Присъда по дело №761/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И към ПРИСЪДА по НОХД №761/2021 година на Районен съд –
Свиленград
С Обвинителен акт по Бързо производство №305/2021 година по описа на РУ - Свиленград,
пр.преписка с вх.№2920/2021 година по описа на Районна прокуратура – Хасково,ТО
Свиленград, Ц.Л. –Прокурор повдига обвинение на:
Л. П. Т. , ЕГН: **********,родена на ************ год. в гр. Харманли, българка,
българска гражданка, постоянен и настоящ адрес: ************, живуща в гр. *********,
основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, за това, че: В периода от месец
април 2021 година до месец август 2021 година, включително, в гр. Свиленград, след като е
била осъдена със Съдебно решение №260009/20.01.2021 г. по гр. дело №480/2020 година по
описа на Районен съд гр. Свиленград, влязло в сила на 09.03.2021 година да издържа свои
низходящи – синовете си TM З., роден на ******** г. и DM З., роден на ********* г.,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 5 месечни вноски по 162,50 лв. месечно за детето TM З., роден на ******** г. и 5
месечни вноски по 162,50 лв. месечно за детето DM З., роден на ********* г., като общата
дължима сума за издръжката възлиза на 1625,00 /хиляда шестстотин двадесет и пет/ лева -
престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание подсъдимият Л. П. Т. и защитникът му адв.С. заявяват,че подс. Л. П.
Т. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като
дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези
факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на
процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/–
съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК
и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Л. П. Т. заяви, че разбира в какво е обвинена и че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласна да не се събират
доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с
обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично доказано, досежно
извършването на престъпното деяние в съставомерните му обективни и субективни
признаци, както и неговото авторство, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства. Излагат се аргументи, обвързани с правен анализ на
доказателствените средства в кръга на тези чието кредитиране се претендира, извън
подложените на критика за недостоверност и опровергаване от останалите.Поради това,
прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като и бъде наложено
предвиденото в чл.183,ал.1 НК наказание, което да се индивидуализира при условията на
чл.54 от НК. Представителя на РП Хасково,ТО Свиленград предлага на съда на подсъдимият
да бъде наложено наказание Пробация,като визира две конкретни мерки и размерите им.
1

По същество адв.С. пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание при
предпоставките на чл.54 от НК,а именно Пробация ,а що се отнася до техният вид,счита,че
следва да бъдат ограничени до двете задължителни,като съдът определи същите в
минимален размер,като излага съображения в тази насока.
Подсъдимият Л. П. Т., се придържа се към становището на защитника си по същество
. В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното:
Подсъдимата Л. П. Т. заживяла на семейни начала, без сключен граждански брак със
свидетеля М. Т. З. през 2008 год. Първоначално живеели на квартира в центъра на гр.
Свиленград, като в последствие се преместили да живеят в къщата на майката на св. М.З. в
квартал „Шест-пет“ в гр. Свиленград.
От съвместното им съжителство се родили синовете им TM З., роден на ******** г. и DM
З., роден на ********* г.
След като св. М.З. и подс. Л. П. Т. били във фактическо съжителство около 12 години,
отношенията им се влошили и те се разделили през месец март 2020 год.
След раздялата им малолетните Т. и Д. З.и останали да живеят в дома на баща си в гр.
Свиленград.
Подс. Л. П. Т. не полагала грижи за отглеждането на децата си и не плащала никакви
парични средства, необходими за тяхното отглеждане.
Предвид тези обстоятелства, в края на лятото на 2020 година св. М.З. подал граждански иск
до Районен съд гр. Свиленград, с който искал съдът да му предостави упражняването на
родителските права върху малолетните деца, да определи режима на лични отношения с тях,
както и това подс. Л. П. Т. да бъде осъдена да им изплаща месечна издръжка.
С Решение №260009/20.01.2021 г. постановено по гр. дело №480/2020 год. по описа на
Районен съд гр. Свиленград, упражняването на родителските права върху малолетните Т. и
Д. З.и били предоставени на баща им - св. М.З., а подс.Л. П. Т. била осъдена да издържа
своите низходящи - сина си TM З., роден на ******** г. и DM З., роден на ********* г.,
като им изплаща месечна издръжка в размер на 162,50 лева за всяко едно от децата, чрез
техния баща и законен представител – св. М.З., считано от датата на подаване на исковата
молба /18.08.2020 г./, до настъпването на законна причина за изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа. Решението на съда влязло
в сила на 09.03.2021 година.
След като подс. Л. П. Т. била осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетните си деца
Т. и Д. З.и, тя не била изплатила нито една месечна издръжка.
И тъй като подсъдимата не изплащала дължимата от нея издръжка на св. М.З., като баща и
законен представител на двете деца, същият на 14.06.2021 година подал жалба до РП-
Хасково, ТО-Свиленград, като било образувано настоящото бързо производство срещу Л.
П. Т. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на разследването било установено от изготвената справка с изх.№ 4922/16.09.2021 г.
на Съдебно-изпълнителна служба при РС-Свиленград, че в СИС при РС-Свиленград няма
2

