 02.04.2020 г., бр. 33 от 07.04.2020 г., в
сила от 08.05.2020 г., чл. 3, чл. 16 и чл. 27, ал. 1 от Етичния кодекс за
поведение на служителите в ИАРА, утвърден със Заповед № РД –
280/13.06.2018 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, и Раздели III, IV и V
от длъжностната си характеристика. На първата дата подсъдимият приел
лично от свидетеля сумата от 300 лв., а на втората приел неследващия му се
дар от св. Р.П. – парична сума от 450 лева, чрез св. Г. И., който действал без
да знае, че парите са подкуп. Парите били предназначени за подсъдимия и
дадени на И. по изрично указание на подсъдимия, поради което правилно е
прието, че подс.Г. е установил своя фактическа власт върху неследващия му
се дар чрез св.Г. И. и престъплението е довършено независимо от
последвалия арест на свидетеля, препятствал достигането на сумата до
подсъдимия.
За първата от двете дати също е нямало издадена командировъчна
заповед, но това не води до несъставомерност на деянието от обективна
страна най-напред поради изложените по-горе съображения на въззивната
инстанция в тази насока, а и защото тук са включени и нарушения на Кодекса
за поведение на служителите в държавната администрация и Етичния кодекс
на служителите в ИАРА – неправомерно предоставяне на служебна
информация за извършвани проверки, които нямат връзка с командироването
на служителя.
Парите са дадени от свидетеля и приети от Г. за да не осъществява
проверовъчните си и контролните функции и правомощия спрямо Р. П. при
извършван от него риболов в нарушение на ЗРА и Наредба № 37 - извършван
стопански риболов в предназначения само за любителски риболов държавен
язовир Мандра, като не контролира спазването на режима на ползването на
рибните ресурси от Р. П., не контролира риболовните уреди, оборудването и
другите технически средства, използвани за риболова, не изземва и не
задържа вещите - предмет на нарушенията и тези послужили за тяхното
извършване, не проверява плавателни средства, ползвани от същия, не
съставя актове за установяване на административни нарушения по реда на
ЗАНН за извършени от Р. П. нарушения на чл. 17 и чл. 56, ал. 1 от ЗРА, и за
да предоставя на Р. П. информация, придобита в качеството му на служител
на ИАРА, за това къде и кога ще бъдат извършвани или няма да бъдат
извършвани проверки от служители на ИАРА за спазването на ЗРА и Наредба
№ 37.
Според чл. 10, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, документите и данните в държавната
22
администрация могат да се използват от служителя само за изпълнение на
служебните му задължения при спазване на правилата за защита на
информацията. Като част от държавната администрация, информацията в
ИАРА за това къде и кога ще бъдат извършвани или няма да бъдат
извършвани проверки за спазването на ЗРА и Наредба № 37 са такива данни,
които подсъдимият придобивал като служител в агенцията чрез контакти и
разговори с колеги, разпореждания на по-горестоящи служители за
извършване на проверки, в които участвал чрез графици за планираните
дейности на сектор „Рибарство и контрол“ – град Бургас, оповестявани на
служителите по време на оперативни срещи, на които били обсъждани
контролните и проверовъчните функции на агенцията, чрез информационната
компютърна система на ИАРА, до която Г. имал достъп.
В чл. 3, чл. 16 и чл. 27, ал. 1 от Етичния кодекс за поведение на
служителите в ИАРА е посочено, че документите, данните и информацията в
централно управление и териториалните звена на ИАРА могат да се
използват от служителя само за изпълнение на служебните му задължения,
при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната
информация и Закона за защита на личните данни, служителят няма право да
използва или да разрешава използването в частен интерес на информация,
получена при изпълнение на служебните му задължения, докато заема
длъжността и една година след напускането, освен ако в специален закон е
предвидено друго, длъжен е да има поведение, което да съответства на
Етичния кодекс. Сред данните и информацията е посочената по-напред
информация за проверки, която Г. получавал в служебното си качество. В
случая от 29.08.2019 г. Я. Г. лично приел неследващ му се дар от св. П. –
парична сума от 300 лева, като по своя воля установил своя фактическа власт
върху сумата от 300 лева.
И трите деяния са извършени виновно, при форма на вината пряк
умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 НК, както правилно е приел окръжния съд.
Г. е съзнавал длъжностното си качество, знаел е задълженията, функциите и
правомощията си на проверяващ и контролен орган, знаел е, че не трябва да
разпространява служебна информация за извършване на проверки на лицата,
които са обект на такива проверки. Напълно е съзнавал, че за изпълнението,
както и за неизпълнението на тези му функции, не му се следва да получава
други облаги освен трудовото си възнаграждение, особено пък пари от
проверявани лица и нарушители на правилата за риболов. Искал е да приеме
парите, за да се обогати неправомерно. Наясно е бил, че първата сума му се
дава за това, че по-рано същия ден не е съставил акт на свидетеля за
извършеното нарушение и не е задържал лодката му. Следващите суми е
знаел, че му се дават и ги приема, за да предпазва П. от проверки на колегите
си и сам да не го проверява при извършвания от него риболов в нарушение на
закона, като му дава информация кога и дали ще бъдат извършвани проверки
във водоема.
23
Правилно съдът е приел, че трите деяния осъществяват състав на едно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, защото
поотделно представляват два състава на едно и също престъпление – един на
престъплението по чл.301, ал.1 НК и два състава на престъплението по чл.
301, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, които са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
последващите продължават предшестващите от обективна и субективна
страна. Правилно съдът е приел, че цялото продължавано престъпление
следва да се квалифицира по чл.301, ал.2 от НК, тъй като второто и третото
деяния са извършени при квалифициращи обстоятелства, които са
определящи за цялостната престъпна дейност на Г..
Определеното наказание е предизвикало недоволството както на
прокурора, така и на защитата.
Съдът най-напред е съобразил предвиденото в нормата на чл. 301, ал.2
от НК наказание за извършеното - лишаване от свобода до осем години и
глоба до десет хиляди лева, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7
от НК. Отчел е подбудите за извършване на престъплението. За смекчаващо
отговорността обстоятелство правилно е приел необремененото съдебно
минало, сравнително ниската стойност на предмета на престъплението и
доброто процесуално поведение. Последното прокурорът намира за
неправилно, но въззивната инстанция приема извода на контролирания съд
предвид обстоятелството, че Г. не е нарушавал режима на МНО, не е ставал
причина за неоснователно отлагане и продължаване на процеса, давал е
обяснения винаги, макар и съобразно защитната му стратегия към съответния
момент, което е негово право.
Също правилно е приета завишена обществена опасност на деянието, с
оглед конкретните действия на подсъдимия, засягащи авторитета и доверието
към държавния орган, който е представлявал; извършването на три отделни
деяния, показващи упоритост на намерението да добие неследваща се облага.
Тези обстоятелства отегчават отговорността му.
Спорно според държавното обвинение е становището на окръжния съд,
че евентуални престъпни действия, за които прокурорът е приел, че не са
събрани достатъчно доказателства за престъпление, не следва да се отчетат за
отегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивната инстанция намира за
основателно оплакването, че по този начин са неглижирани годни и
релевантни доказателства. Сведенията, дадени от свидетели, чиито показания
са приобщени със съгласието на защитата и подсъдимия, кореспондиращи с
доказателствата за инкриминираните деяния и съдържанието на ВДС от СРС,
посочени по-напред при излагане на фактическата обстановка и
доказателствения анализ, несъмнено характеризират негативно подсъдимия.
24
Не става въпрос за отговорност за неповдигнати конкретни обвинения, а за
отрицателна информация за неговото поведение сходно с инкриминираното,
която е събрана по реда и способите на НПК. Не може да се приеме, че
подсъдимият не се е защитавал срещу тези данни, тъй като те са включени в
показанията на свидетели, обхванати от съгласието за приобщаването им от
ДП и нежелание на подсъдим и защитници за непосредствен разпит пред
съда. Тази информация завишава обществената опасност на подсъдимия,
която неправилно е приета от решаващия съд за ниска и смекчаваща
отговорността му.
Правилно е приета липсата на многобройни, както и изключителни по
характер смекчаващи обстоятелства, които да направят и най-лекото
предвидено в закона наказание несъразмерно тежко за извършеното.
При така съобразените обстоятелства е прието, че наказанието следва да
се определи при условията на чл. 54 при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер близък до средния, предвиден в НК -
три години лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 НК за
изпитателен срок от пет години и глоба в размер на 4000лв.
Прокурорът изтъква неприетите от съда доказателства за друго
неправомерно поведение на подсъдимия и намира за необходимо наказанието
лишаване от свобода да бъде завишено на средния размер от четири години,
като бъде отменено приложението на чл.66 от НК дори и да не бъде увеличен
размера. Само чрез ефективната изолация на Г. от обществото вижда
постигане целите на наказанието. Предлага и двойно увеличаване размера на
глобата, която не е съобразена с имущественото състояние на подсъдимия.
Защитниците приемат мотивите на съда, че изтъкнатите данни не следва
да получат отражение в наказанието, а приложението на чл.66 за напълно
оправдано, дори предлагат занижаване на наказанието.
Въззивната инстанция намира искането в протеста за неоснователно,
макар и да приема оплакването за неправилно отхвърляне на посочените
доказателства. Окръжният съд е прав в преценката си, че за постигане на
целите на индивидуалната и генералната превенция по чл.36 от НК не е
необходимо подсъдимият да изтърпява наложеното му наказание ефективно.
Г. не е осъждан, има малко дете, за което полага грижи. Основателно е
посочено, че поправителния и възпиращ ефект на наказанието е постигнат в
голяма степен още в хода на досъдебното производство, когато той е търпял
осем месеца ефективна изолация чрез мерки за неотклонение задържане под
стража и домашен арест. Определеният максимален изпитателен срок също
ще съдейства за постигането в пълна степен на целите по чл. 36 от НК, тъй
като подсъдимият е наясно, че друго неправомерно поведение в този срок,
започващ от влизане в сила на присъдата, ще доведе до изтърпяване и на
отложеното значително наказание. Ето защо, макар и с наличните отегчаващи
25
отговорността обстоятелства, наказанието е правилно определено по размер и
начин на изтърпяване. Не се налага и намаляването му, което ще
представлява неоправдана снизходителност. Глобата също е съобразена със
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Имотното състояние на
подсъдимия не е водещо при определяне на размера на наказанието, а
критерий който да не доведе до прекомерно ощетяване и затрудняване живота
на подсъдимото лице. По тази причина законът е посочил да бъде съобразена
и със семейните задължения на дееца. Г. издържа детето си, глобата е в
размер близо пет пъти над стойността на предмета на престъплението, поради
което въззивната инстанция намира и това наказание за правилно определено.
Също правилно, за срок надвишаващ основното наказание лишаване от
свобода, е определено и наказанието лишаване от право да заема държавна
и обществена длъжност в областта на рибарството и аквакултурите и да
упражнява професия или дейност в областта на рибарството и аквакултурите
за срок от четири години. Определеният срок е достатъчен за постигане
целите на наказването.
Законосъобразно и правилно е приложен и чл.307а от НК, като в полза
на държавата е отнета сумата от 450 лева, като част от предмета на
престъплението по чл. 301, ал.2 вр. с ал.1 от НК, който е налице, а за
липсващата част от 400 лв. е осъден подсъдимия Г. да заплати в полза на
държавата.
Също законосъобразно и правилно, на основание чл.189,ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски за
изготвяне на експертизи.
След така направената цялостна проверка на присъдата, независимо от
посочените от страните основания, Бургаският апелативен съд намери
подадените въззивен протест и жалба за неоснователни. Окръжният съд е
постановил обоснован и правилен съдебен акт, който въззивната инстанция не
намери основания да отмени или измени. Доказателствата са анализирани
обективно и правилно, правните изводи са подкрепени с посочване на
конкретни доказателства и правни норми. При разглеждане на делото не са
допуснати процесуални нарушения, които да наложат връщането му на
предходен стадий.
Мотивиран от изложеното, апелативниат съд намери, че на основание
чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК атакуваната присъда следва да бъде потвърдена,
поради което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №3/26.04.2021г. по НОХД №1012/2020г. по
описа на Бургаския окръжен съд.
26
Настоящото решение подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС
на Р България в 15-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27