Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…...... 04.12.2023
година град
Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на четвърти
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Огняна Димитрова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6678 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК *********, против „МАР ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК
********* и А.Л.И., ЕГН **********, с която са предявени субективно съединени
искове с правно основание чл. 535 ТЗ.
В исковата молба се твърди,
че между ищцовото дружество и първия ответник били налице трайни търговски
отношения по повод договор по реда на чл. 22 от ЗПУ сключен на 01.05.2018г, по
силата на който „МАР ЛОГИСТИК“ ООД имало право да предлага пощенски услуги като
партньор на ищеца. Първият ответник следвало да събира от клиентите на
дружеството паричните средства, представляващи цена на предоставени услуги,
сума за изплащане и на наложени платежи и други, собственост на „Еконт Експрес“
ООД, както и да ги отчита ежедневно. За гарантиране на добро изпълнение по
договора, както и обезпечение на всички евентуални вземания на ищцовото
дружество бил издаден Запис на заповед от 07.06.2018г. за сумата от 54 000
лева, с уговорен падеж на предявяване, по който запис на заповед първият
ответник имал качеството на издател, а вторият- на авалист. Твърди се, че към
месец януари 2020 г. ответното дружество осъществявало дейността си по договора
в два офиса, находящи се в гр. К. и гр. Д.. При извършена проверка в двата офиса
на 22.01.2020 г. се установили липси на парични средства в размер на
33 084.56 лева в офиса в гр. К. и 750 лева в офиса в гр. Д.. Предвид
нарушаване на задълженията на ответното дружество по договора, същият бил
прекратен, като след прекратяването между страните, били извършени прихващания
на насрещни вземания. Ищецът дължал на ответното дружество сумите от 5607.84
лева за работата в офис Д. и 4954.37 лева за работата в офис К. или общо сумата
от 10 562.21 лева, с което задължение извършил прихващане с вземането си.
Останало непогасено
задължение в размер от 21 367.16 лева. Записът на заповед бил предявен за
плащане на двамата ответници на 16.03.2020 г. чрез нотариални покани.
По изложените съображения
ищецът претендира да бъдат осъдени ответниците да му заплатят при условията на
солидарност сумата от 21 367.16 лева,
представляваща част от задължение по Запис на заповед от 07.06.2018 г.за сумата
от 54 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на вземането. Претендира разноски.
Ответниците вземат становище
за недопустимост на предявения иск. Излагат съображения, че с подаденото от
ищеца уточнение на исковата молба, последният изменял както основанието, така и
петитума на предявения иск.
Ответниците оспорват
исковете по същество, като възразяват, че по Договора, сключен по реда на чл.
22 ЗПУ, между ищеца и ответникът „Мар Логистик“ ЕООД, няма неизпълнение на
договорните задължения от страна на първия ответник. В тази връзка твърди, че е
отчитал своевременно и добросъвестно всички парични средства, собственост на
„Еконт“, в това число средства, предоставени му от „Еконт“, така и средства,
събрани от потребителите на пощенски услуги. Това ставало ежедневно, като липси
не били констатирани за целия период на действие на договора. В този смисъл
възразяват, че посочената в исковата молба сума от 33 834.56 лева, не е
получавана от „Мар Логистик“ ЕООД, нито по банковата му сметка, нито в брой.
Евентуално, правят
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, от фактическа и правна страна,
намира следното:
Относно
допустимостта:
Възражението на ответниците за недопустимост
на предявения иск е неоснователно, доколкото в подадената искова молба са
изложени твърдения по отношение на издаден запис на заповед от единия ответник,
авалиран от втория ответник.