образувани изпълнителни дела с длъжник Л. П. Т. с предмет на изпълнение месечна
издръжка.
Видно от приложената справка от ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, подс. Л. П. Т. няма
декларирани доходи от трудови правоотношения.
Също така в Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
подсъдимата е посочила, че не получава доходи.
От извършените действия по разследването не били събрани доказателства подс. Л. П. Т. да
е изплащала издръжка за двете си деца през периода от месец април 2021 год. до месец
август 2021 год. включително или общо 5 месечни вноски по 162,50 лв. за всяко едно от
децата си, като общо дължимата сума за целия период е в размер на 1625,00 лв.
Разпитана в хода на досъдебното производство подс. Л. П. Т. се признава за виновна, по
предявеното и обвинение и дава кратки обяснения, като твърди, че била финансово
затруднена и съжалява че не е изпълнила задължението си.
Видно от приложената Справка за съдимост подс. Л. П. Т. не е осъждана и не
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание на основание чл.78а
от НК.
Видно от приложената характеристика на подс. Л. П. Т. ,същата не криминално
проявена,ползва се с добро име сред живущите и няма данни за извършени от последната
противообществени прояви.
По делото е приложена ДСМПИС на Л. П. Т. ,видно от която същият е неомъжена,но
има 2 деца/които не са посочени в декларацията/, не получава месечно трудово
възнаграждение и не притежава движими вещи или недвижими вещи,както и МПС-ва .
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимата се доказа по
безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните
доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на които съдът постанови
присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични : Жалба, Удостоверение
за раждане на детето TM З., Удостоверение за раждане на детето DM З.;Решение
№260009/20.01.2021г. постановено по гр.д.№480/2020г. по описа на РС Свиленград;Справка
за съдимост;писмо от СИС при РС Свиленград-2бр. писмо от ТП Хасково на НОИ; писмо от
НАП ,ТД Хасково; писмо от АВ; Характеристика и ДСМПИС .
За достоверни по своето съдържание се цениха от съдебния състав и писмените
доказателства, представляващи и писмени доказателствени средства материализиращи
извършените процесуално –следствени действия. Последните са съставени съобразно
изискванията на НПК и имат необходимото съдържание и реквизити. Те не се оспориха от
която и да е от страните, поради което съдът ги кредитира относно фактите възпроизведени
в тях, респ. валидно удостоверяващи извършените процесуални действия от разследващия
орган.
От формираната обща доказателствена съвкупност на гласните източници, съдебният
състав кредитира при изграждането на фактическите си изводи, свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетел – М. Т. З.,Г. Т. М. и Искр. Н. Ив., които са напълно
3

безпротиворечиви и логично структурирани, последователни, с ясна конкретика за фактите,
изчерпателни и правдиво звучащи, така също и в пълна корелация помежду си и с
писмените доказателствени източници, като не се опровергават по какъвто и да е начин при
съотнасянето им едни с др. Свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях
лично и непосредствено, същевременно липсват и индиции за тяхната предубеденост или
заинтересованост от изхода на делото, поради което не са налице основания за критика на
показанията им, като достоверен източник на информация. По своя доказателествен ефект,
същите са пряко относими и допринасят за изясняването на фактите от предмета на
доказване, свързани с извършването на деянието, времето и мястото на осъществяването
му, неговия механизъм и предмета на същото, както и авторството му.
Писмените и гласните доказателствени средства коментирани по горе, съдът кредитира
изцяло, в съдържанието им материализирано в писмения носител, тъй като същите не бяха
оспорени от страните, между тях не се съществуват и противоречия, нито се констатираха
недостатъци от външна страна, поставящи под съмнение редовността им.Поради
изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно
всички релевантни факти по обвинението,кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечи- ви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни
изводи при постановяване на Присъдата.
Всички доказателства и доказателствени средства /коментирани по горе и кредитирани от
съда/в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимият. Показанията на
свидетелите са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава
каквато е описана в обвинителния акт. Свидетелите съдът намира за незаинтересовани и
непредубедени, като показанията им съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава всички изложени
обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразява съжаление за
случилото се. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимият признание на тази
част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите/кредитирани от съда/,
окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираното престъпление
осъществено от подсъдимият/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на
необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този
фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие
,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният
акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимата Л. П. Т. е осъществила
състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимата Л. П. Т. , ЕГН: **********,родена на ************ год. в гр. Харманли,
българка, българска гражданка, постоянен и настоящ адрес: ************, живуща в гр.
*********, основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана.
Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано осъществяването от
страна на подсъдимия на престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни
съставомерни признаци – обективни и субективни.
И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец април 2021 година до месец август
4

2021 година, включително, в гр. Свиленград, след като е била осъдена със Съдебно решение
№260009/20.01.2021 г. по гр. дело №480/2020 година по описа на Районен съд гр.
Свиленград, влязло в сила на 09.03.2021 година да издържа свои низходящи – синовете си
TM З., роден на ******** г. и DM З., роден на ********* г., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 месечни вноски по
162,50 лв. месечно за детето TM З., роден на ******** г. и 5 месечни вноски по 162,50 лв.
месечно за детето DM З., роден на ********* г., като общата дължима сума за издръжката
възлиза на 1625,00 /хиляда шестстотин двадесет и пет/ лева.
За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след влизане в сила на
съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането на месечните вноски за издръжка
за времето след влизането в сила на съдебния акт, а забавеното плащане на издръжка за
минало време т.е. преди влизане в сила на съдебния акт не съставлява престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, а в конкретния случай и по друг текст от НК.
Няма спор, че Решението на съда, по силата на която възникват тези задължения е
влязло в сила на 09.03.2021 година .
Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче се носи само при
неизпълнение на това задължение /в размер на две или повече месечни вноски/ само за
периода от време след влизане в сила на съдебния акт, от които произтича задължението, а
не и за минало време.
Съдебната практика наистина е последователна по отношение на становището, че
наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в
сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на издръжка. В
този смисъл е както и практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111
от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този момент
/влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в наказателно-правен аспект е
правно значимо поведението на осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към
задължението да изплаща присъдените алиментни задължения при повече от две месечни
вноски, той осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК“,
така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н.
д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи наказателно отговорно дадено лице
по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила
на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два
или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила
решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава“.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства, са
релевантните фактите: произходът на детето -низходяща на подсъдимата Л. П. Т. и
осъждането й с влязло в сила съдебно Решение №260009/20.01.2021 г. по гр. дело
№480/2020 година по описа на Районен съд гр. Свиленград, влязло в законна сила на
09.03.2021 година , да издържа свой низходящ - сина си TM З., роден на ******** г. и сина
си DM З., роден на ********* г. респективно да заплаща месечна издръжка на синовете си,
в конкретно определен размер, а именно от по 162.50 лева месечно за всяко едно от двете
деца, както и неизпълнението на това й задължение, за повече от две месечни вноски.
Така установеният период на нейното бездействие, обхваща времето от месец април
2021 година до месец август 2021 година, вкл., като подсъдимата е неизправен длъжник за
общо по 5-месечни вноски за паричната издръжка на вяко едно от двете й деца , която е
5

осъдена да плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени грижи
за отглеждането им, са предоставени,респ. поети от др. родител (бащата св. М.З.). До тези
основни обективни признаци се свеждат и предвидените в престъпния състав на чл.183,ал.1
НК, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е съдебен акт
за присъждане на ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същата.
По този начин тя продължила да дължи повече от две месечни вноски за всяко от
децата, а именно от по 5-месечни вноски за издръжка с общ размер 1625.00 лева, от по
162.50 лева месечно за всяко от двете деца, считано от месец месец април 2021 година до
месец август 2021 година, вкл.не изплатила, въпреки, че била осъдена да плаща издръжка,
съгласно влезлия в законна сила съдебен акт - Решение №260009/20.01.2021 г. по гр. дело
№480/2020 година по описа на Районен съд гр. Свиленград, влязло в законна сила на
09.03.2021 година. Поради това, съдебният състав прие, че е налице пълно бездействие и
неизпълнение на родителското задължение, от месец април 2021 година до месец август
2021 година, вкл., визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимата да
заплаща присъдената издръжка. Същата е в трудоспособна възраст, следователно и няма
пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на имущество,
като източник на доходи, както и обстоятелството, че същата е била безработна в определен
период от време, не я освобождават от задължението като родител да издържа
ненавършилите си пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимата не е работила, не е релавантен за
наказателното производство, доколкото при наличието на подобни обективни пречки, има
специален ред, по който следва то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага
да е инициирал гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или
нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема, отсъствие на обективни
обстоятелства, които да са попречили на подсъдимата да изпълни задължението си и да
плати издръжката на своите нидходящи – сина си TM З., роден на ******** г. и сина си DM
З., роден на ********* г., след като е била осъдена да плаща такава със съдебно решение.
Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването му-
гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране на носимото парично задължение
за издръжка, според местоживеенето на детето.
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в
цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на детето, считано от
месец април 2021 година до месец август 2021 година, вкл., настъпил е и престъпният
резултат по отношение на кредитора- детето TM З. и детето DM З., действащ чрез законния
си представител бащата -родителят упражняващ родителските права.
Забавата е за общо от по 5 месечни вноски /, които са еднакви по размер – 162,50 лв,
месечно, съгласно съдебното решение, а общата сума на неплатените издръжки, в резултат
на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност 1625.00 –общо / 5 х 162,50х2/.
Неизпълнението на посоченото задължения- периодично, месечно е за срок надхвърлящ
минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая непрестираните са 5
вноски, спрямо всяко едно дете.
Като пълнолетно вменяемо лице подсъдимата Л. П. Т. е годен субект на
престъплението.
От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината. Бездействието на
6

подсъдимият и неизпълнението на задължението му за издръжка е напълно съзнателно.
Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и
интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и
последиците – обществено опасни. Подс. Л. П. Т. е имала знание за дължимостта на
издръжката на своето дете – низходящите й синове, съгласно съдебното решение за
присъждането й, което й е било известно, знаела е и точният размер на тази издръжка, че се
дължи ежемесечно, както и периодът за който не е внесла вноските, разбирала е и характера
/неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на задължението си.
Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото им изпълнение, чрез плащане,
поради това от волева страна, безспорно е предвиждала сигурното и възможно настъпване
на престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които
е било лишено детето й и тъй като и последните са били предвиждани от нея, инидициран е
прекият й умисъл за извършване на престъплението.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че престъплението по чл. 183, ал. 1 от
НК е продължено престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК давността за преследване
започва от довършване на престъплението, като за престъпления, които траят непрекъснато,
както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Не са налице и данни за
прекратяване на издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300 от
29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението по чл. 183 НК е
типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т.
р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят
непрекъснато"). Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от който
насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява
довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който по-нататък
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради
навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си - чл. 82
СК; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг - чл.
83, ал. 3 СК и т.н.)”.
За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност за
погасяване на наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданско-
правната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за вземания за периодични
плащания, каквито са вземанията за издръжка, са съвършено различни правни институти, с
различни цели и функции. Затова изтичането на гражданско-правната погасителна давност
за непогасените задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща
наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна подс. Л. П. Т. в периода от месец април 2021 година до месец
август 2021 година, включително, в гр. Свиленград, след като е била осъдена със Съдебно
решение №260009/20.01.2021 г. по гр. дело №480/2020 година по описа на Районен съд гр.
Свиленград, влязло в сила на 09.03.2021 година да издържа свои низходящи – синовете си
TM З., роден на ******** г. и DM З., роден на ********* г., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 месечни вноски по
162,50 лв. месечно за детето TM З., роден на ******** г. и 5 месечни вноски по 162,50 лв.
месечно за детето DM З., роден на ********* г., като общата дължима сума за издръжката
възлиза на 1625,00 /хиляда шестстотин двадесет и пет/ лева - престъпление по чл.183, ал.1
от Наказателния кодекс.
От субективна страна подс. Л. П. Т. е извършил деянието виновно, при условията на
7

пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Подсъдимата е разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е
общественоопасния характер на извършеното от нея деяние, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата е знаела,че
има задължение да плаща издръжка на децата си,но въпреки това не е платила процеснете 5
месечни вноски за всяко дете.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимата Л. П. Т. за виновна в
извършването на престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена
с внесения обвинителен акт.
Правопогасяващи факти, респ. надлежно изпълнение, чрез плащане - валидно за
погасяването на някоя от процесните дължими 5 ежемесечни вноски за издръжка за двете
деца не се ангажираха в настоящото производство. Относими тук са вече изложените от
съда аргументи във връзка фактическата обстановка и фактите, които се приемат за
доказани, така и при правното обсъждане на доказателствата.
Относно наказанието:
Предвид приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,ал.1т.2 НПК, обвързван от императивната
разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващото се наказание при условията на
чл.58а НК.Във връзка с конкретната индивидуализация на наказанията проведе се и
дължимото изследване в конкуренцията на двете хипотези – предвидената в ал.1 на
чл.58а,вр.чл.54,ал. НК и тази по ал.4 на същата норма, като съдът прие за приложима
първата, тъй като не са налице основанията на чл.55 от НК по отношение на подсъдимата.
Обсъждайки въпросът за следващото се наказание, което да бъде наложено Съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства-младата й възраст, доброто й процесуално
поведение в досъдебната и съдебната фаза, социалното й положение-не работи и не
получава доходи и не притежава движимо или недвижимо имущество,както и изразеното
съжаление за сторенето. Взе се предвид броя неплатени вноски, надвишаващи минимално
предвидените за съставомерността на деянието, което безспорно завишава обществената
опасност с оглед продължителния период на бездействието, довело в последица до
ограничаване възможностите за социално развитие на децата и до затруднения за др.
родител да покрива ежедневните им нужди, осигурявайки сам необходимите за парични
средства тяхната издръжка, което се квалифицира за отегчаващо обстоятелство.Както и че
се касае за неплатени вноски на две деца,което обстоятелство значително затруднява
другият родител да им осигури необходимата издръжка за нормален и спокоен живот. Други
такива, от категорията на отежняващите не се установиха по делото.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе, както
обществената опасност на деянието.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността обстоятелства,
преценени съобразно относителната им тежест и в количествено отношение, съдът приема
превес на смекчаващите, без даденост същите да са многобройни или изключителни по своя
характер, спрямо отегчаващите. Превъзходството им не е до степен доминиращо, по
количествен или качествен критерий, поради това и да влияят на обществената опасност и
да снижават същата до ниво, обуславящо преценка че и най –лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на
наказване. Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът намира за
недоказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за
8

неговото приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се индивидуализира при
условията на чл.54 НК , като се взеха предвид степента на обществената опасност на
деянието – незавишена, както и тази на дееца – също не висока , така също и смекчаващите
и отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по делото.
С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът
постанови Присъдата си при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но и при
наличие на отегчаващи такива и при незавишена обществена опасност на дееца и
незавишена такава на деянието като призна подсъдимия за виновен по обвинението и му
наложи справедливо наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът й наложи
наказание: „ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 6/шест/месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6/шест/месеца.
Срока на наложеното наказание пробация и по двете мерки съдът определи в
минимално предвидения в ал.3 т.1 на чл.42а от НК, като решаващия съд взе предвид не
високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, добрите му
характеристични данни и т.н. /както се посочи по горе/,а от друга страна, съдът прецени
наказанието „ПРОБАЦИЯ” за по-подходящо в случая, с оглед целите предвидени в чл.36
НК и личността на дееца, конкретно отчитайки фактът, че подсъдимият следва да работи,за
да има възможност да заплаща дължимата се по закон издръжка за своите малолетни деца.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът прецени за
необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и неговата възраст, за да бъдат
постигнати целите на наказателната репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на
специалната и генерална превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с
необходимото положително въздействие върху съзнанието му и за неговото превъзпитание
към спазването на закона. Наложеното наказание по убеждение на съдебния състав
кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с тежестта на извършеното.
С налагането му се удовлетворява и принципа за общопредупредителния ефект на
наказанието за останалите членове на обществото, но преди всичко с не го би се
въздействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
Поради липса на направени разноски в настоящото производството, които да са
доказани по размер, такива не се възложиха на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................
9

Номер на акта:	15
Дата:	22 октомври 2021 г. (в сила от 9 ноември 2021 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20215620200761
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 октомври 2021 г.

Присъда по дело №761/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите