Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.12.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора
Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14512 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 9.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 59254/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 72 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- ***
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ е признато за установено, че А.Д.К. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ********/ сумата 2 973.27 лв.- за доставена от
дружеството през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия, и
сумата 46.46 лв.- такса дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до
м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 11.4.2017
г. до изплащането им, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на 19.04.2017 г. по ч.гр.д.№ 22710/ 2017 г. на СРС,
като исковете са отхвърлени: относно
главниците- за горницата над сумата 2 973.27 лв. до 2 973.29 лв. /стойност на
топлинна енергия/, и за горницата над 46.46 лв. до 91.34 лв. /такса за дялово
разпределение/, и относно мораторните лихви: за сумата 456.63 лв., претендирана
като лихви за забава върху стойността на топлинната енергия, дължими за периода
от 15.09.2014 г. до 30.03.2017 г., и за сумата 21.51 лв., претендирана като
лихва за забава върху таксата дялово разпределение, дължима за периода 15.09.2014
г.- 30.03.2017 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата А.К. е осъдена да
заплати на ищеца “Т.С.” ЕАД сумата 681.73 лв.- разноски за исковото
производство, и сумата 103.02 лв.- разноски за заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която
са отхвърлени исковете на дружеството по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД относно сумите: 44.88 лв.
/горница над 46.46 лв. до 91.34 лв./- такса за дялово разпределение; 456.63 лв.- лихви за забава върху
стойността на топлинната енергия, дължими за периода 15.09.2014 г.- 30.03.2017
г.; и 21.51 лв.- лихва за забава
върху таксата дялово разпределение, дължима за периода 15.09.2014 г.-
30.03.2017 г., с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за
признаване дължимостта на посочените суми, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна А.Д.К. /ответница по делото/ не изразява становище по повод подадената
от ищеца въззивна жалба.
Третото
лице- помагач- „Н.“ ЕАД- *** не изразява становище по повод жалбата на
ищеца.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявения от „Т.С.” ЕАД срещу А.К. установителен иск по
чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 456.63
лв., претендирана като мораторни лихви при плащане на главницата от 2
973.27 лв.- стойност на потребена топлинна енергия, дължими за периода
15.09.2014 г.- 30.03.2017 г., като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК. За останалата част от
претендираните от „Т.С.“ ЕАД суми- такса за услугата „дялово разпределение“ и
лихви за забава при плащането й, окончателните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, макар съображенията на въззивния съд за отхвърлянето на
тези искове да са различни от изложените в обжалваното решение.
В случая с първоинстанционното решение е
призната дължимостта на главнични вземания на ищеца- топлопреносно предприятие
срещу ответницата в размер на 2 973.27 лв., представляващи стойност на
доставена в имот с абонатен № 015795 през периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016
г. топлинна енергия и такса за услугата дялово разпределение /46.46 лв./.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че не може да бъде призната дължимостта на
вземания на ищеца за лихви за забава за периода 15.09.2014 г.- 30.03.2017 г., тъй
като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на
дължимото от ищеца пълно главно
доказване на производящите спорното материално право факти и
обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу
ответницата.
Реш.
по гр.д.№ 14512/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Задълженията на ответницата за заплащане стойността на
доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни-
съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за
доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение, обаче, длъжникът може да
изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по
размер. В случая прогнозно начислените за имота на ответницата суми, видно от
приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размер,
различен от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от
реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, за
чието стабилизиране и въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ/ доказателства
по делото, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, не са
представени.
Съгласно
чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. Общи условия, приложими в
настоящия случай, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на публикуването им
на интернет- страницата на продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия отчетен
период, ако не са заплатени в срока по ал.2. Следователно при действието на
цитираните Общи условия лихва за забава се дължи само върху сумата по общата
фактура, издадена след изравняването, и за периода след нейното публикуване. В
случая, въпреки дадените му с доклада по чл.140 ГПК указания в тази насока,
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за
публикуване на общите фактури, следващи изравняването, на интернет- страницата
му, съответно- за датите, на които е станало това, поради което и поради
непроведено пълно доказване на наличието на забава и периода на тази забава
искът му по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 456.63 лв.- лихви за забава при плащане на главницата /стойност на
потребена топлинна енергия/, претендирана от ответницата, подлежи на отхвърляне
като недоказан и неоснователен.
Правилно
е прието от СРС и че претендираните лихви за забава върху таксите за услугата
дялово разпределение- в размер на 21.51
лв., са също недължими от ответницата, тъй като не е представена покана от
ищеца, адресирана до ответницата, поради което и няма основание за приемането
на извод за изпадането й в забава при изпълнението на това парично задължение.
Относно претенцията на ищеца за признаване
дължимостта и на главнично вземане от 44.88
лв. /горница над сумата 46.46 лв. до 91.34 лв./, представляваща такса за
услугата „дялово разпределение“, за разлика от първоинстанционния съд, настоящият въззивен
съд намира,
че
съществуването на такова вземане и
принадлежността му към имуществото на ищеца не са обосновани нито в подаденото
от „Т.С.“ ЕАД заявление по чл.410 ГПК, нито в исковата молба по чл.422 ГПК.
Искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на главнично
вземане от 44.88 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като по
естеството си същото не може да бъде квалифицирано като част от стойността на
доставената в имота топлинна енергия, като липсват релевантни твърдения, както
и подкрепящи ги доказателства ищецът да притежава такова ликвидно и изискуемо
вземане срещу ответницата. Доколкото въззивна жалба срещу решението на СРС в
частта му, в която е призната дължимост на сумата 46.46 лв.- такса за услугата
„дялово разпределение“, от страна на ответницата К. не е подадена, същото в
тази част е влязло в сила, поради което и изложеното по- горе не може да доведе
до отмяна или обезсилване на решението в тази му част /арг. чл.271, ал.1, изр.
последно ГПК/.
При
тези съображения, поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции
по основателността на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми- главница за дялово разпределение и лихви за забава,
решението на СРС в отхвърлителната му част като правилно следва да бъде
потвърдено.
Искане
за присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемата страна,
имаща право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не е заявено,
поради което и такива с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 9.01.2019
г., постановено по гр.д.№ 59254/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 72
състав, в обжалваната част, в която
са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу А.Д.К. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 44.88 лв. /горница над сумата 46.46 лв.
до претендираните 91.34 лв./- такса за услугата „дялово разпределение“, на
сумата 456.63 лв., претендирана като
лихви за забава върху стойността на топлинната енергия /2 973.27 лв./, дължими
за периода 15.09.2014 г.- 30.03.2017 г., и на сумата 21.51 лв., претендирана като лихва за забава върху таксата дялово
разпределение /46.46 лв./, дължима за периода 15.09.2014 г.- 30.03.2017 г.
Решението
по гр.д.№ 59254/ 2017 г. на СРС, ІІ ГО, 72 състав, е влязло в сила в останалата му част.
Реш.
по гр.д.№ 14512/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Решението
е постановено при участието на „Н.“ ЕАД- ***- като трето лице- помагач на ищеца
в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.