С Определение № 60359/19.10.2021 г.,
постановено по ч.т.д. № 1982/2021 г. по описа на ВКС на РБ, е отменено
определение № 330/15.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1116/2021 г. по описа на ПОС,
допълващо го, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, определение № 687/09.08.2021 г. по
същото дело и потвърденото определение на ПРС от открито заседание на
16.02.2016 г. по гр.д. № 6678/2020 г. за прекратяване на производството и
присъждане на адвокатско възнаграждение, в полза на адв. С.. Със същото
определение е върнато делото на ПРС, за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявените от „Еконт-Експрес“ ООД против „Мар Логистикс“ ЕООД и А.Л.И.,
субективно и обективно съединени осъдителни искове, като предявени на основание запис на заповед от 07.06.2018 г., с
издател „Мар Логистикс“ ЕООД и авалист – А.И..
Ето защо и съдът намира, че предявените субективно и
обективно съединени осъдителни искове, като предявени на основание запис на
заповед от 07.06.2018 г., с издател „Мар Логистикс“ ЕООД и авалист – А.И., са допустими.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
В тежест на
ищеца е да докаже, че в негова полза е издаден от „Мар Логистик“ ЕООД и
авалиран с поръчителството на А. Лъчеразов И., редовен от външна страна запис
на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка, вземането
по който е станало изискуемо, но въпреки това липсва изпълнение от ответниците
като издател и авалист за плащане на дължимата сума по ценната книга.
Същият носи тежестта да докаже
твърдението си за наличие на каузално правоотношение по сключен между него и
ответникът „Мар Логистик“ ЕООД Договор по реда на чл. 22 ЗПУ за изпълнение на
универсални и неуниверсални пощенски услуги, сключен на 01.05.2018 г., във
връзка с който и за обезпечаване на вземанията, по който е издаден процесния
запис на заповед, т.е. наличието на връзка между записа на заповед и договора;
предложени от ответното дружество, описани в договора, услуги; събрани от
клиентите парични средства, представляващи цена на предоставени услуги; суми за
изплащане и на наложени платежи – собственост на „Еконт Експрес“ ООД; отчетени,
чрез информационната система на „Еконт“; настъпили вреди за ищеца, вследствие
на непредаване на парични средства (липси) от ответното дружество, отнасящи се
за 22.01.2020 г., в офисите в гр. К. и в
гр. Д.; като установи вземането си по размер. Предвид възражението за изтекла
погасителна давност, ищецът следва да установи и настъпването на обстоятелства,
довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна
давност.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване на тези факти,
както и да докаже наличие на такива положителни факти, които изключват,
унищожават или погасяват претендираното вземане, както и възраженията си в
отговора, а при установяване на горните елементи от фактическия състав на
вземането от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са неоснователни.
Представената ценна книга /л. 138/ отговаря на изискванията на закона за
форма и съдържание, налице са всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ.
Записът е редовен от външна страна документ, удостоверяващ съответно парично
вземане, инкорпорирано в него.
Ответниците своевременно оспорват автентичността му, като твърдят, че
положените подписи от А.Л.И. - за платец, като управител на „Мар Логистик“ ЕООД
и като авалист, не са изпълнени от него. Открито бе производство по чл. 193 ГПК
– за оспорване истинността на документа относно авторството му.
От приетата съдебно – почеркова експертиза, която съдът кредитира изцяло
като ясно, пълно, компетентно и безпристрастно изготвена, се установява по
несъмнен начин, че и двата, положени в записа на заповед, подписа, не са
изпълнени от А.Л.И..
За да достигне до тези изводи, вещото лице подробно и поотделно е
анализирал представения документ, като е сравнил подписите, както с тези, представени
– писани и подписани от лицето, така и с подписите в заявленията за издаване на
български документи за самоличност и в образец от подписа, представен в
Търговския регистър. При сравнителния анализ по общи и частни признаци, данните
са довели до категоричния извод на експерта по съдебно – почерковата експертиза,
че подписите в записа на заповед не принадлежат на сочения за техен автор –
ответник А.Л.И.. Подробни разяснения в същата насока, вещото лице изложи и в
съдебно заседание. Няма основание за съмнения в изводите му, нито има непълнота
на заключението.
