РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора М. В. Б.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по
искане на осъдения Р.И.С.., чрез защитника му – адв. В.Л. от АК -Х. за
възобновяване на наказателното производство, по постановеното Решение №
107/22.12.2021 г. по ВНОХД № 242/2021 г. на Хасковския окръжен съд, с
което е потвърдена Присъда № 16/12.02.2020 г. по НОХД № 1010/2018 г. на
Районен съд – Хасково.
С първоинстанционата присъда осъденият Р.И.С.. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на 3
години „Лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален
„Строг“ режим.
С присъдата Р.С. е осъден да заплати на гражданския ищец „М.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление в гр. Х., представлявано от управителя
1
Г.Д.М. сумата от 10000 евро, представляваща обезщетение за причинени от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения
граждански иск за сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за
причинените имуществени вреди ведно със законната лихва.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия Р.И.С.. с Присъда №26008/10.11.2020г. по
ВНОХД № 237/2020г. на Хасковския окръжен съд е отменена постановената
първоинстанционна присъда, като същият е бил признат за невинен и
оправдан по обвиненията за престъпление по чл.196, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.“а“и „б“ от НК, както и в гражданско осъдителната й част за присъденото
обезщетение за имуществени вреди и за разноските.
По подаден протест на ОП – Хасково с Решение №74/23.04.2021г. по
н.д. №212/2021г. на 3 н.о. на ВКС, въззивният акт е бил отменен в частта, с
която подсъдимият Р.С. е признат за невинен и оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“и „б“ от НК
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С Решение № 107/22.12.2021 г. по ВНОХД № 242/2021 г. на Хасковския
окръжен съд присъдата е била потвърдена изцяло в горепосочената й
наказателно-осъдителна част, като същото е окончателно.
В шестмесечен срок от влизането на последното в сила е постъпило
искане от осъдения Р.С. за възобновяване на наказателното производство
като се твърди, че са били допуснати съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с постановените съдебни
актове в нарушение на материалния и процесуален закон, както и е наложено
явно несправедливо наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК.
В него е направен анализ на приобщените по делото доказателства.
Посочва се, че въззивният съд подобно на първостепения такъв е направил
едностранна доказателствена оценка в нарушение на принципните правила на
чл.13, чл.14 и чл.314 от НПК, потвърждавайки постановената присъда срещу
подс. С. в осъдителната й част за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.29
от НК. Не са обсъдени в пълнота доводите на защитата за липсата на
безспорна доказаност на участието на осъденото лице в извършването на
2
инкриминираното деяние. Сочи се, че не са съобразени в пълнота дадените от
вещото лице по назначената СМЕ разяснения в съдебно заседание за
обективната невъзможност осъдения да бяга по начина описан от свидетеля–
очевидец М., предвид на здравословното му състояние. Даден е приоритет на
показанията на свидетели, разпознали подсъдимия, без да се анализират
несъответствията с данните от АИС и свидетелски показания за неговото
местонахождение на друго населено място за медицински преглед и т.н.
На следващо място, ако не бъдат възприети тези доводи, алтернативно
да се прецени, че наложеното на осъденото лице наказание е явно
несправедливо, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК да се измени
присъдата и се намали същото.
В тази връзка счита, че са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК за касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 – 3 от НПК, тъй като са
допуснати съществени нарушения и нарушение на материалния закон, с оглед
на наложеното явно несправедливо наказание, поради което се иска
възобновяване на наказателното производство с отмяна на решението и
присъдата, като осъденият С. бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение или алтернативно да се измени присъдата, като се
намали размера на наложеното му наказание.
Отправеното особено искане, на основание чл. 423, ал.2 от НПК за
спиране изпълнението на присъдата, беше оставено без уважение.
Осъденият Р.С. се явява лично и с упълномощения му защитник – адв.
Л. от АК -Х., като поддържат направеното искане по изложените в него
съображения.
Представителят на АП - Пловдив, намира искането за неоснователно,
тъй като в проведеното повторно въззивно съдебно производство не е
допусаното нарушение на материалния закон и на процесуалните правила,
както и на осъдения е наложено справедливо наказание.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в
искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка
за правилността на постановената и влязла в законна сила присъда в
горепосочената й част, намира за установено следното:
Искането на осъдения С. е неоснователно.
3
На първо място, липсват допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3 от НПК при проведеното
повторно въззивно производство и постановения съдебен акт.
Прави впечатление, че част от изложените доводи в искането е насочено
към необоснованост на направените изводи на въззивната инстанция по
фактите, което не би могло да бъде основание за извършване на касационна
проверка по реда на възобновяване на наказателното производство.
Същевременно остава задължението да се провери, дали окръжният съд
в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата на НПК, е взел
всички мерки за разкриване на обективната истина по смисъла на чл.13, чл.14
и чл.314 от НПК.
Не отговаря на действителността твърдението, че решението на
въззивния съд не е съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото в
него е обсъдено отново инкриминираното деяние, даден е отговор на
основните доводи във въззивната жалба, които в по-голямата им част са
идентични с тези в молбата за възобновяване, както и защо не се възприемат.
Не се установява нарушение в проведените съдопроизводствени
действия от въззивния съд, който в рамките на проведеното съдебно
следствие е разпитал свидетелите - Г. М., от когото е отнета инкриминираната
парична сума, М.С., С.С., Р.М., Г.В. и С.К., които са взели участие като
разпознаващи или са били поемни лица при извършваните разпознавания на
лица и предмети на досъдебното производство, М.С. – живееща на
съпружески начала с подсъдимия, Г. И. – роднина на подсъдимия, приобщени
са по реда на чл.279, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК показанията на свидетелите
А.М. и М.М. от досъдебното производство. Назначена е и изслушана е СМЕ с
вещо лице д-р Е. във връзка със здравословното състояние на подсъдимия и
възможността му да се придвижва. Приобщени са и множество допълнителни
писмени доказателства.
Противно на твърденията на защитата, окръжният съд, след спазване на
указанията на ВКС е обсъдил обстойно събраните по делото гласни и
писмени доказателства, като е поставил акцент на показанията на свидетелите
М. и В., които са добили непосредствени впечатления от инкриминираните
събития с участието на подсъдимия. Отчетени са резултатите на проведените
впоследствие успешни разпознавания на подсъдимия от свидетелите – М., В.,
4
С., М. и К.. Обсъдени са били и приложените разпечатки от ЗЕС за
установяване на периодичността и броя на проведените разговори с
предадения с протокол за доброволно предаване мобилен телефон на
подсъдимия, както и за местоположението на клетките, от които са
терминирани обажданията. Сериозно внимание е отделено и на назначената
СМЕ с вещо лице д-р Х. Е. по отношение установяване на здравословното
състояние и последиците от него за походката и начина на придвижване на
подсъдимия към момента на инкриминираните събития, както и защо не се
кредитира изцяло.
Въз основа на гореизложеното окръжният съд правилно е преценил, че
не следва да се възприемат за логични и доказани обясненията на
подсъдимия, подкрепени частично и от показанията на фактическата му
съпруга, за това че не е взел участие във вмененото му инкриминирано
деяние, тъй като се е намирал на съвсем друго място по различен повод – за
медицински преглед в болница в гр. П., т.е. че има алиби. В тази връзка
всички възражения на защитата по повод на липсата на категорична
установеност за съпричастността на подсъдимия в инкриминираните събития,
са били обсъдени с нужната задълбоченост и прецизност, с оглед
установяването на авторството в инкриминираното деяние, въз основа на
събраните по делото други гласни и писмени доказателства.
На второ място, не е налице нарушение на материалния закон по
чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК, макар и това да е отбелязано бланкетно в
отправеното искане.
Законосъобразно в мотивите към постановената присъда и решението
на въззивната инстанция е прието за установено от събраните по делото
доказателства, извършването от осъдения Р.С. на престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, свързано с противозаконно
отнемане на чужди движими вещи – сумата от 10 000 евро с равностойност от
19 558,30 лева от владението на органите на управление на „М.“ ЕООД,
представлявано и управлявано от Г. М., без него съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, при условията на опасен рецидив при двете
му хипотези, с оглед на отразените предходни осъждания на дееца.
На трето място, по отношение на наложеното явно несправедливо
наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, искането също е
5
неоснователно.
За престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от две до десет години.
При определяне размера на наказанието съдът е взел предвид наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Безспорни са
отчетените отегчаващи обстоятелства – многократните осъждания за
извършени престъпления от общ характер, извън тези от значение за правната
квалификация и негативните характеристични данни, обусловили и по-
високата степен на лична обществена опасност на подсъдимия. От друга
страна като смекчаващи отговорността обстоятелства са съобразени -
изключително тежкото здравословно състояние на подсъдимия, поради
множеството заболявания, както и затрудненото му материално състояние.
Последните обаче не могат да бъдат преценени като изключителни или
многобройни при условията на чл.55 от НК, с оглед на изложените
съображения от окръжния съд в мотивите към решението му за
приложението на чл.54 от НК.
Затова и съдът, напълно законосъобразно е счел, че следва да се
определи наказанието при сериозен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер близък до законовия минимум от 3 години „Лишаване
от свобода“, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим.
В този смисъл и наложеното наказание е напълно справедливо и
достатъчно за постигане целите на специалната и генералната превенция, за
поправянето на дееца, както и за предупредително въздействие върху
останалите членове на обществото.
В тази връзка искането на осъдения за възобновяване на наказателното
производство е неоснователно, поради което и на основание чл. 424, ал.1 от
НПК, Пловдивския апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р.И.С.. за
възобновяване на наказателното производство, по което е постановено
Решение № 107/22.12.2021 г. по ВНОХД № 242/2021 г. на Хасковския
6
окръжен съд за потвърждаване на Присъда № 16/12.02.2020 г. по НОХД №
1010/2018 г. на Районен съд – Хасково в наказателно-осъдителната й част за
престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7