Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1277 13.04.2020
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен
съд петнадесети
граждански състав
На тринадесети април две хиляди и двадесета година
В открито
заседание на девети март 2020 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Радка
Цекова
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 17193
по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал. 5,
т.2 от ЗМВР вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Р.Д.В.
твърди, че през периода 22.10.2016г.-22.10.2019г. е полагал труд като ****** в
група Летищна сигурност при Гранично полицейско управление -„Летище
Пловдив" към Регионална Дирекция „Гранична полиция" -******. Същата е
на структурно подчинение към Главна Дирекция "Гранична полиция"- МВР
София.
Съгласно
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на ******.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на ****** на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР. като
съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното
време на ****** се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-,
12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. По силата на чл.178
ал.1 т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на ****** се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9
от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на ****** извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за ******, се
определят с наредба на ****** на вътрешните работи". В процесния период от
22.10.2016г. до 22.10.2019г. са действали последователно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г., Наредба№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от
02.08.2018г./Обн.ДВ бр.67 от 14.08.2018г./, издавали от ******а на вътрешните
работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на ******
в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.З, ал.З и в трите
наредби са идентични, според конто „При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".В предишната Наредба
№8121з-407 от 2014г., изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и _ 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 1,143 - чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите
-Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. Наредба №81213-407, е
отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от ****** на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. Наредба №8121з-592 от своя страна е
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.,
влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от
отмяната на Наредба №8121з-5,92 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на
Наредба № 8121з-776 (02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407,
т.е. отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. В Наредба
№8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ
бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
Липсата на
изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от ******** в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане.л за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на ****** в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.), като в чл.9,
ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент. равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 през исковия
период , при липсата на специална уредба за ***** в МВР е
субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2.
За периода
22.10.2016г.-22.10.2019г. ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по
12 часа при режим :дневна , нощна и два дни почивка. В този смисъл е полагал 5
или 6 нощни смени месечно.Същият е положил общо 1632 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1865 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от 233 часа, който
работодателят-настоящ ответник не му е заплатил и следва да бъде допълнително
заплатен. През исковия период ищецът е получавал различно основно месечно
възнаграждение -667.00/шестстотин шестдесет и седем/лв. през 2016г. и 2017г.,
800/осемстотин/лв. през 2018г. и завишено с 10 процента през 2019г. Имайки
предвид нормата на чл.186, ал.6 от ЗМВР-извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и факта, че протоколите
от положен нощен труд от ищеца се намират в Регионална дирекция „Гранична
полиция"-****** София и в Гранично полицейско управление -Летище Пловдив ,
предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т. 3, вр. чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР е в приблизителен размер 1 398лв. Точният размер на дължимото
обезщетение би се установил от вещо лице по назначена от съда
съдебно-счетоводна експертиза, което при проверка в Деловодството и „Финансова
служба" на РД-ГП"-****** София би изчислило точно размера на
дължимата сума.
През периода
22.10.2016г. до 01.01.2017г., ищецът е положил 128 часа нощен труд, който
преизчислени с коефициент 1,143 са равни на 146 часа или часовете, явяващи се
извънреден труд за този период са 18 часа . За тях работодателят ответник му
дължи сума в размер на 108 лева.
За периода
01.01.2017г. до 01.01.2018г. ищецът е положил 520 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения
коефициент стават 594 часа или нови 74 часа извънреден труд, за които
задължението на ответника е в размер на 446лв.
За периода
01.01.2018г. до 01.01.2019г. ищецът е положил 520 часа нощен труд, които
преобразувани с горепосочения коефициент стават 594 часа или нови 74 часа
извънреден труд, за които задължението на ответника е в размер на 446лв.
За периода
01.01.2019г. до 22.10.2019г. положените часове нощен труд са 464часа, които
приравнени към дневния такъв са 530ч. или нови 66 часа извънреден труд, за
които ответникът дължи възнаграждение в размер на 398лв. Или общо за целия
исков период ищецът е положил 1632 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1865 часа, преизчисляването на нощния към дневен
труд води до извънреден труд от 233часа ,за които работодателят-ответник дължи
допълнително възнаграждение в размер на 1 398.00лв. Работодателят-ответник
дължи и лихва за забава на ищеца върху дължимите суми от момента, в който са
станали изискуеми. Ориентировъчен е и размера на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД-184,06лв. Съгласно нормата на чл. 186, ал.З от ЗМВР работното време на ******,
работещи на 12 часови смени се изчислява на тримесечен период. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава от месеца, следващ отчетния тримесечен период
или както следва:
За положения
извънреден труд през месеците м.10-м. 12. 2016г. ответникът е изпаднал в забава
на 30.01.2017г. и дължи лихва до момента на депозиране на исковата молба в
деловодството на PC-Пловдив в размер на 29,88лв;
- За периода м.01-м.03.2017г. момента е
30.04.2017г., а размера на дължимата лихва от този момент до предявяване на
иска пред PC е 27,93 лв ;
-За периода
м.04-м,06.2017г. ответника е в забава от 30.07.2017г. и дължи лихва за забава в
размер на 25,13лв ;
-За периода
м.07-м.09.2017г. момента на изпадане в забава е 30.10.2017г. , а дължимата
лихва е в размер на 22,29 лв.;
-За периода
м.10-м.12.2017г. ответника е в забава от 30.01.2017г. . а размера на дължимата
лихва е 19,46 лв.;
-За периода
м.01-м.03.2018г. ответника е в забава от 30.04.2018г. . а размера на лихвата е
16,68 лв.;
-За периода
м.04-м.06.2018г. ответника е изпаднал в забава от 30.07.2018г., като дължимата
лихва е в размер на 13,88 лв.;
-За периода
м.07-м.09.2018г. ответника е в забава от 30.10.2018г. , като дължимата сума е
11,04лв.;
-За периода
м.10-м.12.2018г. ответника е изпаднал в забава на 30.01.2019г. , а дължимата
лихва е в размер е 8,20 лв.;
-За периода
м.01-03.2019г. ответника е изпаднал в забава на 30.04.2019г. ,а дължимата лихва
е 6,45лв.;
-За периода
м.04-06.2019г. ответника е изпаднал в забава на 30.07.2019г., а дължимата лихва
е в размер 3.12 лв.
Общият размер на дължимата сума по
предявения акцесорен иск е в размер на 184,06лв , представляваща мораторната
лихва върху главницата по главния иск , за периода на забавата -от 30.01.2017г.
до датата на подаване на иска в съда.
Тъй като
през процесния период от време ищецът е работил в ГПУ -Летище Пловдив,
предявява настоящия иск пред Районен съд-гр. Пловдив на основание чл.114 от ГПК.
Направил е
изменение на размерите на предявените искове по реда на чл.214, ал.1 от ГПК.
С оглед на
изложеното, моли съда да образува гражданско производство и след установяване
на гореописаните обстоятелства, да постанови решение, с което да осъди ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ"-МВР-СОФИЯ да заплати на ищеца сумата в
размер на 1732,84лева -представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа за целия процесен период-22.10.2016г.-22.10.2019г. по конкретния иск,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, и сумата в размер на 239,06лв, представляваща лихва за
забава върху дължимите от работодателя -ответник суми, явяващи се допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 от
момента, когато сумите са станали изискуеми, а така също да му присъди
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-22.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Претендират
се и направените разноски.
Своевременно
е постъпил отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват.
Неоснователна е претенцията за осъждане на ГДГП-МВР да заплати на ищеца сумата
от 768 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през
нощта от 22:00 до 06:00 часа, за посочения в исковата молба период, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент „1.143",
ведно с лихва за забава в размер на 101,78 лева и законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
За процесния
период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и
нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане
на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му
е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. I, т. 3 от ЗМВР, като
извънреден труд.
При
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон
за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на ****** извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за ****** се определят с наредба на ******а на вътрешните
работи.
С Наредба №
8121з-407от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от
2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ
спорния въпрос преди посочения в исковата молба период, тъй като действащата
към този момент наредба е била отменена, а сега действащата - е влязла в сила
на 02.08.2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 от 2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Към
настоящия момент, редът е регламентиран с Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г.
(обн. ДВ. бр. 60 от 2 Август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016
г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018
г.).
Не
възразява, че страните по делото са били в служебни правоотношения през
процесния период. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ) обаче не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение
на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична
норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с
определен коефициент. Налице е и специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна
за прилагането й към ****** в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на
четирите необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното
време; 2. работа на смени; 3. продължителност на нощно работно време, по-малка
от продължителността на дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми), може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една
и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за
определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ.
За да се
твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника,
следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно
време по график и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая
всеки положен от него час труд, включително за извънреден и нощен труд,
своевременно му е заплатен ежемесечно, видно от платежните бележки.
Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1, 143 е установено с
цел увеличаване заплащането на положен нощен труд с допълнително възнаграждение
от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Както бе
посочено по-горе, в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика
от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен
труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се
получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се
извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8
часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава коефициент 1. В
тази връзка счита, че ГДГП вече е изпълнила задължението си и е изплатила
изцяло и своевременно положения от ищеца както извънреден, така и нощен труд.
С оглед
гореизложеното, моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове като
неоснователни и недоказани, като претендира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че
съдът приеме исковата молба за основателна, моли направените от ответната
страна разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен
в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава
с фактическа и правна сложност.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
Не
се спори между страните, че в процесния период между сочените страни съществува
служебно правоотношение, като ищецът заема длъжността „****** ******“ на ГКПП –
****** Пловдив към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - ******.
Ищецът твърди, че е полагал труд
над нормативно установената продължителност в периода 22.10.2016 г. – 22.10.2019
г.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ищецът е носил 12-часови и 24-часови дежурства
в процесния период, като е полагал нощен труд, който се заплаща по 0,25лв. на
час. В процесния период ищецът е работил 1736 часа нощен труд. През този период
ответникът не е прилагал Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата по отношение на преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент
1,143. При извършване на изчисленията с коефициент 1.143, размерът е 248 часа
извънреден труд. През периода е полаган и заплащан извънреден труд за
изработени часове над норма работно време, които са заплащани. Нощният труд не
е приравняван в дневен. За исковия период главницата възлиза на 1732,84лв.
брутна сума, а мораторната лихва в размер на 239,06лв.
Спорно между страните се явява
обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за
положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната
продължителност на работното време на ****** в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък предвижда, че
работното време на ****** се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Сочената разпоредба е била изменена, като в периода 24.02.2015 г./ДВ бр.14/
20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./ периодът на отчитане е бил едномесечен.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период –
за служителите, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
ал.9 на същия текст, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на ****** извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за ******
се определят с наредба на ******а на вътрешните работи.
За процесния период, по силата на
изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на ******
на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на ****** в МВР.
В Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била отменена с
Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.
дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването
му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма норма,
аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1. 143.
Настоящият съдебен състав намира,
че не е налице непълнота на подзаконовата нормативна уредба. Постановената
съдебна практика на ВКС, касаеща уредбата на нощния труд и приложението на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата поради непълнота,
касае отменения Закон за Министерството на вътрешните работи. В нормите,
уреждащи нормалната продължителност на нощния труд, е липсвало изрично
посочване на такава продължителност, поради което и приложение по аналогия е
намирала разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.2 от Кодекса на труда, съгласно
която нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Понастоящем, с разпоредбата на чл.187, ал.3,
пр.посл. от ЗМВР, законодателят е определил нормалната продължителност на
нощния труд за служителите на МВР да е 8 часа. Ето защо не е налице и норма в
подзаконовата нормативна уредба, която да предвижда преизчисляване на часовете
реално положен нощен със съответен коефициент.
Съдът споделя даденото в писмо
изх.№ ********* г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при
сумирано изчисляване на работното време съображение, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден
труд. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Съгласно това правило, за
7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня. Целта на определения коефициент е да определи така възнаграждението
на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Следователно, в тези случаи
работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би
бил налице, само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. Следователно,
превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане
на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Разпоредбите на чл.8 и
чл.9, ал.2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове се заплаща трудово възнаграждение за нощен труд. След
като преизчисляването на дневния и нощния труд не е свързано с наличие на
извънреден труд, трудовото възнаграждение след превръщането на нощните часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по чл.9, ал.2 от НСОРЗ би
следвало да се изплаща ежемесечно.
Предвид спецификата на полагания
през нощта труд/ в интервала между 22,00 ч. и 6,00ч./, а именно, че същият е
особено натоварващ и действащ неблагоприятно върху здравето и
работоспособността на лицата, полагащи нощен труд, в сравнение с лицата,
работещи по трудово правоотношение, полагащи труд през деня, законодателят в
Кодекса на труда е уредил по – малка продължителност на този нощен труд.
Всъщност, в рамките на едно денонощие могат да бъдат положени максимално 8 часа
нощен труд, тъй като периодът от 22,00 ч. и 6,00ч. е именно 8 часа. Като е взел
предвид спецификата на този труд, законодателят е посочил, че работещите по
трудово правоотношение лица следва да полагат максимум 7 часа нощен труд за
едно денонощие.
Спорният въпрос е дали в
случаите, когато се полагат повече от 7 часа нощен труд за едно денонощие, той
представлява извънреден труд или не. На пръв поглед, разясненията, дадени в писмо
изх.№ ************ г. на МТСП изключват разбирането, че надхвърлянето на
нормалната продължителност на нощния труд представлява извънреден труд. В това
становище обаче е посочено, че извънреден труд би бил налице, само ако
работниците и служителите действително
работят извън установеното за тях работно време.
За изясняване на спорния въпрос,
следва да се разгледа природата на извънредния труд при нормиран, ненормиран
работен ден, удължено работно време, както и при сумирано изчисляване на
работното време.
При установен нормиран работен
ден, надхвърлянето на нормалната му продължителност представлява извънреден
труд. Или ако работният ден е 8 – часов, с начало напр.8.00ч. и край 17.00ч. с
1 час почивка за хранене, то полагането на труд след 17.00ч. представлява
извънреден труд и той следва да бъде отчетен и заплатен.
При ненормиран работен ден,
полагането на труд след края на работния ден / след 17.00ч. в нашия пример/ не
се явява извънреден труд и той не се отчита и заплаща, а се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск. Извънреден би бил трудът, полаган в
междуседмичната почивка, който следва да се компенсира с допълнително
заплащане.
При удължено работно време в
определени дни не се заплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд,
тъй като удължаването се компенсира с намаляване на работното време пред
следващи дни и едва при прекратяване на трудовото правоотношение, ако то не е
компенсирано с почивка, се превръща в извънреден труд и подлежи на заплащане.
По различен начин са уредени
правните норми при сумирано отчитане на положения труд. Работодателят може да
въведе сумирано отчитане на работното време, като периодът може да е
едномесечен, двумесечен и т.н. до максимално шестмесечен такъв. То се въвежда
при непрекъсваем режим на работа или при работа на смени / сменен режим/. При
него се полага труд през отчетния период, като след изтичането му работодателят
извършва преценка дали работникът или служителят е надхвърлил нормалната
продължителност на труда за съответния период или не. Ако часовете реално
положен труд надхвърлят нормалната продължителност / която варира в зависимост
от работните дни за този период/, то тогава е налице положен извънреден труд и
той подлежи на заплащане. При тази хипотеза следва да се прецени и колко часа
нощен труд са положени през отчетния период. Предвид посочените по – горе
разяснения на МТСП, то при нормална продължителност на нощния труд от 7 часа и
преобразуването им с коефициент 1,143, то за едно денонощие ще се вземат при
изчисленията 8 часа труд, който се равнява на 8 часа дневен труд. Напр. ако при
едномесечен период на отчитане на положения труд, нормалната продължителност е
20 работни дни по 8 часа, то за месеца работникът следва да положи 160 часа
труд. Ако след изтичане на месеца се установи, че той е положил 161 часа, но
разликата от 1 час се явява извънреден труд. Ако не е достигната нормалната
продължителност, извънреден труд не е налице, но на работника се полага трудово
възнаграждение за пълен работен месец.
Тук отново се поставя въпросът дали трудът е полаган през деня или през
нощта. В случай, че е полаган само дневен труд, то изчислението се прави, както
беше посочено по –горе. Ако обаче е полаган нощен труд от 7 часа на денонощие,
то същият се преобразува с посочения коефициент и се превръща в 8 часа дневен
труд. Преобразуването в този случай е необходимо, за да се събират съизмерими
величини, а именно часове дневен труд. Предвид различията в дневния и нощния
труд и различната му нормална продължителност, то нощният следва да се превърне
в дневен труд, за да се съберат общо часовете положен труд през отчетния
период.
Дотук разгледахме случаите на
положен нощен труд с нормална продължителност от 7 часа в денонощие. В случай,
че работникът или служителят положи нощен труд над 7 часа в денонощие / напр. 8
часа/, то трудът, след превръщането му с коефициента, се равнява на 9,144 часа.
По своята същност той не представлява извънреден труд. Би се явил такъв, само в
случай, че след изтичане на месеца / в нашия пример при едномесечен отчетен
период/, общият брой часове положен труд / дневен и нощен след превръщането
му/, надхвърля нормалната продължителност на положения труд. В случай, че
общият брой часове положен труд не надхвърля тази нормална продължителност, то
не е налице извънреден труд, макар часовете положен нощен труд за едно
денонощие да надхвърлят 7 часа.
Не се възприема и възражението на
ответника, че при превръщане на нощния труд в дневен, се достига до двойно
плащане на този труд – веднъж с увеличение като нощен / в размер на 0.25лв./ и
веднъж с увеличение от 50% като извънреден. Заплащането на нощния труд с
увеличение се полага поради спецификата на този труд и въздействието му върху
човешкото здраве, а същият би бил заплатен като извънреден, ако общата
продължителност на положения труд за отчетния период надхвърли нормалната
такава.
По правило извънредният труд е
забранен, докато нощният - не е забранен, а е определена неговата максимална
продължителност, минимална почивка след полагането му и т.н. Определянето на нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа в денонощие отчита спецификата на този труд и
неблагоприятното му въздействие върху организма на човека и протичащите в него
физиологични процеси. Тази нормална продължителност е въведена за лицата,
полагащи труд по трудово правоотношение. За служителите, работещи по служебно
правоотношение, съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи, тази
нормална продължителност е уредена с продължителност от 8 часа. Сочената
разпоредба се явява в противоречие с разпоредбата на чл.6 от Конституцията.
Принцип в трудовото право е лицата, които работят при специфични условия, при
производствени процеси с повишен риск за здравето, да имат уредено намалено
работно време. В противоречие с този принцип, законодателят е уредил по –
неблагоприятни условия на труд, а именно удължена нормална продължителност на
полагания нощен труд именно за служители, полагащи по-тежък като интензитет,
психическо напрежение и стрес труд в сравнение с тези, полагащи труд по трудово
правоотношение при трета категория труд. Несъмнено, категоризацията на труда
има значение при пенсионирането на работниците и служителите, но условията на
труд имат значение и при определяне на нормалната продължителност на дневния и
нощния труд. Неравното третиране на тези служители противоречи на чл.6 от Конституцията на Република България, както и на чл.14 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. Ето защо, поради дискриминационния
характер на нормата на чл.187, ал.3, пр.посл. от ЗМВР, настоящият съдебен
състав намира, че следва да приложи нормата на чл.140, ал.1, пр.2 от КТ, а
именно да приеме за нормална продължителност от 7 часа нощен труд за едно
денонощие.
В тази връзка ищецът се позовава на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съдът споделя тези доводи,
като намира, че положените часове труд през нощта следва да се преизчислят към дневен такъв. Съгласно чл. 9,
ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Поради това, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 187
ал. 7 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Във връзка с направеното твърдение в отговора на
исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за
всеки час (съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ), съдът счита, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен час или
за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По отношение на датата, от която
работодателят е изпаднал в забава, съдът
съобрази следното:
В чл. 187 ал. 9 от ЗМВР е
посочено, че редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на ****** извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за ****** се
определят с наредба на ****** на вътрешните работи. Във връзка с това е
издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в чл. 33 ал. 1 от която е посочено,
че възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в
месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. Следователно,
установеният принцип е, че извънредният труд се заплаща в месеца, следващ
отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на положения труд
през отчетния период. Ищецът е претендирал обезщетение за забава от първо число
на месеца, следващ последващия месец на полагане на труда, поради което следва
да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на тази дата. Тъй като в случая
се касае за тримесечие, то дължимото месечно възнаграждение за този период
следва да се заплати с възнаграждението за месеца, следващ последния месец от
тримесечието.
Съдът възприема заключението на
ССЕ в частта относно главните вземания като изготвено обективно, с необходимите
знания и опит в съответната област, както и съобразено с нормативната уредба –
Закона за Министерство на вътрешните работи, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, действали в
процесния период, както и с представените от ответника писмени доказателства.
Съдът намира, че при лежаща върху
ищеца доказателствена тежест да установи полагането на труд над нормативно
установената продължителност, същият установи при условията на пълно и главно
доказване, че при носене на дежурства ищецът е полагал труд над отчетеното
работно време. В този смисъл, полаганият труд се явява извънреден, като на
ищеца следва да се присъди сумата от 1732,84лв. – незаплатено брутно възнаграждение
за извънреден труд. Възнаграждение за положен извънреден труд се дължи до края
на месеца, следващ месеца след тримесечния период на отчитане. Не се възприема
изчислението от заключението на съдебно – счетоводната експертиза в частта
относно изчисленото обезщетение за забава, тъй като е изчислявано за всеки
месец от процесния период, съответно от първо число на месеца, следващ
последващия полагането на труда месец, а както беше посочено по – горе, падежът
на възнаграждението за извънреден труд настъпва в края на месеца след изтичане
на тримесечния период на отчитане. Съдът намира, че искът за заплащане на
мораторно обезщетение следва да се уважи до размер на 225,32лв., изчислени с
он-лайн калкулатор за законната лихва calculator.bg, както следва: за последното тримесечие на 2016 г.
върху сумата от 126,21лв.– от 01.02.2017 г. до 22.10.2019 г. – 34,85лв., за
първото тримесечие на 2017 г. върху главница от 143,91лв. – от 01.05.2017 г. до
22.10.2019 г. – 36,19лв., за второто тримесечие на 2017 г. върху главница от
160,06лв. – от 01.08.2017 г. до 22.10.2019 г. – 36,15лв. за третото тримесечие
на 2017 г. върху главница от 116,22лв. – от 01.11.2017 г. до 22.10.2019 г. –
23,27лв., за четвъртото тримесечие на 2017 г. върху главница от 106,47лв. – от
01.02.2018 г. до 22.10.2019 г. – 18,60лв., за първото тримесечие на 2018 г.
върху главница от 145,05лв. – от 01.05.2018 г. до 22.10.2019 г. – 21,76лв., за
второто тримесечие на 2018 г. върху главница от 131,32лв. – от 01.08.2018 г. до
22.10.2019 г. – 16,34лв., за третото тримесечие на 2018 г. върху главница от
147,13лв. – от 01.11.2018 г. до 22.10.2019 г. – 14,55лв., за четвъртото
тримесечие на 2018 г. върху главница от 160,63лв. – от 01.02.2019 г. до
22.10.2019 г. – 11,78лв., за първото тримесечие на 2019 г. върху главница от
152,46лв. – от 01.05.2019 г. до 22.10.2019 г. – 7,41лв., за второто тримесечие
на 2019 г. върху главница от 191,82лв. – от 01.08.2019 г. до 22.10.2019 г. –
4,42лв. За третото тримесечие на 2019 г. мораторно обезщетение за забава не се
дължи, тъй като падежът на това задължение е последно число на месеца, следващ
тримесечието, а именно 01.02.2020 г., който не е настъпил към датата на
предявяване на исковете.
Ответникът е
представил доказателства за отчитане на реално положения труд и изплащане на допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд, но същите касаят полаган
извънреден труд извън преизчисления нощен труд. При изготвяне на заключението
на съдебно- счетоводната експертиза вещото лице е взело предвид изплатеното
трудово възнаграждение за извънреден труд, но е посочило, че възнаграждение за
извънреден труд при преизчислен нощен труд не е изплащано.
При лежаща върху
ответника доказателствена тежест да установи, че е заплатил посочените суми,
същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед изложеното
съдът намира, че предявените искове се явяват доказани по основание и до
посочения размер, поради което следва да се уважат до установените размери,
като за разликата над уважения размер на мораторното обезщетение за забава до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед
уважаване на главните искове следва да се уважи и претенцията на присъждане на
обезщетение за забавено плащане на главниците, считано от датата на предявяване
на исковете до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото и тъй
като ищецът претендира заплащане на разноски, то съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК, на същия следва да се присъдят такива, които се
констатираха в размер на 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, като
съразмерно на уважената част от исковете на същия ще се присъди сумата от
347,56лв. Не се възприема и възражението
на ответника за прекомерност на разноските в тази част, тъй като предвид
обективно съединяване на два иска, а и предвид фактическата и правна сложност
на делото, а и заплащане на адвокатско възнаграждение в минималния, предвиден в
Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
размер, заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Ответникът претендира разноски,
като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на същия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, а
именно в размер на 1,05лв.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника следва да се възложи и държавна
такса в размер на 119,31лв., както и разноски за ССЕ в размер на 100лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция” към Министерство
на вътрешните работи, с адрес гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да
заплати на Р.Д.В., ЕГН **********,***, сумата от 1732,84лв. /хиляда седемстотин тридесет и два лева и 84ст./,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 248 часа
за периода 22.10.2016 г. – 22.10.2019 г., както и сумата от 225,32лв. /сто двадесет и пет лева и 32
ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
извънреден труд за периода от първо число на месеца, следващ последващия
полагането на труда последен месец на тримесечния период на отчитане, до 22.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 347,56 лв./триста четиридесет и
седем лева и 56ст./ – разноски, като за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 239,06лв. на мораторното обезщетение за забава ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Д.В., ЕГН **********,***, да заплати на Главна дирекция
“Гранична полиция” към Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.София, бул.”Княгиня
Мария Луиза” № 46, сумата от 1,05лв./един
лев и пет ст./ - разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция” към Министерство на вътрешните работи, с
адрес гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 119,31лв./сто и
деветнадесет лева и 31ст./ - държавна такса, както и 100лв./сто лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