С оглед изложеното и на база
ангажираните доказателства следва изводът, че ищецът не доказва поемане на
валидно менителнично задължение от ответниците „Мар Логистик“ ЕООД – издател и авалиста А.Л.И..
Следователно, се установява се,
че не ответниците са изразили воля да се обвържат с процесния запис на заповед,
съответно „Мар Логистик“ ЕООД - като издател и А.Л.И. – като авалист.
Доколкото, с оглед Определение № 60359/19.10.2021 г., постановено по ч.т.д. № 1982/2021 г. по
описа на ВКС на РБ, е върнато делото на ПРС, за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените от „Еконт-Експрес“ ООД против „Мар
Логистикс“ ЕООД и А.Л.И., субективно и обективно съединени осъдителни искове, като предявени на основание запис на
заповед от 07.06.2018 г., с издател „Мар Логистикс“ ЕООД и авалист – А.И., който
не се доказа да обективира
валидно вземане спрямо ответниците, предявените искове се явяват неоснователни.
Не се доказа ответниците „Мар Логистик“ ЕООД – като издател и А.Л.И. – като
авалист, да са страна по абстрактната сделка, поради което и същите не са
пасивно материалноправно легитимирани да отговарят за претендираната сума на
това основание. Следователно, исковете срещу ответниците следва да бъдат
отхвърлени.
За пълнота на изложеното,
съдът отбелязва и, че ищецът не проведе и успешно, пълно и главно доказване и
на твърденията си, в чиято доказателствена тежест е, за наличие на
каузално правоотношение по сключен между „Еконт Експрес“ ООД и ответникът „Мар Логистик“ ЕООД, Договор по реда на чл. 22 ЗПУ за
изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги, сключен на
01.05.2018 г., във връзка с който и за обезпечаване на вземанията, по който е
издаден процесния запис на заповед.
От приетия като писмено доказателство по делото - Договор по чл. 22 от ЗПУ за изпълнение
на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.05.2018 г. – в оригинал
/л.139-165/, сключен между „Еконт Експрес“ ООД – като пощенски оператор от една
страна и от „Мар Логистик“ ЕООД, представлявано от управителя А.Л.И. – като
партньор, от друга страна. Договорът е подписан, за „Мар Логистик“ ЕООД, като
съдържа ръкописен текст с имена „А.И.“ и подпис и печат.
Ответникът „Мар Логистик“ ЕООД
своевременно оспори автентичността му, като твърди, че положеният подпис от представляващия
- А.Л.И., не е изпълнен от него. Открито бе производство по чл. 193 ГПК – за
оспорване истинността на документа относно авторството му.
От приетата съдебно – почеркова
експертиза, която съдът кредитира изцяло като ясно, пълно, компетентно и
безпристрастно изготвена, се установява по несъмнен начин, че и подписът,
положен в Договор от 01.05.2018 г. по чл. 22 от ЗПУ за изпълнение на
универсални и неуниверсални пощенски услуги от А.И. като управител на „Мар
Логистик“ ЕООД не е изпълнен от А.Л.И..
Отделно, следва да се посочи, че
в
конкретния случай, ответникът А.Л.И. не е страна по каузалното правоотношение,
поради което и не би могла да се ангажира отговорността му.
На следващо място, ищецът не
доказа и останалите предпоставки за успешното провеждане на предявения
осъдителен иск спрямо ответника „Мар Логистик“ ЕООД, а именно: получени суми за изплащане и на наложени платежи – собственост на „Еконт Експрес“
ООД, отчетени, чрез информационната система на „Еконт“, както и настъпили вреди
за ищеца, вследствие на непредаване на парични средства (липси) от ответното
дружество, отнасящи се за 22.01.2020 г.,
в офисите в гр. К. и в гр. Д..
За установяване на
посочените обстоятелства, по делото са събрани гласни доказателствени средства,
чрез разпита на свидетелите Андреана Костова Гърова (по искане на ищеца) и
Банчо Славеев Мирчев (по искане на ответника), от които се установява, че всяка
сутрин партньорите правят справка каква сума ще им бъде необходима за изплащане
на наложени платежи към клиенти, съответно заявяват сумата към „Еконт Експрес“
ООД. Установяват, че предаването на средствата е ставало след одобрение от
„Еконт Експрес“, че сумата е такава, каквото е заявена. Сочат също, че офис К.
се е захранвал със средства от офис Пловдив, 4044, като след заявена и одобрена
от „Еконт Експрес“ сума за изплащане, представител от офис К. е ходил до офис
Пловдив, където му е била давана сумата, която е имало необходимост да бъде
изплатена към клиенти, в брой. Движението на тези средства се е отразявало в
системата на „Еконт Експрес“, с електронен РКО, от служител, който има собствен
идентификационен номер и парола. Служителите на офис К. се идентифицирали с
лична карта, като имената им ги имало в системата на офис Пловдив и по този
начин се извършвало проверката на лицата. В момента, в който им били предавани
парите, се заприходявали парите в случая – в офис Пловдив, електронно, за което
се издавал електронен РКО. И двамата свидетели установяват, че в офис К., от
името на „Мар Логистик“ дейността се е осъществявала само и единствено от
Радослав Делев, до неговата смърт – през януари 2020 г., като почти винаги
същият е получавал парите от офис
Пловдив и ги е носил в брой в офиса в К., където се заприхождавали. Свидетелят
Мирчев установява, че всяка вечер, когато се осчетоводявали парите в офис К.,
автоматично цялата сума трябвало да бъде осчетоводена и ако има остатък – същия
следвало да се внесе в офиса или по банков път. Разказва за инцидента с
Радослав Делев, януари 2020 г., в която вечер, този остатък от паричните средства
не били внесени, а същите стояли като осчетоводени. Свидетелят започнал да
звъни по телефона на Делев, но обаждане от последния така и не получил, а на
другата сутрин разбрал от близките му, за смъртта му.
Във
връзка с изпълнението на задълженията по сключения Договор, от заключението
на вещото лице Л.К. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
„Еконт Експрес“ ООД ползва в работата си софтуер, отчитащ паричните разчети /а
също така и пратки/ между всички офиси, като всеки офис има свой номер в
системата, а всеки от служителите – свой потребителски номер, като вписването
на данни в системата става след въвеждане на потребителско име и парола. Вещото
лице установява, че всички парични трансфери между офисите на „Еконт Експрес“
ООД и партньорските офиси /такива като „Мар Логистик“ ЕООД/ се осчетоводяват на
последно число на месеца в счетоводен софтуер. По отношение на процесните суми,
вещото лице, сочи, че по данни на „Еконт Еспрес“ ООД, са въведени следните
парични трансфери в брой от офис в офис: на 14.01.2020 г. – в офис 4044,
Пловдив е отразен трансфер на 10 000 лева към офис 4103 /Мар Логистик/,
като трансакцията е потвърдена от потребител Вероника Валентина Йорданова; в
офис 4103 /Мар Логистик/ е отразен трансфер на 10 000 лева от офис 4040
/Пловдив/, като трансакцията е потвърдена от потребител А.Л.И.; на 15.01.2020
г. – в офис 4044, Пловдив е отразен трансфер на 10 000 лева към офис 4103
/Мар Логистик/, като трансакцията е потвърдена от потребител Вероника Валентина
Йорданова; в офис 4103 /Мар Логистик/ е отразен трансфер на 15 500 лева от
офис 4040 /Пловдив/, като трансакцията е потвърдена от потребител А.Л.И.; на
16.01.2020 г. – в офис 4044, Пловдив е отразен трансфер на 10 000 лева към
офис 4103 /Мар Логистик/, като трансакцията е потвърдена от потребител Вероника
Валентина Йорданова; в офис 4103 /Мар Логистик/ е отразен трансфер на
15 500 лева от офис 4040 /Пловдив/, като трансакцията е потвърдена от
потребител Фатма Рамаданова Кяшиф. Вещото лице е посочило, че сумите са
осчетовоодени по дебита на счетоводна сметка 581/6 – Трансфери между офиси,
като част от общия брой предадени суми за месеца. Вещото лице установява, че по
данни на „Мар Логистик“ ЕООД, от представените годишни счетоводни отчети,
банкови извлечения и оборотни счетоводни ведомости за 2019 г. и 2020 г. не може
да бъде извлечена счетоводна информация относно процесните суми, доколкото
липсва касова книга и хронологична оборотна ведомост с кореспонденции на
счетоводната сметка, отчитаща парите в брой. Вещото лице установява също, че за
периода от 01.01.2018 г. – 28.02.2020 г. на „Мар Логистик“ ЕООД са изплатени
комисионни на месечна база, като на 11.02.2020 г. „Еконт Експрес“ ООД е
начислил комисионно в полза на „Мар Логистик“ ЕООД в размер на 10 562.21
лева, които не са изплатени. Вещото лице установява също, че за периода
13.01.2020 . – 16.01.2020 г. в системата на „Еконт Експрес“ ООД е отразено
предоставяне на парични средства в брой от „Еконт Експрес“ ООД на партньора
„Мар Логистик“ ЕООД, както следва: на 14.01.2020 г. – 10 000 лева; на
15.01.2020 г. – 15 500 лева и на 16.01.2020 г. – 10 000 лева. Вещото
лице сочи, обаче, тъй като не са му предоставени РКО, разписки или други
първични счетоводни документи, съдържащи информация относно предадените сум, не
може категорично да потвърди, че записите в системата на „Еконт Експрес“ ООД
посочват физическите лица, предали и приели сумите в брой, доколкото системата регистрира
единствено оператора /чрез потребителско име и парола/, потвърдил трансакцията
– както от страна на „Еконт Експрес“ ООД, така и от страна на „Мар Логистик“
ЕООД.
Вещото лице, в
открито съдебно заседание, проведено на 04.10.2023 г. подържа заключението си,
като заявява, че обикновено, когато се дават пари в брой, се издава РКО, който
остава при касовите документи като доказателство, че парите са дадени от
лицето, което е записано като „предал парите“ и са получени от лицето, записано
като „получил“. Според вещото лице, когато става въпрос за предаване на пари,
задължително има лице, което предава и получава, поради което и прави изводът,
че една електронна таблица с дати и суми и кой е потвърдил получаването на
парите, не е достатъчен като първичен счетоводен документ. Според вещото лице,
първичен счетоводен документ може да бъде и обикновена разписка, която да
удостоверява получаването на определена сума пари. В случай, обаче, такива
документи, на вещото лице не само, че не са му представени, но дори му било
обяснено, че не се съставят такива документи.
Предвид изложеното, съдът
намира, че от
всички, събрани по делото доказателства– писмени, вкл. и гласни доказателства,
чрез разпита на свидетелите, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не
доказа, че процесния запис на заповед обезпечава изпълнението на задълженията
на ответника „Мар Логистик“ ЕООД по Договор от 01.05.2018 г. по чл. 22 от ЗПУ
за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги, за установени на
22.01.2020 г. липси в офисите в гр. К. и
в гр. Д., в общ размер на 33 834.56 лева, като след извършени прихващания
на насрещни вземания, да е останало непогасено задължение за ответника „Мар Логистик“
ЕООД в размер на 21 367.16 лева, представляваща част от
задължение по Запис на заповед от 07.06.2018 г.за сумата от 54 000 лева.
По делото не се установява, пълно и главно, че на 14.01.2020 г., на 15.01.2020 г. и на
16.01.2020 г., са предадени от „Еконт Експрес“ ООД на „Мар Логистик“ ЕООД,
твърдените от ищеца суми, въз основа на които да е налице установена липса,
предвид липсата на първични счетоводни документи, съдържащи информация относно
предадените суми. Освен това, по делото не се установява, процесните суми на
кого са предадени, тъй като от една страна в заключението на съдебно –
счетоводната експертиза е посочено, че в системата на „Еконт Експрес“ ООД, като
получатели на трансакциите са посочени, съответно: А.И. и Фатма Кяшив, а от събраните
по делото гласни доказателствени средства, чрез разпита и на двамата
свидетелите, се установява, че в офис К., от името на „Мар
Логистик“ дейността се е осъществявала само и единствено от Радослав Делев,
като почти винаги същият е получавал парите от офис Пловдив и ги е носил в брой
в офиса в К., където се заприхождавали, както е станало и на процесните дати,
което се установява от гласните доказателствени средства, чрез разпита на
свидетеля Мирчев.
В
заключение, предвид изложеното, съдът намира, че предявените субективно и
обективно съединени осъдителни искове, за осъждането на ответниците да заплатят
на ищеца, при условията на солидарност, сумата от 21 367.16 лева,
представляваща част от задължение по Запис на заповед от 07.06.2018 г. за
сумата от 54 000 лева, следва да се отхвърлят изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответниците се поражда
право на разноски.
Ответникът А.Л.И. е направил
искане и е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.270/ за заплатени
депозити за експертизи в общ размер на 150 лева /100 лева- за СПочЕ и 50 лева –
за ССЕ/, която сума следва да му се възстанови от ищеца.
Ответникът И., освен това, е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на
неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По
делото в представения договор за правна защита и съдействие на ответника (л. 39
и на л. 271) е посочено, че той се представлява безплатно от адвокат С.С., за
оказване на защита, поради затрудненото си материално положение, което по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на
безплатна адвокатска помощ.
Изрично
в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи
размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва
да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004
г., действаща към момента на приключване
на устните състезания /в този смисъл- Определение
№ 398/12.10.2020г. по ч. гр. д. № 2938/20 на ВКС, ІІІ г. о., Определение 50318
от 10.11.2022г. на ВКС по гр.д.№4343/2021г./, предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 2323.04
лева, съответно в размер на 2787.65 лева с вкл. ДДС, доколкото адвокат С., е
регистриран по ЗДДС. Посочената сума следва да се присъди в полза на
пълномощника, а не на ответника, с оглед на обстоятелството, че последният не е
реализирал този разход.
Ответникът „Мар Логистик“ ЕООД
претендира разноски, като представя доказателства за сторени такива за
заплатени депозити за експертизи в общ размер на 150 лева /100 лева- за СПочЕ и
50 лева – за ССЕ/, която сума следва да му се възстанови от ищеца.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Еконт Експрес“ ООД,
ЕИК *********, против „Мар Логистик“ ЕООД, ЕИК ********* и А.Л.И., ЕГН **********,
искове за осъждането на ответниците да му заплатят, при условията на
солидарност, сумата от 21 367.16
лева /двадесет и една хиляди триста шестдесет и седем лева и шестнадесет
стотинки/ - главница, представляваща вземане по запис на заповед, целия за
сумата от 54 000 лева, издаден в гр. К., на 07.06.2018 г., от „Мар
Логистик“ ЕООД, авалиран с поръчителството на А.Л.И., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 14.04.2020 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на А.Л.И., ЕГН **********, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство по гр.д. № 6678/2020 г. по
описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА
„Еконт Експрес“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на „Мар Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство по гр.д.
№ 6678/2020 г. по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК *********, да
заплати на адвокат С.И.С.,***, сумата от 2787.65 лева /две хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и
шестдесет и пет стотинки/ с вкл. ДДС
- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А.Л.И., по
настоящото гр.д. № 6678/2020 г. по описа на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: