Р Е Ш Е Н И Е
№52/07.10.2015 г./град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд на 08.09.2015 г., в публичното съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Методи Величков
Секретар: Мария Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия
Величков търговско дело № 35 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.
415, ал.1 вр. с чл. 422 ГПК.
По съображения изложени в
исковата молба, ищецът „Б. Е.” ЕООД гр. С., моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника „А.” ООД с. Р., че ответникът
му дължи сумата 50 000 лв., предмет на Заповед № *** г. за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея,
издадени по ч. гр. д. № 5652/2012 г. по описа на П.районен съд, произтичаща от
сключен договор за заем от ****г. и запис на заповед за същата сума от **** г.,
ведно със законната лихва, считано от **** г.
Ищецът моли да му се присъдят и
направените в настоящето производство разноски.
Ответното дружество „А.” с. Р.,
оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен като такъв. Моли да му
се присъдят направените по делото разноски.
Третото лице – помагач на
ответното дружество Е.С.С. признава основателността на иска.
Пернишкият окръжен съд,
преценявайки събраните по делото доказателства
и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено, следното:
Съдът намира, че исковата молба е
редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана
страна, имаща правен интерес. Спорът е между процесуално правоспособни и
дееспособни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд. Исковият
процес е предшестван от заповедно производство по ч. гр. д. № 5652/2012 г. по
описа на П. районен съд, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение № ***
г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на последния е образувано
изпълнително производство – дело № **** г. на ЧСИ А.В.с рег. № *** на КЧСИ. След
подаване на възражения в срок от длъжника в това производство – „А.” ООД, взискателят в заповедното производство – „Б. Е.” АД, в
едномесечен срок от получаване на съобщението е предявил установителния
иск за вземането си. Следователно искът се явява процесуално допустим – налице
са положителните процесуалните предпоставки за неговото предявяване и не са
налице отрицателни процесуални предпоставки, които да водят до неговото
погасяване.
Преценявайки събраните
доказателства по делото, както и доводите на страните, Пернишкият окръжен съд
намира следното :
Към **** г. „А.” ЕООД е било
представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Е.С.С.. Впоследствие
на *** г. дружеството е било преобразувано в ООД, като съдружник е станал и З.С.М..
Впоследствие управител на дружеството е станал З.С.М., а от *** г. Е.С.С. е
била изключена като съдружник. /л.133 и сл./ По делото не спори, че Е.С.С. и З.М.С.
са съответно сестра и брат.
На *** г. „Б. Е.” ЕООД гр. С., представлявано
от Г.Д. П., в качеството му на заемодател и „А.” ЕООД, представлявано от Е.С.С.,
в качеството му на ***, са сключили договор в гр. С., съгласно който **** се е
задължил при условията на договора да предостави на **** сума в размер на 50 000
лв., а **** се е задължил да върне тази сума и да плати възнаграждение на ****.
Съгласно чл. 2 от договора, сумата е следвало да бъде предадена в брой от ****
на **** в срок от две седмици от подписването на договора срещу разписка. В
чл.3 от договора е уговорена лихва, а в чл. 4 е отбелязано, че сумата следва да
се върне в срок до *** г. В чл. 11 от договора е уговорено, че за обезпечение
на вземането **** издава запис на заповед за сумата в размер на 50 000 лв.
в полза на ****./л.7 и 8./
На **** г. в село Р., П. община,
„А.” ЕООД, чрез Е.С.С., в качеството й на управител, е подписала запис на
заповед без протест, с който се е задължила да заплати сумата в размер на 50 000
лв. на „Б. Е.” ЕООД.
Видно от заключението на съдебно–почерковата експертиза на вещото лице А.Н.Н. /л.239 – 245/,
както и от заключението на съдебно– графологичната
експертиза на вещите лица И.Е.С. и Т.И.К. /л.319 – 333/, които съдът възприема
като обективно и компетентно дадени, се установява, че положените подписи върху
договора за заем и върху записа на заповед, са изпълнени от Е.С.С.. Подписите
върху договора за заем, за ****, са изпълнени от управителя на ищцовото дружество Г. Д. П.. Установи се, че положените
печати върху договора за заем от страна на **** са на „Б. Е.” и на „А.” ЕООД,
като самите печати на ответното дружество не са били представени на вещите
лица. В тази насока съдът следва да отбележи, че по делото не е установено къде
се намира този кръгъл печат - Е.С.С. твърди, че го е предала на М. С. З., а пък
той отрича и твърди, че печатът е останал у Е.С.. При това положение Пернишкият
окръжен съд, на основание чл. 194, ал.2 от ГПК признава, че извършеното
оспорване на автентичността и на верността на съдържанието на договора за заем
и на записа на заповед, направено то страна на „А.” ООД, се явява недоказано. Съдът изцяло възприема доводите, развити в първата част на писмената защита
на ищеца.
Видно от заключението и допълнителното
заключение на съдебно–икономическата експертиза на вещото лице Н.С.И., които
съдът възприема като обективно и компетентно дадени /л.264 – 269/ :
В търговските книжа на „Б.Е.”
ЕООД няма осчетоводяване за сумата от 50 000 лв., предоставени по договор
за заем от **** г. и не фигурира вземане в такъв размер.
В годишните отчети на нефинансовото
предприятие / и приложенията към тях/ „Б.Е.” ЕООД за 2007, 2008, 2009, 2010,
2011 и 2012 години, депозирани в НСИ, не е отразено вземане за сумата от 50 000
предоставени по договор за заем от **** г. и не фигурира вземане в такъв размер.
В обявените от „Б.Е.” ЕООД в
Търговския регистър годишни финансови отчети и съответните приложения към тях
за 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 години не е отразено вземане за сумата
50 000лв. предоставени по договор за заем от ***г. и не фигурира вземане в
такъв размер.
В търговските книжа на „А.” ЕООД
няма осчетоводяване за сумата 50 000 лв., предоставени по договор за заем,
предоставени по договор за заем от **** г. и не фигурира задължение в такъв
размер.
В годишните отчети на
нефинансовото предприятие /и приложенията към тях/ на „А.” ЕООД за 2007, 2008,
2009, 2010, 2011 и 2012 години, депозирани в НСИ, не е отразено задължение за
сумата от 50 000лв., предоставени по договор за заем от **** г. и въобще не
фигурира задължение в такъв размер.
В обявените от „А.” ЕООД в
Търговския регистър годишни финансови отчети и съответните приложения към тях
за 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 години не е отразено задължение за
сумата 50 000 лв. предоставени по договор за заем от **** г. и не фигурира
задължение в такъв размер.
В баланс на „Б. Е.” ЕООД към
31.12.2012 г., на ред Вземания фигурират Други вземания в размер на
315 000лв., или общо ма група II Вземания
сумата е 315 000 лв.
От устните обяснения на вещото
лице в с.з. на 27.01.2015 г. се установява, че вещото лице не е било допуснато
до офиса на ищцовото дружество да види счетоводната
документация, която процесуалният представител на ищеца е обяснил, че в сумата
от 315 000 лв. не включва процесното вземане от
50 000 лв., а данните за самото вземане от 315 000 лв. са взети от
НАП – С..
При така установената фактическа
обстановка, Пернишкият окръжен съд намира за установено от правна страна
следното:
Каузалността на записа на заповед
от **** г. е обусловена от договора за заем, сключен на **** г., в каквато
насока е и самата искова молба. Тълкувайки систематично клаузите на договора за
заем от **** г., съдът намира, че съгласно клаузата на чл. 11 от същия е
предвидено обезпечение на вземането - **** издава запис на заповед за сумата в
размер на 50 000 лв. в полза на ****, а в чл. 2 от договора е предвиден
срок и начин на предаване на сумата - в брой от **** на **** в срок от две
седмици от подписването на договора срещу разписка, т.е. едната клауза касае
обезпечение по договора, а другата касае начин на изпълнение на договора за
предоставяне на сумата 50 000 лв. от **** на заемополучателя.
По делото не е представена разписка, от която да се установи, че сумата 50 000
лв. реално е предадена, нито има твърдения, че такава разписка е изготвяна. С
оглед изложеното и с оглед извършеното систематично тълкуване на договора за
заем, съдът не възприема доводите във втората част на писмената защита на ищеца,
че записът на заповед имал характер на разписка за получената сума от 50 000
лв. Съдът възприема доводите на ответното дружество, че не е налице реално
предаване на заемната сума от 50 000 лв. Този извод следва и от
заключенията на съдебно – икономическата експертиза, че сумата от 50 000 лв.
не е осчетоводявана в счетоводствата нито на ищцовото
дружество като вземане, нито на ответното дружество като задължение.
След като договорът за заем е
реален и в тази насока страните изрично са предвидили в чл. 2 от договора кога
и как да стане предаването на сумата от 50 000 лв., но по делото не е
представена такава разписка, то за ответното дружество не е възникнало
задължението да върне такава сума. Следователно установителният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
В заповедното производство не са
присъдени разноски, поради което съдът не следва да се произнася за разноските
в заповедното производство.
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
2150 лв., от тях: 1000 лв. адвокатско възнаграждение и 1150 лв. хонорари за
вещи лица /250 лв. х-р за единична съдебно-почеркова
експертиза, 300 лв. за съдебно–икономическа експертиза и 200 лв. хонорар за
вещо лице. Съдът следва да отбележи, че с първоначалното пълномощно не е
уговорено и изплатено някакво адвокатско възнаграждение от ответното дружество
на адвокат Ж. Ч., а единственото уговорено и изплатено възнаграждение е
допълнителното такова – л.316 от делото.
Водим от гореизложеното и същия
смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ установителния иск, с който „Б. Е.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- ***, моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника „А.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, че ответникът му дължи сумата 50 000 лв., предмет
на Заповед № ***г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист, издаден въз основа на нея, издадени по ч. гр. д. № 5652/2012 г. по описа
на П. районен съд, произтичаща от сключен договор за заем от *** г. и запис на
заповед за същата сума от **** г., ведно със законната лихва, считано от **** г.
ОСЪЖДА „Б.
Е.” ЕООД, да заплати на „А.” ООД сумата 2150 лв. /две
хиляди сто и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието
на третото лице - помагач на страната на ответното „А.” ООД – Е.С.С. с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
С.апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия
: